За вълнáта от бегълци в Германия и в съседство Печат
Автор Експерт   
Петък, 08 Януари 2016 23:58

За вълнáта от бегълци в Германия и в съседство

Посланик д-р Огнян Гърков*

B новогодишното си обръщение за 2016 г. канцлерът Ангела Меркел, заяви, че Германия успешно ще преодолее миграционната криза, ако бъдат взети адекватни мерки. Тя напомни, че преди година е предупредила за увеличаването на бегълците в целия свят, каквото не е имало след Втората световна война. Войните и кризите в Сирия, тероризмът на Даеш (ИДИЛ),  епидемията от ебола в Африка и други проблеми, сега отстъпили на по-заден план.

Г-жа Меркел не пропусна да изтъкне немските ценности, традиции, разбирането за право, езикът, законите и правилата като главно условие за съвместно съществуване в „силна Германия” и за всеки, който иска да живее в нея. Тя препоръча на германците да не следват онези, които искат с омраза в сърцето да изолират или изключат другите. При успешна интеграция на бежанците страната щяла да спечели от икономическа и от обществена гледна точка.

Общоприето в Европа е наивното схващане евроатлантическото и европейското сътрудничество да се гради и на логичната опция, че 70 години след края на последната класическа война Германия е възмездила, в рамките на възможното, греховете от  миналото. Но все още, едва ли като „висша форма на доверие”, на нейна територия са разположени стотина съюзнически военни бази и 63-65 хиляди негермански, неруски, некитайски или -севернокорейски военнослужащи. Така, че поведението на правителството й в тези тревожни за ЕС дни, когато континентът ни е обливан от манипулативно подклаждания порой от бегълци от Африка и Азия, е обяснимо.

Логично е и недоволството на голяма част от гражданското общество, особено в Източна Германия и Бавария. След “разпадане” на гражданската инициатива ПЕГИДА (=Патриотични европейци против ислямизацията на Запада, най-активни в Дрезден и Лайпциг), възникнаха десетки нови групи: „Защита на родината”, „Гражданите казват „Не!”; Майсенски наблюдател”, „Убежище Майсен”, „Нанси Шнайдер, Майсен”; „Немска патриотична съпротива/Нова немска съпротива”, „Да се защитим от бегълците!”, „Без повече домове за бегълци в Германия”, „Да се браним срещу бегълците в Германия”, „Да се браним срещу бежанците в Германия”, „Бежанци – Не, благодарим!” и т.н. и пр. Най-неинтелигентните обвинения срещу тях на властите и казионни граждански групировки и медии, включително вече и на филмова пропаганда, са в етническа и религиозна нетолерантност, ксенофобия, расизъм и прочие.

Неблагожелателите на нашестващите бегълци се обединяват около кредото, че ако не се бранят, „мултикултурният феномен” бързо ще срине родните стрехи. Според тях, нелегалните мигранти-бегълци преобладават осезаемо и узаконяването   дори на единици от тях като бежанци е грубо неуважение на немското законодателство. Така не може да се очаква, че и бегълците ще го съблюдават. „Антиглобалистите” от ПЕГИДА и съдружие са убедени, че нито арабите, нито африканците, нито кюрдите, или пък даже турците ще си тръгнат от Европа доброволно. Тяхното изселване е възможно само насилствено. За целта обаче трябва да се пренебрегнат политическата коректност и насажданото чувство за вина на германските предци и други хуманитарни ценности.

Бегълците се оценяват като люде, които никога през живота си не са споделяли ценностите на еврохристиянската цивилизация. Индивидуално и групово от векове те наследяват по-различни инстинкти, навици и манталитет, които е невъзможно да се променят за няколко години. Германия има богат опит с внесени отвън проблематични за европеец навици. На риторичния въпрос: „Кой към кого ще се приспособи?” на „социално-етническите антиглобалисти” допада отговорът-сентенция: „Един имигрант с друга култура е обогатяване, тълпата с друга култура е катастрофално бедствие.”

Беглеците идват от държави, в които се воюва при инициирани отвън войни; където царят глад и беднотия, но те знаят добре, че в Европа има закони, правила и социална политика. В социологически анкети в централно- и западноевропейски страни на въпроса: „Ако ви помогнем да постигнете мир в родината, да работите и градите своята държава и дом там, бихте ли се върнали?”, почти 100% от бегълците отговарят с „не”. В Чехия си спомнят аналогично (вж. www.pravyprostor.cz/Zdeněk Buřič 12.10. м.г.) за циганските си съграждани, които в началото на прехода масово търсеха убежище в САЩ и Канада с мотива „дискриминация в родината”. Впоследствие местните власти се увериха, че почти във всички случаи се касае за опити за заблуда с цел социално себеуреждане за чуждо-държавна сметка и тихомълком ги екстрадираха обратно.

„Антиглобалистите” цитират охотно случая, когато в сирийско семейство с пет деца, две от тях загиват на път по море за емиграция в Марсилия. На въпроса защо са рискували живота на собствените си деца, отговорът е бил нокаутиращ: „...важно бе да прекосим границата, можем да си направим нови, а тук вие ще се погрижите за нас”.

За европейци – ненормална етика, култура и отношение към /собствени/ деца.

Демонстрантите очакват ясен изказ от политиците, че в европейския кораб няма достатъчно места за спасение на всички. „Като континент и цивилизация Европа има ограничени природни източници, може да приеме едва няколко хиляди бегълци, но не милиони. А източниците са повод за бъдещи стълкновения, без да претоварваме кораба Европа”.Последователите на ПЕГИДА очакват от управниците си на бежанците да бъде оказвана помощ в родината им, както г-жа Меркел публично уверяваше. Като немци те не разбират защо млади и здрави мъже оставят ислямистите от Даеш да се разпореждат у дома им, а самите те бягат, за да паразитират на чужда издръжка в чужбина, с ниска или недостатъчна трудова квалификация и навици за Европа. Немците са склонни да нахранят тези хора, да ги обучат, да ги снабдят с необходимото - срещу логичното им жизнено задължение сами да си извоюват и опазват дома и държавата. Биха помогнали и за обновлението им, ако се уверят, че бегълците не са дошли като хрантутници. Биха ги приели като гости на почивка, туризъм, на делови посещения, но като домакини в родната си Германия, или другаде в в Европа, ..., в Унгария, Словакия,Чехия.

Опонентите-дисиденти на сегашната политика на Брюксел и на „стара Европа” (Каролингското ядро в ЕС) не крият опасенията си, че този път на самоунищожение ни води към война. Не класическа, позната ни от разкази на дедите ни, от телевизионни кадри или филми, а война на градските улици, с мародерства, палежи и изнасилвания. Нещо, което се случва реално в доста френски, британски, холандски, шведски... градове и за което нашите медии мълчат. Чешки полицай споделя изразена пред него не изцяло обективна завист от негов британски хомолог, породена от обстоятелството, че за разлика от Великобритания Чехия в миналото се е опазила от „мултикултурното зло”. При това брюкселските дисиденти изтъкват, че не различават хората по раса, вероизповедание, пол, или ориентация; не са ксенофоби или мизантропи. Но им пречат люде, погазващи техните ценности и начин на живот, които са се ангажирали да опазят.

А мултикултурализмът евродисидентите на брюкселската пасивна политика към дистанционно управляваната и финансово инспирирана от сунитски диктатури край Персийския залив инвазия на бегълци в най-стария континент оценяват като политика на саморазрушението. За съжаление глобалните стратези на управляемия хаос, „подпомогнати” от евразийските плановици-регионалисти на североизток, успяха да лишат евроатлантическата общност от визия, която да надскача остарелите клишета от времето на студената война и на неадекватния неолиберализъм. В Европа от десетки години бе предотвратено издигането на лидери-визионери от ранга на Шарл дьо Гол, Конрад Аденауер или Вили Брандт, които най-вероятно биха възспрели в зародиш подобна късогледа политика по преселническия екзодус. Все още на континента има политически личности с национално достойнство като Виктор Орбан, Милош Земан, Роберт Фицо или Алексис Ципрас, но у нас продължава отсъствието на суверенно мислене в полза на дългосрочните национални интереси, на адекватно поведение и действия на политическата ни върхушка, робуваща на сателитния синдром пред неоконите отвъд океана и Брюксел. България има достатъчно добри аргументи за отстояване пред деградация на държавността в резултат на нежеланото преселническо нашествие на неидентифицируеми беглеци–нов рисков фактор–с видими намерения да паразитират с 65 лева дневна субсидия върху и без тях ограничения ни бюджет. Ако ще приемаме преселници, по-добре да са желаещи да живеят у нас бесарабски етнически българи, или граждани от съседни нам държави, респектиращи приоритетността на българската държавност, етническия мир и религиозната толерантност.

 

4 януари 2016 г.

*/ Посланик д-р Огнян Гърков е дългогодишен дипломат, заемал длъжността началник отдел „Европейски държави” в дирекция „Европа III”(2003-06 г.), Бил е Посланик на РБългария в Чешката република (1996-99 г.), както и Посланик на РБългария в Словашката република (2006-10 г.). Член на Българското дипломатическо дружество.