България и Източна Европа разполагат със силни аргументи за дипломатическата игра в ООН Печат
Автор Експерт   
Вторник, 26 Юли 2016 18:38

България и Източна Европа разполагат със силни аргументи за дипломатическата игра в ООН. Успехът на Ирина Бокова може да се консолидира

Д-р Радослав Деянов*

Първото неофициално допитване относно предпочитанията на делегациите в Съвета за сигурност на ООН сложи началото на процеса на реално оценяване на «пригодността на кандидатите» за Генерален секретар (ГС). Резултатите от него потвърдиха това, което подсказваше утвърдената в течение на 70 години избирателна практика на ООН.

Страните‑членки на Съвета явно предпочитат добре изградени професионални дипломати със значим вътрешен опит на управление и с характер на лидери в системата на ООН. Именно такива личности могат отговорно да поведат рационални реформи в духа на новото време и същевременно да съумеят да запазят стабилността на необходимата част от дейността на ООН.

«Временното класиране» на кандидатите показва, че – на практика - само една част от пакета на приложимите критерии за оценка на техните необходими качества е била използвана на първия етап на селекционния процес в Съвета за сигурност. При тези «начални гласувания» всичките 15 страни-членки имат «равна тежест» в оценяването, което обаче ще се промени когато петте постоянни членки на Съвета започват да маркират гласовете си поотделно, макар все още анонимно. Новото в този изходен «оценъчен пакет» е впечатлението, оставено от кандидатите при представяне на визиите им за развитието на ООН и техните начални отговори на въпросите по време на интервютата в Общото събрание и в дискусиите на гражданските организации.

С доброто впечатление от интервюто се обяснява челното класиране при първото допитване в Съвета на такъв безспорно способен лидер като Антонио Гутереш (Португалия). Този кандидат обаче въобще не е трябвало сега да бъде номиниран за ГС, тъй като това противоречи на широко подкрепяното изискване за «справедливо разпределение» между регионите на отговорностите на най-високия пост в ООН.  Португалецът идва от «регион на ООН», който вече три пъти (шест мандата) е заемал поста на ГС, т.е. в течение на 30 години, обхващащи 43% от цялото съществуване на ООН.  На тези интервюта, Гутереш блесна със своята професионална рутина, но това не премахна впечатлението, че самото му номиниране демонстрира открито несъобразяване с практиката на балансирано прилагане на основните принципи за селекция в ООН.  Все пак, става дума за най-голямата глобална международна организация, където всички региони в света, а не само шепа най‑развити държави-членки, имат «неотменимото право» да носят най-високата управленческа отговорност и да влияят върху развитието на ООН. Подобно неуважение, граничещо с арогантност,  проявиха и няколко други кандидати извън «региона на Източна Европа», който никога досега (в течение на 70 години) не е имал възможност да излъчи Генерален секретар и с основание се надява това да стане на именно на сегашните избори. Примери за такива «некоректни» кандидатури са също Хелън Кларк (Нова Зеландия) и двете кандидатки от Латинска Америка – Сузана Малкора (Аржентина) и Кристиана Фигерес (Коста Рика), които не успяха да удовлетворят началните изисквания за «пригодност».

Основната цел на първите няколко допитвания в Съвета за сигурност е да оценят индивидуалните професионални достойнства и свързания с ООН опит на кандидатите. Това дава възможност на по-слабо класиралите се кандидати да се оттеглят доброволно от по‑нататъшното състезание, а последващите дискусии в Съвета да се фокусират върху наистина силните претенденти. Особено съществено е да се «отсеят» онези кандидати, които не могат да получат необходимия минимум от девет гласа за окончателната селекция. На по-късен етап, тези все още неофициални и необвързващи, но силно информативни допитвания, ще добавят към този своеобразен филтър най-решаващия критерий в неофициалната селекция - наличието на «окуражителен вот» от всичките пет постоянни членки на Съвета за  сигурност.

Редица допълнителни изисквания към кандидатите, които са били недостатъчно отчетени при началните допитвания, тепърва ще започнат да влияят върху продължаващото «колективно претегляне» на техните достойнства. Те ще дадат видим резултат на по‑напреднал стадий от неофициалния селекционен процес, когато постоянните страни‑членки на Съвета азапочнат да обсъждат помежду си с аргументи тяхната мотивация за предпочитане на един или друг от «оцелялите» кандидати. Това може да промени съществено «временното класиране» на фаворитите, получили поне девет «окуражителни» гласа. Разгръщащата се  игра на «дипломатически покер» тогава ще придобие по-ясни очертания, а водещите кандидати и номиниралите ги делегации, притежаващи «силни карти» и «убедителни аргументи», ще започнат постепенно да очертават пътя на «печелившата личност» към окончателната селекция.

За ефективно участие в този висш «дипломатически покер» се изискват добро познаване на утвърдената практика за селектиране, умело владеене на работните езици на ООН, развити дискусионни и комукативни способности, разумна и целесъобразна инициативност и важни професионални контакти на дипломатическо равнище. Тези професионални изисквания се отнасят както за номинираните кандидати, така и за лоялно поддържащите ги дипломатически представители на номиниращата държава.

При първото допитване в Съвета за сигурност, официалната кандидатка на България, г‑жа Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО, постигна голям начален успех сред очерталите се фаворити. Тя успя да събере необходимия минимум от девет «окуражаващи» гласа в Съвета, при четири “неокуражаващи” вота и две страни „без мнение“.  Този стимулиращ резултат бе естествено предизвестен от демонстрираните в ЮНЕСКО високи професионални качества, мениджърски умения, дипломатически постижения, езикови познания и личен чар на Ирина Бокова. Това е атестат и за добрата начална дипломатическа дейност на номиниращото я правителство на премиера Бойко Борисов. Значимият резултат задължава българската дипломация още по-активно да продължи дейността си за осигуряване на достатъчно подкрепа за окончателната селекция на Ирина Бокова за ГС.

Какви са сега факторите, които биха могли да съдействат за максимализиране на големите шансове на Ирина Бокова за успех в тази дипломатическа игра?  Какво още може да се има предвид, за да бъде консолидиран и продължен началния позитивен резултат за България и региона на Източна Европа?

–    Изразените в Съвета за сигурност «начални предпочитания» на делегациите очевидно насърчават номинираната българска кандидатка да продължи «борбата за гласове» още по-смело и целенасочено.  Интервютата на Ирина Бокова след първото допитване в Съвета и продължаващите й активни контакти с делегации показват, че кандидатката се стреми точно към това. По‑нататъшното разясняване и развитие на идеите в нейната «визия за ООН» кореспондира с очакванията на водещите делегации за повече детайлна информация и конкретизиране на намеренията, които я правят един от най‑перспективните кандидати в надпреварата.

–    Следва да се помни, че както при останалите кандидати, няма никаква гаранция, че Ирина Бокова ще бъде препоръчана от Съвета за сигурност за ГС на ООН. Засега обаче, тя очевидно запазва големите си шансове да постигне тази цел, предвид на началната й преднина пред останалите кандидати от «нежния пол» и «правилната регионална» принадлежност.  Ирина Бокова е единствената жена в «първата тройка» на кандидатите, в която Антонио Гутереш (Португалия) получи 12 «окуражаващи гласа», а Данило Тюрк  (Словения) – 11 такива гласа.  Тя има начално предимство и пред други двама кандидати от Източна Европа – Вук Йеремич (Сърбия) и Сържан Керим (Македония), за които бяха дадени повече «обезкуражаващи» гласове.

–     Напълно неадекватни и неоснователни се оказаха някои тенденциозни «предварителни оценки» за кандидатите в собствените им страни, основани предимно на техния произход и партийно‑политическо минало. След направените номинации от правителствата на съответните страни-членки такива «оценъчни подходи» загубват всякакъв рационален смисъл. Независимо от засилващото се глобално-стратегическо съперничество, на такива «критерии» явно се отдава пренебрежимо малко значение в ООН, за което е недопустимо да се превръща в  «арена» на борбите за «идеологическо превъзходство». В ООН винаги се е давало предимство на общочовешките ценности, които обединяват различните народи и култури, и се отнасят с подчертано уважение към националните, религиозните и идейно-политическите различия между кандидатите за ръководни и други постове в Секретариата.  Това е отразено както в Устава и други основополагащи документи на ООН, така и в контрактите за работа на международните служители във всички организации от нейната система.

–    Първоначалното допитване в Съвета за сигурност показа политическите трудности в ООН да бъде игнориран исторически установеният принцип за «справедливо географско разпределение» на ръководните постове между петте регионални групи, който просто се свежда до «регионално ротиране» при единичните постове с особено голяма важност. Така се прави във всички международни организации, вкл. в институциите на Европейския съюз. Всички регионални групи на ООН, с изключение на Източна Европа, досега са се възползвали от този принцип, като отделни групи са се изротирали по няколко пъти за 70 години от съществяването на ООН. Все още не е дошло времето, когато тази селекционна практика може да бъде преустановена, във всеки случай не и преди Източна Европа да получи «справедлива възможност» да носи най-висотата отговорност, отказвана й през десетилетията на съветската ера.

–    Някои страни, известни с двойните си стандарти обаче, се стремят – по един небалансиран и дори арогантен начин - изкуствено да противопоставят на «ротационния принцип» естественото изискване за подбор на най‑компетентните кандидати по техните качества. Факт е, че - с изключение на португалския кандидат (което само потвърждава силата на «ротационния принцип») – в първоначалното «временно  класиране» начело стоят четири силни личности от Източна Европа - Данило Тюрк, Ирина Бокова, Вук Йеремич и Сържан Керим.  Двама от тях - Тюрк и Бокова - са наистина впечатляващи със своята компетентност и опит претенденти, които са с големи шансове за краен успех. Това класиране показва, че е възможно да бъдат излъчени силни кандидати от региона на ООН (Източна Европа), основателно претендиращ за «преференциално ротационно третиране», които да са сред водещите по качествата си кандидати. Необходимо е тези две основни изисквания («компетентност» и «регионално ротиране») да се прилагат свързано и балансирано, като при наличието на достатъчно «подходящи (силни) кандидати» за ГС на ООН, да се даде предимство на онези от тях, които идват от единствения «недопредставен» досега  регион - Източна Европа.

–    Борбата на Източна Европа да защити своето «право на ротация» - в пълно съответствие с изискването за висока компетентност и опитност на нейните номинирани кандидати - следва да продължи на следващите етапи на селекционния процес. Този подход отдавна намира разбиране и подкрепа сред много други страни‑членки на ООН.  Дипломатическите дискусии по този въпрос (чиято важност е пренебрегвана досега) тепърва следва да окажат видимо въздействие върху резултатите от следващите неофициални допитвания в продължителния селекционен процес. Следва да се отчита, че всички постоянни членки на Съвета за сигурност имат интерес да водят интензивен диалог помежду си, в който те се убеждават с аргументи кой от водещите кандидати следва да бъде предпочетен, за да могат накрая да постигнат компромис относно най‑подходящия за ГС на ООН.  Да не забравяме също, че самите страни‑членки управляват  цялостната дейност на организацията чрез приемането на съвместни решения. Секретариатът на ООН, воден от Генералния секретар, има функцията само да съдейства за изпълнение на тези решения по най-ефикасен начин.

–     В контекста на искането за «регионална ротация», Източна Европа може да спечели състезанието, ако успее да се консолидира вътре в себе си около двете най‑обещаващи свои кандидатури - Данило Тюрк и Ирина Бокова.  По всичко личи, че и двамата  ще могат да разчитат на съгласието на Русия, която единствена от региона има право на вето в Съвета. Останалите постоянни членки (Великобритания, Китай, САЩ и Франция) най-вероятно ще  приемат – след сериозни дискусии и конкретни обещания - всеки от тези двама фаворити, но накрая ще трябва да изберат само един от тях. Важно е обстоятелството, че и двамата кандидати са номинирани от страни-членки на ЕС и НАТО и поддържат добри междудържавни отношения с Пекин.  От благоприятен краен резултат в полза на един от тях ще спечели целия регион на Източна Европа, вкл. с последващи назначения на други силни кандидати от региона на подходящи ръководни постове в системата на ООН, в съответствие с тяхната професионална компетентност и конкретен опит. Тази перспектива подсказва правилните стъпки на водещите кандидати и подкрепящата ги дипломация за създаването на критична маса от растяща подкрепа в Съвета за всеки от двамата фаворити на Източна Европа.

–     Окончателната селекция и препоръка на Съвета за сигурност може да се определи и от другия «полъх на промените» в ООН – лобистката дейност на една трета от страните-членки и някои силни неправителствени организации, които настояват следващият ГС на ООН да бъде «жена със значими лидерски качества». «Женският фактор» в избирателните кампании сега е модерен не само в ООН, но и в национални рамки (напр. в САЩ, Великобритания, Германия, както и в страни от други региони). Прогрес в преодоляване на «дискриминацията на половете» в ООН засега може да се свързва единствено с класиралата се сред фаворитите Ирина Бокова. Тя вече убедително демонстрира колко много може да се направи за силните жени‑професионалистки в международните организации – 7 години след назначаването й начело на ЮНЕСКО, броят на способните жени, назначени в Секретариата е нараснал почти до 50%. Кандидатката класирала се на първия тур след Ирина Бокова - Хелън Кларк (Нова Зеландия) - получи само осем «окуражаващи гласа», което бе под изисквания «минимум за крайна селекция».

–     Интересно е, че Великобритания, която е важен постоянен член на Съвета за сигурност, подкрепи инициативата на британските организации, лобиращи за назначаването на компетентна жена на най-високия пост в ООН. Дипломацията на  нашата «номинираща страна» следва да работи с британската делегация, като се опита да обсъди и оцени мотивацията на подхода на Лондон, така както следва  да общуват откровено двама съюзници в НАТО и ЕС, уважаващи политическите си ангажименти за взаимно сътрудничество. Интересно е да се види доколко началната британска позиция ще запази «принципния си характер» в условия, когато Хелън Кларк (номинирана от страна в Британската общност) изостана под необходимия минимум за селектиране от Съвета. Евентуален продължаващ неуспех на Хелън Кларк на следващите допитвания би освободил британската дипломация от сегашната видимост на «конфликт на интересите», в качеството й на постоянна членка на Съвета за сигурност, която би получила възможност да  влияе върху един бъдещ ГС, издигнат от страна от Британската общност. Такава зависимост не се полага на нито една от страните-постоянни членки на Съвета за сигурност, заради което не нямат право да издигат свои кандидати. Особено интересно е как ще би се развил сега подходът на Великобритания в ООН към «женския фактор» след като такава силна жена-политик - Елизъбет Мей стана британски премиер‑министър. Много вероятно е всичко това да насочи вниманието главно към кандидатурата на Ирина Бокова, която още в самото начало поведе «женското хоро» в състезанието. Допълнителен аргумент в нейна полза е, разбира се, «регионалната принадлежност».

–    Първото допитване в Съвета за сигурност бе  индикативно и много скоро може да доведе до пренареждане на оставащите кандидати във всяка от двете посоки.  Това зависи от редица променящи се фактори, които влияят върху позициите на страните‑членки. Всеки кандидат, например, може да стане «непредвидима жертва» на засилващото глобално-стратегическо напрежение и дестабилизиращия полъх на нова «студена война». Това се определя от неизбежното изискване, че както Русия така и САЩ трябва да постигнат съгласие по отношение на «печелевшия кандидат», в противен случай може да се разрази процедурна война с използването на правото на вето.  Това още веднъж напомня, че за успешното селектиране на «най-правилния кандидат» при сегашната конфигурация в състезанието на ООН решаващо значение ще има двустранното съгласуване на подходите между САЩ и Русия, след което може да се очаква по-голяма гъвкавост и от останалите три постоянни членки на Съвета за сигурност, които имат право на вето.

–    В този контекст, не следва да се забравят и силните предпочитания на Франция към езиковите умения на водещите кандидати, особено към владеенето на френски език, който (заедно с английския) е работен език на ООН.  Владеенето на повече официални езици на ООН винаги е било допълнително предимство в подобни «състезания по дипломатическа перфектност», което и в този случай е в полза на Ирина Бокова. Нашата кандидатка демонстрира на интервютата пред целия свят владеенето на английски, испански, руски и френски езици. От страна както на Русия, така и на Китай, може да се очаква важна подкрепа в полза на  «ротационния принцип», което вероятно ще насочи следващите дискусии в Съвета за сигурност в изгодна за Източна Европа посока. Очевидно е, че съдържателните дискусии относно печелившите достойнства на водещите кандидати тепърва ще се водят в Съвета да сигурност по целия спектър от основни и допълнителни изисквания към кандидатите. Постигането на необходимия краен баланс ще изисква време за очертаване и договаряне на приемливите за всички постоянни членки на Съвета компромиси в селекционния процес.

–    Като се има предвид всичко всичко това, следва да се очаква, че началото на преки дискусии между петте постоянни членки на Съвета за сигурност неизбежно ще доведе до промени в началните им позиции. Така стана, например, на изборите в ЮНЕСКО през 2008 г., където Ирина Бокова започна от седмо място в последователните допитвания в Изпълнителния съвет и успя да спечели окончателната класация за Генерален директор.  Да си спомним също, че досега Съветът за сигурност на ООН никога не е давал препоръка ГС на ООН да стане кандидат, който е бил национален президент или премиер‑министър. Този фактор може да повлияе решително в оставащата част от дипломатическото състезание, когато позициите вероятно ще флуктуират. Причината за това е, че водещите в Съвета за сигурност страни, представени на посланическо равнище, трудно  могат да контролират «егото» на такива бивши политици и не понасят лесно техните грандомански подходи. Трима от най-сериозните конкуренти на Ирина Бокова са служили именно на такива високи постове – Антонио Гутереш, Данило Тюрк и Хелън Кларк. Дали при предстоящата селекция великите сили в Съвета за сигурност ще се решат да рискуват, като за първи път препоръчат назначаването на кандидат с толкова висок политическо-административен профил?  За всяко «необичайно развитие», разбира се, винаги има «първи път», но желанието за по-добър контрол на управляващите в организацията може отново да надделее. В сегашните все по‑кризисни времена този тип оперативен контрол вероятно ще запази жизнено значение.

Българските дипломати ангажирани в състезанието за ГС на ООН, заедно с колегите им от другите страни в Източна Европа, очевидна разполагат с «потенциално печеливши аргументи» в предстоящите дискусии в новата фаза на селекция в Съвета за сигурност, които досега не бяха взети под внимание при «филтриране на кандидатите». Това са преди всичко изискванията за «справедлива регионална ротация» и «селектирането на силен кандидат от нежния пол», допълнени с няколко други традиционни «критерии за рационален подбор». Тези изисквания са съвсем оправдани и напълно приложими след като Съветът потвърди – в началното си класиране - наличието на «подходящи кандидати» от Източна Европа. Да видим колко убедително официалните представители и двамата водещи кандидата от нашия регион – Данило Тюрк и Ирина Бокова - ще използват тези аргументи в дипломатическата игра с «отпадащите» кандидати, петте велики сили в Съвета за сигурност и десетте негови непостоянни членки.  Необходима е лоялност, професионален подход и рационална активност, за да бъдат убедени ключовите участници в селекцията да приложат тези важни изисквания при по‑нататъшното търсене на «най-подходящия кандидат» за ГС на ООН.

* Авторът е д.ист.н., независим консултант (RAD Consulting), асоцииран член на Института за икономика и международни отношения, старши дипломат от кариерата (МВнР, 1975 – 2013), специализирал в ООН и заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система (1977 – 2013).