Изпращането на провален политик в посолство е по–хуманно от затвор Печат
Автор Експерт   
Сряда, 24 Август 2016 11:06

Изпращането на провален политик в посолство е по–хуманно от затвор

Людмил Илиев

В България всеки върши това, което не му е работа. Тази до болка позната ни фраза добива нов смисъл и измерение, види ли човек какви хора пращат нашите управляващи зад граница да представляват официално родината. Кадровата селекция понякога бълва такива "експерти", че ни се изправят косите при мисълта какви ли ги вършат, след като веднъж оглавят българските посолства и консулства по света.
Всъщност няма особен смисъл да се взираме в екстремните примери като бившия главен прокурор Никола Филчев, който в битието си на посланик в Казахстан едновременно забавляваше и потрисаше цяла България с неадекватността си. Такива драстични случаи за щастие са единични. По-скоро трябва да се гледа към онези многобройни назначения на ръководни постове в българската дипломатическа служба, които й създават имидж на спокоен пристан за пенсионирани политици и хора с покровители по високите етажи на властта. Това е масовият случай, при който разни индивиди с малък или никакъв дипломатически опит се настаняват по посолства и консулства и подриват устоите на едно занятие, изискващо изключително висока степен на професионализъм и специализация.

Своя принос в тази отрицателна селекция продължава да дава президентът Росен Плевнелиев, без чийто указ нито един посланик не може да замине за местоназначението си. В края на мандата си държавният глава се захвана с пълното одобрение на правителството да урежда хора от управленския си екип
на постове в чужбина. В началото на август досегашният началник на кабинета му Деяна Костадинова стана постоянен представител на България към Службата на ООН и други международни организации в Женева. Кариерата й досега е стремителна и изцяло политическа - съветник, а след това и зам.-министър в първия кабинет "Борисов", секретар по социалните политики на "Дондуков" 2, вицепремиер и социален министър в служебното правителство на Марин Райков.

Другият късметлия е Мартин Иванов - секретарят на държавния глава по култура и образование и бивш културен министър в служебното правителство на Георги Близнашки. Той оглавява посолството във Финландия. Иванов вършеше добра работа като бивш шеф на Държавна агенция "Архиви", сега му предстои да се захване със спецификите на българо-финландските отношения.

За Словакия се готви да замине съветникът на Плевнелиев по европейските въпроси Йорданка Чобанова, която също влезе в кабинета "Близнашки" като зам.-министър в регионалното министерство.

Подписът на Плевнелиев стои и под други укази, с които ред други личности, открояващи се с липсата на опит в дипломацията, се сдобиха с топло място зад граница при настоящото управление. Сред тях е бившият евродепутат от ДПС Метин Казак, брат на депутата в родния парламент Четин Казак. В края на 2015 г. той беше определен за посланик в Оман, като паралелно с това представлява България и в Катар - страна, която по ред знайни и незнайни причини от доста години омайва родния политически елит.

През май миналата година бившият зам.-министър на енергетиката и ексшеф на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг Мая Христова съвмести посланичеството си в Азербайджан с това в Туркменистан. В нейния случай обаче има специфични обстоятелства - на тези държави разчитаме за прословутата "диверсификация" на енергийните източници и маршрути и вероятно трябва човек от върховете на родната енергетика за връзка. Не така стоят нещата с куп други хора, които през 2015 г. се уредиха като генерални консули. Изпъква бившият депутат Димитър Абаджиев, прескочил през СДС, ДСБ и РЗС, който при ГЕРБ първо стана представител на България в консорциума за газопровода "Набуко", а сетне генерален консул в Шанхай. Друг бивш син политик, ориентирал се към партията на Бойко Борисов - Едвин Сугарев, замина като консул в Ниш (при премиерстването на Иван Костов беше посланик в Монголия и Индия). Активистът на ДБГ Димитър Тучков отиде в Одеса. Владимир Писанчев, преждевременно разкаран от председателския пост в ДАНС миналата година, стана генерален консул в Солун. Апропо, Солун изглежда е доста привлекателна дестинация за хората от службите - през 2009 г. там като консул замина първият шеф на ДАНС Петко Сертов, но от ГЕРБ го върнаха обратно след има-няма три месеца.

Любопитни имена и странни казуси могат да се редят до безкрай, ако се върнем по-назад във времето при предишните управления. Същественият въпрос обаче е какво позволява в посолства и консулства да началстват външни на дипломатическата служба хора.


Отговорът е закодиран директно в закона

Разпоредбите му позволяват до 20 на сто от ръководителите на задгранични представителства да бъдат лица извън състава на службата. Замисълът е да се позволи заемането на подобен пост от човек, който поради някаква практическа причина по-добре би паснал в съответната чужда столица, отколкото един кариерен дипломат. От непрофесионалиста се изисква да е "изявена личност, която се ползва с безспорно добро име и авторитет в Република България" и да владее поне два чужди езика. А от управляващите - да правят подобни назначения "по изключение".

Противоречието веднага се набива на очи - как така хем "по изключение", хем цели 20 процента от ръководния състав в чужбина? И защо точно 20, а не 15, 5 или 1 процент? Е, на тези въпроси никой не може да даде смислен отговор. Виж, ако си мислите, че причината за раздутото число в закона е да се даде възможност за уреждане на наши хора, вероятно сте прави.

Така или иначе, дори този висок таван никога не се съблюдава и постоянно се надскача, независимо кой е на власт. Преди няколко месеца Даниел Митов съобщи в парламента, че от общо 97 шефове на задгранични представителства 23-ма са "външни назначения" (близо 24%). Седем от тях получили постовете си по време на неговия мандат. "Въпросното ограничение, първо, е трудно математически да бъде спазено, и второ, винаги е било надвишавано, в различни години е било много по-високо", оправда тогава Митов неспазването на максимума.

Но защо непременно трябва да ударим (и пробием) тавана - няма кой да отговори. Защо въобще трябва максимумът да е толкова висок - също. Предшественикът на Митов Кристиан Вигенин (който също го беше надхвърлил) беше изготвил промени в Закона за дипломатическата служба, с който квотата за външни назначения се намаляваше от 20 на 10 на сто. Но се реши да ги внесе едва към края на юли 2014 г., когато вече от месеци беше ясно, че се отива към предсрочни избори и на никого в парламента не му беше до този закон

В средата на август тази година същото предложение направи независимият депутат Георги Кадиев. Ще видим дали някой въобще ще му обърне внимание.

А иначе причината, поради която максимумът не се съблюдава, е проста - няма нито контролен, нито санкционен механизъм в закона, който да се задейства, ако "таванът" бъде надскочен. Простичко казано, всичко е оставено на съвестта на министъра на външните работи. Трудно може да се разчита за външен надзор от страна на разните сдружения на бивши служители на МВнР, които познават "кухнята" на дипломацията и разполагат с информация, защото те също са оплетени в различни лобита. Медиите от време на време вдигат шум, когато попаднат на нечие особено фрапантно назначение - хора от кръговете на властта, или странни фигури като комика Димитър Туджаров-Шкумбата, предложен неуспешно за консул в Чикаго през 2010 г., или сина на рокмузиканта Кирил Маричков, който беше тикан за посланик във Ватикана през 2012 г., но не получи одобрение от Светия престол.

И само толкова. Заседанията на парламентарната комисия по външна политика, която изслушва кандидат-посланиците, са закрити и няма как външните наблюдатели да добият впечатления от първа ръка за тях. Именно тази комбинация от институционална непрозрачност, политическа наглост, медийна некомпетентност и обществено безразличие към дипломатическата служба позволяват на властимащите всякакви своеволия. А после се чудим защо все има недоволство от работата на нашите представителства в чужбина и от дипломацията ни като цяло.