Да тупкаш топката след края на загубения мач Печат
Автор Експерт   
Вторник, 16 Декември 2014 16:48

Да тупкаш топката след края на загубения мач

Симеон Николов

Да се опитваш да тупкаш топката след като реферът е свирил края на мача, с желание да демонстрираш пред публиката колко добър играч си, след като вече си загубил, а следващата игра, ако въобще има такава, ще бъде след 4–5 години, може да предизвика само съжаление и присмех. Именно такова сравнение обаче предизвиква заседанието на българското правителство и предложението на премиера Борисов за газов хъб /разпределителен център/ край Варна, където по план трябваше да излезе руския газопровод.

Преди да потърсим логиката на тази идея и мотивите на автора й обаче, не може да не прочетем между редовете на доклада на вицепремиера Томислав Дончев, подкрепен от министър Т.Петкова, че всъщност България е била единствената страна, която е настоявала за категоричен и незабавен отговор с „да” или „не” на ЕК относно продължаването или спирането на проекта „Южен поток„ , въпреки че всички останали 7 страни, заинтересовани от строежа му, са настоявали „вратата за преговори с Русия да остане отворена”. Формално България може да има основание, предвид разкраченото й положение, но очевиден е стремежът и по време на самото заседание на правителството с ново искане за такъв категоричен отговор от ЕК всъщност да бъде забит окончателно пирона върху капака на ковчега на този проект. Защото е пределно ясно, че в този момент не ЕК, а Москва е страна, която може да даде отговора. Да се стремиш да „запечаташ” края на проекта, за който провал сам си допринесъл, а същевременно да правиш предложения за спасяване на интересите на България, именно в това е двулчието и цинизма. Заглавия в българската преса преди срещата на енергийните министри в Брюксел, съобщаващи, че премиерът изпраща двама български министри за да настояват за спазване на европейските правила, събудиха подозрението, че отиват не за да спасяват нещо, а за да бъдат сигурни, че проектът няма да се случи. Стенограмата от заседанието на правтилеството само потвърди тези опасения.

Идеята за превръщането на България в газов Център за Европа,  представена от премиера Борисов, щеше да бъде много добра, ако Русия бе променила само модела на бъдещо сътрудничество с европейския газов пазар– доставка до границите на ЕС, но не и до краен потребител и не бе изместила проекта към Турция. Предложението на българския премиер е неосъществимо не само заради това преориентиране, а защото с направената стъпка Москва преследва и други, много по–големи, включително стратегически цели в бъдеще, от които е наивно да считаме, че ще се откаже заради центърта на Бойко Борисов до Варна:

Първо, да привлече Турция в сферата на сътрудничество с бъдещия Евразийски съюз, удовлетворявайки нейните амбиции за по–голяма роля в региона и желанието й за превръщане в енергиен център. Анкара отдавна сигнализира за интерес към Шанхайската организация, не се включи в санкциите срещу Русия и продължи да се ръководи единствено от своите интереси.

Второ, да съдейства за ерозиране на съюзническите връзки на Анкара с НАТО и САЩ, въпреки ясното съзнание, че и президентът Ердоган използва това сближаване с Москва за да изнудва Брюксел и Вашингтон.

Трето, да сведе до нула ролята на Украйна като транзитна страна, което руската дипломация дори обяви официално и би се провалило, ако се реализира предложението на българсикя премиер Борисов да снабдява Украйна през Варна.

Четвърто, тази руска стъпка е израз на скъсване на доверието между България и Москва, като следствие от очертаващото се такова и с ЕС поради некоректност в отношенията и използване на бизнес–проекти като политическо оръжие под силния натиск на САЩ.

Меморандумът с Турция показва, че това е обмислена стъпка, а не емоционално решение или „игра” за оказване на натиск върху ЕС и България. Освен това, е единственият вариант за минимизиране на загубите от вложените вече от „Газпром” 4.66 млрд долара в „Южен поток”, пък и за постигане на по–ниска цена, защото морската отсечка е значително по–къса – до 500 км, при 925 км до България. За какво тогава да приме предложението на българския премиер?

 

В полето на българските интереси идеята на Борисов също предизвиква въпроси от логическо естество. Как така, до преди две седмици перспективата беше България да не плаща нито стотинка  държавни средства за строителството на „Южен поток”, а определени среди работеха ударно срещу него, а сега заявяваме, че „ние ще си построим тръбите”, пък дори и под мантията на обяснението, че ЕС може и трябва да плати?  Как така, Русия трябва да ни гласува пълно доверие, да се откаже от „Турски поток” и върне проекта в първоначалния му вариант до Варна? Ами ако пак дойдат трима американски сенатори и българският премиер обяви друго решение , ако пак някой министър Щонов ги сюрпризира със спиране на проекта? Ако пак българският президент започне да сипе закани и поуки от западноевропейски медии срещу Русия, ако пак някой финансов министър поиска „да понапляскаме” руснаците? За разлика от нея, Турция е по–надежден партньор при всичките различия с Москва по Сирия, Крим и ред друти въпроси.

Освен това, идеята за разпределителен център в България би трябвало да се обсъди предварителрно и с останалите 7 страни по трасето на закрития „Южен поток”, както и в ЕК, защото всяка страна е в различни условия и има различни интереси. Още един признак, че „революционното предложение” е било предназначено за пред българска публика и демонстринане  на голямата загриженост на правителството. Другото възможно обяснение е, че авторите му нямат способност за реалистична оценка на ситуацията.

 

Какви са мотивите на управляващите,  да разиграват този театър? Очевидна е уплахата от стоварващата се върху тях огромна отговорност за проваления проект, за загуба на геостратегическо значение на страната в региона, икономически ползи, загуба на достойнство и уважение от партньорите. Втората причина е в осъзнаването, че са били употребени от „големия брат” в геоикономическата им игра в Европа и скоро ще станат непотребни. Третата причина е свързана със защитниците на добиването на шистов газ в България, които се нуждаят не само от блокиране на проекти като „Южен поток”, но и от време за реализиране на идеите им, подплатени сигурно материално от заинтересованите компании и държави.

Тези мотиви са в основата на пантонимата, която бе изиграна на заседанието на МС, но тя не може нито да върне загубите, нито да измие вината.

 

Реално България няма много  възможности за поведение от тук нататък. Единствено сигурно е, че тя трябва веднага да покаже активност, но не чрез имитация на действия и идеи, за които ще ни вземат на подбив. Вярно е, че висшият представител на ЕС по външната политика г–жа  Федерика Могерини не постигна резултати при светкавичното си посещение в Турция, което още повече свидетелства, че нещата в голяма степен са необратими за България. Въпреки това, ако надеждата умира последна, трябва да си дадем сметка, че все пак до определяне на новото трасе по дъното на Черно море и обсъждането на точката на излизане на тръбопровода на турския бряг остава някакъв отрязък от време, едва след който всичко вече ще е окончателно загубено. Необходимо е незабавна среща на най–високо равнище между България и Русия за окончателно  изясняване съдбата на проекта и ясни позиции, че такива стратегически проекти не  могат да бъдат жертвани заради конюнктурни геополитически и икономически интереси, дори на наши съюзници, че не приемаме двоен стандарт на ЕС, призоваваме за солидарност  и настояваме да се зачита факта, че проектът е стартирал преди „Третия енергопакет” на ЕС. Същевременно трябва да се търси обединяване на интересите и усилията  на всички 8 заинтересовани страни по проекта, които ясно се определиха за това  „вратата за преговори с Русия да остане отворена”. Това би ни придало и повече надеждност в очите на Русия, защото няма бизнес без надеждност и доверие.  Малко вероятно е да постигнем успех, но ще измием срама от некоректното си поведение  на протакане и промяна на позициите си досега и ще завоюваме морален плацдарм за преговори след 4–5 години след евентуално утихване на кризата в Украйна и нормализиране на отношенията на Русия със Запада.

В дейността  на работната група в ЕС, която предстои да се сформира, българският представител трябва да има ясни правомощия, а дейността й да е максимално прозрачна и обществеността ни редовно информирана.

 

Другият възможен вариант е да продължим да изпълняваме указанията на американския сенатор Маккейн по отношение на енергетиката, обещавания шистов газ неизвестно кога,  и по отношение на въоръжаването и подготовката за евентуална война с „агресивна” Русия.  Спешно трябва да си изясним, кога ще настъпи обявеното „свеждане на ролята на Украйна като транзитна страна до нула”, дали след изтичането на договора й с Москва през 2019 г. или още следващата година. Не трябва да заблуждаваме българите, че можем да им гарантираме скоро доставките на газ, „Турски поток” би могъл да бъде завършен най–рано след 4, най–късно след 7 години. „Южен поток” трябваше да заработи в края на 2015 и постигне пълен капацитет през  2018 г. Очакванията за газ от находището Шах Дениз, Азербайджан, след 2019 г. въобще не устройва Европа, защото обемът от там ще е 10–12 млрд куб.м., 8–10 от които ще остават в Турция. Нещо несравнимо с обема на „Южен поток” от 63 млрд кубм.м.

А както изтъкнахме в последния си анализ по същата тема, публикуван в „Поглед–инфо”, интерконекторните връзки биха ни предложили до 1 млрд куб. м газ, а са ни необходими 3 млрд. Но по принцип не може и сравнение да става между магистрален газопровод и интерконекторна връзка с помощна функция. На залежи в българското Черноморие пък бихме разчитали след 8–10 г.

Тези неща се разбират в Европа много добре, включително нарастването на потреблението на газ от 150 на 450 млрд куб.м през 2030 г. и именно поради това е тази тревога и спешни дипломатически совалки. Повтаряме тези числа, защото следващото внушение след това за „революционната идея” на Борисов ще бъде за препоръчаните ни интерконекторни връзки и за „шистовата революция”. Но последните новини и за привържениците на шистовия газ не са добри: външният министър на САЩ Джон Кери отказа на висшия представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини да бъде включен раздел по енергетика в обсъжданото американо–европейско споразумение TTIP, а експертите посочват, че америакнският шистов газ, 98 млрд куб м годишно, ще отива преимуществено в Азия, където ще се постигат значително по–високи цени, отколкото в Европа. Така опираме отново до свое реалистично и отговарящо на интересите ни решение.

 

Защото, както  наскоро един  български политик го каза съвсем простичко: все пак газът продължава да извира в Русия, а не в Брюксел!

Анализът е изготвен специално за "Поглед–инфо"