Актуални аспекти на енергийната сигурност на България Печат
Автор Експерт   
Сряда, 03 Август 2016 22:40

Актуални аспекти на енергийната сигурност на България

Горан Йонов

Напоследък проблемите с енергийната сигурност на България се решават тежко или въобще не се решават, особено когато влиятелни държави използват геополитическия подход за постигането на свои стратегически цели. Те погазват редица принципи и норми на международното право, а в други случаи ги тълкуват или приспособяват към  националните си интереси.  Обикновено грубата сила чете закона така, както дяволът чете евангелието.

Историята е пълна с примери, където  във вечния спор между геополитиката и правото, обичайна жертва е  международната и енергийната сигурност. Няма да се ровим в миналото или да търсим тези примери надалече. Ако се огледаме днес на Балканите, в Черноморско-Кавказкия регион, Близкия изток и Северна Африка, ще си дадем сметка, че в тази част на света упорито се повтарят фрапантни геополитически  грешки, пред които международното право се оказва безгласна буква. Това е много тревожен признак за бъдещето на световния правов ред, в който ястребите почти са изместили гълъбите и пренаписват правилата на играта според политическата им целесъобразност.

Да анализираме накратко случващото се в областта на енергийната политика през призмата на поредицата неблагоприятни събития, които ни сполетяха,:

– Турция внася годишно около 48 млрд. куб. метра природен газ, а България -  по-малко от 3 млрд.  В нашата южна съседка всичко се променя. Не толкова военният метеж, колкото мащабната авторитарна саморазправа на Ердоган с противниците му, повдига сериозни въпроси около социално-политическата нестабилност, нестихващата война с кюрдите и инвестиционния климат. В областта на енергетиката, на преден план стоят нерешени въпросите за физическата сигурност на съществуващите и бъдещите газопроводи. Има  вероятност по тази причина да се преосмислят и новите газови проекти. Това може да предизвика преки последствия за българо-турското енергийно сътрудничество и изграждането на газовия интерконектор между двете страни;

– Русия и Турция възстановяват работата по Турски поток, по-вероятно с две тръби и годишен капацитет от 31 млрд. куб. м. газ.  Половината от това количество се очаква да бъде насочено към Европейския съюз и Западните Балкани. Продължават дейностите по строителството на турската АЕЦ, която в бъдеще  ще сведе до минимум   намаляващия вече износ на българска електроенергия за Турция;

– Южният газов коридор от Азербайджан през Турция, Гърция и Албания за Италия е твърде скъп европейски проект с днешна цена близо 40 млрд. долара (общо за TANAP и TAP) и скромен засега годишен капацитет от 16 млрд. куб. метра природен газ. Увеличение на това количество до 30 млрд. годишно е възможно чак след 2030 г. Ако поради високия политически риск и ниските газови цени продължат инвестиционните затруднения на Южния газов коридор,  ще се постави под въпрос икономическата рентабилност на двете ни газови междусистемни връзки с Турция и Гърция. Това може допълнително да забави изграждането  им, въпреки изразената силна политическа воля;

– Можем да приемем, че е настъпил краят на индексираните чрез петрола газови цени. Наскоро подписаното изпитателно тримесечно Споразумение между мрежовите газови оператори на България и Гърция е добър сигнал, че бихме могли от тази есен да доставяме през гръцкия  входящ терминал на остров Ревитуса виртуален[1] регазифициран LNG. Ако си спомним колко ни  струваше внесеният газ през Ревитуса по време на украинската газова криза, по-добре сега да не питаме за цената му, а да затягаме здраво коланите.  Без значение дали са ниски или високи световните енергийни цени, откъдето и да е докаран този газ в Гърция  –  от  Катар, Русия, Иран, Нигерия или САЩ, той определено не е конкурентноспособен, и то чувствително. Неблагоприятни ще бъдат последствията от евентуален български внос на газ през Ревитуса за  конкурентноспособността на българската икономика и особено за нашия износ. Колкото до САЩ, повишените напоследък  вътрешни газови цени там леко охлаждат напористия им ентусиазъм на всяка цена да ни продават втечнен шистов газ през Гърция;

- Оформилият се нежелан проблем между България и Гърция, да не кажем съперничество, по отношение на концепциите за газови хъбове при Варна и Александруполис, в който се намесват и външни фактори, вече е приглушен. Доказателство за това е липсата на достатъчна конкретика в инвестиционните намерения на Булгартрансгаз до 2019 г. по концепцията за газов хъб „Балкан“. Очевидно американската страна подозира в идеята за газоразпределителен център „Балкан“ дългата ръка на Москва и е сигурна, че този хъб няма да има какво да разпределя, ако до точката не се достави руски газ или не започнем ефективен добив на български природен газ от блок „Хан Аспарух“ в континенталния ни шелф. Без това да стане, истината, че България заема стратегическо географско положение и е естественото място на газовите потоци от изток и от юг, че ще има достатъчно междусистемни връзки, ще се превърне в напразна надежда. Потенциалните възможности на Южния газов коридор и LNG терминалите в Гърция и Турция, като газови източници на хъба „Балкан“, не са достатъчно изяснени. Всичко това доведе до смяна на концепцията и до наши официални изявления преди броени дни пред гръцкия премиер Ципрас в София, че ще инвестираме в гръцкия газов хъб. Едва ли е било лесно да се преглътне тази промяна, дано да е временна.

- Най-новите газови фантазии в главите на някои политици, че е възможно „на първо време“ да внасяме ирански втечнен газ през грузинското черноморско пристанище Поти са повече от смехотворни и затова ги оставяме без коментар. Трябва обаче внимателно за разгледаме възможностите за активизиране на българо-иранското енергийно сътрудничество и въобще да възродим традиционните топли връзки между двете страни.

 

1 Б. а. Виртуалният природен газ се търгува на спот цени във виртуална търговска точка, на базата на балансираща се група от договорени сделки. По съществуващата сега газова инфраструктура и с новата помпена станция ще можем да внасяме от Гърция до 3 млн. куб. метра газ дневно