Надживя ли мисията си Вишеградската група или сe утвърждава като здравомислещо ядро в Европа? Печат
Автор Експерт   
Събота, 27 Февруари 2016 16:07

Надживя ли мисията си Вишеградската група или сe утвърждава като здравомислещо ядро в Европа?

д–р Огнян Гърков

Под заглавие „Вишеградското блуждаене в Европа” (denikreferendum.cz /16.02. т.г.) бившият дисидент-съратник на Вацлав Хавел и чешки посланик у нас (1995-98 г.) Петр Поспихал анализира резултатите от Пражката среща на премиерите на Вишеградската група (В 4) на 15 февруари по повод на 25-та годишнина от учредяването й.

Kaто участник в процеса Поспихал напомня, че надмогвайки тесните национални интереси, тогавашните лидери на Полша, ЧСФР (от 01.01.1993 г. Чехия и Словакия) и Унгария си поставиха за доминантни цели ликвидиране на остатъците от тоталитарната система и „връщане в Европа” - чрез последователна съвместна проевропейска политика. Наследило ги поколение от лидери без европейска визия, което не съумяло да сплоти централноевропейците и да се дистанцира от „тесногръда, провинциална политика”, в т.ч. за бегълците в Европа. Той подлага на поименна критика подхода на отделните държави от В 4 по темата, укорявайки ги в нехуманна стратегия, агресивна риторика, сплашване, евтин национализъм. И в утилитарно разбиране на солидарността в ЕС: „загнездване на манталитета на пътника-гратисчия, дълбоко обиден от опцията да го лишат от достъп до еврофондовете” заради неспазване на европейската солидарност.

Авторът се дистанцира от  неохотата на Четворката да приеме емигрантски квоти от Брюксел, базирана на недоверие към ефективността на призивите на А.Меркел и Европейската комисия да се търсят общи европейски решения на мигрантското нашествие (т. нар. план А), сиреч: подобряване на регистрацията на бегълци в Гърция, поделяне на бремето между всички страни от ЕС, а онези, които не получат убежище, да бъдат връщани. П.Поспихал игнорира преценката на В 4 за неконтролируемост на морската граница на Гърция, недоверието че тя може да се справи с мигрантския поток, както и идеята на Четворката за създаване на резервна граница като преграда за бегълци по границите на Р Македония и България с Гърция („план Б“).

Той се опасява от разлом в ЕС в случай на бъдеща институционализация на В4, не оспорва пасажите от „многословните” заключителни документи от Пражката среща, респектиращи общата европейска политика и договорените стъпки: съвместен план за действия ЕС-Турция, активизиране на Фронтекс на морската граница между Гърция и Турция, споделяне на данни от базата на Eurodac и апела за ускоряване на сключване на договор за сформиране на Европейска гранична и брегова охрана. Авторът отбелязва, че на заключителната пресконференция „планът Б” не бе подкрепен от поканените целево по темата гости Б.Борисов и президента от Скопие Г.Иванов. Борисов е говорил „проевропейски, рационално, без драматизации и риторичен натиск”, близко по смисъл до изказването на чешкия премиер Б.Соботка, но различно от словашкия Р.Фицо.

Словашкият писател и бивш депутат Сергей Хелемендик, роден в Киев, не споделя тезите на Поспихал за чешки и вишеградски изолационизъм, и популизъм. С. Хелемендик лансира идеята, че  алтернативата на „украинизацията“ на Европа може да бъде нов геополитически блок, условно наречен Централноевропейски съюз, формиран основно по контурите на бившата Австро-Унгария, плюс Полша и други страни. По повод нашествието в Европа, Хелемендик иронизира: да не би „аборигените-европейци постепенно да изпаднат в положението на американските индианци”. Политическите действия на Унгария, Австрия, Сърбия и други страни от ЮИЕ през последните часове илюстрират тезата, че нито план Б на В4, нито визиите на Хелемендик са безпочвени.

В Пражката декларация се визират хуманитарните аспекти на кризата, но нима понятията „разнообразие на историческия опит на вишеградските страни”, „отговорност на политиците” и „реалистична политика”  касаят само централно- и югоизточноевропейски държави-членки (ДЧ) на Европейския съюз и НАТО?

Бегълците са на 99,9% от бивши колонии в Африка и Азия, а в света са известни 12 екс-колониални държави-таласокрации: Япония, САЩ и 10 ДЧ на ЕС, пълноправни правоприемници и наследници на Франция, Великобритания, Испания, Португалия, Холандия, Белгия, Швеция, Германия, Италия, Дания. Извън тях са 2-та постоянни геополитически фактора за България - евразийските телурокрации Русия и Турция.

В Ново време държавите от В 4 са наместени със специфично разнообразие и хронология в сегашните им граници в периода1918-93 г. Никоя от тях, включително и бившите съставни на Австроунгарската монархия (АУМ), също и останалите 9-10 нови членки (НЧ) на ЕС и НАТО, в т.ч. България, не се е обогатила от колониалното минало. НЧ не са сред политическите инженери на раздробяването на Югославия, нито пък сред подстрекателите на арабско-азиатските пролети, нито са вдъхновители и спонсори на ислямския фундаментализъм Те не са причинили загърбването на морално-етническата солидарност от страна на богатите държави от Персийския залив поне към бегълците-араби от Близкия Изток. НЧ не са създатели на Даеш (ИДИЛ), не стимулират нашествието на неидентифицирани лица в Европа; нито ги съветват да не отбраняват родните си домове, деца и близки, потъпвайки вековните си родови и религиозни традиции.Те не способстват на каналджии и други организирани престъпници нито пък  лансират политически и философско-идеологически химери като мултикултурализъм.

Безчинствата през т.г. на „чужденци” в Кьолн и Саксония ме върнаха мислено в дълбоко изкопаните зимници в община Хронски Бенядик и в други словашки селища. В още съхранени от „дивелопери” малки населени места местните жители споделяха, че основното предназначение на тези обширни мазетата, под всяка къща, е било да служат за скривалища на словаци и унгарци от 11-те сериозни опита между 1529 г. и 1791 г. на османския „аскеро-башибозук да установи владичество” над Хабсбургската монархия.

В социалната психология на четирите народи борбата за отстояване на националната им идентификация е исторически заложена от векове и наследена в бита и душевността им. При това тези народи имат богат негативен опит в отношенията с големи или  имперски държавни образувания. След битката край Била хора (1620 г.), започва повторното католизиране на Бохемия и чехите 3 века отстояват националното си самосъзнание спрямо немскоговорящи; поляците – също, плюс спрямо наследниците на Киевская Русь и Златната орда, словаците спрямо АУМ. Т.нар. велики сили от антихитлеристката коалиция би следвало да имат гузна историческа съвест спрямо екс-Чехословакия и Полша. В различни етапи на двете класически световни войни през 20 век съдбата на Унгария бе също трагична. Така че четирите народа са си изработили силен имунитет срещу налагане на непопулярна политика от по-мощни съюзници.

След «разпределянето» им в източния блок, не без съгласието на сегашни техни евро-атлантически партньори и съюзници,Унгарското въстание през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г.,  събитията в Полша преди, през и след 70-те години на м.в. ясно показаха, че в региона на бъдещата тогава В4 и в рамките на източния блок е имало другомислещи хора дори в партийната номенклатура, готови на риск за по-достоверно отстояване на националните интереси. Бившата ЧССР, напр., пък си бе извоювала правото 1/3 от необходимите й танкове да бъдат родно производство.

Дългогодишният чешки дипломат в ислямски държави Иржи Кобза от месеци алармира „всички хуманни, мултикултурни, съчувстващи, солидарни, коректни и други помагащи бегълците души” в социалните мрежи, че според Корана ние - раята - сме само негови слуги.  Каквото и да бихме извършили в угода на „правоверните”, те ще го тълкуват като изпълнение на наша робска повинност пред тях. Гяурското състрадание и милосърдие се тълкувало като израз на унижение, подчинение и признаване на превъзходството на мюсюлманите над другите човешки същества. И.Кобза напомня, че ислямистите са възпитавани от майчино мляко в този дух и това ще продължава.

В Европа тепърва ще се наслояват проблемите произтичащи от различния бит, манталитет и култура на мигрантите, част от които получават статут на бежанци.

Според обширното изследване на датския психолог Н.Сеннелс, около половината мюсюлмани във Великобритания, Дания, Швеция, Белгия са рожби на инцест, обикновено между първи братовчеди. В арабския свят този процент е доста по-висок, там кръвосмешението е практика от 1200-1400 години. Инцестът се отразява силно негативно върху коефициента на интелигентност на деца от такива бракове. Те губят 10-16 точки IQ и са 4 пъти по-застрашени кофициентът им на интелигентност да падне до 70 т. – до границата за дебилност.  64% от тях в Дания са неграмотни след 10-годишно задължително обучение, а 40% от всички клинично лекувани душевно болни там деца са на арабски бежанци. Според д-р Сеннелс, в арабския свят се превеждат 330 книги годишно, равни по брой на 20% от превежданите годишно книги в Гърция. За 1200 г. в ислямския свят са преведени на арабски език 100 000 книги, толкова, колкото в Испания се превеждат за 1 година. Седем от 10 турци никога не са чели нито 1 книга, дори за Винету. Едва 5 мюсюлмани се лауреати на Нобелова награда за мир.

Същевременно Германия плува във фарватера на отвъдокеанска глобализаторска геополитика. На територията й битуват американски ядрен арсенал, 65 хиляди души чужди войски в стотина военни бази. Подслушват канцлерката й. От десетки години ФРГ опитва да възвърне златните си запаси, запорирани от съюзници-победители, които от 60 г. вече са нейни съюзници в НАТО. В „Немската карта” (Виена, 2007 г.) о.р. генерал Герд-Хелмут Комоса напомня за тайния междудържавен договор от 21 май 1949 г., ограничаващ суверенитета на Германия до 2099 г. (за 150 г.), вкл. на СМИ и "канцлер акта", по който всеки нов канцлер преди да положи клетва е длъжен да подпише в САЩ документ в горния смисъл. Явно, че сегашните лидери на Германия не могат, – по капацитет -, или не смеят, – поради обвързаности -, да изведат страната от този позорен кръг на външни зависимости, а самочувствието им се изчерпва в налагане на чужда воля над по-слаби свои партньори и съюзници. Вместо да тропнат по масата на Big brother, на част от двойната Брюкселска бюрокрация и на тънещите в разкош и инцест шейхове да си поемат последствията от антиевропейската политика,  за което мнозинството от немската общественост и европейска Европа ще ги аплодира с овации.

Нужна ли е на 4-те централноевропейски страни, на България, на ЮИЕ и на цяла останала Европа  политика на незачитане на волята на суверена-родния избирател и безпрекословно прекланяне пред обвързаностите на по-мощни ДЧ в ЕС? Дилемата за вишеградци е да се подчинят на своя човешки разум или „да не пречупят хатъра” на по-силния. В средата на м.март т.г. Четворката ще решава дали да се пристъпи към план Б. На Пражката среща премиерът Борисов не зае категорична позиция в полза на един от двата плана. Правителството му отстоя изграждането на гранично заграждение с Турция, но засега явно не може да се реши за подобни действия със шенгенска Гърция. Регистрирайки предимно транзитния засега интерес на бегълците към нашата страна, в рамките на своите възможности България прояви своята солидарност към сравнително по-разпознаваеми и - Да се надяваме ! - действителни бежанци от Сирия. Но хуманност и солидарност дори с реални бежанци-непримитиви не може да се проявява за сметка на внос на заплахи за националната и социална сигурност, и за етническия мир.

25 февруари 2016 г.

Д–р Огнян Гърков,

Член на БДД,  началник управление „Източна Европа и

страни от ОНД” в МВнР (1993-96 г.), посланик в Чешката

република (1996-99 г.) и в Словашката република (2006-10 г.)