Турция разедини Европа. Кризата може да излезе от контрол. Рисковете за България Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 10 Март 2016 18:02

Турция разедини Европа. Кризата може да излезе от контрол. Рисковете за България

Симеон Николов

Извънредната среща на ЕС на 07 март 2016 ще влезе в учебнците по международни отношения  и често ще бъде цитирана не само заради безпрецедентното изнудване на Съюза от Турция, а и заради многото примери за интереси и зависимости, нереални и нелогични идеи и предложения, за тънката нишка, на която се крепи съдбата на сигурността и бъдещето на континента.

Тъй като броени дни преди това Доналд Туск бе на посещение в Турция и Гърция, а и Ангела Меркел имаше продължителни разговори с колегата си Давутоглу и с президента Ердоган, поднесената „изненада” с нови предложения от турска страна не изглежда дипломатична и в реда на нормалната практика на междудържавните отношения. Може би затова се роди и слуха, че е имало предварителна договорка, което Меркел разбира се отхвърли. Дипломати и авторитетни издания обаче твърдят, че Меркел се е договорила с Турця зад гърба на европейските си колеги.

Единствено в България  се срещаха коментари, че Турция била в силни позиции, затова можела да си позволи да оказва безцеремонен натиск върху ЕС. Всъщност Турция е губеща по всички линии и поведението й се дължи повече на стила и манталитета на турския елит от една страна и на слабостта на ЕС. Поведението на Анкара е продиктувано от:

▪ действително тежката ситуация с бежанците, макар съотношението на тези 2,5 млн към 80 млн население да не е такова като в един Ливан например;

▪ факта, че бежанците вече бяха използвани от Анкара като инструмент и трябваше на определен етап просто да се осребрят дивидентите от това;

▪ реалните възможности чрез натиск върху ЕС да се извоюват преимущества и ангажират усилия на европейците за поистигане на интереси и цели, свързани със Сирийската криза, а „изненадващите” нови искания да ги обвържат със зависимост при предстоящи решения;

▪ вътрешнополитическите съображения за укрепване на правителството чрез външнополитически успехи като падането на визите и отваряне на нови глави от преговорния процес с ЕС, което би мало ефект включтелно сред протестиращите в момента проевропейски среди и турска интелигенция.

 

Характерно за тази извънредна среща на върха беше неизбежното затъване в усилията за решаване на непосредствени и технологични проблеми, след като бе изпуснат подхода към решаване на първопричините за възникване на бежанската криза, въпреки съзнаването, че тя ще продължи още дълги години.

Безрезултатността на срещата на този етап и изкючително трудното й протичане се дължи и на погрешната политика към Турция от самото начало. Като член на НАТО и каниддат–член на ЕС Анкара трябваше да бъде поставена под натиск за изпълнение на ангажиментите си и за придържане към принцпи и ценности, които споделяме и защитаваме. Критиките срещу подпомагането на радикални ислямистки организации /ИДИЛ, Ал Нусра и др. / се активзираха  след като със свалянето на руския самолет едва не ни въвлече във война заради свои геополитически цели в региона. Неизпълнението на предупрежденията на САЩ да затвори границата със Сирия, саботиране на пътната карта от Виена, резолюцията на СС на ООН и Женевските преговнори, насочването на бежанския поток и безучастното наблюдение на разрастващата се трафикантска мрежа и търговия с фалшиви сирийски паспорти не предизвикаха подобаваща реакция на Запада. Изключително голяма грешка беше пълното премълчаване на военната операция в Източна Турция срещу кюрдското население, вече довела до 500 цивилни жертви, между които жени и деца и 300 000 бежанци, засега вътрешни, разрушени десетки селища. Истински геноцид, който продължава и в момента. Европа не подкрепи протестите на интелектуалния елит на страната. Едва при поемането на контрола над опозиционния вестник „Заман” дни преди срещата на ЕС, последваха остри реакции на някои правителствени ръководители в Европа, но без това да се официализира.  Всички тези въпроси бяха и са основателни причини за натиск срещу Турция от страна на ЕС, т.е. не тя, а ние трябваше да поставяме условия, въпреки че е важен фактор в решаването на мигрантската криза.  Анкара може да има свои интереси в Сирия и да притиска Запада, но Сирия не е единственият източник на мигранти и можем да си позволим да възразим на нашата съседка. / Делът на сирийските бежанци е 25% в Европа, а в България са на 3–то място след тези от Ирак и Афганистан. / Освен това, именно Турция и Саудитска Арабия в момента пряко и с подкрепяните от тях групровки създават пречки за реализиране  на примирието в Сирия, станало възможно благодарение споразумение между САЩ и Русия. Никой на срещата в  Брюксел обаче не свърза този въпрос с искане за корекции в поведението на Турция.

 

Освен заглавия в някои западноевропейски медии, които разбира се не бяха цитирани в България, като „Срам за Европа” по повод приемането на турските условия, се срещаха и много верни констатации като „Изоставянето на собствените ценности няма да направи ЕС по–силен.” Под това заглавие е обяснен парадоксът:  „Турция, която продължава да се отдалечава от европейските ценности и критерии от Копенхаген, не може да бъде ефективен партньор в усилията на ЕС за справяне с бежанската криза.”.

 

Коментарите пропускат един много важен въпрос: как се приема поведението на Европа от онези милиони турски граждани, които с години се борят срещу авторитаризма и пълзящата ислямизация и нееднократно са показвали своята привързаност към ценностите на ЕС. А отговорът е „С разочарование”, пише един турски автор за западноевропейско издание.

 

Уловките в турските условия

Условията, които постави Анкара за съдействието си по решаване на мигрантската криза, освен високата цена, съдържат и редица елементи на несигурност, някои могат да се приемат като уловки, скрити капани, а други са откровено безмислени и нелогични.

Най–фрапиращата нова идея за приемане обратно в Турция на нелегални имигранти от Гърция срещу извозване от турска територия, за сметка на ЕС,  на такива, отговарящи на условията за убежище, беше веднага разкритикувана от организации защитаващи правата на човека. Действително правото на убежище и защита по Женевската конвенция е индивидуално право и системна масова размяна по нечие чуждо решение е недопустимо. Турция всъщност няма интерес да приема обратно мигрантите. Абсурдността на идеята е във въпроса, а кой ще ги приеме в Европа, след като страните не могат да се разберат за далеч по–малки квоти. Т.е. идеята е предварително мъртво родена и прилича повече на слагане на шепа пясък в резервоара на колата, отколкото на конструктивно предложение.

Условието да приема обратно икономически мигранти, не отговарящи на изискванията за бежанци, само след като бъдат подписани споразумения със страните по произход на тези мигранти, а намеренията са за споразумения за реадмисия с 14 страни,  обрича нещата на протакане, несигурност на крайните резултати и търсене на основания за оправдания. Практиката досега показва, че дори и при наличие на такива споразумения съответните страни пак отказват. Пример за това е не само Пакистан. При скорошното посещение на министъра на вътрешните работи на Германия в Тунис, Мароко и други североафрикански страни, почти от всички получи обяснението, че без лични документи те не приемат своите граждани, а характерно за търсещите устройване в Европа е, че предварително унищожават, предават на трафикантите  или не носят документи в себе си.

В някои изявления от турска страна по време на срещата в Брюксел също се намират интересни и много показателни свидетелства за увъртане около изпълнение на ангажиментите и задълженията: „Готови сме да приемем мигранти, заловени в турски територилни води.” Предвид на десетилетия спорове между Турция и Гърция за тези териториални води,  нали на всеки е ясно, колко въпросителни ще бъдзат поставяни при всеки такъв случай?

 

Реакциите и готовността на Европа

Израз на недоволството на лидерите на европейските страни от предложенията на Анкара и актуалните събития, свързани със смазване на свободата на словото в Турция, беше категоричното напомняне, че преговорният процес по приемането в ЕС и искането за отваряне на още 5 глави, не е свързано с бежанските проблеми.

Към обещаното премахване на визите, този път поискано още от юни т.г., а не през есента, има резерви от някои европейски страни. Франция например категорично изключва такава възможност. Италия и Кипър също се въздържат. Предвид на това обаче, че за Турция то е една от най–важните цели, решаването на спора остава под въпрос и за срещата на 17 и 18 март т.г. Досега няма обявени резултати от изследване относно последствията от премахване на визите за всички турски граждани, а не само за определени категории. За Германия е ясно, че много турци ще искат да дойдат и останат в страната. Няма отговор и на въпроса, дали приемането на тази мярка няма да помогне на Турция да се освободи от голяма част от прогонените от домовете им около 300 000 кюрди, което практически ще засили мигрантския поток. В страна с толкова много представители на екстемистки ислямистки организации турският паспорт може да се превърне в средство за лесен достъп до Европа. Всички тези въпроси едва ли са съобразени и от експертите на българското правителство, след като са изработили позицията за пълна подкрепа на плана на ЕС с Турция.

Изглежда, че единствено по гласуването на допълнителната сума от още 3 милиарда евро, няма възражения. Това е странно, предвид на факта, че забавяне на изплащането на първите 3 млрд, с което Турция обяснява впрочем бездействието си, е заради липса на готовност на някои страни да поемат своята тежест. В досегашните разговори ЕК се фокусира не върху размера на исканите от Турция средства, а върху начина на изразходването им. Нежеланието на турските преговарящи да конкретизират разходите свидетелства за нежелание за отчетност. Затова ЕК трябваше още от самото начало да разобличи нереално високите суми, които бяха поискани. От 2,5 милиона бежанци, само 250 000 бяха в лагери /сега вече над 350 000/.Остналите над 2 млн бежанци са разпръснати из страната. Ако исканите тогава средства се изразходваха само за бежанците в лагерите, то един бежанец би струвал на държавата 36 000 евро, което е крайно нереално. И това е очевидно!

Няма възражения и по решението за отпускане на 700 милиона помощ за Гърция, но тя е за 3 години. Предвидените 300 млн за 2016 г. са под заявените от Атина нужди. Критиките срещу Гърция, към които недалновидно се присиединиха и български политици, не бяха напълно основателни. Никой не може да осигури такава морска граница и десетки острови, при пълната пасивност и дори подпомагане на бежанския поток от турска страна.

Истинското разделение сред европейските страни обаче, се оформи срещу позицията на Ангела Меркел: едната група държави около становището на Австрия за затваряне на Балканския маршрут и втора група държави около Вишеградската четворка, отказващи да приемат задължителни квоти на мигранти.

За съжаление е малко вероятно да се постигне „затваряне” на граница, като морската гръцко–турска граница, която не може стане „непропускаема”, нито има гаранция за необходимата в това направление воля от турска страна, нито силите на НАТО могат да бъдат толкова ефективни по тази неспецифична за тях задача. Това означава, че няма да може да се затвори и Балканския маршрут на мигрантите, което постепенно ще доведе до дестабилизиране на Балканите. Следващите събития ще бъдат разпад на основни стълбове на ЕС до свиването му в друга форма и мащаби.

В тази сложна обстановка вероятно ще е необходим избор на нестандартно решение. Прокрадващите се в ЕП идеи за „Трети вариант” обаче, изглежда вървят в погрешна посока, защото отново се базират на силна финансова инжекция, но не за страните, където се ражда бежанския проблем, а за по–слабо развитите европейски страни, които биха се съгласили да приемат легално допуснати мигранти срещу инвестиране в икономиката им, в инфраструктурата им, в настаняването и интегринането на чужденците и постигане в крайна сметка на икономически ръст, оживление и запазване и укрепване на ЕС като цяло. Предварително условие е създаване на една общоевропейска граница от Егейско море, Южна Италия, до Испания със силна охрана, разтрогване на Дъблинското споразумение  и въвеждане на общото за Европа понятие „европейски бежанци”. Всичко това прилича доста на прикрита форма за превръщането на периферните и бедни страни в посотянен лагер за мигранти. Тревожното за България е, че управляващите ни могат да се подведат по щедро обещаваните финансови постъпления, без да мислят за нарастващите външни заплахи и перспективите за радикални демографски и религиозно–етнически промени в страната ни.

 

Последствията и рисковете за България

България се нуждае от стабилни съседи. Средата за сигурност около нас обаче се усложнява, защото към непредсказуемата, ислямизираща се, водеща война срещу собствените си граждани и с авантюристични планове на Изток  Турция, се прибавят  една вървяща към дестабилизация Гърция и Балкани, за които бившият президент Саркози директно заяви, че се опасява от възпламеняването им.

 

Рисковете за България от бежанската криза могат да бъдатг краткосрочни и дългосрочни.

Краткосрочните рискове ще зависят от:

▪ Активизирането на мигрантския поток от пролетта на настоящата година и ситуацията в Гърция, особено ако не бъде намерено ефективно общоевропейско решение. В най–близък план, ситуацията на гръцко–македонската граница неизбежно ще продължава да се изостря. По–вероятно е големият поток да се отклони към Албания, а не към нашата страна.

▪  Невъзможността да овладеем мигрантски поток, който излиза извън рамките на нашия потенциал. Освен от Гърция, такъв може да нарастне и на турската граница, ако Анкара не остане удовлетворена от споразумението в Брюксел и на черноморската ни граница, която е още по–уязвима.

▪ Вероятен ангажимент на България за приемане дори само на мигранти с право на убежище, ако преди това няма ясна договореност с европейските държави, че ще приемат същите. В такъв случай ще се превърнем в огромен бежански лагер, какъвто се очертава да бъде Гърция. Не е ясна границата, при която бихме обявили извънредно положение.

▪ Европейските страни, а ние още повече, не са готови за една нова опасност. Предстоящото разгромяване на структурите на „Даеш” /Ислямска държава/ в Сирия и Ирак ще предизвика масово връщане на чуждите бойци в нея /между 26 и 36 000 души/, една трета от които вече са в Турция, Либия и европейските страни. Дори в страни като Германия  вече повече от година радикални ислямисти шетат из бежанските центрове и няма ефективно противодействие на органите.

Дългосрочните рискове са следните:

▪ Ако големите страни приемат неизгодни за България условия в подлежащите на изменения общоевропейски документ: Дъблинския регламент, Шенгенското споразумение и др. Новата агенция, която трябва да поеме осигуряването на външните граници от есента на т.г. не включва страните извън Шенген, като България. Евентуално  запазване на изискването в Дъблинското споразумение бежанците да остават грижа на първата страна, в която са влезли, без да се постигне разумно разпределене на тежесттите с други държави, би било фатално за нас.

Опасност следователно би възникнала, ако поставим националния си интерес изцяло в зависимост от „солидарността” в съюзите, в които членуваме, без да се застраховаме с мерки сами и в тясна координация със съседите. Солидарност, която за съжаление ерозира и нямаме гаранции за конкретни сценарии на кризата.

▪ Ако международната общност не предприеме мерки от дългосрочен характер срещу корените на явлението, ще станем жертва на циклични и нарастващи миграционни кризи. Подхранваната илюзия, че ние бихме могли да бъдем някакъв остров на сигурността и спокойствието е фатално сбъркана. В дългосрочен план сегашната мигрантска криза може да се овладее за 10– 15 години при правилен подход към кризисните региони: спиране на войните и доставките на оръжия, разгромяване на индустрията на трафикантите, силна икономическа подкрепа, инвестиране в образованието. В противен случай прогнозите на западните експерти за двойно и тройно увеличаване на мигрантския поток през следващите години  и циклите от пикове на такива през срледващите 2–3 десетилетия може да промени изцяло Европа, а нашата страна – с поне 2–3 милиона чужденци до 2040 г. /Взети са предвид потенциалните бежански потоци от Африка и Близкия Изток и евентуално забавено и негативно развитие на двата региона, високата раждаемост и събране на семейства и роднини/. Това прави обяснима прогнозата на ЦРУ на САЩ за възникване на нови мюсюлмански държави в Европа  и откъсване на част от територии на днешни такива, в която се посочваше и България с териториална загуба в Югоизточната част до линията на Бургас.

Необходими са голяма доза политически инстинкт, историческа прозорливост и далновидност за да се преведе страната през рифовете, които биха предизвикали неспасяема пробойна в стария кораб на България.