За парламентарните избори в Словакия на 5 март т.г. и ислямското нашествие в Европа Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 10 Март 2016 17:48

За парламентарните избори в Словакия на 5 март т.г. и ислямското нашествие в Европа

Посланик  д–р Огнян Гърков *

Пред предстоящото ротационно председателство на Словакия в Европейския съюз от 1 юли т.г., парламентарните избори в страната бяха наблюдавани в Брюксел с нескрит интерес. При изборна активност от 59,82% управляващата партия на премиера Роберт Фицо «СМЕР-Социална демокрация» спечели за четвърти пореден път, сега  едва с 28.3 %, но с над 2,3 пъти повече гласове от следващата го по резултат Партия на свободата и солидарността.

ПСС възникна през 2009 г. почти на шега, като интернетна партия. Половината от 8-те политически сдружения, които печелят места в новия 150-членен еднокамерен парламент, имат сходна и по-кратка история. Или са резултат на политически преливания. Стандартната политическа сцена в лицето на Християн-демократичното движение и особено на Демократичния и социален съюз, претърпя разгромно поражение. По същество, както у нас, вече не съществува силна класическа десница. Критиките й срещу премиера Фицо, че пренебрегнал необходимостта от реформи в образованието и здравеопазването или  пък укорите в популизъм за предизборните му обещания да въведе безплатен превоз за студенти и пенсионери с ж.п. транспорт, се оказаха недостатъчно ефикасни.

Изграждането на управляваща коалиция в бъдещия силно фрагментиран парламент ще бъде трудно. Про-социалдемократичната СМЕР, създадена през 1999 г. с последващо кооптиране на 6-7 малки леви партии, досега управлява в периодите 2006-2010 г. и 2012-2016 г. Ако Фицо не успее да сформира кабинет, група от обявяващи се по програми за дясноцентристки партии ще опитат да сформират широка, но - според коментаторите - нестабилна коалиция както тази, управлявала страната от август 2010 г. до предсрочните избори през март 2012 г. От тогава СМЕР загуби над 400 хиляди избиратели. Те бяха 1,1 милиона (близо 44% от подадените гласове), а на президентските избори преди 2 години спаднаха на 900 хиляди души.

Тепърва предстоят задълбочените анализи, включително за възраждането на патриотично настроената Словашка национална партия (СНП), коалиционен партньор на СМЕР през 2006-2010 г. и на сензационното встъпване в Националния съвет на Словашката република (парламента) на ултранационалистическата  „Народна партия-Нашата Словакия” с 8% от подадените гласове. Президентът Андрей Киска не покани лидера й Мариан Котлеба на първоначалните консултации след изборите.

Премиерът на Словакия отдавна отхвърли мултикултурализма като “фикция”. Той заяви, че СР ще приема само бегълци-християни, обеща да не приема квотите за разпределяне на бежанците в ЕС. И: Словакия и Унгария внесоха в Европейския съд жалби срещу решението на ЕС да приемат квоти за разселване на мигранти. Според лидера на ПСС Рихард Сулик, при приети в СР 260 молби към 20.02.т.г., статут на бежанци са получили 8 души. Австрия искала да приеме през 2016 г. 37 500 бежанци.

Премиерът-лидер на СМЕР поиска свикване на извънреден Европейски съвет по повод новогодишните вакханалии на неевропейци в Кьолн. Фицо отстояваше последователно създаването на нова европейска служба в защита на границите на Общността много преди края на 2016 г. и с унгарския премиер Виктор Орбан поискаха нова защитна линия срещу бегълците - по северната граница на Гърция. Роберт Фицо споделяше публично убеждението си, че ако границите не бъдат укрепени в най-близко време, през тази година в ЕС ще влязат към 3 млн. незаконни имигранти от Близкия изток и Северна Африка. Неговите възгледи за балансирана, хуманна и национално отговорна имиграционна политика съвпадат с вижданията на чешкия президент Милош Земан, на съседните Унгария и Полша, т.е. на страните от Вишеградската четворка.

Мнозинството опозиционни партии, включително извънпарламентарната Партия на унгарската коалиция, одобряваха твърдите позиции на Фицо спрямо ислямското нашествие в Европа. Но въпреки ясните изявления и действия на премиера и на правителството изглежда, че „протестерите” от националистичните партии успяха да отклонят десетки хиляди гласове от СМЕР. Унгаро-словашката партия „Мост-Хид” на Бела Бугар не показва склонност за коалиране със СМЕР-СД, така че Роберт Фицо няма много възможности за съставяне на правителство, освен със СНП и 1-2 теоретични.

Резултатите от коалиционните сондажи и от политическата воля на суверена на изборите не следва да драматизираме поне в нишите на българо-словашкото взаимодействие и традиционната двустранна емпатия. Като визираме историческите си представи за мисиите на св.св. Кирил и Методий, имена като Ярослав Захей, имиджа на българските градинари в словашки земи и на словашките селища около Пордим и Горна Оряховица, българските участници в Словашкото национално въстание, чехо-словашкия клуб в България, смесените бракове...  Българският евродепутат Георги Пирински има словашки корени, словашкият министър на вътрешните работи Роберт Калиняк – български, а външният министър Мирослав Лайчак е изучавал български език. Историческите ни съдби, сегашните предизвикателства, манталитет и култура са сходни, езиците – взаимно разбираеми, въпреки отделни „подводни скали”. Както например, че на словашки и чешки езици „rodina” означава „семейство”, „vlast” означава „родина”, а „moc” означава „власт”. Или пък, че отделни български имена, даже на мастити политици, имат по-друго, дори понякога противоположно, анатомично или нелитературно семантично звучене, като Бойко (човек, който се бои), Цецка (асоциация за сегмент от дамско тяло), Менда (на полски звучи като дамска буба) и пр.

Имаме и близки и общи съвременни проблеми и опасения като ислямското нашествие на много трудно или неприспособими хора, с чужда култура и манталитет. И без тях двете ни нексенофобни държави отхранват подобна етническа група, част от чиито индивиди нямат или имат спорадични трудови навици и ако не могат на чужд гръб, предпочитат да преживяват от социални добавки и други държавни дотации. А са също така плодовити и без особени задръжки. При това голяма част от пришълците, със закупени чужди деца с цел предизвикване на състрадание (само в България изоставиха 1031 такива деца), имат свиреп вид на бойци-джихадисти, или поне на бъдещи „спящи техни клетки”. Те едва ли въздигат в култ европейското пространство за да се преклонят пред европейските ценности, вкл. пред „новите” като еднополовите бракове. Поне така ни се присмиват отделни наследници на Златната орда и Киевска Русь.

Именно с бегълците, към които пропускаме прилагателното „ислямски”, можем да си обясним появата на ПЕГИДА в Германия, възхода на Котлеба в Словакия и на всички други „ултрас” в цивилизована Европа. На видеозапис от 12.02.т.г. М.Земан, в присъствие на Р.Фицо на форум в Братислава, пледира в защита на националните интереси и на европейските ценности, позовавайки се на чешкия опит от близкото минало. Президентът посочи, че 5% от населението на Чехия са неетнически чехи, интегрирани, а някои дори се асимилират. Спомена за 110 хиляди украинци, словаци („наши хора”), за виетнамци, по-работливи от европейците. Напомни, че равноправието на жената е неотменна европейска ценност, докато според Сура 4 на Корана съпругът може да бие жената. Тя е непълноценно същество в ислямския свят – за участие в избори, образование и професионална реализация, по достъп до обществени функции. Свидетелстването й в съда е на 50% релевантно на това на мъж. След късно отменената покана на А.Меркел и небалансираната й миграционна политика всички странстващи към Германия бегълци „станали сирийци”, включително подстрекателите към религиозно насилие. Дори толерантна Швеция след атентатите в Париж възнамерява да репатрира 80 хиляди подобни плюс икономически бегълци. Президентът Земан цитира Р.Фицо, че ако ЕС не може да обезпечи външните си граници, няма право да измисля релокационни и квотационни механизми. В защита на тезата, че ислямската миграция не е интегрируема и асимилируема в европейската култура. А европейската култура е несъвместима с култура, която иска да направи роби всички „неверници”. Като нас.

8 март 2016 г.

* Д–р Огнян Гърков е бил посланик на Република България в Чешката и Словашката република. Член на Българско дипломатиеско дружество.