Националната сигурност– основен приоритет на външнополитическата дейност Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 29 Февруари 2016 14:29

Националната сигурност– основен приоритет на външнополитическата дейност

Генерал Стефан Стефанов*

Заети с вътрешните си проблеми, в края на изминалата седмица, някак си между другото премина  новината за намереното тяло на Омар Наиф Хасан Зайед в посолството на Държавата Палестина в София. Лицето е със статут на постоянно пребиваващ, женен за българка, от която има три деца. Нещастният инцидент, както беше лансиран в началото случаят, придоби други измерения, когато стана ясно, че Зайед е осъден на доживотен затвор в Израел и се издирва.

Причината е извършено, преди около 30 години, убийство на еврейски гражданин. Тогава палестинецът е бил едва на 22 г. и член на радикалния „Народен фронт за освобождение на Палестина“. През следващите години обаче той се превръща в преследвана цел. От една страна за разкриване на неговото местонахождение от израелските специални служби и връщането му в затвора и от друга – за подпомагане и укриване на неговата самоличност от палестинските му съмишленици. Алтернативната възможност – инспирирано самоубийство или професионално осъществено убийство, също е била разработвана като възможен вариант за решаване на казуса и за зла участ, тя беше реализирана в нашата столица.

Отговорът на въпроса защо, след като са изминали десетки години от събитието, и Израел и Палестина не са го забравили и приоритетно го водят на отчет се крие в оценката на авторитетни институции, че то е пряко свързано с тяхната национална сигурност. Потвърждение на извода е признанието на министър-председателя Борисов, за проявения към случая интерес, на най-високо ниво, при посещенията му миналата седмица в двете държави. Дали заявлението на българския премиер, че „само по официален ред“ може да се търси екстрадицията на Зайед не е стартирало изпълнението на алтернативния вариант, трудно може да бъде доказано. Факт е, че само ден след завръщането на премиера ни проблемът вече не съществува. Разрешен е в интерес на националната сигурност на една страна. Но тя не е България.

„Когато става въпрос за национална сигурност, избирам да съм националист, другите предпочитания граничат с предателство“ – пише в един от анализите си Джордж Фридман, президент на нашумялата в последно време с геополитическите си прогнози, частна разузнавателна компания „Стратфор“. Въобще понятието „национална сигурност“, както го определят в напредналите демокрации е строго конфиденциално по характер, специфично по съдържание, но е и определящо и без ограничения за всички последващи действия на държавата. Подтекстът е, че не се изключва възможността, в защита на националната сигурност да бъдат нарушени основни принципи, върху които се градят съвременните международни отношения. Става въпрос за суверенитета и за човешките права. Обезсмислянето или противопоставянето им един на друг днес, предизвикват често пъти усложнения и сътресения в геополитическата обстановка. Но това не е пречка за провеждане на целенасочени мероприятия, в името на националната сигурност, на коя да е уважаваща себе си страна.

Посещението в България през януари т.г. на бившия директор на ЦРУ (1993 – 1995 г.) Джеймс Улси ще остане запомнящо не толкова със спомените му за войната в бивша Югославия, колкото с разсъжденията му за операциите на американските специални служби в интерес на националната сигурност на САЩ. Според Улси сега службите трябва да положат усилия и да върнат в страната му Едуард Сноудън. Беглецът трябвало да бъде съден и ако бъде призната вината му, в което бившият директор не се съмнявал, следвало да бъде екзекутиран за извършеното предателство. Освен това Улси приема за „нормална процедура“, проявата на насилие при воденето на разпити на задържани. Потапянето във вода и прилагането на т.нар. „симулирано давене“ не застрашавало живота на задържаните и трябвало да се прилага, когато е поставена под въпрос сигурността на гражданите на Америка.

Излишно е да се обобщава, но националните интереси на проспериращите европейски държави са основен приоритет на външнополитическата им дейност. Тя се осъществява методично и без скрупули, с достойнство и въпреки възможни негативни последствия за техните сънародници. Преди около една година германското правителство забрани на американския пастор ислямофоб Тери Джоунс да стъпва на територията на страната. Поводът бе, че в далечната 2011 г. Джоунс публично изгори няколко книги на Корана и посещението му във Федералната република можело да застраши вътрешния й ред. От друга страна германските власти останаха безмълвни, когато наскоро техният сънародник Гюнтер Грас, лауреат за Нобелова награда за литература, беше обявен от Израел за „персона нон грата“. Провинението на Грас се заключава в написаната от него поема, в която твърди, че Иран е застрашен от превантивен ядрен удар от страна на Израел. Израелската страна веднага отвърна на обвинението с взетото решение. В интерес на националната си сигурност….

В България „национална сигурност“ е обтекаем термин. Още повече в съчетанието „в интерес на националната сигурност“. Това се подразбира от нашите съседи и от по-отдалечени на нас страни. И се използва, преднамерено и необезпокоявано. Нашата територия е удобно място за провеждане на специални операции в интерес на националната сигурност на чужди държави. Ние сме гостоприемни за срещи на лидери на радикални опозиционни групировки, забранени в собствените им страни или ползващи се с недобър международен имидж. В България се позволява на други страни, официално или чрез различни фондации и институти, да  финансират дейността на държавни културни и религиозни учреждения, училища, движения, младежки организации и др. Членството ни в НАТО и в Европейския съюз е издигнато в култ с надеждата, че можем да ги използваме като щит, срещу всякакви заплахи. Оказва се не и срещу нашите съседи. Обстановката около границата ни го доказва. И то не само на южната. Въпреки напъните ни, безрезултатно е влиянието от безропотното ни членство, в евроатлантическите структури, за овладяването на ескалиращата битова престъпност, въоръжените обири, показните убийства и всичко онова, което прави живота на българите несигурен.

Нацията ни е разделена и…примирена. Първите ни ръководители са обзети от манията за създаване на вътрешни проблеми, които впоследствие „самоотвержено“ да решават. И да се оправдават с тях за ирационалната и непоследователната ни външна политика. Борбата с прашасалия комунизъм, със скелетите на ДС, с влиянието на чужди, суперактивни специални служби, пети колони и т.н. и т.н. е издигнато в ранг на дългосрочна национална стратегия. За ползата от инициирането на подобни ситуации, още от древността, Конфуций ни предупреждава: „Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там“. Още повече когато се търси, в интерес на „националната  сигурност“, на една балканска държава…!

*/ Бригаден генерал от резерва Стефан Стефанов, бивш заместник-директор на Служба „Военна информация“