Мнения и коментари на дипломати от БДД по казуса Бокова– Георгиева Печат
Автор Експерт   
Вторник, 13 Септември 2016 13:38

Мнения и коментари на дипломати от БДД по казуса Бокова– Георгиева

Георги Димитров, съосновател на БДД, бивш главен секретар на МВнР:

Представянето на Ирина Бокова на последния тур е в рамките на нормалното и допустимото. Тя стои на една средна позиция – категорично е на първо място сред жените кандидати.

Който е следил процедурата по избирането на генерален секретар на ООН, не може да не помни, че в нито един етап от множеството кръгове гласувания тя не беше на първо място, което не й попречи да спечели в крайна сметка номинация. Така че да се говори, че тя е загубила шансовете си, е напълно несъстоятелно. Второто нещо е, че издигането на втори български кандидат, който и да е той, е абсолютно грешна, да не кажа вредна за националната политика позиция.

Държава, която си позволява дори да си помисли да смени кандидата си за подобна позиция, звучи несериозно. На второ място, кандидатурата, която се обсъжда като замяна, е абсолютно непроходима в този контекст на събитията. И като ефект на процедурата, и като разположение на нагласите и настроенията в Съвета за сигурност на ООН. Честно казано, дори не искам да обсъждам коментарите, че кандидатурата на Ирина Бокова е партийна, защото това е, меко казано, абсурдно. В ООН „партиите“ не са на особена почит, камо ли що се отнася до оказването на влияние върху политиките на Световната организация.

При всички случаи това, дадена държава да сменя кандидата си, е прецедент. Това никога не се е случвало. Имало е блокиране на гласуването, защото твърде много кандидати са останали след пресяването, които по една или друга причина са все още вътре, с посредничеството на Съвета за сигурност. Но една и съща страна да издига двама кандидати – това е прецедент. И за годините си работа в ООН нека ви призная – ООН не обича прецедентите. Има дори такъв израз, който се използва в официални изказвания: „Нека не създаваме прецедент.“ Когато това правило се отнася до избора на генерален секретар, то е абсолютно недопустимо. На България ще бъде погледнато с лошо око не само от Съвета за сигурност, но и от останалите държави, които продължават да имат свои кандидати. А на нашия кандидат ще се гледа като на абсолютен аутсайдер в тази напревара без никакъв начин да я спечели при това положение.

Това, че българското правителство е непоследователно в подкрепа на собствената си кандидатура, си пролича още в потвърждаването й, защото беше издигната от предишното правителство. Помните колко колебания, колко умувания бяха и колко време трябваше на сегашното българско правителство да подкрепи тази кандидатура. Това потвърждава съмненията, че кандидатурата на г-жа Бокова очевидно не се подкрепя безрезервно от българското правителство. Има и сведения – някои потвърдени, някои не, за хора от българското политическо пространство, които работят против кандидатурата на г-жа Ирина Бокова. Така че вече станахме за резил. И в този контекст г-жа Бокова заслужава дълбоко уважение за куража, усилията и енергията, които въпреки помията, която се излива върху нея, успява да участва в едно честно съревнование.

Не може в такава ситуация, когато чужди медии, а вече и чужди официални представители като говорителката на руското външно министерство или бившия полски президент Квашневски вземат отношение по въпроса, което доказва тезата, че това се превръща в международен скандал, българското правителство да запази мълчание. Тук трябваше много ясно да се каже каква е позицията на България, да се вземе отношение по всякакви спекулации по темата. И да се заеме една честна и откровена политическа позиция на България като държава, която претендира да играе роля в международната политика.

/С изявлението си от 13. 09. премиерът Борисов  донякъде изпълни горната препоръка  на Г.Димитров. бел. Ред./

 

Любомир Кючуков, член на УС на БДД, бивш зам.министър на външните работи

При първите неофициални гласувания не се класират водещите кандидати, а отпадат тези без шансове. Стремежът при тях е страните, издигнали неокуражителните кандидати, сами да ги снемат. Едва след това се пристъпва към сложните преговори в рамките на Съвета за сигурност на ООН.

Второто, което е много важно да се знае, е, че се избират личности, но се съревновават държави. Номинират държави, кампанията се води от държави, гласуват държави. Това не е кандидатурата на Ирина Бокова, а кандидатурата на България и успехът или неуспехът ще бъде преди всичко за България. Ирина Бокова свърши своята работа. От тук нататък на ход е българската държава.

Отговорността за избора на българин за генерален  секретар на ООН от тук нататък лежи върху президента Плевнелиев, премиера Борисов и външния министър Митов. Премиерът вече направи първа стъпка с писмото до свои колеги и, очевидно, тази активност трябва да продължи. Но това означава също президентът да не подава двусмислени сигнали в международните си контакти и изборът на генерален секретар да бъде първа точка по време на всички международни прояви, в които той участва.

Забавянето при обявяването на кандидатурата на Бокова не е позволило да се използва възможността за т. нар „ендорсиране“ -  предварителна договореност на страните от дадена регионална група за обща номинация. Цялата система на ООН почива на балансите. Досега Източноевропейската регионална група никога не е излъчвала свой генерален секретар за разлика от останалите 4 регионални групи. Никога досега не е била излъчвана и жена.

Тези две препоръки, които фигурират в документите на ООН, важат с пълна сила. От тази гледна точка шансовете на Ирина Бокова остават много силни.

 

Георги Готев, член на БДД, журналист, зам.главен редактор на EurActiv.com

Не съм изненадан от първото място на Гутереш, защото в случая работят могъщи дипломатически служби. За Гутереш специално имам наблюдение до каква степен португалските евродепутати са се активизирали по социалните медии, нищо подобно не забелязвам от български евродепутати или каквито и да било официални представители. За словака Мирослав Лайчак, който е на второ място в последното гласуване, нека да си спомним, че словашкият премиер Роберт Фицо отиде на крака при Путин и постави въпроса за подкрепа за тяхната кандидатура. Това го видяхме, защото Кремъл написа тези неща в своя сайт, но бъдете сигурни, че словашката дипломация е направила огромни усилия с доста ключови държави. Ирина Бокова на този фон си работи сама.

Едва ли Ирина Бокова е най-близкият до Сергей Лавров кандидат. Доколкото ми е известно, Данило Тюрк от Словения, който изпадна до осмото място в последното гласуване от 29 август, е много по-близък с Лавров. Във всеки случай, формулата ще бъде кандидат, приемлив за всички, бих казал дори най-малко неприемлив за всички и без съмнение в този смисъл българската кандидатура е много силна.

Кои са страните, които подкрепят Бокова? Мисля, че Франция на първо място, защото тя е франкофон. Да не забравяме, че не много отдавна Бокова стана кавалер на Почетния легион на Франция, тя придружаваше и президента на Франция по време на посещението му в Мали, когато Франсоа Оланд каза, че това е най-щастливият ден за него като президент. Това не са никак малки неща. Смятам, че Франция подкрепя много сериозно Ирина Бокова. Мисля, че Китай също подкрепя много сериозно Ирина Бокова, основната причина е нейната работа в ЮНЕСКО. Те оценяват много високо това, което Ирина прави там. Неин заместник продължава да бъде един китайски дипломат. Смятам, че Русия подкрепя Ирина Бокова, а САЩ нямат нищо против нея.

Ние българите някак сме свикнали на това, че винаги се намира някой, който да разваля работата на другите, както Константин Иречек добре го беше описал. Аз обаче съм изненадан от размера на тази негативна кампания, но имам обяснение защо той е такъв. В България Кристалина Георгиева ламтеше за това назначение, тя искаше да бъде посочена като кандидат на България за генерален секретар на ООН. Когато не й се отвори парашута, остана мотивацията тя да твърди, че погрешно е била номинирана Бокова и че ако е била номинирана Кристалина е щяла да спечели. Именно затова тази кампания не спира и сега, продължават да се появяват поръчкови статии, в които в прав текст се лобира, че България трябва да оттегли кандидатурата на Бокова и да излъчи Кристалина, явно поръчката е в сила, никой не я отменил. Аз веднъж се изразих, че това е един лайномет, който не спира.

На мен не ми е известно български евродепутати активно да са лобирали за Ирина Бокова. Само че Греъм Уотсън, който дълги години беше председател на Групата на либералите (в момента вече не е евродепутат, защото не беше избран на последните избори във Великобритания), организира голяма вечеря в Брюксел на 7 септември, на която е поканил най-изтъкнатите евродепутати и Ирина Бокова, като целта е те да се запознаят с нея. Как Ви се струва това, британски политик да кани Ирина Бокова на среща, с която българи нямат нищо общо? А какво прави България? Нищо не прави. Влиянието на Кристалина Георгиева в България е достатъчно голямо, тя държи европарите и никой не иска да й строши хатъра като силно лобира за Ирина Бокова. Симеон Сакскобургготски най-силно се ангажира с подкрепа за Ирина Бокова, Соломон Паси също, но не виждам подобно отношение от страна на правителството.

 

 

Радослав Деянов, заемал ръководни позиции в международни организации в Женева, Ню Йорк, Хага и Виена

Борбата на европейските неоконсерватори, която се харесва и от американските им братя по идеология, всъщност е срещу водещия социалист Антонио Гутереш. Русия ще се погрижи за него със своето вето по регионални причини. САЩ ще се погрижат по същия начин за Мирослав Лайчак и Вук Йеремич, което ще изведе Ирина Бокова на първата водеща позиция. Това цели мръсния ход на Меркел и компания с натиска върху Борисов да лансира Кристалина Георгиева. Те просто се опасяват, че САЩ и Русия лесно ще се договорят да селектиран Ирина Бокова. Ако при такъв вероятен сценарий премиерът Борисов се огъне и смени българската номинация, това наистина ще влезе в историята като най-големия външнополитически гаф и ще очерни тотално неговия мандат. Не вярвам Борисов да направи такава глупост. Той по-скоро ще избере печелившия следващ ход, подготвян от САЩ и Русия, като намери аргументи да обясни на своите политически братя в Брюксел, че техният замисъл е неосъществим, а и е срещу националните интереси на България. Така ще блесне с нови силни черти - "ала Орбан" - и ще добие нов авторитет в бъдещите борби в ЕС за достояно място на България под слънцето

 

 

Георги Караславов:

До сега всички чужденци се изказват за качествата на Бокова и НИКОЙ не се интересува от партийните пристрастия. Това го не разбраха българските лакеи и слуги.

Но има една малка, незначителна и безобидна подробност: ЕС не е член на ООН, а са поканени като наблюдател. Нямат право на глас.

Кристина Фигерес се отказа от надпреварата достойно, без да бъде притискана от срокове или от ултиматуми, както го правят нашите. Фигерес прецени, че няма шанс срещу Бокова и прехвърля своята подкрепа дипломатично към България. Дори молдованката, която е ПОСЛЕДНА в гласуването, не се отказва и правителството й не оттегля доверието си към нея... или да дава индикации за смяната й.
Ама нашите глАви отиват по-далеч. Поставят условия, ултиматуми... Без да разбират разиграването на картите. На 26 ще бъде ПОРЕДНОТО ПРЕДВАРИТЕЛНО гласуване. След него има още поне 5-6 кръга където ще има сериозен дебат и договорки. Ако се оттегли БГ подкрепата от Бокова, която сега е пета, след 26, трябва план Б: Страните от Източна Европа да я издигнат колективно. Като е тръгнало към резил, нека поне да бъде пълен.

Не може на СС да се поставя ултиматум. Ако е за вътрешна консумация, за да утихнат страстите, ок. Но много е неприятно да оставяш възможност да продължи негативната кампания. Това не е да сменяш някой областен или някой съветник. Да се мислиш, че дори СС но ООН можеш да го командваш... си е диагноза.

 

Жоржета Пехливанова:

Като имам предвид "неубедителното" ръководство на г-жа министърката на вътрешните работи, която със скромните възможности като социоложка, без специална подготовка и стаж в системата зае този отговорен пост, изненадана съм че дръзва да коментира Ирина Бокова, генерален директор втори мандат на най-голямата агенция на ООН, ЮНЕСКО, която не само е с класи над нея, но е водеща жена-политик на световната сцена, утвърдила се от години. По-добре си мълчете, госпожо!

Ултимативно премиерът Б.Борисов не следва да мълчи и да остави държавната политика на България да се решава от третокласни лобиски политически и финансови кръгове, потапяйки един горд народ с хилядолетна история и култура в задкулисни игри, в услуга и в съображения на чужди интереси. Вместо държава, светът ще ни приема само като територия.

 

Симеон Николов, главен редактор на изданието за анализи в международната политика и сигурността «Експерт–БДД»

Срамните страници, които се разтварят пред очите ни днес са функция от политическата неграмотност, отсъствие на държавническа отговорност, дълбоко разделение в обществото, липса на визия и способност да се оценят ползите за България и да се работи за това, неуважение към способните хора и таланта им, мазохистично самобичуване, липса на морал  и т.н.

Във версията за натиска върху България отвън сигурно има много верни неща, предвид и на изнесените преди това опити за организиране на кампания от самата Кристалина Георгиева и активното лобиране сред държавите, което ние за съжаление не правим. Но в аргументите определено проличават стила на българските противници на Бокова, проличало още в началото от  целенасоченото й саботиране от български посланици и депутати.  Не е възможно на високо международно ниво да се изтъква, че ЕНП искала да има десен кандидат, защото на такова ниво е пределно ясно, че държави, а не партии номинират кандидатите си. Опитът да се внуши, че Бокова била кандидат на Путин също е 100% в стила на психодясното в България. На международно ниво не се мисли така примитивно. Типично нашенска е тезата, че някой си в България не харесвал тази кандидатура, без да разбере, че това не е избор за кмет в българската провинция, че се оценяват личностни качества в междунарадна среда. Авторството на такава теза също не може да идва отвън. Абсолютно некомпетентното твърдение, че Бокова нямала принос и се била провалила на фона на множеството публикации от авторитетни източници на Запад за огромните й успехи на световно ниво, включително и в най–тежки условия като опазването на исторически паметници на културата в обхваната от пожарите на войната Сирия. Десетки държавни лидери по света изтъкват приноса на Бокова и затова подобна теза издава една просташка провинциалност. Всичко това показва, че независимо дали саботажът е тръгнал от тук или е поръчан отвън, изпълнението си е българско.

Отношението между представителите на политическия елит и експертите в разнищването на казуса показва две неща: първо, че управляващите ни днес са некомпетентни и второ, че някои «експерти» говорят това, което предполагат, че «началникът» ще хареса. Не може да политизираш темата и да се представяш за експерт.  Иначе не може да се обясни, как може да твърдиш, че резултатите на Бокова в досегашните 4 гласувания са лоши и трябвало да бъде сменена, сед като реалните гласувания още не са започнали. Т.е. когато ще стане ясно как гласуват петте постоянни членки на СС на ООН. Такива "експерти" удобно забравят да посочат, че Кристалина Георгиева е неизбираема, че нито е дипломат, нито има опит в ООН, за да прикрият че всъщност изпълнява поръчка за дискредитиране на Бокова в интерес на друг кандидат, а не че вярва, че самата тя ще бъде избрана.

Разделението за кандидатурата очевидно е и в самото правителство, защото предхождащите решението на премиера изявления на Цветан Цветанов и Р. Бъчварова внушаваха други очаквания. Коментарът на Бъчварова пък, че «Бокова не се представила задоволително», издава невежеството на съветниците й.

Премиерът обича да дава примери за своята принципност. Но ако е така, трябваше да отзове Кристалина Георгиева и номинира друг евродепутат, още когато станаха известни задкулисдните й игри, насочени срещу решението на българското правителство, а не сега да заявява, че щял да отзове Бокова, ако била кандидат на ГЕРБ и да сравнява случая с Румяна Желева, което е абсолютно несравнимо, абсурдно и възмутително. Пак недоразбрал, че за този пост не се издига партийна кандидатура. Още когато Кристалина Георгиева разгневи общественото мнение с изявлението си, как бежанците щели да разрешат демографската ни криза, трябваше да светне червена лампичка и в кабинета на премиера.

Поставянето на условие от премиера за следващото класиране на Бокова е погрешен ход, който елеминира ползите от очакваното категорично заставане зад българската кандидатура и води до отслабване на позициите ни. Очевидно, че той се чувства под натиск, външен и вътрешен и с това „условие” търси да смекчи реакциите от решението си. В политиката обаче има моменти, когато трябва да реагираш бързо, което не видяхме, и решително, което за съжаление също не стана и ще има своята цена. Слугинажът ражда презрение.

 

Петър Воденски, посланик в Турция, Кипър и Молдова

Хвърляната кал по Бокова все малко-от-малко полепва, а късогледите хора не виждат, че това е кал - всъщност - по България, представяна от управлаващи, дипломати-изпълнители и пр.

Не ми се ще да бях на мястото на Бойко Коцев в разговора му вчера с Лавров, не ми се ще да съм на мястото на българските посланици във всички страни, връчвали писма и ноти в подкрепа на Бокова и сега - по коктейли, вечери, на официални и неофициални срещи - отговарящи на въпроси на домакините от сорта: "Абе България още ли не се е определила дали иска да спечели, или да загуби надпреварата за шеф на ООН".

Не че не съм имал в кариерата си подобни конфузи, но, да Ви призная, не е никак приятно.

Публичната реакция на Кремъл бе предизвикана от безпрецедентния опит на Берлин да ни бъде наложено отвън едно решение, което конституционно е само и единствено в прерогативите на българското правителство. С тази публичност бе, образно казано, ударен не един, а цели три шамара: един на Берлин, един на София, и един – завоалирано – на част от американските лобисти. Защото в САЩ част от истеблишмента подкрепя Бокова, но друга част е против и се стреми да провали нейната кандидатура.

В СС на ООН има различни интереси и те се прокарват с много дипломация. Сред постоянните членове на СС на ООН има такива, които са не против Бокова, а са за кандидати, които ще са по-малко независими от нея, „по-близо” до тях, особено в тези размирни за света времена. Една от тези страни (професионалните ми навици не ми позволяват да я назова публично), с традиционно много силна дипломация, прави всичко възможно да „спъне” Бокова - не защото е против нея, а защото иска друг да е начело на ООН. Без да навлизам в подробности, тук можем да наредим всяко парче от пъзела: калната кампания срещу Бокова от най-различни места, включително от България, подкокоросванията към други кандидати и подклаждането на мераците им, включително български, и т.н. Всичко това обслужва не българските, а чужди интереси.

Шансовете на Бокова са големи, а за България това е една наистина историческа възможност. В момента имаме една българка-еврокомисар на много добра и благодатна позиция; имаме и един реален шанс втора българка да заеме много престижен и важен международен пост. Би било не грешно, би било пълна глупост – от страна и на правителство, и на отделни групи и личности - вместо да имаме и двата поста, да загубим и двата. В международен план ще ни се присмиват зад гърба. Бил съм посланик в различни страни и зная колко изискани са изказите на дипломатите по такива казуси на официални събития, но го казват така, че мен, като български представител, ме бодва сърцето за страната ми.

 

Д-р Йордан Величков, бивш началник на Консулския отдел в МВнР и народен представител :

Въпросът със забъркания скандал е строго принципен. В случая не е важна толкова кандидатурата на Ирина Бокова, а се засяга името и авторитета на българската държава. Многовековната практика показва, че в международните отношения се уважават не само силните, но и достойните играчи. Ако някои български политици нямат лично достойнство, то нека поне проявят чувство на отговорност, като защитят достойнството на България.