България– заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности Печат
Автор Експерт   
Петък, 05 Февруари 2016 23:53

 

България– заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности

Анелия Димова

 

На 04 февруари в София, хотел „Маринела”, се проведе конференция на тема „България– заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”, организирана от Института за стратегии и анализи”. Целта на форума бе да се поставят опорни точки, които да станат част от бъдеща рамка на външнополитическа стратегия, която да залегне в бъдеща национална доктрина, приета с консенсус от основните политически фактори в  страната.

Участие в него взеха президентите Петър Стоянов и Георги Първанов; вицепрезидентът Маргарита Попова; бивши министри и заместник министри; специалисти от различни обществени сфери, както и представители на академичните среди, които всъщност бяха най–многобройната група, на която бе оказано и най–голямо внимание. По признание на изпълнителния директор на института г–жа Валерия Велева от поканени 50 депутати са дошли само 5–ма. От МВнР присътваха само директорът на Дипломатическия институт и двама дипломати. За това пък от Българско дипломатическо дружество присъстваха по–голяма част от неговите основатели и членове на УС, както и председателят на Националната асоциация по международни отношения.

Форумът беше открит от г-жа Валерия Велева, изпълнителен директор на Института за стратегии и анализи. Приветствия поднесоха вицепрезидентът Маргарита Попова, президентът Георги Първанов, а по–късно в дискусията се включи и президентът Петър Стоянов.

Конференцията протече в три части.

В първата бяха изслушани докладите:

„Рисковете на непредвидимостта и последствията за Европа и България” - посланик Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и

„Средата за сигурност в началото на 2016 г. Динамика и фактори, генериращи реални рискове и заплахи за България” – полк. Славчо Велков, Институт за близкоизточни изследвания

След дискусия бяха изслушани докладите:

„България между трите геополитически центрове - Анкара, Москва, Берлин" – проф. Владимир Чуков, Варненски свободен университет и

„Балканите – стратегически регион или поле за „геополитика в задния двор“? – посланик Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения

Третата част включваше докладите:

„Спокойно ли е на Шипка? Турция versus Русия: студената Източна война” – доц. Дарина Григорова, СУ „Св. Климент Охридски“ и

„Потенциални и рискови заплахи за военната сигурност на България.”– професор Митко Стойков, Военна академия

А заключението поднесе в познатия си брилянтен стил професор Валери Стефанов от СУ „Климент Охридски" с темата „Идентичност и политика във фрагментирания свят”

 

Вицепрезидентът Маргарита Попова:

Днес сме тук, за да заявим, че родината ни България ще бъде не само мост между Запада и Изтока в новите политически реалности, но гарант за благополучието на нашите народи и за живот в мир, свобода и демокрация. Можем да го постигнем с модерна национална доктрина. В договори, меморандуми и споразумения открито декларираме желанието ни за разбирателство, сътрудничество, добросъседство, взаимно уважение и сигурност. Въвеждаме в градация понятия, които сме пренесли във вековете до днес и които са плът на нашата национална същност. Чрез езика свещен на нашите деди сме издигнали в култ и свято пазим за децата ни красиви думи - личен пример и достойнство, вяра, почит и блага дума, доверие и мъдрост", посочи тя. По думите ѝ, това са нашите национални интереси, нашите национални ценности, чрез които през вековете сме укрепвали държавността и сигурността ни и които са във фундамента на съвременната европейска система от добродетели.
Днес сме тук, за да прегърнем с топла дума за надежда винаги мъдрия ни народ и да признаем, че все още не успяваме да намерим онзи магнит, който в едно да събере и да впримчи животворната национална енергия за напредък заедно. Така, както еднозначно определихме европейското си място и бъдеще, да продължим с истински гаранции за защита на човешкото достойнство. Днес сме тук да кажем, че ни е нужен план на нацията, нужна ни е обединителна, човеколюбива национална доктрина, за да бъдем здрав мост между Запада и Изтока в новите геополитически реалности", смята тя. Вицепрезидентът призова с езика на новия ден на глас да заговорим за национален идеал, които да превърнем в кауза. Народът ни иска да чуе искрени думи, които да стигнато до болките и радостите му, иска да го водят просветени и разумни люде.

Националната ни доктрина ще ни каже как да участваме в бъдещето на човечеството. Моята представа за националния ни идеал и моето политическо послание е единение на българските граждани вътре и вън от родината, за развитието и утвърждаването на демократична правова и социална държава, за благополучие и сигурност, за мир и напредък у нас и в региона, за достойно участие в изграждания на ЕС. Само така лесно ще можем да формулираме националните ни интереси, а защитата им зависи от сплотеността помежду ни", заяви Попова и добави, че сигурността, социалната и духовната сплотеност за напредък, признаването на първенството на правото и уважението към правото са нашите национални интереси. Според нея като се водим от тях, лесно ще можем да решим най-важните задачи във всички сфери на обществено-политическия ни живот и да водим просветена, мъдра, стратегически адекватна вътрешна и външна политика. Ще създадем традиция за водене на политики с приемственост, гъвкавост, без комплекси, с отчитане на мощните, динамични глобални трансформации върху национална и регионална почва. Националната доктрина е, за да отрази нашия стратегически светоглед днес, да се видим в конкретния исторически момент с натрупания от нас социален и културен опит. Планът на нацията би трябвало да бъде един всеобхватен стратегически анализа, за да научим за евентуалните рискове и заплахи и за да изградим надеждни и защитни механизми във всяка област на обществено-политическия ни живот с цел напредък и благополучие на личността и на обществото ни", посочи вицепрезидентът. По думите ѝ, националната ни доктрина е нужна, за да прозрем как занапред заедно ще създаваме, опазваме и обменяме енергията на сътворените културно-исторически ценности.
Нашата гледна точка днес за нас и за света не е гледната точка на 18-то,19-то и 20-то столетие. Тогава имахме нашите национални идеали - за независима българска църква и държава. Тези идеали са съпроводени с имена в нашата история - Паисий, Софроний, Неофит Бозвели, Раковски, Левски, Ботев и Вазов. Днес ни е нужда национална доктрина с идеал и каузи, подвластна на приемственост, обновяване на историческото съзнание и спасена от предходни изтощаващи и отблъскващи партийно-политически страсти", смята тя. По думите ѝ, само с национална доктрина с утвърден стратегически светоглед ще можем да участваме в променящия се външен свят и ще имаме тежест в международния баланс. "Убедена съм, че синдромът на обгрижване от великите ни обрича на бездействие, подчиненост или враждебност".

 

Президентът Георги Първанов:

Относно заявената цел на конференцията президентът Първанов отбеляза, че предпочита вместо Национална доктрина да формулираме „Стратегия за нацонално развитие”.

Дебатът за т.нар. "робство" и "съжителство" не е просто игра на думи, заяви президентът на конференцията „България - заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”, организирана от Инсти

Твърде вредно е това, което години наред наблюдаваме в поведението на Брюксел - тази менторска политика по отношение на Изтока, този опит за износ на демокрация, несъобразяването с моделите на развитие на Изтока, използването му единствено като източник на енергоресурси, а иначе нещата ги свеждаме до това да се копира онова, което Брюксел е задал като формула и тук България може да бъде много активен фактор.
"Пресен е споменът за едно време, в което на България се признаваше ролята на лидер в региона. На нас ни се признаваше реалната ключова роля, когато ставаше дума за един комплекс под въпрос - на първо място разширяването по отношение на Западните Балкани. Там експертизата, българската политика и контактите, които имахме, бяха нещо, което се ценеше в Брюксел", заяви Първанов и добави, че не знае сега дали е така.

"На второ място за източната политика на Съюза - ние имахме много активна и резултатна политика, когато става дума за съседите на Евросъюза. Загубихме темпо, а аз твърдя, че не са много факторите и страните, лидерите, които по-добре от българските политици могат да обяснят процесите на Изток и да предложат конкретни решения", посочи още той.

"Ще бъде много трудно да постигнем така необходимото съгласие, когато става дума за една нова стратегическа визия".

"Припламналият през последните дни дебат за т.нар. "робство" и "съжителство" не е просто игра на думи. Ако се окаже, че балканските територии на Османската империя са поробени, то след освобождението им не може да има никакви претенции, но ако нашите предци са съжителствали, то амбицията не просто за присъствие, но и за откровена намеса във вътрешните работи на съответните държави ще бъдат исторически обосновани", заяви Първанов.

"Ние гледаме да имаме своята стратегия, дълбочинна, в широки мащаби, консенсусно приета, което е най-големият проблем за нас българите", смята той. "Ние не можем да се разберем по далечното минало, по елементарни ценностни неща, по които са били единни нашите предци, ще бъде много трудно да постигнем така необходимото съгласие, когато става дума за една нова стратегическа визия, ориентирана напред 30-50 години", добави Първанов.

"Много се подчертава в изказванията на президента Барозу и други европейски лидери за ролята на България в новата европейска политика за енергийна сигурност. Ние сега се борим как да вържем някой байпас чрез т. нар. междусистемни връзки и си мислим, че така ще направим хъб или нещо още по-грандиозно", заяви Първанов. Според него ролята на България трябваше да бъде много по-мащабна.

"Някой смята, че като се отърсим от зависимостта по отношение на Русия, по-добре е зависимостта от Турция", заяви той. Според него трябва да се разсъждава какви условия към Европа биха били поставени, ако зависим от това трасе в търсенето на енергийна независимост и диверсификация.

 

Президентът Петър Стоянов:

Началото на определено емоционалното му изказване започна със забележка към заглавието на конференцията и тълкуването на понятието „мост” между Изтока и Запада. Така стана трудно да скрие комплекса дали пък организатгорите не търсят преориентиране към Изтока, км Евразия. България трябва да има сдържана политика спрямо Русия. Ние най-добре познаваме руската култура и манталитет, по-добре от нашите Западни партньори. Познаваме комунизма с отрицателното влияние, което той имаше, но познаваме и Достоевски и руските класици. Ние трябва да представяме нашето мнение по въпроса на западните ни колеги, дори то да не съвпада с тяхното. Това заяви президентът (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов на конференцията, организирана от Института за стратегии и нализи „България – заплашена от неосманизъм или мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”.
Ние не можем да сме яростни русофоби, да изпадаме в крайност. Всякакъв краен тон към Русия издава комплекси. Но не можем да се мерим с огромна Русия. Ние трябва да се мерим с държавите от Европа, с които споделяме общи проблеми и ценности. Затова нашето място е в ЕС. Президентът Стоянов даде и следният пример - когато камъкът удари гърнето, то се чупи, същото става и когато гърнето удари камъкът. А ние сме гърнето. Светът вече не е двуполюсен и е много сложен. Навремето дори политически визионери като американския държавен секретар Хенри Кисинджър не можа да предвиди падането на Берлинската стена и в началото на 80-те години каза, че на САЩ ще им се налага още дълго да съжителстват с народите от СССР. А само 7-8 години по-късно Берлинската стена падна.  България се оказа неподготвена за новите реалности след падането на Берлинската стена, отбеляза президентът.
Русия ни освободи, но после не подкрепи Съединението. А именно заради страховете, че ще се превърнем в сателит на Русия, ни бяха отнети ценни територии на Берлинския конгрес, припомни президентът.България е длъжна да води активна външна политика и въпросът е каква да бъде тя? Основният въпрос е какво става с Русия, какво е мястото й? Това е болезнената тема, призна Стоянов. Той запита: Не можем ли да имаме по-близки връзки с Русия? И  добави, че когато преди 20 години е направен българския цивилизационен избор и се е говорило за НАТО и ЕС повечето хора питали - за какво става въпрос. „Отношенията ни с Русия никога не са били лесни. Политиката е много сложна работа и никога не става въпрос да избираш между два крайни полюса. Политиката ни сега по отношение на Русия трябва да бъде прагматична, защото става дума за газ, но трябва да бъде и сдържана и да държи сметка за това, че българският и руският народ без съмнение са свързани с исторически и културни връзки”, смята президентът Стоянов. Според него не може да се отнасяме към Русия като към изконен враг. Съобразно начина си на мислене, всеки ще осмисли това, което казвам - един ще каже, за първи път чуваме президента да говори като краен русофил, друг може да каже обратното. Нито едното, нито другото е вярно, поясни Петър Стоянов.Той коментира, че България наистина познава Русия много по-добре от западните си колеги. Ние имахме привилегията да учим руски език, сега разбирам каква привилегия е, че аз знам руски език. Може да имаме по-трезва оценка за Русия, която да представяме не западните си колеги сдържано, посъветва Стоянов. Той заяви, че, ако приемем Изтока в най-широкото му тълкуване, няма със страх да се говори за тази тема, тъй като тя може да се окаже една от най-важните теми за нашето време. Президентът даде за пример как само преди 25 години светът се обясняваше с една проста парадигма - от западна гледна точка, това беше добрият либерален Запад, в който имаше свобода на словото, на правото на сдружаване, и от другата страна ние - Изтока, в който тези свободи бяха подтиснати. Много днешни политолози и обикновени граждани вероятно са изпълнени с носталгия, когато светът се обясняваше с тази проста парадигма. С рухването на тази система се озовахме в нови реалности и то съвършено неподготвени, констатира Стоянов. Той посочи, че България се намира в такъв регион в новия световен ред, в който на най-голяма устойчивост ще се радват онези, които имат най-голяма степен на хомогенност.Такъв регион е Западна Европа без съмнение. Не такъв регион, за съжаление са Балканите, убеден е президентът. Петър Стоянов коментира, че се носят слухове, че ЕС ще се разпадне и ние не сме много сигурни до колко трябва да се научим да изпълняваме правата на ЕС, чийто член сме и за чието членство ревностно сме се борили.ЕС не беше наложена кауза. Когато говорим за ролята на България като мост между Изтока и Запада няма как да забравяме това си членство, призова още Стоянов.Днешните управляващи в Турция изповядват политика, която, правилна, или не, е много по-радикална от предишната. Но днешна Турция и е интелектуалният й елит. Това, което ще каже Орхан Памук, е не по-малко важно от това, което ще каже премиерът. Стратегическите аспирации на Турция трябва да са насочени към средноазиатските републики, които говорят сходен език и където има газ и мед. Ще сбъркаме, ако изповядваме крайна реторика по отношение на Турция и да изпадаме в екзалтирано говорене, трябва да сме прагматици, добави Петър Стоянов.

 

„Рисковете на непредвидимостта и последствията за Европа и България” - посланик Бойко Ноев, бивш министър на отбраната

Двата геополитически фактора, които имат пряко отношение към България и най-силно влияят върху нашата сигурност и обществено-икономическо развитие, са Русия и Турция, заяви бившият министър на отбраната. Неоосманска Турция няма да влезе в ЕС. Това заяви Бойко Ноев, бивш министър на отбраната и посланик на България в НАТО. Неоосманизмът е в дълбоко противоречие с това, което представлява ЕС. Избирайки стратегическата дълбочина като дългосрочна стратегия Турция сама реже пътя си към ЕС и турските ръководители много добре го знаят. ЕС е тесен за амбициите на неоосманизма, коментира Ноев.
Той добави, че самата Турция знае, че ако влезе в ЕС, което, според него, няма да се случи, ЕС ще ограничава неоосманизма и амбициите на Турция за влияние в Близкия и Далечен Изток. Не говоря за невъзможността Турция да бъде приета в ЕС и поради това, че там в момента има репресивен режим, за което се говори все повече и заради това, че това е една страна с разграждаща се гражданска война, за което се пише малко, допълни Бойко Ноев.
Той е категоричен за едно - неоосманска Турция няма да влезе в ЕС. Според Ноев днес в Европа протичат процеси, които ни карат да мислим дали е възможно немислимото. България, както и останалите държави от Централна и Източна Европа поставиха "всичките си яйца в кошницата на евроатлантизма и ЕС. Ние нямахме друг избор и добре направихме, че си поставихме "яйцата" в тази "кошница”, убеден e той. Ноев даде за пример какво се случва днес с НАТО и ЕС, а именно, че и двете организации се сблъскват с екзистенциални проблеми. Ние сме длъжни да мислим за немислимото - какво би се случило тогава, когато тези организации се разклатят по начин, по който не само ние, но и други се почувстват във водовъртеж, смята експертът.
Ноев изтъкна, че и двата геополитически фактора, които имат пряко отношение към България и най-силно влияят върху нашата сигурност и обществено-икономическо развитие са Русия и Турция. „За президента Путин разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век. Неоосманизмът е това, което турските държавни ръководители в последните години и особено по времето на Ердоган и Давутоглу, считат краха на Османската империя като техен крах за 20 век. И Русия, и Турция полагат сериозни усилия, за да се върнат на световната сцена, от наша гледна точка, по имперски начин, а от тяхна гледна точка - съвсем справедливо и заслужено. И двете държави имат свои доктрини“, посочи Ноев и допълни, че казват ясно и открито какво мислят за света и интересите си, въпросът е какво правим ние.

По темата НАТО-Турция, той заяви, че в много редки случаи НАТО е бил за Турция мястото, където тя изцяло е реализирала своите интереси. "У нас погрешно битува едно схващане, че НАТО е Турция и Турция е НАТО, както и, че Америка е Турция, което не е вярно. В последните години виждаме едно значително изместване на фокуса на реализация на интересите на Турция извън НАТО, където България съзнателно постави изцяло своите интереси на сигурността", добави експертът.

„Осъждаме агресията на Путин, анексията на Крим, осъждаме това, което се случва в Украйна, но не това за нас е най-голямата заплаха. Това е по-голяма заплаха за Полша, други централноевропейски страни, но за нас акцентът е на друго място. Ако за Полша и балтийците НАТО ще намери консенсус в успокояване на безпокойствата им, то НАТО няма да помогне на България за безпокойствата й, които се случват по южната ни граница“, каза Бойко Ноев.

Той призна, че е противник на мостовете. България няма ресурса и възможността да е посредник в тази геополитическа ситуация. Трябва много да се пазим от всякакви такива оферти за посредничество, смята Ноев. Той коментира, че българската държава се изтегли от религиозните общности след демократичните промени.

„Изтеглянето, обаче позволи на други държави бързо да влязат там. Българската държава трябва да осигури, щом тя не се меси в работата на вероизповеданията ни, то и други държави да не го правят, особено с политически цели. Както се случва с политическия ислям, но не е само Турция, скоро пристига у нас руският патриарх Кирил и питам какви послания ще донесе той. Трябва да направим законодателство, което да ограничава финансирането на вероизповеданията отвън“, подчерта Бойко Ноев.

 

„Средата за сигурност в началото на 2016 г. Динамика и фактори, генериращи реални рискове и заплахи за България” – полк. Славчо Велков, Институт за близкоизточни изследвания

Най-големите опасности пред сигурността са нарастващата мощ на "Ал Кайда" и Ислямска държава, смята експертът по национална сигуност от Института за близкоизточни изследвания. Днешната заплаха пред България не се нарича неосманизъм, а политически ислям. Това е ислямът, насочен към придобиване на неограничена власт. А острието на политическия ислям е насочено, както навън, така и навътре, уточни той.

България може да бъде мост между Изтока и Запада, стига да не се превръща в средство за осъществянане на неосманистките амбиции, добави той.
Полковник Велков определи като най-голяма опасност в началото на 2016 г. нарастващата мощ на „Ал Кайда” и "Ислямска държава", които генерират поток от бежанци към Европа и трансгранични конфликти, а от там и нелегалното прекарване на хора през границите или т.нар. каналджийство. Опасностите за България може да се дефинират като външни и вэътрешни, които са със средна и висока степен на реализируемост. Като вътрешни той определи предимно потенциалните рискове по трансграничните райони на страната и в наши мисии в чужбина.Като заплаха полковник Велков определи и Турция. Филмът  "България, моя земя" на катарската телевизия „Ал Джазира” за България е много добре подготвено активно мероприятие, каза той. Лентата бе показана точно във времето след посещението на турския премиер Ахмет Давутоглу в България. Тя беше подготвена със съдействието на хора тук в България и беше тест за нашата реакция. А нашата реакция беше неадекватна. Заради неосманистката си политика Турция на практика е в състояние на ограничена война със съседните си държави, отбеляза Велков. А с подписването на договора между Москва и Дамаск за въздушни удари срещу джихадистите Русия се превърна в незаобиколим фактор в Близкия изток и вече всички трябва да се съобразяват с нея, добави той.Външните заплахи през 2016 г. според него са бежанският поток и стремежът на "Ислямска държава" и джихадистките организации да се сдобиват с всякакъв вид оръжи, включително биологично. Освен  „Ал Кайда” и "Ислямска държава", особено опасна е и организацията "Джабхат ал Нусра", която укрепва позициите си в Северна Африка, отбеляза Велков.  По отношение на конфликта в Украйна, най-голямата опасност идва от износ на горяма бежанска вълна към Европа, заяви експертът по национална сигурност.
Заплахите, с които се сблъскваме в началото на 2016 г. започнаха да се появяват още от есента на 2015 г., каза полковник Велков. Той смята, че те ще продължат да бъдат актуални до края на тази година, а може и в дългосрочен план.

 

Професор Божидар Димитров:

Османската империя беше държава на една идеология - на исляма. Днешните управители на Турция - Давутоглу и Ердоган искат нещо далеч по-опасно - искат Велика Турция. Това каза проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, по време на дискусията по първата част от конференцията. "Искат, използвайки малцинствата си у нас, да направят една Велика Турция, една турска империя. Турция, която в момента е на 15-16 място по БВП да стане на 10-то място - това е тяхната цел", заяви проф. Димитров. Относно темата за радикалния ислям, той заяви: "Мисля, че радикалният ислям не идва от Турция. Българските турци изповядват битов ислям, което е равно на нашето битово християнство - изпълняват няколко празника и хората са кротки", уточни той. "Опасността, за съжаление идва от циганските гета и в по-малка степен от българо-мюсюлманските селища в Западните Родопи", посочи проф. Димитров. По думите му, там идват проповедници българи, завършили със стипендии на различни ислямски фондации във Саудитска Арабия, Йордания и други подобни страни. "Те се връщат и работят упорито за радикализиране на масите. Тук е очевидно каква трябва да бъде борбата - имаме ДАНС и МВР, които трябва внимателно да ги следят. Мисля, че с това можем да се справим дори със слабите ресурси, които имаме в момента", уточни той.
По отношение на действията на Турция, проф. Димитров изказа мнение, че южната ни съседка рекетира ЕС, включително и нас.
По повод противопоставянето русофили - русофоби, той заяви, че би трябвало по друг начин да се определяме в България - на българофили и българофоби. "Що се отнася до отношенията с Русия мисля, че те трябва да бъдат прагматични и търсене на българския национален интерес "до дупка", каза още той.



Втора част

България между трите геополитически центрове” - Анкара, Москва, Берлин – проф. Владимир Чуков, Варненски свободен университет

В София се получава един баланс между трите геополитически центъра - Анкара, Москва, Берлин, смята арабистът. Необходимо е да създадем някакви рамки за зрялост на държавата – това означава много силна експертиза, анализ, ясно напипване на детайлите и никаква емоция. Единствено може да ни води българския национален интерес.Това обобщи проф. Владимир Чуков по повод нуждата от национална доктрина за България по време на конференцията "България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности", организирана от Института за стратегии и анализи. Геополитическият код е различен - Великите сили гледат с един век напред, регионалните фактор- с 50 години напред, а ние дори с 20 години напред не можем да погледнем, коментира проф. Чуков.Арабистът отбеляза, че както в исторически план, така и днес Сирия е най-близката до Европа, а и до България арабска държава и затова именно ставащото там взриви континента ни. А в София се получава един баланс между трите геополитически центъра - Анкара, Москва, Берлин. Европейският вектор на България е Германия. Несихронът между трите столици много силно резонира в българския политически живот, смята Владимир Чуков. Той изложи тезата си, че страната се нуждае от регионализация на външната политика и дори да върви към Балкански Бенелюкс – стратегически съюз с Румъния. Според него създаването на т.нар. Крайовска тройка – България, Румъния, Сърбия – е необходима и полезна стъпка. Този принцип е добре да залегне и в бъдеща външнополитическа стратегия.

 

„Балканите – стратегически регион или поле за „геополитика в задния двор“? – посланик Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения

Неоосманизмът атакува държавите през хората България трябва да отчита собствените си национални интереси и да не позволява намеса във вътрешните си работи. Неоосманизмът е държавна доктрина с регионално приложение, а радикалният ислям – идеология с глобален прицел. Те не са стратегически съюзници, по-скоро обратното, но в отделни случаи има съвпадение на враговете и затова трябва да се следи динамиката в политиката на Турция. Той добави, че неоосманизмът съответства на днешните процеси в света- глобалната субектност, когато глобалният субект излиза на сцената. Доктрината атакува държавите през хората, залага на създаване на мрежови връзки.Като активен дипломат в последните 20 години Любомир Кючуков припомни, че преди 10 години са водени разговори за превод на книгата на Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина” на български, но тогава той отказва.Що се отнася до двустранните отношения, Кючуков подчерта, че България е най-силно заинтересована от интензивен политически диалог и сътрудничество с Турция по глобалните рискове и проблемите на сигурността. Но- на първо място България трябва да отчита собствените си национални интереси и да не позволява намеса във вътрешните си работи.Бившият зам.външен и външен министър напълно подкрепи тезата за регионализацията на външната политика, защото именно регионализацията е една от последиците на глобализацията и разчупването на националната държава. Проблемът на Балканите не е много Русия, а малко Европа, обобщи Любомир Кючуков.

 

Трета част

„Спокойно ли е на Шипка? Турция versus Русия: студената Източна война” – доц. Дарина Григорова, СУ „Св. Климент Охридски

Привидно у нас има спокойствие, но няма гаранция какво ще се случи при внезапно влошаване на отношенията на Турция с ЕС. Държавата трябва да финансира усилена подготовка на специалисти по Изтока – тюрколози, иранисти, арабисти, защото наличните едва ли са достатъчни за „срещата с култури” от Ориента, която тепърва ни предстои." Тя посочи, че мигрантите, наречени бежанци, трябва да се регистрират в стройна система от досиета, които да проследяват пътя им из цяла Европа, плюс информация за националност, вероизповедание, здравен картон.

Според Григорова връзката с Русия би била от голяма полза за нас и за Европа, защото руските кадри имат великото преимущество да са руснаци от всякакъв произход – тюркски, таджикски (ирански), кавказки, арабски (смесени бракове още от съветско време) и те се разтварят в съответната среда, което им дава жива информация от терена.

Спокойно ли е на Шипка, попита тя, имайки предвид ситуацията в страната. Привидно да, но няма гаранция какво ще се случи при внезапно влошаване на отношенията на Турция с ЕС, отговори тя. Според нея турската политика на Балканите се различава от тази в Централна Азия и Русия само стилистически и по мащаб, но не и съдържателно като постосманска зона.

Доц. Григорова зададе няколко въпроси, на които спешно трябва да се отговори, защото те могат да бъдат взривоопасни. „Знаем ли колко са сивите салафитски зони (огнища) в България и на Балканите? На какъв език се преподава в ислямските училища у нас – турски или арабски? Откъде са средствата (Саудитска Арабия, Катар, Турция)? По какви програми са учебниците? Ако перифразирам понятието „уахабитски холдинг” на „ислямистки обръч от фирми”, то има ли такъв у нас?”

Дарина Григорова не пропусна да анализира около ситуацията със сваления руски самолет от страна на Анкара. „До разстреляния руски бомбардировач и пилот Турция беше „партньор” и „съюзник” на Русия, за десет секунди се превърна в противник и сбъдна предупреждението на Владимир Путин от пресконференцията му след неговото посещението в Анкара (декември 2012 г.), когато той цитира Чехов , който пише, че ако в началото на пиесата на стената виси оръжие, то в края му то трябва да изгърми.

„Великите сили мислят не само век напред, но и век назад и това трябва да го знаем”, завърши доц. Григорова.

 

 

Заключение

„Идентичност и политика във фрагментирания свят”– професор Валери Стефанов

Политическият живот в днешна България е свлечен до размерите и манталитета на двор като част от махленската общност. Страната ни отчаяно търси убежище в блокове, а българите отдавна не живеят в реалността. Те обитават хипермаркета на пропагандната реалнос

„Преди 25 години ни казваха, че историята е свършила. Днес знаем, че историята продължава и то по драматичен начин. Падането на Стената роди нова Европа. Вдигането на стените очертава границите на една Европа в ситуация на нова обсада.“ Бежанците са едно от изпитанията пред Стария континент днес, подчерта в доклада си проф. Стефанов. Към мигрантите има три базисни политики – интегриране, игнориране и обезвреждане. Според проф. Стефанов „Европа посяга панически и към трите. Пред нея е опасността да се превърне в наказателно пространство, където бежанските масиви ще трябва да преживеят мъчителна култивация в условия на нарастваща нетолерантност“. И още: “Великият български исторически и „цивилизационен” избор е всъщност историческа тавтология. Или е мощен мазохистичен рефлекс – след като си се отървал от „призрака на комунизма”, да се хвърлиш сляпо в обятията на олигархическия вампир. Призраците са по-стари от вампирите. Вампирите са по-кръвожадни от призраците.“
Проф. Стефанов критично очерта и особеностите на българския политически елит: „Политическата партия предполага визия, идеология, структура, социална база. Повечето политически партии в България са само абревиатури, на които са увиснали всевъзможни кариеристични креатури. Това прави партиите еднодневки, а креатурите вечни. Политическият живот в днешна България е свлечен до размерите и манталитета на двор. Дворът трябва да се разбира не като аристократично пространство, а като част от махленската общност, също носеща името България.“ Той определи България и като страна, отчаяно търсеща убежище в блокове, както и протекцията на Големи братя, на небесни Владици и земни Началници.


„Българската политика е технологично стара и анахронична“, обобщи проф. Стефанов.

 

„България отдавна е заплашена от неоосманизъм. Политиката на Турция винаги е била насочена към това постоянно да има контингент в България, който да поддържа влиянието й“, заяви в дискусията на форума дипломатът доц. Йордан Величков. Проф. Нина Дюлгерова, историк, подчерта: „Искаме запазване на нашата историческа памет, не само на държавата.“
При закриване на конференцията Валерия Велева, изпълнителен директор на ИСА, обеща, че посланията, прозвучали на форума, ще бъдат предадени на политиците: „Целта на Института е да бъде мост между експертното и политическото“.
ИСА ще изведе основните тези на научната конференция и ще публикува сборник с докладите. Той ще бъде предоставен на вниманието на Народното събрание, президентството и Министерски съвет.

 

Изказвания

Доцент Йордан Величков

Има сборник със събрани 1750 американски материали от медии за ужасиите при потушаване на Илинденско-Преображенското въстание. В него на английски пише за турските зверства над жени и деца.

България е заплашена от неоосманизъм, категоричен съм. Но не от година или две, не от идването на Ердоган на власт, а далече преди това. Да видим какви са външните фактори, заплашващи страната ни.

Години съм работил в Балканския отдел на Външно министерство. В изселническите спогодби на два пъти сме предлагали решение - тези които искат да останат като лоялни граждани на България с турско национално самосъзнание, са винаги желани граждани на България. Едното предложение е 1951-52 г., а другото от 1978 г. и те са правени на най-високо ниво. Но решение на въпроса категорично ни бе отказвано.

Ще кажа нещо, което не е публична информация – в годините на Студената война над 80% от осъдените за шпионаж от българския съд бяха хора, вербувани от турските служби. Много от тях - български граждани с турско национално съзнание, които са шантажирани, притискани, заплашени. Над 80 процента! Този факт не показва ли очевидно далечните намерения на турски ръководни екипи, които са начело на тази държава до сега?

Вътрешните фактори, които заплашват сигурността на България, са не по-малко от външните.
Първо, неадекватното поведение на управляващия ни елит след прояви на нашите съседи. Ще ви дам пример с едно смайващо изявление по повод нарастване на националилистическите искания на научни и политически среди в Албания и Косово за обединение на албанския етнос. Повече от 100 години били разделени и трябвало да се обединят. Единствената държава, която каза „Да – с цената на всичко ще подкрепим това обединение“, беше Ердоган.

Каква беше позицията на България? Пълно мълчание.

Каква беше позицията на Европа? И там пълно мълчание.

Давате ли си сметка за какво става дума? Отново Западните Балкани ще пламнат така, както стана през 90-те години.

Най-страшното нещо е подмяна на историческата истина. Ние сме свидетели ежедневно на подмяна и фалшифициране на историята. И за това се мълчи. Недопустимо е.

И днес тревогите продължават. От дни пак се говори и спори дали е имало присъствие, владичество, съвместно съжителство и т.н през онези пет века. Това е безобразие!

И искам да покажа нещо на тези, които твърдят, че много добре сме живеели, че нашите предшественици са били свободни граждани и са имали двуетажни къщи. Ами то и по времето на тоталитарната система имаме двуетажни, че и четириетажни къщи и въпреки всичко я критикуваме. Искам да ви покажа само един документ – книгата „Зверствата при потушаване на Илинденско-Преображенското въстание“, издадена през 1987 г. Случилото се не е след Априлското въстание отпреди 140 години, а е от XX век. Тази книга е сборник от публикации в американският печат. Това са 1750 американски материали в най-големите издания. Само 350 са в „Ню Йорк Таймс“, които отразяват това събитие. В този сборник пише за турските зверства над жени и деца при потушаването му. И тези хора не са въстаници. За какво присъствие приказваме? Това са безобразия. И вижте как се живели. За какво присъствие говорите, господа?!

Казваме, че ни трябвало ни единство. За какво единство става дума, като всеки път, когато някой заговори за това, е репликиран ту с комунизъм, ту с Държавна сигурност и какво ли не.

Големи личности предупреждават всеки ден: България загива! Следва мълчание.

Ще ви посоча само една статистика. В началото на XX век е направено изследване на Балканския регион. То сочи, че българският етнос е някъде около 6-7 милиона. Забалежете – това е в началото на XX век. Тогава румънците са малко над 8 милиона, гърците и турците – около над три милиона всеки, албанците – 1 милион. Турците в тогавашната Османска империя, която е 28-милионна, са 8 милиона.

Да видим картината след 100 години. Днес румънците са 22-23 милиона. Сърбите 9-10 милиона, а гърците 10-11 милиона души. Увеличение над три пъти. Албанците се увеличават 8 пъти. Турците от 8 милиона вече са 50 милиона, след тях има и много кюрди. Е, и те се увеличават 5-6 пъти. Къде сме ние – 5-6 милиона реално. И накъде отиваме? Вземаме мерки за демографския проблем само на приказки - това е несериозно.

Ердоган каза: всяко турско семейство трябва да има минимум 4 деца. Изводите оставам на вас.

 

Професор Нина Дюлгерова:

С оглед сложната ситуация в Турция и процесите, които се развиват в Гърция, както и сътресенията в Шенгенското пространство, всичко това поставя предизвикателства пред България. Но не съм убедена, че тя е готова да ги посрещне и решава. Историята е доказала, че България никога не е била готова за предизвикателствата, но по редица причини съумява да се превърне в съществен елемент за решаване на регионални процеси, а понякога и на глобални.

Изводът ми е основан на историята от 18-и и най-вече 19-и век, когато руско-турските войни почи винаги се водят на българските земи. България е последната, която получава освобождението си. Ако се върнем в началото на 21-ви век, България по редица причини ще бъде принудена да е мост или точка на пресичане между Изтока и Запада.
Най-напред в края на първото десетилетие имаше много добра възможност да се превърнем в енергийна трансмисия „Изток-Запад” по отношение на енергийните проекти. В тях тя заемаше водещо място, но по редица причини в контекста на енергийните войни, които се водят повече от 10 години. Ако приемем, че първата енергийна война за 21-ви век беше в Ирак през 2003 г., този шанс беше изпуснат.

Всички решения, които са свързани с политика, винаги са предпоследни и затова съм оптимист. И самият факт, че от няколко дни българо-руските отношения отново се раздвижиха и се заговори за енергийната област „Брюксел-Москва”, дава възможност за перспективи, в които България може да възвърне ако не изцяло, поне частично своето място в диверсификационните проекти в енергийната сфера. И това е един от елементите, в които може да се говори, че България може да е мост между Изтока и Запада.

Втората област, в която ние можем да присъстваме, е образователната, която в контекста на скандалите у нас днес, звучи малко комично. Но съм убедена, че има възможности България да се превърне в една образователно-академична трансмисия, която да даде възможност да се търси взаимообвързаността на Изтока със Запада в тази сфера.

Третата област е транспортната, която премиерът Борисов е прегърнал отдавна. Ако тази политика продължи, но прозрачно, с динамика и качество, България може да е съществен елемент за морски и сухопътен транспорт.

И четвърто, мостът между Изтока и Запада е предопределен, защото в първата половина на 2018-а България ще поеме на ротационен принцип председателството на ЕС. И за половин година ще се провеждат огромно количество срещи в различен формат и области в България, което е възможност да се използва тази ситуация и да се намират общите точки, които да използваме.

Къде на шега, къде наистина, но си мечтая за 19 май 1934 г., когато се извършва политически преврат и се забраняват всички партии. Многопартийността е минус, който не е добър за България. И второто, което е и печално, че политиката се превърна в основна професия, а това постави на сериозно изпитание държавността и обществото. Не може всички да се стремят да стават политици. И ставайки политици, те търсят облаги, собствено развитие, без идея за защита на националните интереси. Когато това се промени, тогава България не само ще оцелее, но и ще просперира. Все пак аз съм оптимист, защото България е имала и по-тежки моменти, след които е оцелявала..

Както казват, Господ е българин. И има още един съществен елемент, койно не трябва да бъде елиминиран. България е стратегическа зона, тази фраза се е превърнала в мантра, но е факт. И за нея се борят няколко велики сили – за присъствие, сфери на влияние и въможности за контрол. Това са Вашингтон, Анкара, Москва а защо не и Тел Авив.

Берлин трябва да решава собствените проблеми. Оспорвам и Брюксел – той е трансмисията на чужди интереси, които се налагат чрез Вашингтон. Ако беше самостоятелен център за контрол, за управление и за съзидателна дейност, която да е в защита на страните членки, нямаше да се стигне до миграционната вълна, нямаше да се стигне до икономическите санкции и нямаше да коментираме, че най-силната държава в ЕС Германия, сега е поставена в ситуация, в която става дума за оцеляване не само на нея, но и на целия ЕС.

Великобритания не работи самостоятелно, тя е трансмисия на САЩ. Тя е тази, която разбърква картите и то не добре за Европа като съюз. Англия срещу Путин – всъщност това е играта на лошото и доброто ченге, т.е. Англия и САЩ срещу Русия. САЩ постигна споразумение с Русия, а Англия в момента изважда доста стари карти за антируска кампания като например - убийството на Литвиненко преди 10 години.

Той сигурно има такъв замък, но въпросът е друг - защо точно сега и защо срещу Путин? Това означава, че Русия и Путин са в много добра за тях позиция, и тя трябва да бъде разклатена. За да може Русия да се върне в позиция на нестабилност и да бъде в подчинено състояние.

Всичко, което започна в Украйна, беше свързано с две неща – в Сочи имаше зимна олимпиада, която премина много добре. А второто, което беше много важно, в началото на 2014-а излязоха икономическите резултати за развитието на страните от Г8 през 2013 г., по които Русия беше водеща. Подозирам, че в контекста на тази логика, има нещо подобно и сега – държавите от ОПЕК и Русия търсят активно сътрудничество с дългосрочни цели.

В същия ден, в който англичаните заговориха за корумпирания Путин, Саудитска Арабия излезе с директна молба всички петролни държави да седнат на масата на преговорите и да се разберат за цените на петрола и свръхпроизводството му, което ако продължи със същите темпове, може да доведе до сериозна криза в доставките на петрол и до много сериозни сътресения в икономическата сфера в световен мащаб. Това е според мен причината. Англия и САЩ нямат такива позиции. И ако се постигне колаборация – а нещата вървят натам, Саудитска Арабия и Русия би било много страшно за САЩ.

Там има една такава ситуация, която е от 2014-а. Процесите в Близкия Изток и феноменът ИДИЛ започна като американски сценарий, обаче много скоро Саудитска Арабия превърна ИДИЛ в свой сценарий, и то много по-силен. Докато САЩ зае изчаквателна позиция. Да, впечатляваща политиеска активност – създаваше коалиции, водеха се преговори за Ирак и с опозиционните сили в Сирия. Но като цяло Вашингтон отстъпи водещата роля на Саудитка Арабия.

Затова тя в последните години тя е водещ фактор в Близкия Изток. Не бива да се забравя, че това конкретно е свързано с два фактора. Първият е – тя е водеща в петролната сфера, а второ, с много сериозен финансов ресурс.

Когато говорим за национална доктрина, трябва да имаме предвид, че това е документ, който може да се напише от група експерти, може да се приеме от политическите лидери и всички да кажем, че имаме национална доктрина. Проблемът обаче е, че тази доктрина е свързан с идея, с обединителна идея, но и с политически консенсус и иконимически и финансов ресурс.

От близо 20 години се работи по идеята за доктрината - първият беше през 1997, а вторият - 2002 г. Първият беше речник на чуждите думи, а другият събра 20 или 30 доктрини в различните области на обществения живот. Ако търсим някакъв пример ние винаги се опитваме да го намерим извън нас. Доктрина винаги имат великите държави. Имат и силните нации. Доктрина на Балканите продължават да имат Гърция, Сърбия, Румъния, за Турция вече коментирахме.

Това са нации, които имат силен политически елит и смелостта да излязат и независимо от задкулисните зависимости и схемите, в които те са включени, имат последователност, която през последните два века доказаха, че води до много добри и печеливши за държавата резултати.

Ако постигнем една малка част от това, което са нашите съседи, можем да стигнем далече. За разлика от тях ние сме силни като личности, но още не сме се събудили като гражданско общество. Нямам предвид количествено като НПО-та или проводници на чужди интереси. А като общество, което да отстоява своите интереси. Нас съзнателно ни дезорганизират, защото многобройните партии и обществени организации разпиляват обществената енергия и не дават възможност обществото да се събуди и да се концентрира в най-важното – да защити своите интереси. Събуди ли се едно общество, то много бързо ще намери обединителната цел, която е в основата на всяка национална доктрина.

 

При закриване на конференцията госпожа Валерия Велева съобщи, че всички материали от конференцията ще бъдат издадени в сборник в най–кратък срок.

 

Отзиви:

НУЖНА ЛИ Е НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА НА Р БЪЛГАРИЯ?

Акад. Маргарита Каменова, Българска академия на науките и изкуствата

Дочакахме този ден, в който вицепрезидент на Р България да заговори на висок глас за необходимостта от национална доктрина, от национален идеал , който да превърнем в кауза.С патос и геополитическа обосновка г-жа Маргарита Попова каза впечатляващи думи на днешната конференция (4 февруари 2016 г.), организирана от Института за стратегия и анализи в хотел „Маринела“,София под надслов „България заплашена от неоосманизъм“. Голяма част от изказванията и духа на този форум ще представим в следващите издания на вестник „Целокупна България“. Тук ще цитирам част от изказването й:…. „Нужен ни е план на нацията, нужна ни е обединителна човеколюбива национална доктрина, за да бъдем здрав мост между Изтока и Запада. …Да заговорим за национален идеал, който да превърнем в кауза. Моята представа за национален идеал и моето политическо послание днес е: единение на българските граждани вътре и вън от родината за развитие и утвърждаване на демократична, правова и социална държава за благополучие и сигурност, за мир и напредък у нас и в региона, за достойно участие в развитието и изграждането на Европейския съюз…. Днес ни е нужна национална доктрина с идеал и кауза, подвластна на приемственост…„
Тези думи на г-жа Маргарита Попова съвпадат почти дословно с предложения „Проект за национална доктрина“ от учени от Българската академия на науките и изкуствата с ръководител акад. проф. д-р Григор Велев, чиято последна – 6-та редакция е представена на Президенството и Правителството на Р България и отлежава втора година в българския парламент. Претърпяла 6 редакции след реализиране на първото издание през 1997 г. проектът за национална доктрина е създаден поради съществуването на редица фактори от вътрешен и международен план, създаващи заплаха за националната сигурност, между които заслужава да се изтъкне отслабване на отбранителнте сили на страната, икономическото изоставане, енергийната зависимост от други страни, сложната и рискова геополитическа ситуация в региона , заплахите за вътрешната сигурност на България поради факта, че е външна граница на ЕС.
Целта на националната доктрина е да създаде дългосрочна и стратегическа пътна карта на духовния, социален и икономически прогрес на България като обедини целите и стремежите на цялата българска нация и държавните органи и разработи стратегии, политики и приоритети гарантиращи всестранно развитие на страната и висока степен на национална сигурност. Доктрината предоставя система от възгледи и принципи за устойчиво развитие на българската нация, общество и държава въз основа на историческите стремежи на българския народ, перспективите на българската нация и пътищата и средствата за постигане на българския идеал и националните интереси.
В доктрината се формулира националния идеал на България за XXI век:
СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА, ДЕМОКРАТИЧНА, СИЛНА И БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ, ДУХОВНА ОБЕДИНИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ И ОПОРА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА.
Общите виждания на авторите на публикувания проект за национална доктрина с тези на вицепрезидента Маргарита Попова е надежда , че те ще намерят разбиране и подкрепа и сред други висши държавни ръководители и ще се пристъпи към приемането и реализирането на дългосрочна политика за развитие, гарантиращо просперитет и сигурност на българската държава и нация.