Свикват антибългари под знамената, но не всичко е загубено Печат
Автор Експерт   
Неделя, 07 Август 2016 20:19

Свикват антибългари под знамената, но не всичко е загубено

Мирослав Попов

Финалните кандидати за поста генерален секретар на ООН ще станат ясни преди края на октомври. Мандатът на г-н Бан Ки-мун изтича в края на настоящата година. Преговорите ще продължават до последния момент.

Съветът за сигурност има интересна процедура за подбиране на кандидатите, при която не се цели решаване на въпроса "с един удар", а се търси постепенно сближаване на позициите и очертаването на доминиращите кандидати. На първия кръг  португалският кандидат Антониу Гутериш показа най-добър резултат, следван от словенеца Данило Тюрк. Трета бе Ирина Бокова с 9 гласа. В онзи момент третото място изглеждаше доста окуражаващо. При второто гласуване Ирина Бокова слезе с две места надолу и остана пета. Външният наблюдател остава с усещането, че казано на армейски жаргон, са "взети мерки за укрепване на дисциплината", или нещо такова. Гласуването не е публично, а е неофициално и "ориентиращо". Но!
Преди второто гласуване избухна скандалът с писмото на Евгени Михайлов, което очевидно е една от причините за загубата на гласове, но определено не е единствената. Следват обаче и въпросите: Какво не харесват у Ирина, а и какво искат от България?
Писмото на Евгени Михайлов, което целеше да дискредитира г-жа Бокова, може да е личен акт, може и да е нечия "външна поръчка". Ирина Бокова бе два мандата генерален секретар на ЮНЕСКО и всичко, което са искали да знаят за нея "властващите в мира сега", им е отдавна известно. Включително и историко-биографичните инсинуации, свързани с баща й, антифашиста Георги Боков. Ако "отвън" са искали да я спрат на принципна основа, щяха да го направят доста по-рано.
"Обръщането" на гласовете на представителите на две държави при второто неофициално гласуване, не бива да се драматизира - не всичко е загубено. През близките шест седмици неофициалните контакти ще продължават. За България обаче трябва да е ясно, че спирането на Бокова се поддържа от хората на радикалната десница, на "перманентната", а дори и на "вечната студена война". "Идейният мотив" бе категорично заявен. Има ги в България, има ги и по широкия свят. Техните поддръжници като че ли бяха понамалели, но отскоро, при това съвсем очевидно, отново ги свикват под знамената. По време на Студената война, още през петдесетте години, властващи кръгове на Запад започнаха едно проблематично "преосмисляне" на антифашизма - добре е, че се водела борба с Хитлер и фашизма, но видите ли, ако може все пак историята да се разказва някак без антифашистите. Излиза, че той, фашизмът - се е борел срещу комунизма.
Затова мисля, че се сблъскваме с пореден грозен скандал, при който лъсва антиисторизмът на радикалната десница, и то не само на нашата. Не подценявам усилията на тези хора - те наистина успяха в шокираща степен да отровят България. Както и да приключи гласуването в Съвета за сигурност, за левите хора в България трябва да е ясно, че част от платформата на радикалната десница в България, която се любува на медийното си всевластие, не е срещнала рационален, убедителен отпор. От това губят всички, т.е. поне четири пети от българите. 
Доскорошният български представител в ООН г-н Стефан Тафров вече е освободен. Поначало мандатът му е изтекъл, но съществува и преценката, че "не работил достатъчно активно за българската номинация за генерален секретар на ООН". Тази формулировка също подвежда. Стана ясно, че българският правителствен представител в Ню Йорк е провеждал невъзложени му срещи с конкурентни кандидати. Възможно е да е договарял нещо за себе си. Сефте! Преди двадесет години един негов предшественик от същата мисия, назначен от Стоян Ганев и заминал с указ на президента Желев, открито бойкотираше тогавашното българско правителство с премиер Жан Виденов и външен министър Георги Пирински.
Според Андрей Райчев очернянето на Ирина Бокова е организирано извън България от португалска организация, която е имала интерес от избирането на Кристалина Георгиева, която е сред любимките на сегашния премиер.
Сред кандидатите за поста генерален секретар на ООН в момента най-големи шансове има Антониу Гутериш. И на двете гласувания излезе на първо място. Уважавам португалските социалисти - партията на Мариу Соариш - бореца срещу късната фашистка диктатура на Салазар и Каетану.
Гутериш бе два мандата генерален секретар на Социнтерна. Идвал е в България неколкократно. Качи се на Бузлуджа на събора на социалистите. По коридора, на четвъртия етаж на "Позитано" 20, снимката му е на метър от председателския кабинет. И всичко това е много хубаво, но имаше предварителна, неофициална наистина, уговорка за генерален секретар на ООН да се търси жена, а в регионален план кандидатът да е от Източна Европа.
В дискусиите около личността на търсения нов генерален секретар на ООН се чу разсъждението, че от кандидатите се очакват "лидерски качества". Ирина Бокова успешно ръководеше ЮНЕСКО два мандата и се прояви като лидер от класа. Пое организацията в много драматичен момент, в т.ч. и във финансов план. Справи се отлично. Но може би не говорим за едни и същи неща.
Генералният секретар на ООН не е и не бива да се схваща като "началник" на държавите - членки. Става дума за различен тип лидерство. Не е никак случайно, че от създаването на ООН, като изключим първите три месеца, когато постът временно се заема от представител на Великобритания, нито един генерален секретар не е бил от страните - постоянни членки на ООН, именувани в предни епохи "Велики сили".
Кое е главното? Мисля, че в задълбочаващата се нестабилност в нашия свят ООН има нужда от лидер в търсенето на съгласие в един многополярен и все по-объркан свят. И точно тук е шансът - не на Ирина Бокова, а на ООН с Ирина Бокова. Мисля, че тя е правилният човек, като не подценявам никоя друга кандидатура. Защото в днешният свят най-важното е да се разбираме, да разсъждаваме логично и да ценим достойнството на отдадените на световната кауза за мир и просперитет.