Ще видим ли висш пилотаж на дипломацията и висока отговорност на държавното управление в кампанията за избор на генерален секретар на ООН Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 03 Март 2016 21:06

Ще видим ли висш пилотаж на дипломацията и висока отговорност на държавното управление в кампанията за избор на генерален секретар на ООН

Радослав Деянов*

Правителството направи значима, националноотговорна и далновидна стъпка с номинирането в Ню Йорк на г-жа Ирина Бокова за официален кандидат на България за следващ генерален секретар (ГС) на ООН. Демонстрирана бе воля за приемственост на усилията на няколко български правителства. Основна заслуга за рационалното приключване на ненужно дългата подготовка за това решение е на премиера Бойко Борисов. Сега върху него и външния министър Даниел Митов ляга голямата лична отговорност да осигурят всички условия за успеха на изборната кампания на България.

Дипломатическото прокарване на българската кандидатура в ООН вече е сред централните задачи на външната политика на България. Добре е, че основните парламентарно представени партии заявиха своята подкрепа за тази номинация. Това следва да окуражи правителството да действа активно и прагматично за успеха на силната кандидатура на страната.

Провеждането на международна изборна кампания за ГС на ООН е рядка професионална чест и служебно предизвикателство на колегите на г-жа Ирина Бокова в българската дипломатическа служба. Естествено е кампанията да се води както в многостранен, така и в двустранен формат. Тя ще ангажира дипломати с различен, но взаимно допълващ се професионален опит и специализация. Окуражаващо e изявлението на г-н Митов, че в МВнР се създава координиращ екип за централизирано управление на този сложен процес, за чийто успех той обеща да мобилизира целия ресурс на дипломатическата служба. Биха могли да се използват както действащи, така и бивши български дипломати, които имат значим опит и полезни работни контакти в ООН. Има ясни индикации, че МВнР наистина планира сериозно тази дейност и се организира да проведе компетентна, широкомащабна и перспективно ориентирана кампания. Нужно е обаче външният министър да гарантира също лоялното изпълнение на служебните задължения на всички дипломатически равнища и на всеки етап от предстоящата кампания.

Такава кампания нормално започва с изпращането от МВнР на дипломатически ноти до правителствата на редица страни, членки на ООН, с които се представят качествата на българската кандидатура и се изразява надежда за тяхната подкрепа в ООН. Получените първоначални отговори от приятелски настроените към България страни и последващите разговори на водещи български политици и дипломати ще започнат да очертават степента на официална приемливост на българската кандидатура в ООН. Водеща роля в тази кампания нормално се отрежда на всички висши държавни ръководители на страната, на старшите дипломати в МВнР и на българските дипломатически представители в чужбина, които ще търсят разбиране и симпатии на срещи със своите външнополитически партньори при визити у нас и в чужбина. Това е онази част от външнополитическия елит на страната, който е призван да убеждава компетентно и проактивно другите страни в предимствата на българската кандидатура и да търси стабилна подкрепа от тях. Правителството може да използва за целта и „посланици със специални поръчения“, подбрани от кръга на международно известни българи с дипломатически способности, опит и полезни контакти в ООН.

Основната предпоставка за улесняване на хода на тази кампания е международната известност и дипломатически връзки на г-жа Ирина Бокова като Генерален директор (ГД) на ЮНЕСКО и координатор на важни управленски програми в системата на ООН. Тя има доказани лидерски качества и управленски постижения във втората по големина международна организация. Изключително благоприятно за успеха на кампанията е обстоятелството, че в ООН е налице широко предпочитание към силна женска кандидатура от Източна Европа, каквато никога досега не е имало на равнището на ГС на ООН. Не е случайно, че официално номинираните досега няколко кандидатури са единствено от този „регион на ООН“. До краs на м. март, когато приключва първият етап на номинационния процес, биха могли да бъдат издигнати силни кандидатури и от други страни.

Необходимо е външнополитическият и дипломатическият елит на България да бъде добре запознат с полезната за българската кандидатура аргументация, която нормално се разработва в МВнР. Естествено е да се очаква, че отделните представители на този елит ще оставят настрана евентуални свои „вътрешнополитически различия“ или „лични пристрастия“ по отношение на номинираната личност. Онези, на които това не им е „по сърце”, би следвало да се оттеглят доброволно от държавната кампания, за да не пречат на тази официална дейност. В една демократична държава това не означава „уволнение на провинилите се”, а по скоро нормално разбиране на техните етични проблеми и „конфликти на интереси”. В противен случай може да се окаже, че държавата плаща високи заплати на хора, които всъщност работят за чужди на страната интереси, без значение дали това става по чисто идеологически или по финансови и кариеристични подбуди. Това е въпрос на служебна почтеност и лична доблест.

В този контекст следва да се знае, че аргументи от „идеологическо естество“, които често сме чували във вътрешнополитическите ни дебати, нямат съществено значение за резултатите от селекционния процес в Съвета за сигурност (СС) на ООН. Никой сериозен дипломат в системата на международните организации не се интересува от произхода и партийнополитическата оцветеност на кандидатите, стига те наистина да отговарят на обявените високопрофесионални изисквания. Те са представени в официалната покана на ООН за номинации, а СС вече обсъжда процедурите за максимално обективна и прозрачна селекция на кандидатите по тези критерии. Това съвсем не изключва влиянието на фактори, свързани с бързо променящата се геополитическа обстановка в света и със специфичните национални интереси на петте постоянни членки на СС, имащи право на вето, всяка от които – ако пожелае – е в състояние да провали и найсилната кандидатура.

На практика международната изборна кампания е дипломатическа поддръжка на държавата за участието на номинирания кандидат в състезание по „интелектуална брилянтност, професионална компетентност и пригодност“ за заемането на най-висшия ръководен пост в ООН. На предстоящите прослушвания в ООН (между април и края на юли т.г.) кандидатите ще трябва да представят своите визии за перспективно развитие на дейността на ООН в отговор на съвременните глобални предизвикателства в света. При наличието на свои „новаторски инициативи“ кандидатите следва да обяснят как ще осигурят тяхното реализиране чрез бюджетни и извънбюджетни източници на ООН.

Доброто познаване на професионалните профили на всички кандидати и интересите на номиниращите страни е предпоставка за правилни тактически демарши на правителството в хода на изборния процес в ООН. Става дума за една сложна и противоречива, но изключително интересна „дипломатическа игра“, която постепенно ще въведе страната ни в лабиринта на „исторически установената селекционна практика“ на ООН. Тази дейност е по възможностите единствено на висши дипломати с доказани умения в многостранната дипломация, които са скъсали не един кат дрехи в заседателните зали в системата на ООН.

Всъщност само препоръчаният от СС кандидат стига до гласуване в Общото събрание (ОС) на ООН, което формално назначава ГС с просто мнозинство на своите страни членки. Никога досега така направена препоръка не е била отхвърляна от ОС. В бъдеще, ако стане възможно СС да препоръчва повече от един кандидат, за което настояват редица страни и неправителствени организации, свързани с ООН, тогава ролята на ОС при избирането на ГС ще придобие по-съществено значение. Съществуват опасения обаче, че това може да раздели значително страните, членки на ООН, което няма да се отрази благоприятно върху авторитета и необходимото широко доверие към новия ГС.

Фокусът на дипломатически усилия по кампанията неизбежно ще се определи от състава на СС и доброто използване на „гъвкавите правила“ за селекция на кандидатите. При наличието на конкуриращи се кандидатури това става най-често чрез серия от „неофициални допитвания“ (т.нар. straw polls) до членуващите в СС страни, с които анонимно се установява степента на тяхната „моментна подкрепа” за всеки номиниран кандидат. Това цели СС постепенно да насочи вниманието си върху „перспективните кандидати”. Докато в началото всички страни членки показват дали „окуражават”, „обезкуражават” или „нямат мнение” по даден кандидат, на покъсен етап за това се използва система, която започва да илюстрира също (анонимно!) индивидуалните позиции на постоянните членки на СС.

Получената картина обаче може да се промени под влияние на общите резултати от следващите допитвания и „конфиденциални консултации” между отделните страни в СС. Дори една „неопределена” или просто „колебаеща“ се постоянна членка на СС (напр. Великобритания) може да промени окончателната си позиция, за да бъде в синхрон с оформящата се обща подкрепа за кандидата (напр. от САЩ, Франция, Китай и Русия). Секретариатът може да сподели резултата от допитването за съответния кандидат с постоянния представител на номиниращата го държава, което често води до оттегляне на кандидатурата или до преориентиране на „кампанийната тактика” на държавата. Възможно е да бъдат номинирани и нови кандидати за участие в това „филтриране”. Така постоянните членки на СС постепенно установят индивидуалните си предпочитания към водещите кандидати и започват да обсъждат помежду си възможностите за тяхното обединяване около найприемливата за всички кандидатура. Това предполага наличието на желание за „разбиране“ на подходите на участващите страни и за постигане на взаимно приемлив компромис.

Тази процедура на селекция подсказва, че кампанията на всяка номинираща държава, вкл. България, следва да се фокусира върху работа за генерирането на положително отношение не само сред петте постоянни членки на СС, но и сред 10-те непостоянни членки. Невинаги е възможно отнапред да се осигури трайна подкрепа от четири от непостоянните членки, за да може при окончателното гласуване в СС да се съберат 5 + 4 гласа за кандидата, както се изисква от процедурните правила. Възможно е например още в самото начало седем непостоянни членки на СС да „обезкуражат“ кандидата, което да доведе до бързото отпадане на тази кандидатура. Наред с това, всяка една „обещана“ подкрепа за даден кандидат може да се промени в хода на селекцията под влияние на нови обстоятелства, формиращи интересите на гласуващите страни. Важна индикация за шансовете на България в този процес е обстоятелството, че г-жа Ирина Бокова два пъти е избирана на аналогичен по важност пост в ЮНЕСКО с голямо мнозинство на страните членки, а почти всички постоянни членки на СС са изразили досега подкрепа за нейната успешна мениджърска дейност като ГД на ЮНЕСКО.

В условията на тази очаквана „политическа нестабилност“ и променливост на селекционния процес важен е фактът, че регионалната група на Източна Европа изрази единодушно в писмен вид своето твърдо мнение, че страните, членки на ООН, трябва най-сетне да уважат нейния „ротационен ред“, съгласно принципа за справедливо разпределение на висшите постове между различните „региони на ООН“. Това дава възможност на двете сегашни членки на СС от региона – Русия (с право на вето!) и Украйна (каква ирония на съдбата!) – да продължат да насочват вниманието на Съвета към обсъждането и селектирането на най-силния кандидат от Източна Европа. Такова обединяване около една кандидатура ще е полезно не само за България, но и за цяла Източна Европа, особено за страните, представили свои кандидати. За способностите и дипломатическия опит на такива кандидати винаги ще може да се намери подходяща реализация в ООН, след като „найобещаващият регионален кандидат“ бъде избран за ГС на ООН.

Координационният екип на МВнР вероятно ще следи отблизо и ще поддържа точна представа за доминиращите тенденции и основните движещи сили на всеки етап на сложния и противоречив селекционен процес. В този контекст опитните „многостранни дипломати“ знаят много добре, че трябва да правят разлика между внушенията на „идеологически оцветени“ медийни публикации относно подкрепата за кандидатите (често спонсорирани от заинтересовани страни или частни кръгове!) и прагматичните интереси и изпращаните сигнали на официални представители на страните, участнички в селекционния процес. Националноотговорният и професионален подход в такива случаи е правителството да отстоява – на най-високо равнище – твърдо и убедено интереса на България, като се основава единствено на проверена информация, получена директно от оторизираните за това представители на участващите в селекцията партньорски страни.

Българското правителство би следвало да въведе временен мораториум върху всякакви други назначения на ръководно равнище в системата на ООН, изискващи правителствена подкрепа. Много лесно международната кампания на България за ГС на ООН може да бъде затруднена, ако не и напълно провалена от несъгласувани индивидуални стъпки за назначаването на друг българин за международен служител на достатъчно високо ръководно равнище в системата на ООН. Премиерминистърът или външният министър ще трябва да контролират отблизо спазването на такъв мораториум до завършването на селекционния процес за ГС на ООН. В светлината на евентуалния успех на българската кандидатура за ГС на ООН, други „потенциални назначения” на способни, изявени и опитни български дипломати като ръководни международни служители в системата на ООН ще бъдат значително улеснени след това историческо събитие.

Президентът, премиер-министърът и външният министър на България са призвани да използват всички свои външнополитически срещи и посещения за лансиране на българската кандидатура и търсене на подкрепа за нея в ООН от страните на техните партньори. Доколкото премиерът Бойко Борисов и външният министър Даниел Митов не са изразявали досега никакво публично колебание около кандидатурата на г-жа Ирина Бокова, не би следвало те да имат някакви „психологически” или „политически” проблеми да изпълнят компетентно и активно своите служебни задължения по този въпрос. Не стои съвсем така обаче въпросът с ролята на президента Росен Плевнелиев, с чието име медиите досега неведнъж свързваха лансирането на възможна „алтернативна” кандидатура тази на гжа Кристалина Георгиева.

Независимо от това, се открива  прекрасна възможност пред президента на републиката да направи всичко възможно, за да се стреми да убеди своите колеги – на равнището на държавни глави – да подкрепят силната кандидатура на България в лицето на г-жа Ирина Бокова. Това ще бъде своеобразно конкретизиране на обещаната от него на сесията на ОС на ООН през 2015 г. „силна кандидатура на достойна жена с изключителен международен авторитет”, където отсъстваше само конкретното име на българската кандидатка. Това не бе възможно да се направи по онова време, преди сегашното българско правителство да се бе ангажирало със своята номинация и съответната държавна кампания. Сега, когато България официално е номинирана именно такава „силна кандидатура”, открива се прекрасна възможност пред президента Плевнелиев да влезе в своята роля на обединител на нацията и на изразител на външната политика на България. За щастие президентът неведнъж е изразявал своята адмирация от личностните качества, дипломатическия опит и международните връзки на г-жа Ирина Бокова. Пример за такова изключително позитивно отношение бе речта на президента Плевнелиев на церемонията по случай награждаването й като генерален директор на ЮНЕСКО с орден „Стара планина” с лента през м. март 2014 г.

Все пак, ако по някакви нововъзникнали причини от държавно или политическо естество президентът Росен Плевнелиев почувства, че не е в състояние да изпълни – професионално и с чиста съвест – тези свои служебни задължения, напълно разбираемо би било той да реши да делегира своите прерогативи по въпроса на вицепрезидентката на България г-жа Маргарита Попова. Тя е доказала, че притежава всички качества и необходимия международен авторитет, за да може да защити убедително – на съответните срещи и форуми благородната кауза за избиране на способна и достойна жена на поста на ГС на ООН. Като обществено изявена жена, поставила себе си в служба на България, тази отговорна задача би й отивала извънредно много.

Естествено е на ръководителите на многостранни и двустранни дипломатически мисии на България в чужбина да се възложи – като лична служебна отговорност – изпълнението на конкретни задачи от плана на МВнР по кампанията за българската кандидатура. Съвсем нормално би било да се даде възможност на онези от тях, на които тази кампания „не приляга” по лични или идейни причини, достойно да отстъпят заеманите от тях ключови задгранични постове на други компетентни и опитни български дипломати, които могат и желаят да изпълняват отговорно този вид задачи. Някои от тези ръководители вече са навършили нормалния брой години за успешното приключване на задграничния си дипломатически мандат и би следвало да получат благоприятни за техния опит предложения за нова национална или подходяща международна работа.

Особено важни ще бъдат усилията на българската дипломация да осигури подкрепа за нашата кандидатура от страна на САЩ и Великобритания, които са не само ключови съюзници на България, но имат също решаваща роля при селекцията в СС на ООН. Този въпрос е особено важен, тъй като именно от Великобритания може да се очаква „приятелски огън” – поне на интелектуална основа – който да бъде свързан с евентуалното номиниране на силната кандидатура за ГС на ООН на г-жа Хелън Кларк, бивш премиер-министър на Нова Зеландия, представляваща част от Британската общност. Такова развитие на дипломатическите дебати с нашите партньори обаче може да бъде овладяно с правилните за случая аргументи, които всеки опитен многостранен дипломат, работещ с институциите на ЕС или към ООН, знае много добре. Ключът към успеха на България е добре аргументираната и настъпателна позиция в защита на конкретния ни национален интерес. Независимо от честата арогантност на британската дипломация и предвид на очевидното наличие на „конфликт на интереси” у Великобритания, евроатлантическите ни партньори вероятно ще се отнесат с уважение към такъв тип „приятелско съперничество” на основата на обективно сравняване на качествата и опита на съответните кандидатури с официалните изисквания на ООН, нещо, което те правят непрекъснато в международните организации.

В този специфичен контекст, ако възникне личен „конфликт на интереси” за служители на високо дипломатическо равнище (напр. поради семейна или друга обвързаност) при решаване на въпроса за степента на „интелектуално противодействие” на евентуална неблагоприятна позиция на Великобритания, отговорността за това следва да се поеме директно от премиера Борисов. Именно той е в състояние да разреши потенциален конфликт от такова чувствително естество. Така постъпват във всички добре организирани демократични държави в света, вкл. в техните дипломатически служби. Най-доброто решение, разбира се, би било, ако външният министър своевременно използва добрите си дипломатически контакти, за да осигури подкрепата на Великобритания. Това би било в добър синхрон с подсказваното от другите велики сили, вкл. от САЩ, насърчително отношение към номинираната силна българска кандидатура.

Следва да се помни, че по силата на политическите задължения в рамките на договорите за създаване на ЕС Великобритания е „морално задължена” да окаже политическо съдействие на кандидатите от страни, членки на ЕС, на фона на тяхното съперничество с кандидати от други региони на ООН, напр. „Азия и Тихия океан”, които вече са имали ГС на ООН. Когато има повече от един такъв кандидат, какъвто е случаят с няколкото официални кандидатури от страни в Източна Европа (и евентуално от Португалия), решаващо значение може да изиграе настоятелното искане на източноевропейските страни, членки в СС, особено на Русия (има право на вето!), да се уважи отдавна отлаганият „ротационен ред” на регионалната група на Източна Европа. Принципът за справедливо разпределение на висшите постове между всички регионални групи може и следва да бъде уважен именно през 2016 г. поради наличието на силни номинирани кандидатки от източноевропейските страни (напр. от България и Хърватска). В крайна сметка, практиката на ООН показва, че Лондон обикновено заема позиция, близка до тази на текущата администрация на „стратегическия им партньор” отвъд океана, САЩ, които като че ли вече имат позитивно отношение към официалната кандидатура на България.

Несъмнено дипломатическата работа с администрацията на президента Обама трябва да остане „абсолютен приоритет” на българската кампания в ООН, независимо от временното наличие или пълното официално отсъствие на „приятелски огън” от страна на британските ни партньори. Не следва да се забравя, че именно тази администрация, а не често силно идеологизираните представители на част от Републиканската партия в Конгреса на САЩ, ще избират следващия ГС на ООН. Съвпадащата подкрепа от САЩ и Русия за българската кандидатура ще има решаващо значение за крайния резултат от селекцията на кандидатите в СС на ООН. Известно е, че Франция, Китай и Русия неведнъж са изразявали подкрепа за достойнствата и постиженията на г-жа Ирина Бокова в качеството й на ГД на ЮНЕСКО. Това означава, че българската дипломация следва да направи необходимите демарши и да работи активно за осигуряване на официалната подкрепа от тези ключови страни за номинирания кандидат на България.

Започна нов етап – международната кампания за избиране на официално номинираната кандидатка на България за ГС на ООН, г-жа Ирина Бокова. Това е една доста трудна дейност, в която всички националноотговорни и патриотично настроени интелигенти на страната следва да се обединят за ефективна защита на кандидатурата на България. Онези, на които това не им допада, следва да се оттеглят смирено и да се постараят поне да не вредят на тази приоритетна държавна дейност.

*   Авторът е доктор на историческите науки, висш кариерен дипломат (пълномощен министър от МВнР, 1975 – 2013 г.) с дългогодишен опит в многостранната дипломация на ООН, вкл. в Женева, Ню Йорк, Хага и Виена, който е специализирал в ООН и е заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система.