След «фронтова държава» искат да бъдем и «бежански лагер». А ние се гордеем, че ни обръщат такова внимание! Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 19 Септември 2016 16:48

След «фронтова държава» искат да бъдем и «бежански лагер». А ние се гордеем, че ни обръщат такова внимание!

Симеон Николов

Значението на думата „балък” е „лапни шаран”, наивен човек, глупав, баламурник. „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”, беше казал премиерът през 2012 г. в Кремиковци. Но нещата стават много тревожни, когато е поставено на карта оцеляването на България, а ни се предлагат хвалебствия за „баламурници”, подхванати от телевизии и коментатори– България играела ключова роля на срещата в Братислава, тази сутрин поискахме 160 милиона, следобяд ни ги дадоха, това не се е случвало.

Разбира се, че България се нуждае от тези и от още много финансови средства. Но те ще се изпарят като капка вода. Гърция харчи по 15 000 евро на бежанец годишно, Норвегия – 12 000. Ако трябваше да задържим онези 33 000, които минаха миналата година през България, трябваше да изразходваме съответно 400 до 500 милиона евро, или 1 милиард лева. Ние сме изправени пред предизвикателство, с което ще трябва да се справяме следващите 10–15 години. Бежанският потенциал в Близкия Изток и Африка само за следващите няколко години се измерва в десетки милиони. И затова истинските решения са не в краткосрочно финансиране и 20–тина камиона, а в дълргосрочните и стабилни общи европейски мерки, в чието формулиране трябваше да участваме като равноправен член на Съюза. Трудно упражнение в един разединен съюз на поне три групи държави  и ерозираща солидарност.

А финансовото подпомагане беше предизвестено. Формулирана беше и в заключителната декларация задачата за укрепване на външните граници на ЕС. Но това е първата стъпка на подготвения още през пролетта вариант „С”, след неуспешния модел за разпределение на мигрантите в европейските страни по квоти и особено след споразумението между ЕС и Турция. Освен силно охранявана външна граница този модел предвиждаше като следваща стъпка по–слабо развитите европейски страни, които биха се съгласили да приемат легално допуснати мигранти  да получат финансови средства за настаняването и интегрирането на чужденците и дори инвестиране в икономиката им с цел оцеляване на ЕС като цяло.  Всичко това приличаше доста на прикрита форма за превръщането на периферните и бедни страни в буфер и постоянно място за мигранти. Не случайно на финала на срещата в Братислава Ангела Меркел заяви, че щом има несъгласие на някои страни, ще търсим други начини на решаване на проблемите. Очевидно се отива към този трети вариант. А големите в ЕС са готови да плащат, но да държат бежанците далеч от тях. Излиза, че с желанието си за финансова помощ, която освен техническо укрепване на граничния контрол включва и такава за бежански лагери в страната, България се самоманеврира в капана на разработения от ЕК вариант „С” и ще попадне в южния пояс страни от Балканите до Португалия, които ще се превърнат в бежански лагери като първи етап от плана за размиване идентичността на европейските народи. Но никое правителство няма мандат да допусне такива промени в страната си. Българското също!

А трябваше да чуем несъгласието на България с предложеното незначително изменение на Дъблинския регламент, в който  се запази сегашният принцип на първоприемаща страна, която поема всички задължения по приетите и регистиррани бежанци. Неизгодната за България форма дори е засилена, като се въвежда задължение към бежанеца да се регистрира на всяка цена, като в противен случай губи такова право в която и да е следваща страна в Съюза и всякакви помощи с изключение на медицински. Това би означавало всички да остават на българска територия, както и да ни върнат от Западна Европа всички, които сме регистрирали добросъвестно досега.

Не чухме също така нито дума за предлагания от други страни принцип на определяне на горна граница на приемане на бежанци според коефициент на възможностите на всяка страна, изчислен на базата на БВП и населението, който би бил изгоден за бедна и малка страна като България. Юристи от ЕС твърдят, че юрдически това не противоречи на договора, когато се касае за защита на интересите и                                                                                                    кореспондира с възможностите на една страна.

Вместо 160–те милиона, макар и безспорно необходими /дано само цената на оградата, която при това управление се вдигна 4 пъти, сега не се увеличи на 8 пъти/, българите щяха да приветстват по–скоро една отдавна дискутирана практическа стъпка: спиране на икономическите мигранти и допускане само на идващи от райони на военни действия бежанци с редовни лични документи. И тъй като икономическите мигранти са над 80% от влизащите и болшенството са без лични документи, броят на чуждите граждани щеше рязко да спадне.

Какви са позициите на България по другите важни въпроси, обсъждани на срещата на върха в Братислава? Споделяме ли въведения нов термин «гъвкава солидарност», според който всяка страна сама трябва да решава дали и как може да бъде солидарна и какъв ще е резултатът за страната ни, или ще продължава да се пълни с мигранти, които никой не иска да приеме? Споделяме ли оценката на премиера на Словения Миро Церар, че "При следващ бежански поток ще избухне конфликт» и какви ще са реакциите ни? Приемаме ли препоръката за изграждане на национални гвардии във всяка страна, нещо за което тук говорим непрекъснато от началото на бежанската криза, но управляващите ни отговарят с пълно мълчание? Споделяме ли предложението в сферата на политиката за сигурност и отбрана за създаването на общоевропейска главна квартира или щаб на бъдеща европейска армия? Създадени ли са предпоставки и условия за извличане на дивиденти от българската отбранителна индустрия при така зададеното засилване на сътрудничеството? Тоест, как са били защитени националните интереси на тази среща?

Да искаш като премиер 160 млн на форум, който решава стратегически въпроси на оцеляването на Съюза, е все едно да си поръчваш чаша уиски, когато заведението е запалено от четирите страни. Вместо да мислиш за спасяването на страната  през следващите 10–15 г. от бежанската напаст, избираш да удариш едно уиски, да строиш лагери в цялата страна и изгориш в пламъците.

Премиер, министри и съветниците им оптимистично ни заявяват от телевизионния екран, че войната в Сирия щяла да свърши и миграционният поток ще спре. Отново ни вземат за наивници. Не сирийските бежанци са проблема, те са вече само 12% от всички влизащи в България, преди това бяха между 15 и 20%. Но афганистанците стигнаха вече до 49% от всички мигранти в България. След тях се нареждат иракчани, пакистанци и т.н.  Бежанците щели да се върнат в родината си. Анализи на западните ни партньори показват, че по–малко от 20% ще се върнат или принудително ще бъдат върнати. Още преди т.н. «Арабска пролет» сушата прогони сирийците само в няколко големи града, къде да се върнат? Ако и това не го знаят, кой управлява баламурниците в тази държава?

На фона на сблъсъците в западноевропейски страни, нападения над мирни граждани, убийства, масови изнасилвания, отменяне на християнски празници и традиции, призиви за обявяване на западноевропейски столици за ислямски градове и т.н. българският президент заяви в поредното си интервю, че "интеграцията не е проблем, а част от решението". Няма как да  не си спомним по този повод друга култува реплика на същия този «президент»: Да посрещнем тероризма с толерантност. Това е все едно да призоваваш като капитан на потъващия "Титаник", че не е толкова лошо да станеш храна на рибите. Да се откъснеш толкова много от реалността е възможно, само ако си "назначен" от един кабинет в друг, а се мислиш за капитан на кораб. Ако и следващият е такъв и той няма да чуе при затворените прозорци на "Дондуков" призива "Искаме София да бъде обявен за ислямски град, или обявяваме джихад", както вече го чухме по адрес на столицата Осло и в още 2 други европейски държави! Очевидно, че и «президентът» ни взема за балъци. А може да се окаже и прав, след като се намират и такива, които му ръкопляскат, дори когато за малко не ни вкара във война. Но още не е късно, подготовката върви. Влакови платфоми с танкове тръгват на Изток, а «президентът» ни убеждава, че Русия дестабилизирала ЕС! Народът си мълчи. Мълча и тогава, когато откровенната г–жа Нюланд ни нарече «фронтова държава». Та сега да се чуди човек, може ли едновременно да бъдем и «фронтова държава» и «бежански лагер». А някои искат да се гордеем, че ни обръщат такова внимание!

Не останаха назад и министър Бъчварова и кметът Фандъкова по повод поредните инциденти в бежански центрове, включително и в столицата. Едната се оправдава с това, че сме имали «ангажименти, задължения да гарантираме правата на бежанците», другата пък ни внушава, че проблемите са във връзка с кампаниите за пресдстоящите президентски избори. Засега марсианците не са уличени във вина за ставащото.

А когато преди години в самото начало на бежанската вълна предупреждавахме на базата на международния опит, че бежански центрове не се строят в градовете, а покрай границата, нямаше кой да ни чуе. Чак сега ли забелязахте, че бежански център между детска градина, две училища и един университет като този в „Овча купел” е лудост? Тогава дори обяснението, защо не могат да настаняват 20 души жени и мъже в една стая, не можеше да си пробие път. Обръщахме внимание на враждите между афганистанци и иракчани и на някои религиозни особености. Никакъв резултат! Трябваше да мине време за да разберат някои защо Холандия например дава бежански статут само на 2– 3–ма от 10 души и каква е разликата от хуманитарния. По–късно на експертно ниво предупрежденията ни, че по Дъблинското споразумение ще започнат да ни ги връщат в България, бяха посрещани с упрека, че сме плашили народа. Една година по–късно дойде комисар по ЕС за да им обясни абсолютно същото, което твърдяхме и ние.  Обръщахме внимание, че някои страни тихомълком пресяваха само бежанци с висше образование и християни, владееши чужд език, а за нас оставаха другите– без образование, без професия. Тази информация беше достатъчна за да отидат публикациите ни в кошчето. Дълго време управляващи и политици не искаха да възприемат факта, дори когато им цитирахме чужди разузнавателни служби, че бежанският поток се използва от терористите. Безконтролното пропускане на хора внася огромна потенциална опасност в страните ни, предупреждаваха западноевропейски партньори. Нашите се правеха на демократи. Когато тази пролет питахме, участва ли поне един българин в разработваните от ЕК следващи варианти за справяне с бежанската криза, се оказа, че никой не знае за такива, а евродепутатите ни само били чули, че се работи над нещо ново. Щом ни вземат за балъци, как да се вслушат в нашите съвети!

Затова в държавата на балъците няма кой да спре обречения керван на некадърността и безотговорността, запътил се към центъра на водовъртежа, който може да погълне всички ни.