Нов епизод на южната газова сага Печат
Автор Експерт   
Сряда, 09 Март 2016 16:49

Нов епизод на южната газова сага

Горан Йонов*

Преди две седмици, един меморандум за доставка  на руски газ  през „трети страни“ за италианската компания Едисон и гръцката ДЕПА, веднага разлая кучетата по газовата тема. Теоретически, третите страни могат да са единствено България или Турция, но последната се изключва по обясними причини, поне в обозримо бъдеще.

Очертава се сценарий на нов епизод от геополитическата газова сага, остава да видим дали ще се реализира и каква роля бихме могли да изиграем в него. В идеята не би имало нищо лошо за България, стига да не бъде осуетена по политически причини или поради липса на средства.

Като се има предвид, че проектът задължително включва тръба под Черно море, става ясно, че това е пореден вариант на Южен поток, засега в посока Гърция и Италия. Целта е да се използва трасето на изоставения гръцко-италиански интерконектор и   морската му отсечка в Йонийско море -  „Посейдон“. По този проект дълго е работено, но меморандумът предвижда да се увеличи първоначалният му капацитет на 20 млрд. кубически метра газ годишно.

Важно обстоятелство е че на този етап ITGI  е включен в списъка на проектите от общ интерес на Европейската комисия (PCI), поради което той е в съответствие с европейското законодателство.

При съществуващите ниски газови цени,  трудно се намират инвеститори  за големи инфраструктурни проекти, особено при наличие на ожесточена конкуренция и остра политическа конфронтация. Меморандумът между Газпром, Едисон и ДЕПА се появи точно в такъв момент и беше посрещнат в Брюксел и Вашингтон с подчертано раздразнение най-малко по три основни причини.

Първо, трасето на ITGI е паралелно на навлизащия в по-активна фаза Транс-адриатически газопровод TAП, който по начало не беше предпочитан от Гърция. Двата газопровода са в направление Южна Италия, но първият заобикаля Албания. Съдбата на ТАП изцяло зависи от изграждането на Транс-анатолийския газопровод ТАНАП от Баку до гръцко-турската граница, чието изграждане съвсем не е безпроблемно.

Второ, ТАП засега би бил единствената тръба от Южния газов коридор, който трябва да вкарва неруски газ в сърцето на Европа, макар и в скромни количества. ТАП трудно би издържал на конкуренцията на по-мощния, но и значително по-скъп  проект ITGI.

Трето,  докато са ниски световните газови цени и Европа се залива от евтин руски газ, трудно ще се намират щастливи купувачи на втечнен американски шистов газ. Както е известно обаче, надеждата умира последна – с помощта на държавната администрация, компанията Чениър не се отказва от намеренията си да доставя в Александруполис втечнен шистов газ, а оттам и в България. Само че преди да вдигнем цените на газа у нас, някой трябва да врътне крана на руския газ.

А какво ще видим ние в София от този газов епизод, отсега е ясно – ще изиграем ролята на дървото. Засега ще се снишим и понеже идеята е още сурова, ще изчакаме да видим дали атовете отново няма да се сритат.

 

Горан Йонов*- председател на УС на Международния институт за сигурност и сътрудничество, бивш заместник министър, президентски секретар по външна политика и сигурност, посланик в Стокхолм и член на Блгарско дипломатическо дружество