Бразилия: „Революцията изяжда своите деца..” Печат
Автор Експерт   
Неделя, 13 Март 2016 19:09

Бразилия: „Революцията изяжда своите деца..”

Жоржета Пехливанова

Демокрацията е разклатена в Бразилия – улични протести и митинги заливат големите бразилски градове – едни в подкрепа, а други против лявото управление на Дилма Русеф.

Кулминацията, която привлече вниманието на света е маскираната показна полицейска акция в дома на най-популярната личност в Латинска Америка и бивш бразилски президент Лула да Силва. Бразилският лидер бе замесен в корупционния скандал "Операция Автомивка" /Lavo Jato/, който се вихри през последните години сред управленските среди на Бразилия.

Лула, който напусна президентския пост през 2011г., е задържан по едно дълго разследване, известно като "Операция Автомивка", във връзка с твърдения на някои среди за корупция в петролната компания "Петробрас". Десетки политици и служители бяха арестувани или са разследвани по подозрения, че са надписвали договори с "Петробрас" и са използвали част от парите за плащане на подкупи в изборни кампании „незаконно и неоправдано". Според една официална информация 220 федерални полицейски агенти са извършили 33 претърсвания и 11 ареста в щатите Рио де Жанейро, Сао Пауло и Баия. Бразилската федерална полиция изчислява, че корупцията в „Петробрас“, която се разследва от 1999 г. По нелегален начин и чрез схема през последните 2014-2016г., включвайки основните големи партии в тази схема за източване на средства, са били отклонени 4,3 млрд. долара.

Въпросът е защо именно към Лула да Силва и точно сега се прибегна към подобен демонстративен арест и кой стои зад прокурорските внушения и доноси, от какви подбуди са и от кои политически опоненти и опозиционни среди?

Екс-президентът Лула да Силва само преди дни оповести официално, че ще се кандидатира отново за президент на Бразилските щати през 2018 г. Новината бе разпространена мълниеносно по всички латиноамерикански и световни информационни агенции и реакциите не закъсняха. 70-годишният Лула заяви, че по твърдост, решителност и кураж той не отстъпва на 30-годишните младежи и ако Партията на работниците, на която е създател, реши да го издигне, той е съгласен. Лула призна също, че това решение е взел след дълго обмисляне, но е твърдо убеден, че „може още да даде от себе си за подобряване още повече качеството на живот на бразилците“. Като президент той постигна Бразилия да влезе в световните хроники като държава пример за преодоляване на крайната бедност – десетки милиони бразилци излязоха от бедността, мизерията и фавелите и възстановиха своята идентичност и достойнство на граждани. Неговата политика помогна на над 28 милиона бразилци да излязат от мизерията, а на над 36 милиона – да се присъединят към средната класа, която стимулира икономиката на страната. Този демонстративен и без основание „арест“ на Лула да Силва показва, че страната е объркана, разделена, поляризирана и демокрацията е заплашена от връщане на диктатура. Това е тест и за оценка на демократичните институции, както и за проверка на капацитета на обществото да преодолее травмата.

Пет дни след неговата декларация, на 4 март сутринта, маскирани полицаи в Сао Пауло обискират къщата, където живее Лула и той бе откаран в районния полицейски участък. Лула бе подложен на тричасов кръстосан разпит с обвинение за неправомерно притежание на недвижим имот - апартамент-мезонет в курортния град Гуаружа в щата Сао Пауло. Следователите са подозирали, че този имот е придобит по корупционна схема, в която според тях може би е участвал и бившият президент. Бившият държавен глава потвърдил на разпита, че действително се е интересувал от този имот, но се отказал от идеята да го купи и не го е купил. Свидетелите също са отрекли Лула да е замесен в престъпната дейност. След като въпросния мезонет не е негова собственост, следствието предприе друг подход: обвини, че Лула се е облагодетелствал под формата на подобрения и мебели за апартамента от строителни фирми, замесени в скандала „Петробрас“ /Petrobras/.

На излизане от полицията на бившия президент направи декларация, че е дал достатъчно сведения, които са необходими и че не е замесен ни най-малко в скандала и изтъкна, че насилието срещу него е произволно и незаконно и добавя „никой в Бразилия няма куража да ме намесва в беззакония.“

Въпреки това, на 10 март 2016г. прокуратурата на бразилския щат Сао Пауло поиска бившият президент на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва да получи предварителен арест по подозрение за корупция, предаде Ройтерс, цитирайки бразилските вестниците "Глобо" и "Ещадо де Сао Пауло". Но професорът по наказателно право в Университета на Сао Пауло Рафаел Мафей казва пред Ройтерс, че „бразилската правораздавателна система не е достатъчно подготвена с аргументирани доказателства за скандал от такъв мащаб и че арестът на Лула да Силва с участието на маскирани командоси, предаван на живо по всички телевизии е лош сценарий. Достатъчно бе просто да му се изпрати призовка.“

Случилото се с Лула, който е душата на трудещите се бразилци и латиноамериканци, е опит той да бъде очернен в призрака на корупцията, но и този път поръчковата акция е обречена на неуспех. Политическото земетресение с Лула е резултат от разклатеното управление и на Дилма Русеф /рейтингът й е паднал до 11%/ – стачки, инфлация и корупция по високите етажи на властта. Бразилия живее един исторически деликатен момент и се нуждае от повече пожарникари, отколкото са пожарите, нуждае се от съзнателната отговорност на всички бразилци.

Поуката ни от историята е тежка „Революцията изяжда своите деца, така както Сатурн изяжда своя син Рубенс...“ това са пророчески думи на адвоката-якобинец Пиер Вернио, през 1793г., качвайки се на ешафода, преди гилотината да отреже главата му. Великата френска буржоазна революция (ВФБР) е безспорно една от най-значимите по рода си и оказва влияние не само на Франция, а и на света като цяло. Политическият модел на управление утвърден от нея, републиката, е най-разпространеният в днешно време. Революциите са събития променящи хода на историята, чрез които се извършва бърза, насилствена и необратима промяна на стария политически и обществен ред. Но за всяка голяма промяна се искат големи жертви. В случая на революциите те се изразяват в човешки животи.

И както показва историята на човечеството, „дървото на свободата трябва да бъде освежавано от време на време с кръвта на патриоти и тирани“, по думите на Томас Джеферсън за една друга революция американската. Революциите са необходим етап в развитието на човечеството.

Президентът Лула да Силва донесе именно преломната революция за бразилския народ в южноамериканския страна-гигант, Бразилия. Това трудно се преглъща от някои опозиционни и десни слоеве на бразилското общество, които искат ревизионизъм.

В новото хилядолетие Бразилия се облече в лозунга: “Лула – светиня за бедните и слабите в Бразилия”, “Металургът Лула е президент на Бразилия”. Лула да Силва управлява Бразилия два мандата от 2003 до 2011 г. и напуска поста с 80% рейтинг. Той спечели бразилците с девиза “Ще ядете три пъти на ден!”, което изненада и Европа, че това се случва в 21 век. “Аз не си поставям непосилни и амбициозни цели, но ако през моя президентски мандат бразилците наистина ядат по три пъти на ден, значи съм изпълнил дълга си към бразилския народ...Кризата трябва да се реши с растеж и създаване на работни места...Трябва да се преборим с бедността и да върнем на младежта надеждата за бъдещето им днес и сега”. , заяви Лула в първата си реч след избирането му за президент на 1 януари 2003г. И тръгна заедно с цялото правителство на едномесечна обиколка из страната, една чудата, но силно знакова идея в политическата история на страната. “Така всеки министър на практика ще усети сам проблемите, които стоят пред нацията ни и ще поеме обещания очи в очи с народа си.... Тази наша обиколка няма да е единствената...”, смята президентът.

А в първата си реч пред ООН, септември 2003г. Лула извиси глас срещу глада: „ООН не е създадена само, за да измита развалините и остатъците от конфликтите, които тя не е могла да предотврати или да спре... Загрижеността ми, че ¼ от човечеството гладува, включително 300 млн. деца, е най-спешната тема, която трябва да обсъдим в ООН. На ден 24 хиляди умират от недояждане в света. Нищо не е така абсурдно и неприемливо като царството на глада в ХХI век, когато във възход са могъщите човешки открития на науката и технологиите...“

Латиноамериканските лидери реагираха незабавно в подкрепа на Лула. Еквадорският президент Рафаел Кореа обвини съдебното следствие срещу Лула и заяви, че Лула е жертва на долна мръсотия. Той лично е разговарял с него. „Лула е войн и ще победи и тази нова мръсотия. Президентът на Боливия Ево Моралес: „Лула е знамето на прогреса в Латинска Америка!Долна инсинуация!“ Венецуелският президент Н.Мадуро: „По съдебен път искат да извършат държавен преврат... Лула е един от героите на промените на континента, той е бразилският Мандела.“

Специално комюнике в подкрепа на Лула 15 световни лидери се подписват, осъждайки неоснователния му арест. Комюникето започва с думите: „Демократичната общественост е загрижена от посегателството на някои сектори да разрушат образа на един велик бразилец...“ и завършва: „Ние сме с Лула и вярваме, че истината ще победи.“ Между тях са плеадата президенти и премиери демократи, колеги на Лула на международната сцена: Едуардо Дуалде/Аржентина/, Кристина Кирчнер /Аржентина/ Хосе Мухика /Уругвай/ Фелипе Гонсалес /Испания/, Карлос Меса /Боливия/, Рикардо Лагос /Чили/, Ернесто Сампер /Колумбия/, Маурисио Фунес /Ел Салвадор/,Мануел Зелайа /Хондурас/, Масимо Д,Алема /Италия/, Мартин Торихос /Панама/, Никанор Дуарте /Парагвай/, Фернандо Луго /Парагвай/, Леонел Феарнандес /Доминиканска република/, Хуан Мануел Инсулза /ОАД/.

Коментарът на бразилския теолог Фрей Бето е недвусмислен: “огромна грешка, че се опитаха да унижат Лула, лидерът, който извади 40 милиона бразилци от нищета и мизерия и им вдъхна самочувствието да живеят и да се трудят, за да бъде третиран днес като престъпник.“ Колоритно сравнение направи един манифестант с табелка „С теб сме!“ и изригна пред медиите с думите: „Да обвиниш народния ни президент за някакъв апартамент е срамен грях. Срам! Лула това, което направи за бедните бразилци, заслужава да му подарим не апартамент, а цял град като Рио...“

„Целта е да бъде унизен най-великия бразилец, който направи за народа си това, което векове бразилски президенти не направиха преди него. Шокиран съм от случващото се в 21 век с най-харизматичния латиноамериканец, благодарение на когото Бразилия се промени отвътре и към света.“ заяви Фелипе Гонсалес, при пристигането си в Сао Пауло.

*/ Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.