Турция: Същинският преврат едва сега започва Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 18 Юли 2016 13:00

Турция: Същинският преврат едва сега започва

Симеон Николов

Ще сгрешим, ако прибързано оценим обстановката в Турция като „нормализирана” след предотвратяване на опита за преврат. Тя бе оценявана от партньори в НАТО като нестабилна и дори като непредсказуема и преди последните събития. Рисковете са в няколко плоскости:

– Освен демонстриралите подкрепа на Ердоган остават онези над 50% турски избиратели, които  не одобряват авторитарната политика на президента;

– Основната част от армията не бе въвлечена в опита за преврат. Очевидно  никой не анализира мотивите на военните, дръзнали да проведат такъв преврат, а представата, че чувството на армията за гарант на светската държава е изкоренено, явно не е вярна.  Важно е също така, че борбата за власт между нейните подразделения и специалните служби продължава;

– Посланието към САЩ, отправено от премиера Бинали Йълдъръм  „Всяка страна, която застане зад Гюлен, ръководител на терористична банда, след тази нощ не може да бъде приятел на Турция” е отказ от статута на съюзник, предложението за връщане на смъртното наказание – предизвикателство пред демократична Европа, а тези две неща носят висока степен на риск в отношенията;

– Тероризмът в страната, гражданската война в Източна Турция и предстоящата разправа с участниците в опита за преврат, а покрай тях и много инакомислещи, могат да ескалират още повече ситуацията.

 

Оценката за събитията от нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. не може да бъде обективна и полезна, ако не си дадем отговор на редица смущаващи и нелогични въпроси:

– Основно правило при подготовката на един преврат е осигуряване на вътрешнополитическа подкрепа. Двете основни опозиционни партии декларираха, че не това е пътят, а третата си замълча. Няма обаче успешен преврат без подкрепа на хората;

– Върховното командване на армията не бе част от основния инструмент на опита за преврат. Уволнени бяха 5 генерали и 29 лейтенанти и арестувани 1563 войници само през първия ден.  С няколко самолета и вертолета, ограничен брой бронетранспортьори и танкове срещу втората по сила страна–членка на НАТО– това не е сериозно.

– Не пролича превратаджиите да са получили външна подкрепа. Реакциите на САЩ и Западна Европа закъсняха, очевидно изчаквайки развоя на събитията. Декларацията на военните, че ще запазят външнополитическия курс и ангажименти, увисна без последствия. Всички външни фактори осъдиха опита за преврат, включително Русия и Иран.

– Класическо правило при провеждане на преврат е незабавното арестуване на водещите фигури в държавата– президент, премиер, министър на отбраната, началник на ГЩ. Вместо това бе обстрелван  хотела на президента в Мармарис, два часа след като той го бе напуснал. Задържан бе все пак началника на ГЩ Хулуси Акар в авиобаза Акинджилар, но бе позволено веднага да бъде освободен;

– Класика е също завземането на ключови държавни учреждения и слагане ръка на важни секретни документи. Не го видяхме.

– Превратаджиите нападнаха не само проправителствентите редакции, издателства, медии, а такива от медийната групиравка на най–големия противник на Ердоган –Фетхулах Гюлен – в. Хюриет, СНН Тюрк и ТВ Канал Д. Сякаш свършиха работата на Ердоган. Повече от странно!

– Опитът на управляващите да хвърлят вината за преврата върху Фетхулах Гюлен само часове след събитието, прилича много на обвинението на Израел, че Хизбула е извършител на атентата в Сарафово, отправено преди българските специцални служби да стигнат до мястото на престъплението. Разбира се Гюлен категорично отрече.

 

Авторитетният германски ежедневник „Ди Велт” нарича такъв преврат „дилетантски”, а „същинският преврат – едва сега започва”.

 

Всичко това не означава стопроцентово потвърждение, че опитът за преврат е инсцениран от Ердоган за да бъдат извлечени максимални ползи и постигнати определени цели. Някои факти подсказват, че властите са имали предварителна информация и са се подготвили за проведените операции. Как иначе бихме си обяснили, че само часове след опита за преврат са освободени почти 3000 съдии и прокурори, или арестувани 100 военни само в едно армейско поделение, а днес – вече над 2800, ако не е имало поне  предварителни списъци.

Интересна подробност е, че преобладаващата част от превратаджиите са от вонновъздушните сили, а те са проамерикански ориентирани, дакото сухопътните – проевропейски. Дали изключително мнителният Ердоган не прави някакво внушение, това е друг въпрос. Но тогава трябва да се вземат предвид и препоръките на някои американски автори за сваляне на Ердоган от власт и как това да стане.

Смущаващо е, че до преди 2 дни Ердоган имаше образа на авторитарен държавник, нарушаващ демократични норми и упрекван и от партньорите си в Европа и САЩ, а в деня на преврата обяви образа си на защитник на демокрацията. Много странно е, че на улицата излязоха само призованите от него подръжници, но не е тайна, че другата половина от турския народ не е доволна от политиката му.

 

Политическа грешка е да се допусне такова унизяване на армията, независимо от вината и политическата незрялост на тези военни, особено ако са били една малка част от нея,  в преценката им, че  това е пътят в една демократична държава и в името на спасяване на демокрацията, както те твърдят. Насъскването на хората, подкрепящи Ердоган, доведе до линчуване на военни, тъпкане на мъртвите вече тела с крака, дори обезглавяване, жестоки картини, напомнящи повече на Сирия или Украйна. Ако бе излязла и другата половина от населението, сблъсъкът би разпалил истинска гражданска война в цяла Турция. Терористичните организации няма да пропуснат такава ситуация. И тогава ще имаме една втора Сирия до българската граница.

 

Очаквания

На първо място, няма съмнение, че президентът и премиерът ще изпълнят заканите си за чистка в армията, а покрай това и на представителите на движението Гюлен в държавните институции. Никой не се съмнява, че това няма да са случи с демократични средства. Следователно сегашното разделение и силно поляризиране  в нацията ще се задълбочава.

Ердоган ще укрепи едноличната си власт и ще ускори провеждането на референдум за конституционна реформа в посока президентска република.

Твърдението, че Турция ще се промени положително обаче, не бива да се абсолютизира. Как би станало това, като лидерът й Ердоган едва ли ще се откаже от авторитаризма и ще се превърне в демократ? Ще се откаже от популизма? Ще заобича кюрдите? От друга страна Западът даде ясен сигнал: „Управлението на Ердоган е автократично. Но е избран за президент и превратът не е правилното решение. Който иска да промени Турция трябва да тръгне по трудния демократичен път.” Само че Западът не поиска промяна в стила и методите на Ердоган!

Много вероятно е турският президент да получава в близко бъдеще по–лесно отстъпки от западните си партньори, защото по–приемлив за Запада  е компромиса, отколкото една дестабилизирана Турция.

Анкара не би трябвало да има основание да се отметне от задълженията си по споразумението за бежанците, но не е изключено при кризисна ситуация да се оправдае с вътрешните си проблеми и поиска преразпределяне на тежестите с Европа, като се освободи от част от бежанците. А ЕС се постави в зависимост от Ердоган. Той пък ще  го изнудва да си мълчи за авторитарните си и антидемократични методи по пътя на изграждане на президентска република.

 

Неуспелият преврат е сигнал за Ердоган и той сигурно си дава ясна сметка, че с малко повече усилия и решителна покрепа отвън, следващ такъв би бил успешен. Приемането на проекта за нова Конституция отговаря както на интереса на сегашния президент, така и на част от замисъла на САЩ за региона. Но американските стратези сигурно се заблуждават, ако си мислят, че ще принудят Ердоган да се съгласи с прекратяване на военните действия с кюрдите и създаде условия за автономен независим Кюрдистан на територита на Турция. Тогава може да се наложи истински преврат.

 

В геополитически план стои открит въпросът, дали ще продължи започналото слабо сближаване с Русия след безпрецедентната криза между двете страни. Проблемът бе в това, че то започна без съгласието и одобрението на Вашингтон. А продължилото необичайно дълго през нощта съвещание на държавния секретар на САЩ Дж. Кери с руския президент Вл. Путин ден преди опита за преврат в Турция, със сигурност е съдържал сериозни стратегически договорки във връзка със събитията в Сирия, които винаги са за сметка на трети. Но си заслужава анализа, дали очакваната външна политика в Близкия Изток на все по–вероятния кандидат за президент на САЩ Хилъри Клинтън няма по–скоро да предизвиква сближаване на Анкара с Москва, отколкото да ги разделя.

От друга страна и в по–близък план, едно продължително дестабилизиране на Южния фланг на НАТО би могло да окуражи Киев за някоя авантюра в Източна Украйна и дори спрямо Крим, каквато дори не скрива в заканите си, а това би означавало самоубийствена война.

САЩ ще очакват от бъдеща президентска и авторитарна Турция  да не пречи, а да съдейства  в предстоящото скоро дестабилизиране на Таджикистан, Туркмения, Узбекистан и др. страни от Средния Изток, за което вече са подготвени отряди на „умерена” ислямска опозиция, които странно защо включват                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            бойци с боен опит в Ислямска държава, изтеглени от Сирия и насочени към тези страни. Разчита се  на това, Турция да запази ролята си в подкрепа на Азербайджан и кримските татари, въпреки голямото разочарование на Киев от опита на Анкара за връщане към по–близки отношения с Москва.

Връзката НАТО–Турция остава брак по сметка, дори на цената на подкрепата за един антидемократичен режим. Ислямистите ще извиват ръцете на „демократите” докато светските режими един след друг започнат да изчезват