Пет причини Женевските споразумения да не се реализират изцяло. Пет прогнози за събитията в Украйна и възможни сценарии в близко бъдеще Печат
Автор Експерт   
Вторник, 22 Април 2014 11:04

Пет причини Женевските споразумения да не се реализират изцяло. Пет прогнози за събитията в Украйна и възможни сценарии в близко бъдеще

Симеон Николов

Преди да оценяваме днешните събития в Украйна или да очертаем възможните сценарий, трябва ясно да посочим, че геополитическият сблъсък САЩ–Русия бе превърнат умело с много сили, операции и финанси /над 7,5 млрд дол./ в конфликт между Русия и Украйна, за да не може да се създаде силен Евразийски съюз и да се развие силна икономическа ос Бон–Москва. Стратегическият успех вече е постигнат в голяма степен, макар и недоведен до край и той е на САЩ. Крим беше ответна реакция и въпрос на оцеляване, на частично запазване на стратегически важни предимства. А днес говорим за тактически успехи и провали и ограничаване на щетите.

Четиристранното споразумение от 17 април в Женева не е нито категоричен пробив, нито гаранция за преодоляване на кризата. Още на пръв прочит изложеното издава липса на връзка с реалността, а отсъствието на механизъм за изпълнението на задълженията, срокове и т.н., тоест липса на пътна карта , само потвърждава това.

Тъй като някои от споразуменията са трудно или почти неизпълними, повече реална полза ще извлече Москва, респективно Източна Украйна. Първо, защото неизпълнимостта на някои условия ще забави процеса, а проруските сили ще успеят междувременно да създадат паралелни стуктури, без намесата на Москва. Втората полза за Путин е, че общото възприемане на тезата: Украинците да решават сами проблемите си, фактически ликвидира, обезоръжава, пропагандната атака срещу нея, че искала да анексира нови украински региони, а в същото време й дава право да обвинява САЩ за намеса в Украйна.

Причините за трудното и почти невъзможно реализиране на част от споразуменията са основно пет на брой:

1. Отсъствие на каквото и да е доверие между двете страни в спора. В основата лежат разбира се диаметрално противоположните оценки за случилото се – едните вярват в своята революция, другите, че това е държавен преврат и погазена конституция. Освен от заплахите от страна на екстремистите от Западна Украйна, това доверие рухна и вследствие на обявената по американски съвети операция като „антитерористична”, което предизвика паралели между убиващите на Майдана в Киоев и издигащите лозунги в Южна Украйна. Замисълът на американските съветници обаче е по–дълбок: въвеждането на наименованието „антитерористична” и налагането му в съзнанието на международната общност, като част от водената информационна война, би дала оправдателен повод за намеса или поне активна подкрепа в борба срещу "тероризма".

2. Неспособността както на временното правителство, така и на външни фактори да поставят под контрол западноукраински екстремистки сили, чийто отряди предприемат самостоятелни наказателни операции. Освен това, отдавана има противоречия между някогашните опозиционни лидери, които взаимно се критикуват. Изводът е за липса на капацитет на правителството както за операция, което вече доказа, така и за изпълнение на споразумението от Женева, за което вече има първи сигнали– отрядите на Десен сектор не желаят да се разоръжат, правителството декларира, че освобождаването на Майдана не влизало в споразуменията от Женева, общественото обсъждане на промени в конституцията бе отложено за края на годината.

3. Недоволството на временно управляващите от Запада затова, че преговарял за съдбата на Украйна през главите им. Макар че и в Женева, Лавров и Кери се оттеглиха на дълъг разговор на четири очи, а г–жа Аштън и украинският министър чинно чакаха отвън. Но и след Женева продължиха да спорят с американските си съветници и да не изпълняват някои от препоръките.

4. Надценяване на едно от добрите решения в споразумението от Женева, че ОССЕ ще подпомага украинската администразция за реализация на плана. Това не е професионално, защото тя има наблюдателни и контролни функции и не може да разпорежда изпълнението на споразуменията, т.е. тя не може да оказва натиск.

5. Неотчитане на реалните интереси и настроения на населението в Югоизточна Украйна. Реакцията на „сепаратистите” от Югоизточна Украйна, които държат вече над 10 града, съдържаше повече логика, отколкото споразумението на висшитге дипломати от Женева. Те веднага обърнаха внимание на факта, че

първите, които се въоръжиха, разграбвайки военни складове, трябва и първи да се разоръжат, защото не могат да им имат доверие.

– въоръжените сили, специалните сили и отряди, изпратени в Югоизточна Украйна е логично първо да се изтеглят, защото по команда от Киев бойците от „Десен сектор” например стреляха по мирни граджани в Харков.

– хората от Югоизточна Украйна искат да видят реална перспектива и гаранция за провеждане на референдум, но в своите региони, а не Западна Украйна да определя, как те искат да живеят.

– логично е първо да бъдат осовободени арестуваните техни лидери. Те не вярват на обещаната „амнистия”, която в стила на екстремистите, посочено в една публикация, може да изглежда и като „Дайте им каквото и да е, по–късно ще бесим”.

Казаното до тук дава основание да се направят следните пет по–важни прогнози:

1. Споразуменията от Женева няма да бъдат изпълнени изцяло, а за да се разкрие пътя към мирно регулиране на кризата е необходимо да се направи много повече;

2. Ожесточената информационна война ще продължи с взаимни обвинения и закани, което няма да допринася за създаване на така необходимия климат на доверие. Впрочем, информационната война не е спирала. Свидетели сме на едностранчиво информиране, на тенденциозно представяне на фактите и т.н.

3. Удължаването на процеса на създаване на предпоставки за излизане от кризата ще дискредитира още повече временното правитество в Киев като неспособно да се справи и овладее ситуацията, което ще изправи пред евнтуален провал изборите на 25 май, което пък е една от скритите цели на Москва. Много от опциите касаещи изборите остават отворени– провеждане, легитимност, бойкотиране и т.н. Това удължаване на процесите в Украйна ще води до загуба на позиции на американския долар на финансовите пазари, а други страни ще започнат да намаляват доларовите си позици;

4. Няма да има задълбочаване на икономическите санкции срещу Русия, ако ситуацията се развива по сценария, начертан в Женева. Но може да се получи разнобой между САЩ и Европа, ако Вашингтон изпълни заплахите си. Министърът на външните работи на Германия Щайнмайер предупреди да не се отправят заплахи срещу Русия. Задълбочават се обаче тенденциите в Европа на натиск от деловите среди, едрия бизнес и политически сили /християндемократи и либерали/ срещу по нататъшни санкцци спрямо Русия. Преди изборите за европарламент европейските страни не могат да не отчитат и една нова тенденция към промяна на общественото мнение: формиране на едно антиамериканско мислене, което в Германия например бележи увеличаване особено при младежите до 25%, а вече почти 50% от анкетираните са за това Германия да заеме „средна позиция” между Запада и Русия.

5. НАТО ще продължи да се възползва от напрежението за да засилва оперативните способности на въоръжените сили в източноевропейските страни, но демонстративно провежданите от него военни учения в близост до кризисния регион ще го дискредитират като мироопазващ фактор, след като няма реална военна заплаха за страни като Полша, Румъния и България, а след Женева, няма и такава за Източна Украйна, ако нещата се развият по желания на този етап от САЩ и Русия начин.

При така сложилата се ситуация и преплитане на интересите на външни фактори е трудно да се очертаят възможните сценарии.

1. Опитите за налагане на едностранно изпълнение на Женевските споразумения може да доведе до ново ескалиране на напрежението. Можем да очакваме продължителен период на сътресения в Украйна, като много вероятни са провокации от едната или другата страна.

Първият подвариант е да се стигне до ограничена гражданска война. Поддържането на такова напрежение предполага, че ще привлече и терористи от други държави, каквито сигнали имаше още по време на протестите на Майдана – до 1000 души ислямистки джихадисти от Сирия. Има опасност оръжия или технологии за тях да попаднат в ръцете на екстремисти.

Вторият подвариант, който е по–вероятен е, в отделни региони да бъдат проведени референдуми, които разбира се ще бъдат обявени за незаконни, но ще се структурират основите на нова държавна власт.

2. В случай на постигане на относителна самостоятелност на някои региони, това ще бъдат на първо място Донецката и Луганската области. В случай на раделяне на Украйна на Западна и Източна, могат да възникне Съюз на републики. /Известният руски учен Михаил Далягин предполата: Украинска народна република или Съюз на републиките от Югоизточна Украйна/.

При обяснението на поведението на основните външни играчи, трябва да се има предвид следното:

1.Русия няма интерес от анексиране на нови региони, които биха били „камък на врата й” в икономическо отношение, какъвто междувременно вече е и Крим. Русия няма интерес и от нестабилност в Югоизточна Украйна. Но в момента изглежда, че Путин е винаги с два хода напред.

2.САЩ отчитат, че след провала на първовачалния им замисъл и сложилите се обстоятелства, биха могли да продължат реализацията на плановете си на един по–късен етап, без да губят крайната цел.

Всичко това предполага, че ни очаква един продължителен процес на трансформации в Украйна и запазване на много икономически рискове и последствия за обкръжението и за Европа като цяло.

България трябва да избягва крайни позиции, защото още сега при промяната на оценките на европейски страни, изглежда че български държавници ще изпаднат в неловко положение. Трезвата оценка предполага България да не участва в ескалацията на напрежението и дрънкане на оръжие, а да става инициатор за успокояване на обстановката и регулиране на кризата. Учудващо е, че в България никой и дума не обели за възможноста сред 500–те наблюдатели от ОССЕ да намерят място повече българи, предвид важността на процесите в Украйна и заинтересоваността ни за сигурността и бъдещето на българското малцинство.

В енергийната сфера е правилна политиката на отстояване запазването на стратегически проекти като Южен поток. Глупаво е , когато се говори за компенсации, защото никакви такива не могат да компенсират загубите за десетилетия напред и тежестта и ролята на страната ни в региона. В такива случаи се иска силна политика за недопускане на развитие с негативно отражение върху България– политика, а не компенсации.

Предвид на извода за продължителна криза в Украйна е удачно бизнесът да бъде по–гъвкав в преориентирането си към пазарите и траснпортните маршрути.

Важното е България да види шансовете си в кризата и да ги използва. Така ще успее и да отстрани някои грешки, допуснати досега, като свиване на военния бюджет далеч под границата за поддържане на необходимите в НАТО оперативни способности и забавянето с няколко години на стратегически проекти като този за многоцеления изтребител.