Употребата на сила става неизбежна при масово нахлуване у нас Печат
Автор Експерт   
Сряда, 24 Август 2016 14:10

Употребата на сила става неизбежна при масово нахлуване у нас

Интервю на Емил Спахийски със Симеон Николов за вестник Труд, 24 08 2016

Ердоган ще се опита да ни използва в натиска си срещу Европа и накрая няма да се съобрази с нас

Има ли обрат в борбата срещу „Ислямска държава“, нормализиране на отношенията на Турция с Русия, Израел, Египет?

Когато на 18 август ВВС на Сирия за първи път след началото на гражданската война от 2011 г. атакуваха кюрдски позиции в град Хасака, а американците вдигнаха два изтребителя преди да разберат дали бомардировачите са руски или сирийски,       рискувайки сблъсък с непредвидими последици, някои медии излязоха с дебели заглавия за повратен момент в намеренията на САЩ и Русия. Истинският обрат обаче е в турската политика в Сирия. Още преди срещата между Ердоган и Путин на 09 август, турската страна беше предприела стъпки за сближаване със „смъртните си врагове” – режима в Дамаск, изпращайки шефа на разузнаването си на разговори там и режима в Иран, където отиде външният министър за подготовка на посещението на Ердоган тази седмица. Единствената обща основа за разбирателство между трите страни бе кюрдската проблематика. Дамаск и Техеран нямат интерес от създаването на кюрдска държава или автономия на сирийска територия.

– Колко притеснени са тези страни от вероятността да има кюрдска автономия в Сирия, при условие че през последните години точно кюрдите воюват най-активно срещу ИД?

Съществуващият успешен базисен демократичен модел на самоуправление на кюрдите в Роджава е опасен с влиянието, което може да излъчи към други области и държави в региона, управлявани от авторитарни и диктаторски режими. Дори и кюрдският президент Барзани в Северен Ирак, който отново заговори за откъсване от столицата, е враг на такава бъдеща кюрдска държава в съседна Сирия. Нападението на сирийските ВВС срещу позициите на кюрдските отряди за народна защита в Хасака бе само първият ход за утвърждаване на новата ос Анкара–Дамаск–Техеран, а конкретно с приковаването на кюрдските сили там се даваше възможност на Турция да форсира интервенцията си в Северна Сирия, като веднага съсредоточи въоръжени сили на турско–сирийската граница точно срещу гр. Ярубулуш, граничещ с кюрдския автономен регион в Северна Сирия Роджава. Но започвайки бомбардировките, обяви, че прави това за „прочистване на района от Ислямска държава”, а удари по кюрдските отряди за народна отбрана.  Очевидно в постигнатите договорености с Дамаск и Техеран Турция е поставила точка на досегашната си политика, която я доведе до изолация в региона и за да ограничи щетите, се концентрира върху основния, жизненоважен за нея проблем – предотвратяването на кюрдска държава и възможното й бъдещо влияние върху източните турски райони, населени с кюрди.

– Колко притеснени са тези страни от вероятността да има кюрдска автономия в Сирия, при условие че през последните години точно кюрдите воюват най-активно срещу ИД?

Очертаващите се главни резултати от формирането на тази ос прозират от изказванията на премиера на Турция Б. Йълдъръм, който изтъкна, че „Дамаск най–после разбра, че кюрдите представляват заплаха” и престана да нарича кюрдските отряди за народна отрана с името им, а ги посочи като „военното крило на ПКК”. Но по–важното е, че за първи път от турска страна бе произнесено съгласието, че режимът на Ассад може да остане за един преходен период, решение което прогнозирахме преди Ердоган да тръгне за среща с Путин. Очевидно е, че се оформят два основни момента на съгласие в оста Анкара–Дамаск–Техеран:

–       първо, запазване на териториалната цялост на Сирия и

–       второ, правителство, в което са представени всички религии.

– И се оказва, че за страните в региона самоопределение на кюрдите е по-страшно от „Ислямска държава“.

Да, това е основна заплаха за Турция. Защо няма интерес от създаване на кюрдска държава вече стана ясно. А „правителство, в което са представени всички религии” означава, че ще се поделят зони на влияние по религиозен и етнически признак: турско–сунитска  и шиитско–алевитска зона. Едва ли това ще е функционираща държавна форма.

– Русия, която свали икономическата примка от главата на Ердоган, как гледа на новата ситуация?

Русия е била наясно с тези ходове. Тя изигра обаче решаваща роля с посредничеството си, като само за два дни тушира напрежението в Хасака и предотврати военен сблъсък между САЩ и Сирийската армия на Ассад. Нещо повече, кюрдските бойци ще се изтеглят от всички позиции. Говорителят на кюрдските отряди за народна защита, заяви, че нямат страхове от едно руско–турско сътрудничество . „САЩ подкрепят кюрдите, а автономният кюрдски регион Роджава скоро ще открие дипломатическо представителство във Вашингтон.”, изненадващо съобщи кюрдският говорител.

– Какво губят САЩ от новата ситуация?

Безспорно ударът бе срещу най–важния съюзник на САЩ. Това добавя още проблеми в предстоящите разговори Анкара–Вашингтон. Срещата пък между Джон Кери и Сергей Лавров на 26 август в Женева ще даде още яснота. Благоприятно ще повлияе съгласието на Русия да подкрепи плана на ООН за 48 часова хуманитарна пауза на бойните действия всяка седмица. Безспорно е, че един геополитически съюз Русия–Сирия– Турция– Иран може силно да повлияе на конфликтите в Близкия Изток, но на кава цена? Предвид различията с Турция и периодични търкания с Иран, той едва ли ще е траен. Страните подкрепят различни враждуващи групировки в Сирия. Недоволството на Саудитска Арабия е голямо. Израел бомбардира сирийски цели. Китай очевидно реши най–после да се намеси с обучение на военни и хуманитарна помощ.

– Отново стигаме до заплахата за България от преселението на десетки хиляди хора от Изток. Какво очаквате да се случи на срещата на високо равнище на 16 септември в Братислава?

Наистина, лидерите на ЕС трескаво подготвят срещата на високо равнище ва 16 септември в Братислава като  бежанският проблем е  само един от многото, които предстои да бъде обсъждан

От предварителните информации и коментари не проличава да са отчетени стратегическите грешки като неглижиране на  първопричините и източниците на мигрантската вълна и предлаганите отдавна от експертите и в отделни случаи и от политици мерки  като един вид „план Маршал” за тези страни. Необходими бяха промени в Конвенцията за бежанците, в Дъблинското споразумение и други документи, но няма готовност  за приемането им.  Няма поета вина за политиката на „отворени врати” и за унизителната зависимост, в която ни поставиха със сделката, сключена между ЕС и Турция. Няма симптоми за освобождаване от редица митове, които подхранвахме през последните три години за характера на кризата, за истинския профил на мигрантите, за проваления мултикултурен модел и необходимостта от нова стратегия за интеграция. В сложната ситуация е важно, как България ще изиграе картите си.

– Какво би могла да направи България?

От трите възможни сценария, нарастване на бежанския поток в очакваните рамки, предупредително му активиране от Турция като знак към ЕС и прекратяване на сделката с масово отприщване на потока, най–вероятен е вторият сценарий.

Опитите да избегнем контролирано пускане на бежанците към Европа само чрез двустранни преговори няма да ни помогне, само ще ни превърне в троянски кон, който Ердоган ще се ипита да използва в натиска си срещу Европа и накрая няма да се съобрази с нас. Доводите, че Турция имала моралното право, не са уместни, тъй като не ЕС, а Турция има задължението да изпълни ощ поне 5 от всички 72 условия за либарализация на визите.

България трябва да поправи грешката си и да участва активно в разработването и във формулирането на решенията на ЕС, предложенията, реформите, например на Дъблинското споразумение, за да защити там националните си интереси.

Много важно е България да даде сигнал за мерки, които правят безпредметно изпращането на повече бежанци. Например, да обяви допустима горна граница за годината, както това направи Австрия, а то е в съзвучие с предложената вече промяна в Дъблинското споразумение за определяне на пределна граница на база население и БВП на всяка страна.

– Защитена ли е границата ни?

При сегашния контрол и недовършено заграждение на турската граница, съществува опасност в даден момент границата ни да стане неконтролируема! Затова е необходимо усилването на граничния контрол, включително и по гръцката граница, предвид на това, че в северна Гърция вече се струпват над 22.500 бежанци.

Много по–ефектетивен сигнал може да се изпрати със силови мерки за охрана на една граница, които да откажат предварително мигранти и трафиканти. Жива сила и техника. При  сценарий за масово нахлуване силовото възпиране на вълната става неизбежно. Но недопускане на пробойна в Европейския кораб е важна и за останалите страни, не само за намиращата се в трюма, т.е. в периферията, България. В такава ситуация изпращането на стотина служители на Фронтекс няма да е достатъчно. Австрия предложи армия и полиция на Сърбия. Това може да се наложи и за България, само че ние досега „с достойнство” отказваме.

– Ако допуснем мрачните сценарии, кои са адекватните мерки, които трябва да предприемем?

При кризисен сценарий е добре да се помисли за изграждане на т.н. транзитни зони, или центрове за обработка в приграничните райони, а не да се допуска грешката от началото на кризата да се оборудват бежански центрове в столицата. Усилване на  контрола във вътрешността на страната е правлино, но при развитие на най–лошия сценарий, допусната веднъж, вълната ще нанесе своите поражния, независимо от подобна мярка. Друг проблем и за останалите европейски страни е необходимостта от депортацията на всички бежанци, които не са получили убежище в ЕС, чийто брой се увеличава.

Създаване на Национална гвардия бе подмината в предложенията ни и сега, въпреки безспорните предимства, които би донесла за сигурността в следващите 15 години, през които ще продължаваме да се сблъскваме и с бежанска криза и с природни бедствия. А имаме разработени два проекта от 2007 г., плюс военна техника по складовете на БА и много бивши военни и полицаи, които биха попълнили състава на една 3500– 4000 Национална гвардия с областни структури и задачи.

– Адекватни ли са действията на Брюксел?

В разработваните в ЕК следващи варианти след споразумението с Турция, като този за създаване на буферна зона от страни по южната граница– от Португалия до Гърция и България, които доброволно да поемат бежанците срещу значителна финансова подкрепа, която да изведе икономиката им до нивата на западноевропейските страни, както и идеите да се даде право на отделни общини и неправителствени организации да кандидатстват за европейски средства за настаняване на мигранти, трябва своевременно и решително да се противопоставим и недопуснем други да решат нещата в подобни насоки, които могат да бъдат пагубни за бъдещето на страната ни. Много от бежанците се стремят да стигнат при свои роднини и близки в Западна Европа. Началото на интеграцията обаче, би било много по–лесно, ако такива бежанци отидат при близките си в Западна Еропа, а не бъдат държани в България, Гърция и Италия.