Участниците в КСНС при Президента ни дължат още много обяснения Печат
Автор Експерт   
Сряда, 11 Ноември 2015 13:37

Участниците в КСНС при Президента ни дължат още много обяснения

Симеон Николов


Заседанието на КСНС при президента безспорно беше належащо, но определеното му закъснение /съгасно Закона се провежда 1 път на 3 месеца, а последните  2 тримесечия нямаше такъв/ дава основание на критиците на президента за известнви забележки.

Темата обаче беше изключително удачна, независимо от общия й на пръв поглед характер: „Промени в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната сигурност”, независимо от това, дали амбициозната цел бе постигната. Предвид на това, че светът е изправен пред исторически промени и огромни рискове, абсолютно невъзможно би било да се постигнат ясни позиции за една малка страна като България на едно заседание на КСНС. Съвпадението на темата с тази от срещата на държавните ръководители на страните челнки на НАТО от Централна и Югоизточна Европа пораждаше съмнене, че президентът ще сведе на участнците резултатите, вместо да бе провел съвещание с тях преди заминаването си. Но тематично проблемите покриваха два от указаните в Закона за КСНС въпроси– външнополитически във връзка с националната сигурност и действия по пресичане и предотвратяване опасности за нациналната сигурност. При такава важност на въпросите изненадва организационната особеност, че участниците не са имали разписан план за дискусията, освен общата тема на заседанието.

Официалната информация и заключителният документ не подсказват с нищо, че е бил засегнат актуалния въпрос с протестите на служителите от сектор „Сигурност”, но това неизбежно се е случило. За съжалене обаче, някои са го оценили като „отклоняване от главната тема”. А полицаите разчитаха много на тези консултации при президента. Очевидно, доверието им трудно ще бъде възстановено.

Тъй като заседанията на КСНС по закон /чл.5, т.5 / са закрити, можем само да съдим за някои неща от външни признаци. Едва ли участниците са разговаряли цели 5 часа единствено по представените след Съвета въпроси. Показателна е и разликата в словоохотливостта им преди влизане в сградата на президенството и пълното мълчание, с изключение на изявлението на г–н Местан, след края на заседането. Нямаше ги и познатите от предишни съвети ранни напускания на лидерите на Атака или БСП. Обяснението може да бъде в две насоки. Първо, изнесена е информация от изключителна важност, която е туширала критичните настроения преди заседанието. Второ, Постигнат е бил консенсус с цената на компромиси, които изискват обмисляне, преди формулиране на позициите на отделните представители и на държавата, извън официалното изявление на президента.

 

Резултатите от заседанието на КСНС при президента не изненадват особено.

В заключителния доумент преобладават констатации, които са ни известни, дори досадно често повтаряни, а в препоръките срещаме стари, но нереализирани идеи или закъсняли предложения. Трябва да признаем, че заплахите са правилно определени и степенувани, въпрос, който и на международно ниво винаги е бил труден за формулиране. От там нататък обаче не може да се разбере в каква посока президентът и КСНС виждат позициите на България и евентуаните мерки. А от поведението ни ще зависи, дали някой ще се съобразява с нас и ще зачита интересите ни.

Целта на подобни заседания обаче, освен набелязване на препоръки и насоки, може да бъде: обединяване около действия, които в други страни се разбират от само себе си, когата касаят националната сигурност; париране на разочарования от политическото и държавно ръководство, дори в институциите от сектор „Сигурност”, за което свидетелства текста „сигнал за единство и подкрепа”; както и отправяне на послание към международни партньори и съюзи по общи проблеми като бежанската криза и колективната отбрана.

Известен пробив е признанието за „неспособността на ЕС да защити ефективно външните си граници и да изработи общи правила. Това е малко утешение за експертите с отчайващото впечатление , че ЕС продължава да обсъжда второстепенни въпроси за разпределение на бежанците, вместо да се намеси решително в премахване на прчините, там, където възникват проблемите. С изключение може би на фонда за държави от Африка за намаляване на миграционния натиск. Не е достатъчно обаче да признаем всеизвестното, например, че Дъблинската система е неадекватна, а Шенгенската– неефективна. Макар че чухме много верни неща, като това „всички съюзници да бъдат еднакво защитени” и „да обединим усилията си за отстраняване на причините”, продължава да се губи конкретиката в сложната ситуация. Проблемът при обсъждане на такива важни въпроси е в това, че причините да не сме имали ясни и своевременни позиции, защото сме изчаквали тези на ЕС и НАТО и сме спорили какво и как да направим, са в системните грешки на държавното управление и проблемите в отстраняването ми. От там и фаталното забавяне в реализирането на необходимите мерки. А действителните причини са в липсата на приемственост между правителствата, което минира дългосрочното планиране, фнансиране и реализиране на проектите в сигурността и отбраната; липсата на визия за развитие зад хоризонта на политическия мандат на политици и управляващи; идеологизирането и партизирането на политиката в сферата на сигурността; корупцията при изпълнението на държавните поръчки и ред други системни пороци, за които сме писали и спорили, но без резултат.

 

Много показателна е препоръката Министерският съвет да приеме план за действие в ситуация на мащабна бежанска и миграционна вълна, което е директно и ясно признание за очаквана такава, нещо което на експертно ниво имаше предупреждения и изчисления още преди 2 години, но не се възприемаха и признаваха от държавните институции. Разработването на сценарий трябваше да предхожда КСНС при президента. А още по точно и вярно би било, ако такова заседание на КСКНС бе проведено с цел превантивни мерки съвместно с партньорските страни от ЕС и НАТО далеч преди  очертаващия се сега най–лош сценарий.

Има и други закъсняли препоръки, макар че и тук ще се опрем на познатата максима „По–добре късно, откокото никога”. Например, внасянето на проект на закон за противодействие на тероризма, идея вече обсъждана и предлагана, а в други страни и реализирана.

Без последствие засега остават многократните препоръки за законови промени, разширяващи функциите на въоръжените сили в мирно време за да могат реално и ефективно да се включат в защита на българската граница.

Относително можем да говорим за конкретика към 8–та и последна препорка за намиране на трайни решения за справяне с причините за миграционната криза, но и тук възникват въпроси, свързани с това, коя политика на ЕС подкрепяме, след като е очевидно, че сегашната е в основите си погрешна, въвела ни вече в безвъзвратно закъснение. Не става ясно и поради закрития характер на заседанията на КСНС няма как това да стане, но можем само да се надяваме, че са проговорени най–чувствителните въпроси: от кои страни тръгнаха големите вълни и впоследствие превърнаха процеса в инструмент за натиск върху ЕС за постигане на други свои цели и как съвместно да преодолеем това изнудване. Каква е ролята на разузнавателните служби и дипломацията в изясняване на пробемите и мобилизиране на усилията на партньорите с общи интереси за противодействие.  Вслушват ли се политиците в предупрежденията на разузнавателните служби или и последните започнаха да пишат „политически коректни доклади”?

 

„Всички институции да работят за трайно решение на конфликтите в Близкия Изток”. Отново няма позиция. Ще призовем ли за спиране на доставките на оръжие от САЩ, Саудитска Арабия и Катар за ИДИЛ, фронта „Ал Нусра” и други радикални организации? Или ще съдействаме с нова продукция от българските оръжейни заводи? Когато призоваваш институциите, трябва първо да имаш обща национална българска позиция. Липсата на позиция поставя в неудобство дори „лоялните” медии, които безобразно лъжат  с презумцията, че помагат на управляващите: наприемр, че руснаците бомбардират болници и избиват лекари и деца, или че само България пазела небето си със собствени ВВС!?!?

 

В онези части от изявлението на президента, които засягат военно–политически аспекти и звучат добре, няма яснота съвместните усилия с партньорите, означават ли, например, че в съответстве и с новопретите изменения в Закона наистина отиваме към отказ от национални ВВС и прехвърляне на още по–голяма част от суверенитета на страната ни на други? Президентът е прав, когато казва „само заедно с партньорите от НАТО можем да се справим”, но излизаме ли извън рамките на военните учения и укрепване на източния фланг на военния съюз като определени /без наше знание/ за фронтова държава? Очевидно политицте, които мълчаливо напуснаха президентството ни дължат още много обяснения.

Ще подкрепяме ли внушавани ни под груб начин отвън позиции, като тази за "свободна зона" по протежение на сирийско–турската граница, която не бе одобрявана нито от САЩ, нито от повечето европейски държави, защото означаваше анексиране на територия, прочистване на местното кюрдско население и с това отслабване на съпротивата срещу ИДИЛ и увеличаване на мигрантския поток. Това не работи за авторитета на Блгария и влиза в разрез с българската национална сигурност.

Уязвима е формулировката „задълбочаващите се противоречия между ЕС/НАТО и Русия”. По–вярно е „НАТО и Русия”. Избегната е всеизвестната тенденция в ЕС към повече прагматизъм и връщане към сътрудничество с Русия, съгласие с някои нейни действия срещу ИДИЛ например и т.н. Разбираемо е, предвид  познатите ни досегашни изявленя на президент, министър на външните работи и министър на отбраната, но това не съответства на европейската реалност и експертните оценки, включително в България.

Въпреки че очакваната масирана бежанска вълна бе изведена като първостепенна заплаха, проблемът продължава да се формулира като хуманитарен, объркване, което свидетелства за нежеланието да се признае, че той е преди всичко  проблем на националната сигурност.

Естествено, прави впечатление, че при обсъждане на такива основополагащи въпроси, не се тръгва от съответнте документи. Защото отдавна настъпилите изменения изискват актуализиране на Концепцята за национална сигурност. За каква „оптимизация на сектор „Сигурност” се говори, когато няма извършена пълна проверка на целия сектор /последна такава бе направена само в отбраната/. Едва тогава бихме могли да пресмятаме инвестициите в технологично и оръжейно оборудване и кадрово обезпечаване.

Никой не споменава предлаганата от години крайно необходима Външнополитическа стратегия, идея защитавана и от академичните среди в България. Днешните бързо растящи заплахи и трудности в ЕС изискват една много силна политика на България на Балканите и тя не се изчерпва с предложението на ДПС, включено в препоръките на КСНС. Забравихме, че Европа разчиташе на нашата „специализация” и експертиза по Балканите и Близкия Изток. Може би безвъзвратно сме я загубили? Миналата година  предадохме 7 страни–партньори, очакващи решенето ни по „Южен поток” и не бива да ги предаваме отново по въпросите с бежанците и с борбата срещу радикалния ислям. Необходимо е много тясно съгласуване на една обща политика, общи позиции на балканските страни и в рамките на ЕС.