Дали независимата журналистика има бъдеще в ЕС? Печат
Автор Експерт   
Вторник, 18 Август 2015 16:42

Дали независимата журналистика има бъдеще в ЕС?

Къдринка Къдринова

Примерът с отровната медийна среда в България е червената лампичка, която сигнализира за спешни действия в защита на реалната свобода на словото в цяла Европа, а и в света.

 

Закриването на две авторитетни български печатни медии и започването на данъчни проверки на всички централни периодични издания в България отново повдигат важни въпроси за състоянието на медиите, на журналистическата (не)зависимост и на демокрацията изобщо. Оголващите се проблеми далеч не са само български патент. Но поради особеностите на нашата обществена среда изпъкват у нас особено крещящо. Ако не бъдат разпознати като заплаха за самите демократични устои и не се потърсят ефективни средства за преобръщане на тенденцията, диктатурите от миналото скоро ще ни се сторят детска забава в сравнение с безпросвeтното подчинение пред неподлежащи на контрол сиви империи, в което ще сме обречени да оцеляваме.

Конкретният повод за тези редове е споменатото спиране от 1 август т. г. на вестник „Преса” и на списание „Тема” и последвалите вибрации в медийния и политическия ландшафт. Имах удоволствието да работя близо 10 години в „Тема” и също като останалите си колеги да се радвам на лукса да упражнявам аналитична, критична и интелигентна журналистика. Личният момент е само дребен детайл от картината. Използвам го, за да свидетелствам, че „Тема” се радваше на висок авторитет сред читателите и беше от малкото оазиси в нашата медийна среда, която инак не спираше да се трови от разрастващата се ерзац журналистика. Макар и тръгнал по-отскоро, в. „Преса” също извоюва своето уважавано място сред сериозните всекидневници.

Защо при това положение двете издания бяха погубени, а 135 журналисти останаха без работа? Две основни причини бяха изтъкнати от издателите – пазарът и интернет. Тоест от една страна качествената журналистика не успяла да издържи на конкуренцията на булевардната, чиито издания се продавали по-добре, а от друга - увлеченият по съвременните технологии читател вече не си купувал печатни медии, предпочитайки да се информира онлайн.

Първата теза беше доразвита от последвали енергични публични обяснения на още представители на издателския бранш, как за лошото финансиране на печата била виновна законовата процедура, която облагодетелствала телевизии и радиа при получаване на пари от държавата по линия на европрограмите, а пък вестниците и списанията не можели да се доберат до тази хранилка. Втората теза пък даде мотив за светкавично оповестеното от представител на ръководството на „Преса” намерение за нов „голям проект” в интернет.

Но се появиха и конкуретнтни публикации с още версии – за натрупани дългове на двете издания към една гръмко фалирала банка, за нарочната им продажба на друга задължняла към същата банка фирма, вероятно предназначена да фалира и да приключи въпроса, за прехвърляне на активите към отделен ръкав, който да захрани новия интернет проект...

Кое как е в действителност поне за момента е трудно да се установи. Онова, което е сигурно, е, че обществото за пореден път е объркано като в стая с криви огледала и осъзнава, че не може да вярва на никой от отразените образи. Просто поднасяните му противоположни тълкувания идват от две подритващи се медийни групировки, поделили си монопола върху периодичните издания у нас. Всяка от тях е срастната със „свои” олигарси и политици и брани интересите им. За обществения интерес не става и дума. А журналистиката във всичко това, доколкото изобщо може да я има, играе ролята на заложник и алиби. Или пък направо е подменена с позорния ерзац, който накара масовия българин да намрази професията ни като посестрима на онази, най-древната...

Булевардната преса изяла сериозната? Когато и двете са собственост на един и същи бос, изборът кой от двата гладиатора да загине е негов.

Интернет надвил печата? Това не е причина за спиране на издания, както никой не е спрял да пътува, след като авиацията допълни влаковете като по-бързо транспортно средство.

Проблеми с финансирането? Ето тук вече е крайната спирка. По-точно началната. Който плаща, поръчва музиката – кой не го знае? Частната преса в България тръгна с рекламите на банки и мобилни оператори. Имаше и златни години с предприсъединителни фондове, весели чужди инвеститори и оптимистичен български бизнес. Но свършиха. Наследеното от соца производство бе погребано, а ново не се роди. Търговията, спекулативният капитал, инжекциите на гарстарбайтерите отвън – това е всичко, което се върти у нас. То няма как да храни с реклами медиите. Така издателските групировки, всяка според ориентацията си, се насочват или към грантове от чужди фондации, задаващи ясни геополитически задачи за изпълнение, или към обслужване на властта във всичките й измерения. Оттук е и новият хит за парите от европрограмите, разпределяни от министерствата, които да започнат да стигат и до печатните медии. Всъщност – до издателите им. И да ги свържат в още по-предана прегръдка с властта, разбира се.

Има едно обстоятелство, което привлича вниманието, когато ситуацията в българските медии се гледа отвън. Но отвътре явно не прави впечатление никому. За проблемите в журналистиката ни публично говорят само издателите. Редовите журналисти, които реално губят работата си и които нямат сигурността, че ще могат спокойно да упражняват професията си, нито някой ги пита, нито напират да се обаждат. Най-много да изригнат в някой жлъчен статус във Фейсбук – тази удобна клапа за отпускане на парата. Доминира шушукането: „Без много приказки, че после къде ще ни вземат на работа”...

Такова животно като журналистическа стачка или дори най-невинно протестно шествие против затварянето на медии – нещо нормално и обичайно в много европейски страни, преживяващи също драми в медйния сектор покрай кризисните турбуленции – у нас изобщо не може да се завъди.

Никому не хрумват и такива „еретични” действия, към каквито многократно са прибягвали колеги журналисти в Европа и другаде, поставени в сходни на нашите обстоятелства. Например – когато пак поради липса на средства се закрие дадено печатно издание, работилите в него журналисти да се обединят в кооператив и да продължат да го издават поне в интернет. В една Франция, в една Испания, дори в далечно Чили подобен подход е много разпространен. Вярно, за Франция всички знаем, каква бранеща медийното разнообразие официална политика прилага – там държавата субсидира даже крайно опозиционни издания с мотива, че оцеляването им е гаранция за демокрацията. И това е точно така. Само че в България подобно схващане веднага се заклеймява като „непазарно”. Сякаш има нещо „пазарно” в задкулисните комбинации с власт и олигархия, на които от 25 години се крепи българската преса...

Интересното е, че тази симбиоза, напълно невъзприемчива към демократични примери като споменатия френски патент със субсидиите, в същото време е изключително схватлива към негативни модели. Например, към широко упражняваната и от двете страни на Атлантика форма на контрол над медиите – да се оставят да направят големи дългове към банките и след това да се рекетират с този дълг. Да виси над главата им постоянно дамоклевият меч на възможното спиране при всяко излизане от коловоза на статуквото. Освен това при закриването на „Преса” и „Тема” и освобождаването на работещите там журналисти бе приложена класическата схема, по която това се прави и другаде по света, във всички браншове, не само в журналистическия – решението се оповестява в последния работен ден преди почивни дни или още по-добре преди началото на летните отпуски, когато всички мислят за курорти, а не за протести. Така се тушира максимално обществената реакция.

Вярно, в страни със силно синдикално движение и с гарантирани социални защити тези прийоми невинаги дават желания ефект. Но не такъв е случаят с България. Съюзът на българските журналисти, предназначен да брани правата ни, усърдно е неглижиран и атакуван от издателите още от зората на промените след 1989-а. СБЖ излезе с ясна и аргументирана декларация по повод спирането на „Преса” и „Тема”, предупреждавайки, че случващото се е част от порочна тенденция и че вероятно предстои спирането и на други задлъжнели медии. Но дори застрашените от тази перспектива издания не препечатаха излязлата на сайта на СБЖ декларация. Как иначе, та нали в нея се подчертава следното: „В българските медии тече уродлив процес на монополизация  и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно, кой на кого и с какви пари служи. Не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти. Всичко това прави изключително трудно упражняването на журналистическата професия днес. Нарушават се социалните и трудови права на журналистите. Деформацията на пазара размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.”

СБЖ припомня в декларацията си срива на България чак до 106-о място в тазгодишния Индекс на свободата на пресата на „Репортери без граници” – като пряко отражение на състоянието на медиите върху нивото на демократичност в страната. И отново поставя въпроса за необходимостта от приемане в Народното събрание на нормативни документи за професионалната журналистика и за защита на журналистическия труд.

Наличието на такава нормативна база би предпазило медийната среда от сътресенията, на които тя е подложена сега не само от спирането на „Преса” и „Тема”, но и от неясната съдба на други големи печатни медии, чиито дългове бяха оповестени в цяла поредица от публикации. Напрежението се засилва и от започналите от НАП масови данъчни проверки в периодичните издания. Изказват се опасения, че тези проверки могат да послужат и за пряко извиване на ръце на влезли в спор с властта медии. Във фокуса е например критична публикация на в. „Сега”, предизвикала остра словесна реакция на българския премиер и последвана именно от акцията на данъчните.

В България крайностите са норма. И симптомът с болната медийна среда, която е скачен съд с болната демокрация, е очеваден. Но процесът е много по-мащабен. Той е съставна част от кризата на глобалния казино-капитализъм, роден от световния диктат на финансовата олигархия и неолибералната идеология. На абсолютно същия принцип се базира и рекетирането на цели държави-длъжници – както всички виждаме на примера с Гърция. Или както нееднократно са предупреждавали критични анализатори – дългът и натрупването му нарочно се предивзиква от самите кредитори. Целта им е не да си върнат парите, което е кауза пердута, а постоянно да държат под контрол длъжника. Само дето този метод няма нищо общо с демокрацията, а е предвестник на много по-безкрупулна диктатура от познатите досега. Ако обществата не реагират навреме и не предприемат бърз завой към регулации в защита на гражданските права и свободи – сред които е и свободата на словото, свободата на независимата журналистика – чудовището много скоро ще изяде всички ни.

Европейските институции разполагат с необходимите механизми за адекватни и отговорни действия. И едно от ключовите сред тях би могло да е учредяването на специален европейски фонд в подкрепа на независимата журналистика, който да субсидира с предимство, примерно, изданията на създадени от журналисти кооперативи, следващи етичните принципи на професията и отстояващи обществения интерес. Ще е добре също да се въведат законодателни промени, които да гарантират държавна протекция за такива кооперативи, улеснения при регистрирането им и данъчни облекчения. Подобна инициатива би направила чест на Европейската федерация на журналистите, както и на Европейския парламент. А по-нататък този подход би могъл чрез ООН и Международната федерация на журналистите да се лансира и като световен модел за упражняване на журналистическото поприще и гарантиране на демократичните свободи.

След като в ЕС можа да се роди прословутият Пакт за финансова стабилност, гарантиращ оцеляването на банките, но не и на гражданите, време е да се роди и инициатива, отстояваща правото на обществото поне на свободно и независимо информиране.

Продължаването на досегашното положение може да произвежда само нови катастрофи. Било на отделни медии и журналисти, било на цели фрустрирани общества като българското. В тази драма няма невинни. И аз се чувствам днес като продънен параван. Луксът ми да пиша онова, което мисля, години наред е бил плащан с компромиси, правени далеч от полезрението ми. Осигурявала съм удобно алиби с вироглавството си – ето, пълна демокрация, дават думата дори на такива антисистемници като мен. Днес порасналото отзад чудовище вече няма нужда от подобни алибита. На сцената е. Остава да се отнесе ковчегът с демокрацията.

Или ще тръгнем по другия път?

Does independent journalism have a future in the EU?

by Kadrinka Kadrinova

 

Bulgaria's harsh media landscape should serve as a warning about declining press freedoms in Europe, writes Kadrinka Kadrinova.

Kadrinka Kadrinova is a Bulgarian journalist specialising in international affairs. She worked for Tema magazine, until its recent closure.

This article was prompted by the closure on 1 August of the newspaper Presa, and Tema magazine. I had the pleasure to work for more than 10 years at Tema and to enjoy, together with my colleagues, the chance to engage in analytical, critical and intelligent journalism. My personal case is of course a small detail in the picture, but I use it to testify that Tema enjoyed a good reputation among its readers, and was in fact a rare oasis in the Bulgarian media landscape, where erzatz journalism prevails.

The daily Presa is a similar case. Although it appeared more recently, Presa was able to earn a reputation as a serious newspaper.

Why were these two media outlets were destroyed? Why did 135 journalists lose their jobs? Their publishers mentioned two reasons: a difficult market, and the Internet. Which means that quality journalism could not withstand the competition of the tabloid press, and that the modern reader had stopped buying print periodicals, preferring to be informed online.

These explanations were supplemented by publications in which publishers explained that the poor situation of print publications is a result of a bad legal procedure which favoured television and radio stations in obtaining state funds originating from EU programs.

Others mentioned the famous case of a failed bank [Corporate Commercial Bank (CCB)] suggesting that the publications that had just closed had debts to that bank, and that they had been sold to another company, together with debt from CCB

The truth is difficult to ascertain. What is certain is that society once again is trapped in a room with curved mirrors, and that people do not believe what they see

I don’t believe that tabloids have triumphed over the serious press. When both are property of the same oligarch, he is the emperor who decides which gladiator should should live or die.

I don’t believe that the Internet triumphed over print periodicals, either. For example, air transport has developed immensely, but trains continue to run.

But I agree that there are problems with financing. The private press in Bulgaria made its start in the early 1990s thanks to advertising from banks and mobile operators. Then there was a period of pre-accession financing, of brave foreign investors and optimistic Bulgarian businesses. These times are over. Now publishers seek funding from foreign foundations, which as a rule seek a geopolitical affiliation in exchange, or money from EU programs, redistributed by the government. The government of course seeks to fraternise with the publishers in exchange.

There is another peculiarity of the Bulgarian media landscape which needs to be highlighted. Those who speak in public about the problems of the journalistic profession are always the publishers, and never the journalists. The journalists know that they risk losing their jobs, and don’t risk speaking feely. The maximum you could expect is for one of them to write a post on Facebook. A journalistic strike is impossible in Bulgaria.

The Bulgarian journalistic syndicate, the Union of Bulgarian Journalists (SBJ), is consistently neglected and under attack by publishers, beginning with the democratic changes of 1989, until today. SBJ issued a strong declaration on the closure of Tema and Presa, warning that other media with debts could follow. But even the media in question didn’t dare republish the statement. How could they? This is what the declaration says:

“The Bulgarian media are victim of a hideous process of monopolisation and concentration in the hands of people dependent on the authority before which the alternating governments turn a blind eye. There is a dire need for transparency and clarification of media ownership, funding channels, the advertising and the distribution network, to make it clear who serves whom and with what money. No steps are taken in this direction, because the current situation is clearly advantageous to the political elite and fiercely defended by overt and hidden lobbyists. All this makes it extremely difficult to exercise the journalistic profession today. The social and labor rights of journalists are violated. Market distortion blurs the line between information and advertising, between an objective, independent and custom reporting. This diminishes the prestige of journalism and [prohibits] journalists to carry out their mission - to serve the public interest. "

SBJ reminds us that Bulgaria has fallen to 106th place in the 2015 World Press Freedom Index of Reporters without Borders [It was 51st when the country joined the EU in 2007], a clear reflection of the state of the media and the level of democracy in the country.

SBJ also raises the question of the need for adoption by parliament of legislation protecting professional journalism and journalists' work. Such legislation would prevent the media from the shocks exemplified not only by the suspension of Presa and Tema, but also by attacks on other media. A recent critical article in Sega newspaper prompted an acute verbal reaction from the Bulgarian Prime Minister [Boyko Borissov] and was followed by the opening of a tax inquiry into that outlet.

The European institutions possess the necessary mechanisms for an adequate and responsible action against the deterioration of the media landscape. They could take new initiatives, such as the establishment of a European fund to support independent journalism that would subsidize as a priority, for example, cooperatives created by journalists following the ethical principles of the profession, and safeguarding the public interest.

It would also be good to introduce legislative changes to ensure state protection of such cooperatives in registering their facilities and providing tax relief. This approach could serve as global model through the UN and the International Federation of Journalists.

Since the EU was able to put in place the notorious Financial Stability Pact, ensuring the survival of banks, it is time for the Union to launch an initiative for its citizens, upholding the right of society to benefit from free and independent information.

by Kadrinka Kadrinova

 

Източници: СБЖ под заглавие «Няма демокрация без независима журналистика»

 

и изданието „Euractiv.com” под заглавие  „Does independent journalism have a future in the EU?”