Реален шанс България най-после да излезе на световната арена въпреки воя на 71 озверели съдници Печат
Автор Експерт   
Събота, 09 Април 2016 18:27

Реален шанс България най-после  да излезе  на световната арена въпреки воя на 71 озверели съдници

Жоржета Пехливанова*/

Откакто свят светува, истината поражда деление у хората, „за“ и „против“. Така върви светът, понякога в грешни стъпки, но в повечето случаи истината и доброто побеждават над лъжата и злото. В този вървеж често „пастирът“ вложил силата, умението и душата си, за да води “овцете” напред, получава възгласа “разпни го!”. Мисията на Ирина Бокова досега не се нуждае от палмови клонки, тя сама извървя своята Голгота и съумя да (ръко)води и да консолидира ЮНЕСКО с консенсус между различните течения вътре в най-голямата и сложна агенция в ООН за образование и култура в името на мира и разбирателството.

България е в една „пророческа глъбина“ и разделение в обществото между тези, които подкрепят Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и които са мнозинство и с възхвала издигат глас „Осанна!“ (Ура!, Слава!), и другата, крайно дясна група противници, които крещят „Разпни я!“, изпаднали от злоба и завист в истерия, решени за мъст към нея и фамилията й. Видният български учен проф. Цветан Тодоров, разочарован от някои прояви на свои десни съмишленици в София, направи тежка констатация: “Демокрацията в България има вътрешни врагове и това е манипулацията на хората и превръщането им в тълпа...”

В тази напрегната атмосфера Ирина Бокова с търпение и увереност отива на прослушване на 12 април 2016г. пред Общото събрание на ООН, определена от световните медии като кандидат-фаворит за генерален секретар на ООН. (с най-висок резултат 9/10 точки) по темата „Мир, устойчивост и достойнство – новият хуманизъм за днешния ден“.

Пред БНР Бокова заяви: „Аз не участвам в национални избори. Мисля, че хората тук като че ли смесиха нещата. Знам, че в едно демократично общество има различни мнения, различни оценки. Темата не е дали някой ме харесва или не, нито кой е баща ми, кой е дядо ми, а по-скоро става дума за нещо много сериозно, става дума за това дали аз мога да свърша тази работа, дали мога да се преборя за този пост. Аз мисля, че мога да го направя... На 12 април смятам, че ще мога да изложа много от идеите, от опита, който имам, да споделя това, което мисля за ролята на ООН, за мултилатерализма, на многостранната дипломация, това, което смятам, че е важно в работата на един генерален секретар. Надявам се, че ще мога със своето участие да убедя страните-членки защо смятам, че мога да спечеля тези избори”.

Убедена съм, че Ирина Бокова ще се представи достойно и ще получи своя лавров венец на победителя и възгласа „Осанна!“, а не трънен венец на 71 озверели съдници от среднощното фарисейско заседание на Синедриона. Интересно ми е, кой ще бъде утре в ролята на Пилат Понтийски и ще си измие ръцете, когато Ирина Бокова се завърне като победител?

ООН, която е една изключително сложна и устойчива световна организация се нуждае от радикална промяна в манталитета и в методиката си. Но дори само, ако утре една жена от малката източноевропейска държава България седне на високия стол, този факт сам по себе си означава начало на промяната и шанс за по-доброто на ООН. Нека да имаме ние вяра, дори колкото синапово зърно, че Ирина Бокова ще оглави ООН, и ще можем да преместим Планината, за да може България най-после да се включи на световната арена.

Като посланик на България във Франция, и после като генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова не измени на най-важното качество за дипломата - веруюто, че “там, където има един българин, има България.” Нейното развитие в дипломацията, в дейността й в политиката, в многостранната дипломация в ЮНЕСКО Ирина е търсена и канена за участие заради умението й да постига с лекота консенсус при разискване на съдбовни за България и света решения. Ще припомня едно от тях, което касае само България. През 1990г. тя е участник в Националната кръгла маса, където се договори МИРНИЯТ преход на България към демокрация, а през 1990-1991 тя е депутат в Седмото Велико Народно събрание и участва в изработването и подписването на новата Конституция на Република България. Ирина Бокова бе винаги там, където се разместваха пластовете в българската политика в най-напрегнатия исторически период.

За дейността й през последните 10 години като български посланик във Франция и генерален директор на ЮНЕСКО в Париж получи висока оценка от френският президент, през юли 2015г., удостоявайки я с най-високата награда “Командор на Почетния легион”.

Активната дейност на Ирина Бокова събирателно може да се определи в „отредена мисия към света“. Няма конфликтна зона в света, която Ирина Бокова да не е посетила, преживяла е на място ужасите от войните, страдания, смърт, глад, насилие над жени и деца, болни и немощни и в Близкия Изток, и в далечна Африка, Азия, Латинска Америка. Затова нейният глас звучи на всички форуми на ЮНЕСКО и ООН заедно с гласовете на най-големите световни лидери за мир, против войната и разрушенията, за опазване на световното културно наследство, за опазване на човечеството. Ирина Бокова не скрива своята болка от плячкосването и унищожаването на културното наследство, от посегателството да се унищожи културната и историческа памет на човечеството и неговите творения. Бокова е популярна публична личност, уважавана от държавите в света и от световни медийни гиганти и считана за един от фаворитите за поста генерален секретар на ООН и "има всички шансове" да бъде избрана.

Ирина печели защото управлява меката сила, най-рисковата и деликатна страна на дипломацията на ООН. Тя води борбата срещу екстремизма чрез образование, чрез проникване в мисленето на тези млади хора, които прибягват до насилие и жестокост. Ирина Бокова от 2009 г. работи по програмите за жените в Афганистан за ограмотяването им в 34-те провинции, където жените са 60% от населението. Бокова апелира за включване жената в обществения живот, за зачитане на равноправието и достойнството на жените. Тя пътува до Мали и Тимбукту на десетия ден след изтеглянето на екстремистите, разрушили известните 14 мавзолея в Тимбукту и изгорили около 4000 уникални ръкописа. Тя повторно отива в Мали, когато ЮНЕСКО ги възстановява, включително голямата джамия "Джингарейбер".

Ирина Бокова прилага най-сложната дипломация - мирът да се изгради в умовете на хората чрез образование, наука, култура, комуникации и взаимен обмен и сътрудничество. Това нейно верую е известно и се ползва с широка подкрепа от световната интелигенция. Ето мнението на проф. Юлия Кръстева: “Ирина принадлежи към генерацията политици мъже и жени от Източна Европа, която се кали в тежкия процес на установяване на демокрацията след падането на Берлинската стена. Г-жа Бокова зачита културното и религиозно разнообразие, както в своята собствена страна, където живеят заедно източно-православни християни, атеисти, евреи и мюсюлмани, така и в целия свят. Тази жена - убеден демократ, опитен дипломат и с политическа кариера се зае да решава международните конфликти в дух на толерантност, хуманизъм и диалог, за многополюсно управление (на света б.а.) ... и затова ми се иска първата жена начело на ЮНЕСКО да бъде и първата жена начело на ООН.”

Ирина Бокова споделя, че “най-голямата болка, която изпитвам е, когато виждам разрушенията върху цивилизацията, например унищожаването на музея в Мосул... Започнахме да мислим как можем да спрем това варварство в люлката на човешката цивилизация. И с общи усилия успяхме да постигнем голяма крачка - Съветът за сигурност на ООН включи в своя резолюция незаконния трафик на културни ценности, който съпровожда това разрушаване, в списъка с престъпления, застрашаващи мира и сигурността. Заедно с Интерпол, Световната организация на митниците и Бюрото на ООН за борба с престъпността и наркотиците във Виена и с повече от 100 правителства работим за спирането на този трафик. Което пък ще спре финансирането на екстремизма. Работим и с българското правителство, защото България е транзитна страна, а освен това има и силно наследство, което също е застрашено. Смятам, че неслучайно екстремистите разрушават систематично тези културни ценности. Те искат да заличат паметта. Тероризмът има различни лица. Забележете, 26 000 чужденци от цял свят се бият в Сирия и Ирак под радикални знамена. Това е нещо невиждано. Да се разбере какви са причините за това и съответно как да се реагира, е една от задачите на ООН.”

Ирина Бокова е от първите световни лидери посетила на място бежански лагер: „Бях в бежански лагер, беше в Централноафриканската република. Там, в щаба на мироопазващите сили на ООН, се бяха приютили 14 000 бежанци, избягали от войната в съседния град. Всеки път, когато видя флага на ООН на такова място, си казвам: "А ако ООН не съществуваше, какво щеше да стане тук, какъв щеше да бъде светът?". Мисията на ЮНЕСКО е хората да имат възможност да мислят и общуват свободно. Различните религии и етноси трябва да могат да достигнат един до друг, е целта на Бокова. Според нея многостранната дипломация е единственият път към решаване на общите проблеми в света, за мир и стабилност, мироопазване, намаляване на бедността и устойчиво развитие.

"Париж олицетворява това, което екстремистите мразят и от което се страхуват най-много; един град на светлината, свободен град в свободна страна, Франция, където хората изпитват страст за дебат и интелектуална дейност. Екстремистите се страхуват от култура. Страхуват се от историята, от културното многообразие и от свободата, която то олицетворява - свободата да живееш и да мислиш. Ето защо се опитаха да унищожат Палмира, Мосул и Хатра. Ето защо нападат журналисти, религиозни общности и не позволяват на хората да живеят заедно" , е мнението на Бокова за ноемврийския терор в Париж.

Ирина Бокова влезе в историята като първата жена българка и източноевропейка, оглавила ЮНЕСКО. Тя е първата българка на най-високо ниво в световната политика, която има реален шанс отново да влезе в историята на света като първата жена-българка от Източна Европа, избрана за генерален секретар на ООН.

 

*/ Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.