„Разместване на тектоничните пластове” или малък референдум за политиката на Меркел Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 21 Март 2016 20:44

„Разместване на тектоничните пластове” или малък референдум за политиката на  Меркел

Андрей Караславов

Често наричат Германия страната на изборите. Освен редовните федерални парламентарни и президентските избори, всяка от 16-те федерални провинции на всеки четири години провежда избори за  местния парламент, който излъчва правителството на съответната провинция.

По тази причина няма година, през която в страната да не се провеждат поне няколко избори на различно ниво – дълбоко вкоренена демократична практика, с която германските граждани са приели като политическо ежедневие.

На 13.03.2016 г. в Германия се проведоха редовните местни избори в три провинции – Саксония Анхалт /на територията на бившата ГДР/ и Баден Вюртемберг и Райнланд Пфалц /на територията на бившата ФРГ/.

Изборите в германските провинции съществено се различават от федералните парламентарни избори, но същевременно са показателни за оценката, която избирателите дават и на федералното правителство и на основните политически партии. Независимо от отделните специфики в различните провинции, изборните резултати ясно очертаха една нова насоката, в която се развива политическата обстановка в страната.

Тези избори бяха първите след възникването на т.н. бежанска криза, заляла Европа и конкретно Германия и бяха в най-голяма степен повлияни от нея. Те се превърнаха в един малък референдум за политиката на правителството и канцлера Меркел, в който за пръв път гражданите на практика можеха да изразят своето мнение по тази тема.

Резултатите от проведените избори  разтърсиха до такава степен партийно-политическите структури в страната, че някои от видните германски политици и политически наблюдатели ги сравниха с „разместване на тектоничните пластове“.

 

И в трите провинции управляващите партийни коалиции бяха санкционирани от избирателя по такъв начин, че да не могат да продължат управлението в този си състав.

 

Най-голямо се оценява изборното поражение за управляващия Християн-демократически съюз, който загуби гласове и трите провинции. В нито една от тях партията на Меркел не постигна поставените си цели. В Саксония Анхалт  ХДС запази първото място, но със значително по-нисък изборен резултат. В тази провинция досегашната Голяма коалиция, в състав от християндемократи и социалдемократи, вече не й стигат гласове, за да повтори мандата и тя ще трябва да се увеличи поне с един друг участник или да се търси други конфигурация.

Особена голяма е загубата на ХДС в Баден Вюртемберг. Там партията загуби 12 процента от избирателите си и достига „исторически нисък“ резултат. Но най-болезнена е загубата в Райнланд Пфалц, където победата до последния момент бе  считана за сигурна, но  партията загуби 3,4 процента от гласовете си и отстъпи първото място на ГСДП.

 

Германската социалдемократическа партия бе другият голям губещ на тези избори. Най-сериозно бе нейното поражение в провинциите Саксония Анхалт и Баден Вюртемберг, където  участваше до сега в управлението като коалиционен партньор и където  намали изборния си резултат в сравнение с предишните избори почти на половина и отстъпи даже от второто място като политическа сила.

Изненадващо за самата нея ГСДП спечели в Райнланд Пфалц , като в последния момент успя да изпревари соченият за фаворит ХДС. Този факт и минималното увеличение на гласовете в тази провинция /с 0,5 процента/, не променя оценката, че като цяло, изборните й резултатите са катастрофални. С тях тя трудно би могла да претендира да бъде „народна партия“. Още по-обидно е, че именно тези три провинции традиционно са се считали за „крепости“  на тази най-стара политическа партия в страната и от тях в миналото са излезли редица от най-видните нейни ръководители.

ГСДП бе наказана от избирателите не само заради от участието си в правителството на Голямата коалиция с ХДС и подкрепяната от нея дясна политика. Освен че продължи процеса на своето обезличаване  като  коалиционен партньор, партията се превърна в проводник на неолиберална идеология, подкрепи участието на германски въоръжени сили в конфликти зони, участва в политиката на изграждане на нови бариери между Изтока и Запада, с което се отдалечи от образа си на партия социалната ангажираност, на мира и международното разбирателство. ГСДП губи влияние и се превръща в трета по значение партия, защото не е в състояние да предложи прогресивна алтернатива и то в критична за страната, Европа и света обстановка.

 

За първи път партията на Зелените е първа политическа сила в провинциални избори в Германия. В голяма степен това се отдава и на нейния харизматичен и умерен лидер Вилфрид Кречман, който най-вероятно ще възглави провинциалното правителство на Баден Вюртемберг с по-силни позиции.

 

Партията на Свободните демократи „оцеля“, като постигна резултат между 5,1 и 8,3 процента , успя да запази присъствието си в два от провинциалните парламенти и да се завърне в парламента на Саксония Анхалт.

 

За Левицата тези избори могат да се оценят като запазване на позициите в двете т.н. Западни провинции / на около 3 процента/ и определена загуба в Саксония Анхалт, където запазва мястото си в парламента с 16,3 процента, но загуби 7,3 процента в сравнение с предишните избори.

 

Дясно популистката и евроскептична партия Алтернатива за Германия   оправда и отчасти надмина прогнозите, които й даваха политическите наблюдатели. В двете Западни провинции тя спечели съответно 12,5 и 15,1 %, а в Саксония Анхалт – 24,1 %, като си осигури места и в тези трите провинциални парламента още с първото си участие в изборите. Тя вече е представена в осем от 16-те от провинциалните парламента на Германия. През 2014 г. партията изпрати свои представители и в Европейския парламент. Със спечелените 24,1 процента в Саксония Анхалт от първо явяване  Алтернатива за Германия става втора политическа сила в провинцията – факт, който няма аналогия в партийната история на Германия.

Със своите популистки лозунги  и умело възползвайки се от недоволството и тревогите на избирателите, Алтернатива за Германия успя за относително кратко време да мобилизира повече гласове, отколкото която и да е друга крайно дясна политическа партия, каквито периодически и с кратковременен успех са се появявали на политическата сцена в Германия от 1949 г. насам. По оценка на някои проучвания, ако днес в Германия се проведат парламентарни избори, то Алтернатива за Германия ще събере около 11 процента и ще бъде трета партия в Бундестага.

 

Този успех на Алтернатива за Германия не е изненадващ. Принос за него на първо място има провежданата от правителството на Меркел политика по отношение на бежанците, както и неспособността на другите партии, преди всичко ГСДП и Зелените, да предложат алтернатива на избирателите. Изборните резултати показаха, че една значителна част от избирателите се  отнасят със съмнение и открита критика към тази политика. Стресът в германското общество, културен, политически, административен и човешки, от влизането в Германия на повече от един милион мюсюлмани, повечето млади мъже, неуспехът на Меркел до сега да постигне общоевропейско решение на проблема с бежанците, неясната перспектива за бъдещето на хаоса и гражданските войни на юг от Европа и свързаната с това перспективи за продължаване на бежанският поток, определено предизвикват страх и несигурност във все по-големи части на  германското общество. В тази обстановка Алтернатива за Германия, дори и да не предлага конкретни решения на кризата, се яви като единствената политическа сила, която реагира на тези страхове на избирателите и открито назова проблемите с техните имена.

Същевременно изборите разкриха, че в германското общество съществува латентен десен политически потенциал, за чието наличие управляващите знаеха от десетилетия. Според известните проучвания поне в 20 процента населението на страната споделят в определена степен ксенофобски, антисемитски, анти-ислямски и радикални / но различни от фашизма/ схващания, сред които десният популизъм намери почва за развитие.

Не е учудващо, че в тази силно политизирана обстановка германския избирател реагира с рязко увеличение на изборната активност  – от 5 до над 11 процента увеличение в сравнение с предишните избори, като в „западните“ провинции тя достига 71-73 процента, а в Саксония Анхалт - 65 процента. Фактът е толкова по-значим, като се има пред вид, че в предишните години именно тези три провинции са държали един вид рекорд по изборна пасивност, като например в Саксония Анхалт  до урните са отивали по-малко от половината имащи право на глас избиратели.

Не би било оправдано да се твърди, че причина за тези изборни резултати е единствено бежанската криза, която е доминирала над всички други социално-политически и икономически проблеми, защото по същество в тази криза изкристализират много от недостатъците на сегашното германско общество. Фактори, които обуславят  разрастването на десния популизъм са също така растящото социално разслоение, кризата на политическата система, демократичните дефицити, кризата на ЕС, засилващото се недоверие на населението в политиката и недоволство от управляващия страната политически елит.

 

Бъдещето на Алтернатива за Германия  ще зависи от редица вътрешни, но и външни фактори.

Към настоящият момент Алтернатива за Германия по същество е една чисто протестна партия, която все още дори няма официално приета партийна програма.  Бе било прибързано да се предсказва, че след като изчезнат първопричините за възникването й, Алтернатива за Германия ще се маргинализира и ще изчезне, както редица други дясно екстремистки или неонацистки партийни формации, периодично  появявали се на политическата сцена в Германия.

Бъдещето ще покаже доколко сегашните нейни гласоподаватели ще я припознаят и ще я подкрепят. Доколко тя ще остане  протестно движение срещу политиката на правителството по отношение на бежанците или ще се развие като партия в крайния десен спектър, каквито съществуват и в редица други държави от ЕС т.е.  доколко ще „европеизира“ германската партийна сцена и доколко ще внесе промяна в политическата парадигма от ляво-дясно към „за“ или „против“ ЕС.

Във всеки случай основният фактор, който предизвика бежанската вълна към Европа и Германия, а именно напрежението в дестабилизирания от „арабската пролет“ арабски свят и продължаващата там гражданска война, в обозримо бъдеще ще продължи да генерира нови и нови вълни от бежанци, което е и основание да се очаква, че Алтернатива за Германия ще се превърне в траен елемент от политическия живот в Германия.

Без съмнение обаче, резултатите от проведените провинциални избори, сигналът, който германският избирател отправи към федералното правителство, всички политически партии и лично към канцлера Меркел, ще доведат до определена модификация на  политиката на Германия към бежанците в насока ограничаването на техния наплив, ще активизират усилията й за намиране на европейско решение на проблема и по-активни външнополитически и икономически действия за намаляване на напрежението в конфликтите райони, пораждащи бежанската вълна.

Остава фактът обаче е, че с появата  си Алтернатива за Германия промени съществуващата от години партийна система във Федералната република. Все по-трудно, а някъде вече и невъзможно, ще бъде да се правят традиционните двупартийни правителствени коалиции, дори и в състав от двете  големи „народни“ партии ХДС и ГСДП.

Дори ако и след тези избори, съотношението на силите на Федерално ниво и в трите провинции няма да бъде съществено променено,  управляващите ще разполагат с по-ограничена база за своята легитимация, при същевременно нарастващо недоволство и напрежение сред населението.

Все още не е известно в каква степен резултатите от тези провинциални избори ще се отразят на дейността на Бундесрата /втората камара на германския парламент/, чиито състав се формира от делегати от федералните провинции и който, съгласно конституцията, има възможност да оказва влияние върху някои действия на федералното правителство и в определени случаи и да застане в опозиция на политиката на федералния канцлер.