Терор и война в Турция – риск от втора Сирия Печат
Автор Експерт   
Неделя, 17 Януари 2016 20:51

Терор и война в Турция – риск от втора Сирия

Симеон Николов за „Поглед–инфо”, 15.01.2015

Поредицата от атентати в съседна Турция, 5 за 6 месеца с над 175 жертви, измества картата на тероризма  и показва засилване на позициите на Ислямска държава и на турска територия. Турция въобще не беше сред 12–те страни в света с екстремна терористична опасност през 2014 г., само граничеше с някои от тях,  докато сега по всичко изглежда е на път да влезе в такъв, а това е сигурен симптом за по–нататъшна дестабилизация.  От транзитна за терористите държава тя започва да се превръща в бойно поле.

Управляващите в Анкара берат плодовете на на една неуспешна външна и вътрешна политика, но главно на няколко сериозни стратегически грешки. Първата беше с обвързването на специалните й служби с Ислямска държава най–късно по време на преговорите за освобождаване на над 40 заложници–дипломати от турското генерално консулство в Иракски Кюрдистан и последвалото толериране на безпрепятствено преминаване на джихадистите през турската граница и организирано снабдяване на бунтовническите групировки в съседна Сирия с въоръжение и техника. Това навреди на авторитета на управлението пред западните съюзници, а след свалянето на руския самолет и изнудването на ЕС с бежанския поток й спечели определението „ненадежден” партньор.  Втората грешка беше прекратяването през 2015 г. на мирния процес с кюрдите в Източна Турция, започнал още през 2009 г, период, в който бяха постигнати редица положителни резултати, очертали добри перспективи. Очевидно, че в управляващите са надделяли дългогодишните и превърнали се в комплекс опасения от евентуални стремежи на турските кюрди към автономия, предвид на развиващата се ситуация в Сирия и Ирак и борбата на кюрдите в тях. След анентата в южния град Суруч, при който загинаха 33 кюрдски активисти, считан от някои за поръчков, и след стартирането на мащабна „Антитеростичтична операция” на властите в Източна Турция, на кюрдите не остана нищо друго освен да се върнат към протести и въоръжена борба.

Появилите се различия в разшифроване на целите на атентата в Истанбул можеха да бъдат избегнати, ако се имаха предвид няколко особености. Ислямска държава винаги когато е търпяла поражение на едно място е реагирала с удар на друго. Освен това е държала да изпълни заканите си, въпреки че ние сме ги определяли като пропаганда и психологическа обработка на потенциалните й кандидати. Някои български коментатори, които тичат преди турските, намеквайки за кюрдска връзка, трябва да знаят, че начинът на изпълнение на този атентат въобще не е в стила на Кюрдската работническа партия. Именно затова властите досега и не твърдят подобно нещо. Няма извинение обаче за наивното обяснение от наши пишман коментатори, че сирийски бежанец трудно би се прикрил в Истанбул. От 2,5 милиона бежанци в Турция, само 250 000 са в лагери, всички останали са пръснати из страната. Именно в Истанбул бе центъра за вербовка на джихадисти, за който информира представител на ЦРУ на САЩ, а сега е център за снабдяване с фалшиви сирийски паспорти. През последните месеци, след началото на руската военновъздушна операция, няколко хиляди джихадисти се оттеглиха в съседните страни, между които и Турция и още толково тръгнаха за Западна Европа. Цели 15,6% от турското население не смятат Ислямска държава за терористична, а  7% твърдо я подкрепят. Изчислете колко милиона турци се крият зад тези проценти, представени от независими западни институции, не от турски, които лансират двойно по–малки числа, а български експерти усложливо ги намаляват още повече.

Колкото до това, срещу кого беше насочен атентата, изборът на мястото – туристическа част, исторически и културен център на град разположен на два континента е достатъчно красноречив. Едва ли е търсена целенасочено германска туристическа група, както на българското летище Сарафоно – израелска такава, но  това не бива и да се изключва. Германскьят мнистър на вътрешните работи, пристигнал по спешност в Истанбул, подчерта, че атентата не може да се свързва с политиката на Германия, но всеки друг политик би направил подобно изявление за да не нагнетява и без това изключително напрегната обстановка в страната си след мигрантските изстъпления в Кьолн и още 5–6  града и още няколко европейски страни. Абсолютно невярно е обяснението на някои български коментатори, че Германия не участвала пряко в коалицията срещу Ислямска държава, защото от чисто военна гледна точка започналата само 4 дни преди атентата мисия на германските разузнавателни самолети „Торнадо” в Сирия доставя решаващи данни за точните ракетни и бомбени удари по обекти на Ислямска държава.

И при този атентат в България не бяха коментирани поуките, които могат да се извлекат, например от действията на турските органи за сигурност. Това, че турското разузнаване два пъти е предупреждавало  за предстоящи атентати насочва към познатата и в други европейски страни тема за взаимодействието между разузнаване и полиция.

 

Изявленията на президента и министър председателя след последните два атентата от януари 2016 г. задължително трябваще да се цитират в чужбина, включително и в България, придружени с коментар, защото те очевидно са предназначени за вътрешно–политическа употреба. В противен случай думите на президента Ердоган, че не трябвало да се прави разлика между Ислямска държава и кюрдските партии, слагат знак на равенство между тях, което внушава напълно погрешни представи в малко запознатите с въпроса европейци. Освен това, твърдението, че Турция е първостепенна цел на всички групировки, не само е определено невярно, защото Ислямска държава има други цели, но и приписва на страната по–голяма степен на важност, отколкото има в действителност. Намеците на държавно ниво, че дори изпълнителят да е от Ислямска държава, имало съмнения относно истинския поръчител, свързвайки това с арестувани трима руски граждани, започва да придава несериозна и смешна окраска на Ердогановата параноя. Като прибавим към всичко това и бързото разкриване на камикадзето, чийто произход се оказа сирийски и то точно от населено място в полосата на турския интерес за създаване на  „Свободна зона” на сирийска територия, както и масовите арести на кюрди в Източна Турция, нещата по аргументиране на по–нататъшните действия на турските власти започват да придобиват по–прозрачна насока.

 

Със сигурност Турция ще се възползва от сегашната ситуация на базата на принципа „Превърни кризата в шанс”, поради което можем да прогнозираме следното:

▪ Така както атентатът в Анкара от октомври 2015 г. бе инструментализиран за масирана операция срещу кюрдското население, в много по–широка степен това ще се случи и сега. С аргументацията за антитерористична борба Анкара ще прикрива геноцида в Източна Турция и грубите нарушения на човешките права. Целта ще бъде отслабване на съпротивителните сили на кюрдите, изпреварвайки развитието на събитията в Сирия и Ирак и очертаващата се руска помощ за кюрдите след откриването на представителство на сирийските кюрди в Москва и посещението на харизматичния лидер на турската ХДП в Русия.

▪ Фактът, че само няколко дни след атентата бяха активизирани военните действия в пригранични райони в Сирия и Ирак, обстрелвани позиции на Ислямска држава и подкрепени туркменски и ислямистки групировки, потвърждава очакването, че Турция би могла са оправдае с борба срещу терористичната заплаха за своята територия, неправомерното навлизане в чужда територия без решение на СС на ООН и без подкрепа на западните си съюзници. Анкара основателно бърза, защото сирийската армия, подкрепяна от руската бойна авиацаия вече изтласква бунтовниците, така че се свързват двата района от север и северозапад  на сирийските кюрди и е на път да прекъсне и коридора, по който вървяха доставките от Турция и да затвари турската граница. Нахлуване на турските въоръжени сили обаче, без санкция и подкрепа, е нещо много по–различно от предлаганата цели 3–4 години „Зона забранена за полети” ил „Свободна зона”, идея, която умря с поемането на въздушния контрол от Русия, а и не се подкрепя от САЩ и някои европейски страни. Заден ход изглежда даде и българският премиер.

▪  Надпреварата с времето се обуславя и от планираните от 25 януари преговори между „опозицията” и режима на Ассад съгласно резолюция на СС на ООН и Виенските договорености, които Турция и Саудитска Арабия досега всячески саботираха: с сваления руски самолет, с нежеланието да изключат екстремистки организации от преговорите, с промененото съотношение на опозиционните преговарящи на конференцията в Рияд, с недопускането на кюрдите в делегацията, с изненадващото обявяване на Ислямиска коалиция, пренасяща конфликта на межурелигиозно ниво /шиити срещу сунити/ и т.н.

 

Активната подготовка на Турция за решителни действия се потвърждава и от мерки, които ще имат и по–дългосрочен характер, защото някои от тях приличат повече на формирането на нова военна коалиция. Така например, в Катар започна изграждането на първата турска военна база на чужда територия за 3000 военни с катарско финансиране и одобрение от Саудитска Арабия. В подписания наскоро договор за стратегическо сътрудничество  между Турция и Саудитска Арабия основно място заема военното сътрудничество. Анкара разширява военното си влияние в Азербайджан не само с консултанти, но и с военни на ръководни длъжности, както и с инспекции /тази седмица/ на специалните сили на Азербайджан на границата с Армения, което навежда на мисълта за изпълнение на заплахата за размразяване на конфликта в Нагорни Карабах в контекста на затрудняване на руските възможности в региона в случай на военни стълкновения. Анкара активизира сътрудничеството си с Украйна, разчитайки на военната й промишленост, подпомогна създаването на батальон от кримски татари  и изпрати военно формирование от 200 души / 2 пъти повече отколкото Полша и Словакия взети заедно/ край Мариопул.

Не може да не убегне от вниманието, че сплотяването на военните усилия става между държави, които имат „заслуги” в създаването и поддържането на Ислямска държава, която впрочем се обръща вече срещу тях. Странно много стават приликите между двете основни сили– Турция и Саудитска Арабия:

▪ И двете надценяват значението си и са силно амбициозни и чувствителни към международния си престиж.

▪ Полагат изключително големи усилия за въоръжаването си. Не крият амбициите си дори за притежаване на ядрено оръжие в бъдеще.

▪ Еднакво неразумно се хвърлят в конфликти – Турция с Русия, Саудитска Арабия с Иран и Йемен.

▪ Еднакво категорични са позициите им по свалянето на Ассад и по продължаване подкрепата на радикални ислямистки организации в Сирия.

▪ Имат проблеми с всички свои съседи.

▪ И двете са важни, но трудни партньори на Запада и напоследък привличат все повече критики върху себе си стигащи до „вън Турция от НАТО” и „ембарго за Саудитска Арабия”.

От европейска гледна точка по–опасна е политиката на Саудитска Арабия поради пренасянето на конфликта на основата на религиозния сблъсък сунити–шиити и като родоначалник на идеологията на Исямска държава.

 

Турция сама си постави няколко воденични камъни на врата. САЩ са предпазливи в това, да й помогнат, защото балансират така, че никога една от трите сили Саудитска Арабия, Иран и Турция да не доминира в региона. Сходен интерес има и Русия.

Европа няма интерес от дестабилизиране на един толкова важен свой партньор и въпреки това дълго време мълча или се ограничаваше в политкоректно говорене, което и за Брюксел може да се окаже самоубийствено. Но на европейската солидарност не бе отговорено с подобна, когато турските власти безучастно гледаха как се товарят кораби с бежанци на техни пристанища. Пробуждането на Европа неизбежно ще бъде съпроводено с остри критики към Анкара вследствие на очертаващите се три основни заплахи през 2016 г.: турският принос за евентуални военни действия в Близкия Изток с риск от въвличане на Запада; очакваното нарастване на бежанския поток към Европа и на разрастване на гражданската война в източните провинции  с извършване на престъпления срещу кюрдското население и нарушения на човешките права, които не кореспондират с кандидутарата й за членство в ЕС. Едва ли представянето на тези действия за антитерористична борба ще издържат пред европейската общественост. Дори и на днешния етап резултатите са вече над 200 убити цивилни грлаждани, 115 от които жени и деца, 200 000 прогонени бежанци, разрушени жилищни сгради, хиляди арестувани и обвинени в тероризъм, включително университетски преподаватели, дръзнали да се подпишат на списъка от над 1000 свои колеги с искане за спиране на военната операция в Източна Турция, вълна от репресии срещу местната власт, 3000 арестувани представители на кюрдските партии и организации , военно положение в 17 града и т.н.

Турция все повече заприличва на Сирия, твърдят турски наблюдатели.

В сегашната ситуация е малко вероятно, почти невъзможно, турското държавно ръководство да вземе най–мъдрото решение: да върне мирния процес с кюрдите за да освободи енергия и сили за съвместна борба срещу Ислямска държава, тоест да смени днешните си приоритети, за което се появи надежда след атентата в Истанбул.

От дестабилизацията и хаоса полза извлича единствено Ислямска държава.

 

Американски външнополитически анализатори посочиха вече в прогнозите си за 2016 г. най–вероятните военни конфликти, които могат да доведат до трагични последствия в 7 страни, между които е и Турция. Парадоксалното е, че само преди три години докладът на американските разузнавателни служби Global Trend 2030 г. виждаше Турция като една от бъдещите най–влиятелни страни на базата на нейното икономическо развитие, територия и военна сила.

Европа все по–малко ще може да разчита на иначе силния полицейски апарат и опитни разузнаателни служби на Турция. А това не е добра перспектива, особено при тенденцията терористичнте атаки на Ислямска държава в Европа да се увеличат рязко и пропорционално на загубите, които тази организация ще претърпи в Сирия и Ирак през 2016 г. Увеличаването на терористичините атаки в нашинте страни, съчетано с очаквания бежански поток най–малко в същите и дори в по–големи параметри ще бъде сериозно предизвикателство, за което едва ли сме готови.