Успешен икономически модел при отговорно управление и прагматичен подход Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 29 Февруари 2016 20:07

Успешен икономически модел при отговорно управление и прагматичен подход

Посланик Андрей Караславов

През февруари т.г. от Брюксел пристигна новината, че Европейският съюз сваля значителна част от санкциите, наложени на Беларус преди  13 години. Към такова решение се ориентира и Норвегия. Формално този ход бе обяснен като отговор на отбелязания в страната напредък в сферата на спазването на човешките права, но във всеки случай е ясен знак за промяната на подхода на Запада към Беларус и нейното ръководство.

Причините за това могат да се търсят в различни плоскости и не на последно място в промените, настъпили в глобалната политика през последните една-две години.  Но без съмнение най-важната от тях е очевидното прозрение на брюкселските бюрократи, че санкциите се явяват един безполезен, безперспективен и вреден за всички страни инструмент в политиката.

Може би с тази промяна в политиката на Запада към Беларус българските медии ще се осмелят да обърнат вниманието си и към тази страна и тя ще намери по-голямо присъствие в техните информации и репортажи,  ще променят досегашния си подход, че „за който не ни харесва - или лошо или нищо“.

Беларус не се причислява към държавите-пример за високо развита, по западните стандарти, демокрация и високотехнологична икономика /напр. по Индекс на свобода на пресата България е класирана по-високо/, но ако се приведат паралели в различните сфери на сегашното социално-икономическо развитие на Беларус и България, то сравнението се едва ли би било в полза на нашата страна.

С отделянето си като самостоятелна държава, Беларус на практика запази основните елементи на съществуващата до тогава административна и социална структура, а с това и стабилността, която бе нужна за развитие в новите условия.

За разлика от другите държави от Централна и Югоизточна Европа, в страната не започна да се осъществяват фундаментални социално-икономически експерименти с неизвестен изход. Икономическите реформи се провеждаха плавно, либерализацията на цените се осъществи частично и постепенно. По този начин Беларус избягна негативните последствия в икономическата сфера, като деиндустриализация, срив  в селското стопанство, масова безработица, а с това и социални сътресения и дезинтеграция на обществото, с каквито се сблъскаха другите страни от ОНД, а и редица източноевропейски държави.  Не бяха възприети настоятелните съвети и препоръки на експерти от Световна банка, ЕС и други западни институции, да се премине към прословутата „шокова терапия“. Не само примерът на другите държави тръгнали по този път,  в конкретни случай и този на България, но и актуалните събития в съседна Украйна, потвърждават правилността на проявявания от управляващите и населението на Беларус скептицизъм в тази насока.

С течение на годините Беларус се ориентира към провеждането на определен т.н. пазарен социализъм /понякога наричан и „трети път“/, при който частната собственост е разрешена, но държавата запазва своята доминираща роля в планирането и по контрол върху икономиката и цените. По своята същност това бе своеобразна форма на обединение елементи на плановата система с такива на пазарните механизми, на запазване ръководната роля на държавна в икономиката, на държавната  собственост в промишлеността и едрата кооперативна собственост в земеделието. Днес по данни на EBRD в държавния сектор в икономиката се изработва над 70 % от БВП, а частния сектор - около 30 процента.

Още в годините на съществуването на СССР Беларус /тогава Белоруската ССР/, бе една от най-развитите в икономическо отношение република. Тя разполагаше с разнообразна и модерна са времето си тежка и лека промишленост/основно металургия, машиностроене, рудодобивна, химическа и преработваща/ и развито селско стопанство.

В управлението на държавата от самото начало бе проявяван икономически прагматизъм и стремеж за запазване на икономическата и социална стабилност. В Беларус не бе извършена продажбата и приватизацията на крупните промишлени предприятия, не се допусна разработването и ползването залежите от природни изкопаеми от чуждестранни компании, като националната промишленост бе запазена от унищожение и предотвратено възникването на икономически хаос. Подкрепата на националното производство във всички сфери на икономиката бе държавна политика.

Икономическите сътресения, последвали разпада на СССР, засегнаха чувствително и икономиката на новообразуваната държава, като бяха породени основно в резултат нарушаването на установените стопански връзки и пазари с Русия и другите държави от ОНД. За разлика от другите Източноевропейски страни, правителственото ръководство на Беларус не тръгна да търси изход от кризата посредством методите на приватизация и либерализация и разбиването на кооперативните форми в селското стопанство,  а пое курс на възстановяване на традиционните стари икономически връзки и пазари и търсене на нови такива, като по този начин гарантира оцеляването, а в последствие модернизацията и повишаване на конкурентоспособността на националната промишленост и развитието на аграрното производство на страната. Още през 2003 г., първа от всички други държави от пост-съветското пространство, Беларус достигна икономическите показатели от 1989 г. Решаващо значение в случая бе запазването на икономическите връзки с Русия, гарантирането на необходимите суровини за промишлеността и пазар за нейната продукция. Добрите политически отношения с Русия осигуриха на Беларус и редица други икономически и търговски предимства. Страната търгуваше безмитно с Русия,  получаваше нефт и газ по „вътрешно руски цени“ /газ по около 100 долара за 1000 м3/ , с което безпроблемно задоволяваше не само своите енергийни потребности, но и осигуряваше развитието на своята химическа промишленост, като различните деривати от производството на своите рафинерии реекспортираше обратно в Русия и други държави, в т.ч. и на Запад,  с висока печалба. Това бе дало повод и на вице президента на Световната банка за Европа и Централна Азия да заяви през 2010 г., че „през последното десетилетие ръстът на белоруската икономика повече се приближава до този на Китай, отколкото до този на Европа и че нивото на бедност в страната е значително съкратено“. Този факт, както и известно съкращаване на неравенството в белоруското общество, се потвърждават и с данните от т.н. коефициент  „Джини“ за Беларус. /от 30,4 през 2000 г. до 26,5 през 2011 г./.

/В тези години България загуби руския пазар за почти всички свои стоки, българският износ срещаше непосилни митнически бариери, а родните управници отчитаха като успех договарянето на доставки на руски газ по цени над 400 долара за 1000 м3 /.

Днес Беларус разполага със значителна, широко-спектърна и развита машиностроителна промишленост. Страната има голямо производство на тежкотоварни транспортни средства /МАЗ, БелАЗ/, различни разновидности трактори, автобуси и тролейбуси и пр. Белоруският автомобилен завод е на едно от челни места в света по производство на тежка кариерна техника – тежковози с капацитет над 100-130 тона. В страната са запазени и работят четири крупни металургични комплекса, като само в тях се осигуряват над 40 000 работни места, от които 3000 са  високо квалифициран инженерен персонал.

Аграрният сектор в Беларус произвежда около 7,5% от БВП  и в него са заети 9,7% от населението. В Беларус бяха запазени кооперативните /на базата на съществуващите преди совхози и колхози/, които работят на пазарен принцип, но продължават да се ползват с активната подкрепа на държавата и които постепенно прерастват във вертикално интегрирани обединения на действащите АПК и предприятия от преработващата хранителна промишленост. /Форма, създадена и успешно действаща в България, в последствие унищожена в прехода към демокрация, което в значителна степен доведе до разбиването на родното селско стопанство/.

В Беларус се частният сектор произвежда 1/3 от общата селскостопанска продукция. По производителност селското стопанство на страната е сравнимо с тази на съседните на държави от региона, като може да се характеризира като по-скоро екстензивно, отколкото интензивно. През 2005 г. белоруското правителство приема и финансира специална програма за възраждане и развитие на селото, което понесе определени поражение в хода на либералните реформи от началото на 90-те години /тогава още в рамките на СССР/. Цел на провежданата в страната политика в сектора е повишаването на неговата ефективност, модернизация на материална база и постепенно съкращаване на държавните дотации.

Производството на аграрният сектор задоволява собствените нужди на страната, като съществена част от него е ориентирана за износ. Беларус има активно  салдо в търговията със селскостопански стоки и хранителна продукция.

Страната разполага със значително собствено производство селскостопанска техника /трактори, комбайни, транспортни и други средства/, с които задоволява в най-голяма степен своите нужди и е крупен износител на такава техника. Това се отнася и за производството на основните видове торове /азотни, фосфорни, калиеви/, които се използват в селското стопанство. Внос се осъществява само на техника, която няма аналог в страната.

Според статистиката на Световната организация за прехрана /ФАО/ Беларус заема едно от челните места в света по производство на пшеница, ръж, картофи, лен, ръж, захарно цвекло, овес, рапица.

Здравеопазването в Беларус е безплатно и се осъществява чрез системата на държавни медицински заведения, организирани йерархично по териториален принцип. Частично доплащане съществува само при стоматологичните услуги и покупката на някои медикаменти при амбулаторно лечение. Разходите  от семейния бюджет за здравеопазване са сравнително низки при гарантиране на широко обхватни медицински услуги и справедлив достъп до тях.

Промените в здравеопазването  се осъществяват поетапно, като същите се предхождат от всестранен анализ и обсъждане. Прилагането им се осъществява сред постигане на консенс между всички заинтересовани страни. По този начин обективно необходимите реформи в системата, като оптимизиране на необходимите болнични легла, повишаването на материалната база, облекчаване достъпа на гражданите до всички форми на медицински услуги и пр. се реализират постъпателно и без сътресения.

В страната не съществува недостиг на медицински кадри, специализирани и помощни, като през последните години се отбелязва, макар в рамките на процент, увеличение на броя лекарите.

СЗО е дала висока оценка на съществуващата в страната специализирана медицинска помощ и конкретно трансплантологията – през 2011 г. в Беларус са били проведени общо 241 трансплантации на бъбрек, черен дроб, сърце.

В страната съществуват и над 100 санитарно-курортни заведения /санаториуми/ от различен тип.

Беларус разполага с добре изградена система на образование на всички нива. За образование от държавния бюджет се отделя 5,6 процента /в България -3,7%/.Основното образование /до девети клас/  е задължително. То, както и средното /до 11 клас/ е безплатно. В страната е запазено развито професионално-техническо и средно специално образование.

Системата на висшето образование на страната съставят 45 държавни и 9 части висши учебни заведения – университети, колежи и академии. Висшето образование е платено, като в държавните ВУС съществува и системата на „държавна поръчка“, като завършилите по този начин работят впоследствие две години по разпределение.

Образователната система на страната осигурява подготовката и специализацията на национални кадри по специалности и на всички нива, необходими за различните сектори на икономиката, науката и образованието, сигурността и отбраната.

Беларус, която граничи с държави-членки на НАТО, няма проблеми със своите съседи и поддържа отлични отношения с Русия, проявява подчертано държавническо отношение към гарантиране на своята сигурност и въоръжени сили.

В периода като съставна част от СССР, в тогавашния Белоруски военен окръг е било концентрирано  значително количество въоръжени сили и въоръжения, с добре развита военна инфраструктура, които се наследяват от Беларус. Последователно, в продължение на няколко години, страната осъществява целенасочена реформа по преструктуриране на въоръжените сили и привеждането им в съответствие с основните международни Договори и споразумения, които определят „таваните“ на въоръжените сили и въоръженията на Европейския континент, в които Беларус е страна. /съгласно Заключителния документ и Споразуменията от Хелзинки от 1992 г. и Договора за обикновените въоръжени сили в Европа - ДОВСЕ/.

Към настоящия момент, по официални данни,  числеността на въоръжените сили на Беларус, комплектувани  на смесен принцип от наборни и професионално военно-служещи, възлиза на 62 хиляди. Тези въоръжени сили разполагат с 1600 танка, 2500 бронирани транспортни машини, 1490 артилерийски системи, 260 бойни самолета и 80 бойни хеликоптера.

Съгласно договореностите между СССР и САЩ  Беларус потвърди своя безядрен статус, като намиращото се на нейна територия ядрено оръжие бе изтеглено.

Беларус, за разлика от България, не ликвидира или съкрати, а запази и модернизира  наследения от времето на СССР значителен Военно-промишлен комплекс. Наред с осигуряването на поддръжката, технологичното обновление и осигуряване на въоръжените сили на страната, националният ВПК произвежда значителен набор от  най-модерни изделия, като навигационни и пилотажни системи, системи за автоматизация и програмно осигуряване, оптико-механично и контролно оборудване и други. По редица от тях в т.ч. и някои образци със специално или двойно приложение нямат аналог в други държави. Освен гарантиране сигурността на страната и носещ значителни приходи от експорт на своята продукция, ВПК осигурява хиляди високо технологични работни места. В сътрудничество с Русия в Беларус е усвоен и ремонтът и модернизацията на самолетите СУ 25 и МИГ – 29, които са на въоръжение във ВС на страната.

ВПК на Беларус е тясно свързан с ВПК на Русия, който поема значителна част от неговата продукция . Може само да се отбележи, че в съответствие с договора между руската корпорация „МИТ“ и Минския завод за тежки колесни транспортьори,  последният доставя транспортните средства за голям брой модели на мобилните ракетни установки на руската армия.

Беларус е пример, как един икономически модел може да бъде успешен при разумното и отговорно управление и запазване на съществуващите икономически контакти и пазари, съществували и в други политически реалности. В конкретни случай на Беларус, решаващ фактор в неговия успех се отдава на съхраняването на икономическите контакти с Русия. Именно тези контакти гарантират достъпа на беларуската промишленост до суровини и енергоносители, както и сигурен пазар за нейната разнообразна продукция. А поддържането и на добри политически отношения с Руската федерация позволява на Беларус да си осигури едно на практика субсидиране на своята икономика, посредством изгодни цени на енергоносители, низки мита  или въобще безмитни условия, както и получаването на низко лихвени кредити, а с това и да осигурява средства за провеждане на активна социална политика.

Провежданата успешна икономическа и социална политика е решаващия фактор за стабилната популярност, с която се ползват досегашните беларуски правителства. На призивите и  лозунгите, предимно от вън, за „освобождаване от руското влияние“ управляващи  и обществото противопостави прагматични аргументи, базиращи се на икономически  резултати и дадености.

Белоруското общество в голямото си мнозинство предпочете да заложи на стабилността вместо да се впусне в рисковани социално-икономически експерименти.

Един от резултатите на този подход през годините е, че днес безработицата в Беларус е 5,9 процента /в България 11,6%/, а по комплексния Индекс на човешко развитие на Програмата за развитие на ООН, също изпреварва страната ни, като от 189 страни заема 50-то място /България 59-то/.

Този прагматизъм бе подкрепен и от определен консерватизъм в обществото и резерви по отношение на някои ценности, които в голяма степен са част от западната ценностна система, като мултикултурализъм, хомосексуализъм и др.

Събитията през последните две години в съседна Украйна са още един немаловажен фактор, който само укрепва стремежа на белоруското общество да запази постигнатата стабилност и път на развитие. Според данни на социологическо проучване, публикувани през декември 2015 г. от  НИСЭПИ, Независим Институт  за социално-икономически и политически изследвания / IISEPS Independent Institute of Socio-Economic and Political Studies/, със седалище в Литва и който не може да бъде обвинен в симпатии към белоруското ръководство, на  въпрос за евентуално присъединяване към ЕС положително са отговорили едва 19,8 процента от запитаните беларуски граждани, докато противно мнение са изказали три пъти повече  – 56,1 процента.

Очевидно управляващите в Беларус, в т.ч. и президента А. Лукашенко, когото западните медии на моменти наричат „последния диктатор в Европа“ дори и да проявяват определен популизъм, получават легитимация на своето управление преди всичко в резултат на една политика, която гарантира на белоруското общество стабилност, социална сигурност и скромен, но непрекъснато нарастват жизнен стандарт. / За разлика от Беларус, другите бивши съветски републики Молдова, Украйна, Грузия, понастоящем са в значително по-лошо икономическо и социално положение, населението е със значително по-нисък жизнен стандарт от преди и в тях цари политическа нестабилност.  През 2014 г. сравнена със съседна Украйна, покупателната способност един беларуски граждани е двойно по-голяма, а през 2012 г. средния доход в Беларус е възлиза на 500 долара/. На фона на опита на  другите източноевропейски държави и особено на съседна Украйна, не е трудно да се разбере, защо една про-западна или антируска опозиция трудно би могла да намери широка обществена база в Беларус. А що се отнася и до конкретните цифри на помощта, която оказва от ЕС, то картината не е еднозначна. По данни, изнесени в западните медии, в периода 2006 – 2012 г. ЕС е предоставил на Беларус финансова помощ в размер на 560 млн. долара, като по някои оценки по-голямата част от нея, около 60 процента, е била „усвоена“ от западноевропейските  партньорски организации, действащи като посредници. А само през 2012 г. руските преки и непреки инвестиции в Беларус са възлезли на около 10 млрд. долара.

Обективните анализи сочат, че през последните няколко години  икономиката на Беларус, както и на всички страни в Европа, е изправени през редица изпитания. Украинската криза, както и последствията от наложените на Русия санкции, дават отражение върху обемите на белоруския износ за тези страни, които са традиционни важни пазари за страната. Това развитие дава отражение върху темповете на нарастване на БВП, които от 2012 г. бележат забавяне и намаляване. Отчита се, че някои аспекти на досегашния модел на развитие на беларуската икономика са достигнали своя предел, като занапред  развитие на икономиката на страната следва да се търси в нейната модернизация и в разработването на производства, които могат да намерят пласмент и на западните пазари. И в бъдеще рационалната сърцевина на икономическото развитие на страната ще останат тесните стопански контакти с Русия, както и все повече и с другите държави, членуващи в Евразийския икономически съюз

Във вътрешен план може  да се очаква определена промяна в икономическия живот в насока към увеличаване дела на частния сектор и неговия принос в нарастването на БНП на страната.

Полученото международно признание, особено след утвърждаването на Минск като контактен център на Запада и Русия в усилията за намиране на решение на украинската криза и последвалата отмяна на дългогодишните икономически санкции, предоставят  условия за активизация на отношенията на Беларус и в западна посока.

Може да се очаква, че след като Западът  очевидно е осъзнал неефективността на политиката на натиск и стремеж за насилствена „смяна на режима“, ще постави развитието на стопанските контакти  с тази страна на основата на взаимния икономически интерес, като започна да търси сближаване и влияние по пътя на „малките стъпки“. Такова развитие би съответствало на усилията на ЕС за ревизия на т.н. политика на съседство и увеличаване на значението, което в нея се  отдава на фактора „стабилност“ в региона.

Този процес на повишения интерес интереса на Запада към Беларус очевидно се съпътства и с предпазливи опити за определено „отваряне“ и от беларуска страна.

Досегашния опит предполага, че основният компонент на външната и външноикономическата политика на Беларус, а именно прагматичният стремеж  да материализира икономически своите международни контакти, ще се запази и страната ще се възползва от благоприятните възможности, които предполага сътрудничеството, както с Евразийския съюз, така и страните от Западна Европа.