Най-важният етап от сложната дипломатическа игра в Съвета за сигурност, тепърва започва Печат
Автор Експерт   
Сряда, 10 Август 2016 13:00

Най-важният етап от сложната дипломатическа игра в Съвета за сигурност, тепърва започва

Любомир Кючуков

Голямото отсъствие в българския дебат за избора на генерален секретар на ООН е ... самото ООН. Същият дебат, като този, който наблюдаваме, със същите аргументи, се възпроизвежда при избора на всеки кмет във всяко средно българско село. Което го прави твърде далечен от реалните критерии, по които се определя първия световен дипломат и му придава силен привкус на провинциализъм и национална комплексираност.

Непознаването на системата на ООН изкривява цялостното разбиране за българското участие в това състезание. Основното е, че на този пост се избира личност, но се съревновават държави.
Цялата система на ООН, цялата международна институционална и правна рамка се гради на представителството на държавите. Респективно, номинациите за поста генерален секретар на ООН се правят само от държави, кампанията се води на държавно ниво, при избора гласуват държави. Включително за целите на изборите в рамките на ООН държавите са формално разделени на пет регионални групи: Африка, Азия, Западна Европа и други, Източна Европа, Латинска Америка и Кариби, като всяка от тях има своя квота в отделните структури, включително в рамките на непостоянните членове на Съвета за сигурност. И не случайно един от неформалните критерии при настоящия избор е кандидатът да бъде представител на източноевропейската регионална група, която единствена досега не е имала свой представител на тази позиция.

Иначе казано, става дума не за кандидатурата на Ирина Бокова, а за кандидатурата на България. И успехът или неуспехът ще бъде не само на Ирина Бокова, но преди всичко за България.
Националната подкрепа е един от най-важните компоненти, правещи дадена кандидатура избираема. Затова родната антикампания има значение не толкова със своето съдържание, колкото с обстоятелството, че ерозира националното единство и охотно се поема като аргумент от всички конкуренти. Затова и едно „частно” писмо може да се превърне в удобен инструмент срещу българската кандидатура и да даде негативен ефект върху гласуването. И докато всички държави се опитват да извадят своите кандидати от противопоставянето САЩ – Русия, за да не предизвикат вето на едната или другата от тях, то единствено от българи се правят целенасочени опити за вкарваме на нашия кандидат там.

Друг съществен елемент, който не се дооценява, е обстоятелството, че на този етап става дума не за първите, а за последните кандидати - началните турове на неформалното гласуване в Съвета за сигурност определят не толкова водещите, колкото изоставащите.

Сега се определят отпадащите, а не се предрешава победителят – противно на внушенията, които се правят у нас. Очаква се държавите постепенно сами да оттеглят тези, които имат най-малко окуражителни и най-много обезкуражителни бюлетини. Процедурата не фокусира броя на неформалните предварителни гласувания, които текат в момента.

 

 

След провеждането на може би още няколко тура предстои петте постоянни членки на Съвета за сигурност да получат за гласуване друга бюлетина, отличаваща се от тази на държавите, непостоянни членове. Обезкуражаваща бюлетина от някой от тях би била индикация за възможно вето от някой от тях и би представлявала допълнителен неформален натиск за отказ на съответния кандидат. Едва след това ще започне истинското съревнование между фаворитите – а, съдейки по досегашната практика (а това бе потвърдено и на първите два тура на гласуването) те са тези, които имат опит за работа в системата на ООН, които познават системата и не по-малко важно – които ООН познава.

Ирина Бокова свърши своята работа в тази кампания, при това – много добре: и с представянето си на изслушванията, и с професионалните си качества, и с активната си дейност като изпълнителен директор на ЮНЕСКО. Продължават да са валидни и очакванията новият генерален секретар да бъде жена от Източна Европа.

Сега наред е България.
А в международните отношения това означава президент, министър-председател и външен министър. Засега впечатленията в ООН са, че българската кампания е най-скромна – и като средства, и като ангажираност. Активизиране означава целенасочени и специални контакти и разговори за подкрепа на най-високо ниво поне в няколко направления: сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, сред останалите страни членки на Съвета, в рамките на Източноевропейската регионална група, с държавите, които са оттеглили и евентуално ще оттеглят своите кандидати. Като от ключово значение ще бъде еднозначно да се препотвърди националната подкрепа за Бокова – което ще бъде още по-убедително, когато идва от представители на политическото семейство на десницата.

Премиерът вече направи първата сериозна крачка в тази посока с писмото си до петимата свои колеги. Но най-важният етап от кампанията - последните два-три месеца от сложната дипломатическа игра в Съвета за сигурност, преди да се излъчи кандидатът, който трябва да получи задължителната подкрепа на всички постоянни членове и да бъде предложен за едно достатъчно формално гласуване от всички държави членки на ООН в рамките на Общото събрание, тепърва започва.

Директор на Института за икономика и международни отношения