Шансовете на г–жа Ирина Бокова да обедини Петте постоянни членки на СС на ООН са на 5–ти октомври Печат
Автор Експерт   
Петък, 23 Септември 2016 10:07

Шансовете на г–жа Ирина Бокова да обедини Петте постоянни членки на СС на ООН са на 5–ти октомври

Д–р Радослав Деянов*

Премиерът Бойко Борисов заслужава поздравления за потвърждаването на 13 септември т.г. на г-жа Ирина Бокова за кандидат на България за генерален секретар (ГС) на ООН. Той не се остави да бъде подведен от интензивната дезинформационна кампания, целяща да му наложи партийнополитическо решение, зад която прозираха определени лични интереси.

Премиерът Борисов намери смелост да осъществи конституционната си роля, като взе независимо решение в полза на рационалносттта, стабилността и националния интерес. Макар и след известна колебливост, направената стъпка бе израз на прагматични инстинкти и усещане, че се опитват да го въвлекат прибързано в нещо, от което България ще загуби международен авторитет, а той самият вероятно ще се срамува. Изричното споменаване от премиера, че „друго име не е обсъждано“, показва елементи на зрялост и дипломатичност в неговия подход.

Заявеното намерение за допълнителна „преценка какво да се прави“ след 26 септември, когато ще се проведе петото предварително индикативно гласуване в Съвета за сигурност на ООН, прозвуча по-скоро като необходим балансиращ жест към консервативните му партийни колеги в Европа. Това бе един деликатен призив към тях за разумно смирение и уважение на суверенната воля на България, отколкото сериозно свое намерение да преразгледа радикално държавническото си решение.

Кампания на дезинформация и натиск

Платената кампания на преднамерена дезинформация по този въпрос в медиите на кръга „Капитал“ продължава, макар и с повторения на вече изтъркани от времето и с нищо необосновани рефрени. Внушенията на авторите целят да се създаде широко обществено очакване, че след 26 септември кандидатурата на г-жа Ирина Бокова и в ООН следва да бъде оттеглена и да бъде номинирана нова българска кандидатка – комисарката от България в Брюксел г-жа Кристалина Георгиева. В този контекст те не крият желанието си все повече да засилват политическия натиск върху Бойко Борисов. Стремежът им е да насаждат у премиера страх за политическото му бъдеще, с което толкова да го объркат и притеснят, че той да не може да взема рационални решения и да ръководи адекватно дипломатическата кампания за разширяване на международната подкрепа за Ирина Бокова.

Авторите на тази дезинформационна кампания не се тревожат, че звучат във все по-пълен дисонанс с рационалните и национално отговорни мнения, изказвани от уважавани политици, общественици и експерти по ООН в преобладаващата част от българското медийно пространство. Те не се смущават дори от резултатите на последното проучване на „Галъп Интернешънъл“, публикувано на 21 септември т.г., което показа, че 64%, т.е. 2/3 от българите подкрепят номинираната кандидатка на България за ГС на ООН Ирина Бокова, като само 23% от хората са против, а 13% остават „без мнение“. Това навременно проучване на общественото мнение показва също, че 62% от българското общество е против „еретичната идея“ за смяна на представената и обсъжданата в ООН кандидатура на Ирина Бокова с тази на Кристалина Георгиева, която получи одобрението само на 19% от българите.

Икономедиите на кръга „Капитал“ се стремят да реанимират надеждите на либералните неоконсерватори – у нас и на европейската политическа сцена – да завладеят нови политически позиции, вкл. в глобален мащаб, чрез отстраняване на недолюбваните от тях кандидати за ГС на ООН. На първа линия за „отстрелване“ от тях е водещият „временното класиране“ Антонио Гутериш (Португалия), но на прицел са взети и следващите няколко кандидати, предвид на вижданата от неоконсерваторите тяхна „обвързаност“ с интересите на Русия в ООН. Дано да успеят! Що се отнася до Ирина Бокова и Кристалина Георгиева, на практика се прави „второ подобрено издание“ на загубената преди повече от година идейно-политическа битка – вече с известен „европейски привкус“ – която съвсем ненужно противопостави тези две българки, намерили признание за своята ръководна работа в две съвършено различни сфери на международния живот.

Прилаганите методи на подвеждане на недобре запознатата с тази проблематика публика си остават както и преди година. Премълчават се силните качества и значим дипломатически опит на Ирина Бокова. Представя се като „недобро“ заетото от нея водещо място в постоянно променящото се класиране на предварителните гласувания в Съвета за сигурност на ООН. Пренебрегват се многобройните анализи на авторитетни политици и международни наблюдатели, които показват, че Бокова запазва големите си шансове да стане печеливш компромисен кандидат на следващия етап на селекционния процес в ООН.

Същевременно се „напудрят“ качествата за многостранна работа и недостатъчният глобален опит на Кристалина Георгиева в ООН. Целта на това „политическо соаниране“ на българската комисарка е тя да започне да изглежда като „достойна и свежа замяна“ на авторитетната българска кандидатура в ООН. Въобще не се споменава практическата невъзможност за който и да е друг български гражданин, вкл. Кристалина Георгиева, да застане начело на ООН, докато ръководното място в ЮНЕСКО продължава да бъде заето от българка с два успешни изборни мандата. Това очевидно не е и важно за „кампанията на компромати и арогантни лъжи“, тъй като стратегическата цел на „българската й секция“ е да се осуети възходът към 38-ия етаж на Секретариата на ООН в Ню Йорк както на няколкото водещи кандидати от мъжки пол, така и на Ирина Бокова, като се даде път на някой предпочитан от неоконсервативните кръгове кандидат от конкурентна на България страна.

Ролята на комисарката от Брюксел

Предлаганата на Кристалина Георгиева фактическа роля в този „политически инженеринг“ е да се възползва от един добре спонсориран „пиар ефект“. Това евентуално би могло да й помогне по-късно да се сдобие с подходящ за нея пост в ООН, макар и на по-ниско ръководно равнище. Това би било в интерес както на българската комисарка, на която като че ли вече не й е по сърце скучната експертно-финансова и кадрова дейност в Брюксел, така и на ръководителите на ЕК, които като че ли искат да се отърват от нея и да назначат друг тип комисар, който да може да работи по-ефективно по сложните финансови въпроси. На практика отдавна насочваната от Брюксел „тиха война на компроматите“ спрямо Ирина Бокова вече се превърна в шумна международна политическа кампания на европейските неоконсерватори. Ако кампанията успее, България на практика ще загуби възможността да има два важни международни ръководни поста – на ГС на ООН в Ню Йорк и на комисар по финансовите и кадровите въпроси на ЕС.

По този начин, без да има някаква сериозна държавническа причина, премиерът Бойко Борисов може наистина да бъде „принуден“ – скоро след 26 септември т.г. – да направи нова преценка на ситуацията около българската кандидатура за ГС на ООН. По принцип в такъв преглед няма нищо лошо, ако целта е да се осигури по-широка подкрепа за съществуващата кандидатура на България в ООН.

Въпросът е дали това събитие ще накара премиера Борисов да вземе необходимите допълнителни мерки за подобряване на дипломатическата ни работа в ООН в светлината на натрупания досега опит, или той ще се окаже толкова объркан и наплашен от „приятелския политически огън“ на консервативна Европа, че може да вземе съдбоносно решение, което – по думите на неговия виден предшественик г-н Симеон Сакскобургготски – би било голям „резил за България“, пропускане на „рядък исторически шанс“ и сигурна „загуба на международен авторитет“.

Необходимата дипломация

В интерес на истината, премиерът Бойко Борисов и сега има многобройни възможности да помогне на дипломатическата кампания на България в полза на кандидатката Ирина Бокова. Това са преди всичко политическите разговори с колегите му по държавна линия, с които той напоследък се среща толкова активно. Президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов също имат важен повод на място да допринесат за увеличаване на подкрепата за официалната кандидатка на България сред страните, членки на Съвета за сигурност. Това е редно да стане чрез силна реч на президента в общите дебати на 71-вата сесия на Общото събрание в Ню Йорк и на неофициалните им двустранни срещи на високо равнище в кулоарите на организацията.

Необходимо е да се знае, че макар Ирина Бокова да е един професионален и дипломатически чаровен „продукт за рекламиране“ в кръговете на ООН, задължението да осъществят ефективно тази „промоционална и търговско-дипломатическа“ дейност си остава за най-висшите външнополитически представители на българската държава и цялата дипломатическа служба на България. При изявените качества и международно признание на Ирина Бокова евентуален провал на нейната кандидатура би бил преди всичко неуспех на българската държава в лицето на нейните висши ръководители, които са конституционно натоварени с конкретни външнополитически функции. Обратното, вероятният неин успех би спечелил голям вътрешнополитически и международен кредит на правителството на премиера Бойко Борисов, чиято важна роля ще влезе в историята на външната политика на България.

Начало на истинското състезание

Какво всъщност следва да прецени и предприеме премиерът Бойко Борисов след 26 септември т.г., за да запази държавническия подход по този важен въпрос и да максимализира големите шансове за успех на г-жа Ирина Бокова в ООН? Как да се подобрят – макар и с известно закъснение – условията за по-успешна съвместна работа на българската дипломати и номинираната кандидатка, Ирина Бокова?

Преди всичко, следва да се отчете, че истинското състезание между вече номинираните кандидати за Генерален секретар (ГС) на ООН всъщност тепърва започва – не на 26 септември, а от 5 октомври т.г. нататък в Ню Йорк. Петте постоянни и десетте непостоянни членки на Съвета ще пристъпят към нов тип гласувания – все още неофициално и анонимно – с различни по цвят бюлетини (червени за „великите сили“ и бели за останалите членки). Това ще даде възможност да се види броят на страните във всяка от тези две групи, които „окуражават“, „обезкуражават“ или „нямат мнение“ за всеки кандидат. Този нов етап ще продължи, докато индивидуалните предпочитания на всички велики сили в Съвета бъдат уеднаквени по пътя на преговорите и взаимните компромиси.

Необходимо е да се помни също, че в хода на този „процес на сближаване“ на подходите всяка велика сила ще може психологически да „възпира“ със своя глас на „обезкуражаване“ всеки нежелан от нея кандидат, независимо от резултатите му в предварителните индикативни гласувания. Силата на тази предупредителна „заплаха за налагането на вето“ на по-късен етап дава възможност най-после да бъдат приложени недостатъчно отчитаните досега критерии за „справедливо регионално ротиране“ и за „равенство на половете“. Трябва да се знае, че такива и редица други неписани критерии в ООН има много и те винаги са били прилагани, макар донякъде хаотично. От признаването на ефекта от тези критерии ще имат полза главно кандидатите от Източна Европа и най-изявените „женски кандидатури“, начело на които в предварителните гласувания застана българката Ирина Бокова.

Рационалната аргументация на всяка постоянна членка на Съвета може да има „заразяващо въздействие“ и вероятно постепенно ще доведе – чрез взаимни отстъпки и уговорки – до уеднаквяване на предпочитанията на петте велики сили в Съвета. Постигането на съгласие между САЩ и Русия обикновено има стимулиращ ефект за приобщаване и на останалите три велики сили към изработвания в такива случаи „общ подход“. С последното си споразумение за Сирия те показаха, че могат успешно да сближават подходите си в общ своъ интерес, макар че често се налага такива договорки да бъдат допълнително осъвременявани и да се търсят ефективни мерки за взаимна имплементация.

Департизирана международна селекция

Необходимо е да се знае, че в несъмнен общ интерес на петте велики сили в Съвета е съвместно да намерят добре балансиран и опитен кандидат, който да умее да се вслушва в критичната аргументация на всяка от тях и да се съобразява с нейните жизненоважни национални интереси. Това не може да стане по пътя на партийнополитическите препоръки на „европейските ръководни кръгове“, които са привикнали да работят главно с „лоялни“ на ограничените им политически цели мениджъри, а не с „партийно неутрални“ дипломати и юристи, доказали своите качества в дългогодишната си работа в системата на ООН.

Добре е също да се отчита, че в ООН въобще не вървят „партийно оцветени“ подходи. Световната организация е създадена, за да сближава раздалечени идейно-политически виждания и да предотвратява силови изяви, водещи до въоръжените конфликти в света. Затова в ООН са на особена почит уважението на расовите, религиозните, политическите и половите различия, както между служителите в Секретариата, така и между техните страни. Поради това обичайните за „партийните методи“ на работа подходи в институциите на ЕС въобще не се котират на „кадровия пазар“ на кандидатите за високи ръководни постове в ООН. Има други общи кадрови похвати на рекрутиране между двете организации, които обаче не играят роля при селектиране на кандидатите за най-високия пост в ООН.

Ролята на предварителните гласувания

Следва да се знае също, че петото предварително индикативно гласуване в Съвета за сигурност на 26 септември въобще няма да има решаващо значение за определяне на реалните шансове на който и да е от кандидатите за селектиране за ГС на ООН. Тази дата, върху която неоснователно са се фиксирали някои хора в България, на практика означава много малко в продължителния селекционен процес. Истинските преговори в Съвета за намирането на най-подходящия кандидат ще започнат едва след 5 октомври, за когато в момента е назначено първото неофициално гласуване с „цветни бюлетини“. Очаква се да има цяла серия от такива гласувания. Историята им в ООН след 1971 г. показва, че процесът е приключвал четири пъти през м. декември (7-и, 11-и, 13-и и 21-ви), един път на 21 ноември, два пъти през м. октомври (на 9-и и 10-и) и само веднъж – на 17 юни.

Това уточнение следва да помогне да се разбере, че наложеният отвън дебат в нашата страна за това какво да се прави с българската кандидатура веднага след 26 септември е фалшив и непрофесионален, което показва голямо неразбиране на исторически утвърдената процедура за селекция на силните кандидати за ГС на ООН. Въпросът е какво правят съветниците на премиера Бойко Борисов, които като че ли не го брифират адекватно относно реалностите на текущата дипломатическа надпревара в ООН. Вместо това те го оставят да се „пържи“ на „приятелския огън“ от страна на заинтересовани негови европейски колеги от Европейската народна партия (ЕНП), които се ръководят от чисто партийно-идеологически критерии, неприложими в ООН.

Необходимо е също да се знае, че предварителните индикативни гласувания се провеждат в Съвета за сигурност от 1981 г., а „цветните гласувания“ са въведени за по-голяма точност и ефективност на този процес през 1991 г., т.е. те се използват вече 25 години. Тази продължителна практика е довела до значително улесняване и системна подготовка на процеса на действителната селекция на кандидатите, провеждан неофициално на закрити заседания, които не изискват публикация на резултатите от последователните гласувания в Съвета. Обикновено обаче такава информация изтича преднамерено – по желание на отделни делегации в Съвета. Те се стремят да повлияят по този начин върху последващата дипломатическа кампания на „номиниращите страни“, както и да насочват диалога на кандидатите с делегациите в Съвета в изгодна за тях посока. Особен интерес от такива „изпускания на вътрешна информация“ имат страните със значителен контрол върху световните медии, т.е. САЩ и Великобритания. Нужно е следователно „изтърваните данни“ от гласуванията да се анализират през призмата на установената практика и при правилно разбиране на характера на последователните етапи на селекционния процес.

Примат на националните интереси

Като оставим настрана като нетактично неотдавнашното му злополучно ходатайство пред премиера Борисов за номиниране на Кристалина Георгиева за ГС на ООН, премиерът на Унгария Виктор Орбан обикновено дава добър пример на отговорно национално поведение по сложни въпроси на ЕС. Той също принадлежи към консервативното семейство от политици в ЕНП, но рядко изпуска случай достойно и твърдо да защити националните интереси на Унгария пред назначената бюрократично-чиновническа маса в Брюксел. Понякога това става в открито политическо стълкновение с идеологически подплатените ходове на негови западни колеги, които се ръководят от своите собствени национални интереси, а не от някакви неясни общи представи за „евроатлантическите ценности“.

В този контекст би следвало да не се забравя, че българските политици, вкл. премиерът Бойко Борисов, са се клели пред целия български народ да се ръководят единствено от националните интереси на България и да ги защитават адекватно, а не да се поддават на чужди внушения, често прикрити зад маската на „идеологически съображения“ и „ценностни критерии“, чрез които всъщност се прокарват чужди на България интереси. Както се казва у нас, „приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари“, и нашите държавни ръководители трябва да слагат националните интереси на страната ни над идеологическите си пристрастия.

Край на подготвителните гласувания

Петото предварително гласуване в Съвета на 26 септември може само да затвърди позициите на по-слабите кандидати и да ги убеди сами да се оттеглят от състезанието. Това е и основната цел на тези общи подготвителни гласувания. С тях се предоставя също още една възможност на кандидатите да убедят делегациите на страните членки заради какви техни качества трябва да ги подкрепят за ГС на ООН. Всяко такова гласуване преднамерено подлага на „стрес тест“ характера и зрелостта на всички кандидати, за които може да се съди по техните реакции, проявеното от тях хладнокръвие и контактите им с делегациите, особено при рязка загуба на „окуражаващи“ гласове. Това обяснява честото вариране – за някои кандидати дори в големи граници – на резултатите от последователните гласувания. Както показва статистиката, особено силно подложени на такива преднамерени сътресения са заемащите второ и трето място в класацията.

Поради това на предстоящия пети „стресов тест“ не бива да се гледа като на някакъв „съдбоносен критерий“, който да подсказва каквато и да е било нужда от радикална промяна в дипломатическата кампания на България в ООН, а още по-малко – от смяна на официалната ни кандидатура. Прибягване до последната опция би създало един абсурден прецедент на предварителен отказ от самото състезание поради професионално малодушие и неразбиране на процеса, особено при наличието на силен и добре класирал се кандидат от широко предпочитания женски пол. Това би довело до загуба на всякакво международно уважение и доверие към демократична България, да не говорим за съдбата на политиците, които биха дръзнали да предприемат такъв пораженски ход.

Тактически преимущества за Ирина Бокова

Необходимо е да се отчита, че конкретно по отношение на Ирина Бокова селекционният процес и кампанията й досега се развиват съвсем възможно най-нормално, особено ако се отчетат специфичните за българската действителност вътрешнополитически обстоятелства и зависимости на държавата ни. Проявените от българската кандидатка кураж, рационалност, достойнство и дипломатически такт правят голямо впечатление на компетентните дипломати и политически наблюдатели, тъй като тези качества са много важни за всеки бъдещ ГС на ООН.

Резултатите на Бокова в последователните рундове на предварителните гласувания досега формално варират между трето и пето място, което е ценно тактическо предимство за нея. На практика осреднените резултати от четирите досегашни гласувания реално позиционират Ирина Бокова някъде между 3-то и 4-то място в индикативния селективен процес, което силно клони към третото място. Осреднените „окуражаващи“ гласове (т.нар. „преференциални точки“) за Ирина Бокова са 7.5, „обезкуражаващите“ са 5.25 и тези „без мнение“ са 2.25, като словенският й колега от същия регион, Данило Тюрк, е успял да набере същия брой „преференциални точки“. На този основа авторитетната британска неправителствена организация „1 за 7 милиарда“, която работи отблизо с ООН и активно съдейства за прогресивното развитие на селекционната практика на ООН, определи четвърто място за Ирина Бокова в първите четири гласувания със съответно 8 „окуражаващи“ и 7 „обезкуражаващи“ гласа, като нито една страна не е останала „без мнение“ (http://www.1for7billion.org/outcome-of-straw-polls).

Преди Ирина Бокова – в термини на „осреднени показатели“ – засега се класират само португалецът Антонио Гутериш с 11.5 „окуражаващи“ гласа, сърбинът Вук Йеремич с 8.25 такива гласа и словенецът Данило Тюрк. След българската кандидатка се нареждат аржентинката Сузана Малкора (7.25 „преференциални точки“) и македонецът Сърджан Керим (също с 7.25 такива точки, но с повече „обезкуражаващи” гласове). Всички кандидати от женски пол остават във временната класация след българката Ирина Бокова.

Изкуствена и подвеждаща фиксация

В този контекст нереалистично и ненужно е да се очаква заемането на първо или второ място от Ирина Бокова при петото предварително индикативно гласуване в Съвета на 26 септември. Това се оказа един неадекватен и внушен отвън елемент на политическия натиск върху премиера Бойко Борисов, целящ да обърка реалната му преценка за хода на селекционния процес и да го накара да вземе прибързано решение в полза на външни за страната ни интереси. Достатъчно ще бъде премиерът Борисов да констатира, че кандидатката Ирина Бокова си остава в челната група кандидати и продължава да има големи шансове да спечели в предстоящите „оцветени гласувания“ на Съвета за сигурност.

За България е особено важно, че още на първото индикативно гласуване Ирина Бокова е успяла да спечели 9 „окуражаващи“ гласа, което е необходимият минимум за нейната селекция, и че на четвъртото такова гласуване тя придоби допълнителен запас от 3 гласа „без мнение“. Заедно с нейните „окуражаващи“ гласове това открива възможност в близкото бъдеще Бокова да получи поне 10 подкрепящи я гласа преди окончателната селекция в Съвета за сигурност. Възможни са и по-радикални промени в полза на Бокова в хода на дипломатическата игра с правото на вето на великите сили.

Наред с това, Ирина Бокова си остава трайно водач в „женската група“, което я прави приемлива и дори привлекателна за такива активни поддръжници на „равенството на половете“ на кандидатите като САЩ и Великобритания. Това може да прозвучи „в противоречие“ с насажданата от някои публикации лъжовна представа за негативна позиция на тези две страни.

Това са преднамерено „подвеждащи сигнали“, които не идват от правителствените среди, които всъщност вземат реалните решения за селектиране на бъдещия ГС на ООН. Ирина Бокова е доказала конструктивните си работни отношения с редица висши представители на администрацията на президента Обама например, вкл. доброто си сътрудничество с държавния секретар Джон Кери, който неведнъж се е изказвал хвалебствено за постиженията на Ирина Бокова в управлението на ЮНЕСКО. Това е важен капитал.

Ирина Бокова – потенциален компромисен кандидат

Стабилността на очевидната подкрепа за Ирина Бокова от страна на Русия, Франция и Китай е още един добър знак за вероятното й превръщане в потенциално печеливш компромисен кандидат в започващото през м. октомври т.г. истинско състезание в ООН. Българската кандидатка и нейните колеги от Източна Европа ще продължат да печелят симпатии от радетелите на принципа за „справедливо регионално ротиране“, каквито са не само Русия и Китай, а и много развиващи се страни. Всички тези държави ще трябва да гласуват в Общото събрание на ООН за избиране на препоръчания от Съвета за сигурност компромисен кандидат.

Разбира се, никой не може да бъде абсолютно сигурен, че Русия има искрен и траен интерес именно българката Ирина Бокова да бъде селектирана за ГС на ООН. Москва като че ли не желае да оказва какъвто и да било политически натиск по този въпрос върху българското правителство и не разкрива своите карти, а и междудържавните ни отношения често стигат до критичната точка на „политическото кипене“. Русия явно харесва и други кандидати от нашия регион, които изглеждат напълно приемливи за окончателната им селекция за ГС на ООН.

Така например сърбинът Вук Йеремич и словакът Мирослав Лайчак, които напоследък не крият своята близост с президента Путин, се ползват с добри чувства в Москва предвид на своите по-радикални подходи по важни за Русия политики на ЕС, както и на Балканите. Тук въпросът е дали САЩ биха могли да приемат такива небалансирани кандидати, още повече че те нямат изпитания опит на Ирина Бокова в системата на ООН.

Администрацията на президента Обама изглежда склонна – без да афишира открито това – да приеме Ирина Бокова като компромисна личност, с която САЩ са натрупали съвместен работен опит в ЮНЕСКО в трудни за тях времена. За официален Вашингтон е положителен фактът, че Ирина Бокова е номинирана от демократично избрано правителство на партньорска натовска страна, имаща важно геостратегическо положение в Източна Европа, която е член и на ЕС.

Продължаващите тенденциозни публикации за Ирина Бокова в някои западни консервативни медии злоупотребяват с незнанието на широката публика, че на територията на САЩ съжителстват две много различни американски общества, които са „на нож едно с друго“. Същевременно много хора в Източна Европа – по навик от тоталитарното минало на региона – разсъждават за процесите в САЩ в термини на „омразния американски империализъм“ от времето на Студената война и не подозират, че там има сериозни политически лидери на власт, които могат да помогнат много българката Ирина Бокова да успее в ООН.

Що се отнася до Великобритания, няма нито една сериозна индикация, да не говорим за някакво доказателство, че британското правителство начело с Тереза Мей ще застане на пътя на Ирина Бокова. Това ще стане особено актуално, ако след 26 септември или по-късно се потвърди, че новозеландката Хелън Кларк, която идва от страна на Британската общност, продължава да изостава във временното класиране на кандидатите и съгласно коментарите в кулоарите на ООН, вероятно скоро ще се оттегли.

Няма съмнение, че дипломатически Лондон, който – по крилатата фраза на сър Уинстън Чълчил – „няма вечни приятели, но има вечни интереси“, ще запази открита опцията си да подкрепи Ирина Бокова за ГС на ООН. Това вероятно ще стане, когато започнат и напреднат сериозните разговори за намиране на общоприемлив компромисен кандидат, който да е равноотдалечен и да служи като честен посредник между великите сили в Съвета за сигурност.

В този контекст на тази перспектива новата посланичка на Великобритания в България, г-жа Ема Хопкинс, заяви на 2 септември т.г., че все още не сме достигнали момента, в който да потвърдим кого от кандидатите подкрепяме, но след като разгледаме в дълбочина резултатите от предварителните гласувания, ще решим в коя посока да тръгнем. Към момента мога да каже, че ще подкрепим силен кандидат, който е едновременно и генерален, и секретар, има административните качества, но и лидерските умения да вдъхновява и да управлява ООН.

Великобритания бе една от водещите страни в Съвета за сигурност, която насърчи номинацията на силни женски кандидатури. Разбира се, ротационният принцип, въпреки че не е написан, се съблюдава на практика. Но най-важното нещо е да изберем най-добрия кандидат за позицията и това е нашият най-сериозен принцип. Очевидно Ирина Бокова е една от кандидатките, които напълно отговарят на горното описание на официалната представителка на Великобритания, поради което тя определено следва да остане в продължаващото състезание за най-високия пост в ООН в качеството си на трайно водеща „женската група“ от кандидати.

Мнението на международните авторитети с опит

От своя страна Дейвид Кларк, бивш специален съветник на британския външен министър Робин Кук, който подаде оставка от правителството на Тони Блеър през 2001 г. в знак на несъгласие срещу включването на Великобритания във войната в Ирак, написа следното в New Statesman на 11 септември т.г.: „Ирина Бокова има предимството да е от Източна Европа – единственият регион на ООН, от който досега не е излъчван генерален секретар.

Притежаващата право на вето Русия обаче изисква при избора сега да бъде спазен принципът за регионална ротация и най-високата позиция в йерархията на организацията да иде при източноевропеец. В този контекст ситуацията на досегашния фаворит в гласуванията – бившия португалски премиер Антонио Гутериш – не изглежда добра и той е може би доста по-слаб, отколкото ни се струва“.

Дейвид Кларк предвижда също, че: При всякакви изчисления Ирина Бокова изглежда с най-добри шансове да се изкачи по-нагоре в класацията от мястото си сега – като компромисен избор. Георгиева, обратно, има много малки шансове за успех. Един от членовете на Съвета за сигурност – Венецуела – дори вече възрази, че е „твърде късно” за спускане с парашут на нови кандидати в един процес, който е твърде напреднал (това заяви и Китай – бел. на автора).

Отделно, Георгиева няма необходимата квалификация за успешна работа на такова високо ръководно равнище в ООН. Въпреки че е смятана за способен технократ, тя няма сериозен дипломатически опит, за да се сравнява с двата мандата на Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО. Но това, което най-много й пречи, е, че я смятат за скъпа до сърцето на Брюксел във времена, когато Русия все още страда от санкциите на Европейския съюз. Желанието на Москва през последните дни да „извади на светло“ чуждите маневри в полза на Кристалина Георгиева би трябвало да бъде възприето като ясен сигнал на неодобрение и дори на готовност, ако се наложи, да постави вето срещу нейната евентуална „закъсняла кандидатура.“

На базата на своите професионални наблюдения и изследвания други авторитетни политици и анализатори със значим международен опит като Александър Квашневски, Бил Ричардсън, Вени Марковски, Георги Готев, Дик Рош, Жуел Руйе, Любомир Кючуков, Мелик Кайлан, Миодраг Влахович, Симеон Сакскобургготски, Феликс Додс, Чарли Инглиш и др. също излязоха с убедителни свои анализи и обосноваха очакванията си относно вероятните сценарии за развитие на диалога между петте велики сили в Съвета за сигурност от 5 октомври нататък.

Следва да се има предвид, разбира се, че никой експерт или политик не би могъл с абсолютна сигурност да предскаже хода на предстоящите събития. Предвид на това, „добре информираните и рационални спекулации“ по въпроса трябва да бъдат добре съобразени с обичайната практика на селекционния процес в ООН и наистина да се основават на добро познаване на сегашните интереси на великите сили.

Всички авторитетни фигури от горния списък предвиждат, че – в процеса на селектиране на кандидатите в Съвета за сигурност – г-жа Ирина Бокова може наистина да се превърне в приемлив компромис за петте велики сили. Това се очертава да стане, след като двете водещи страни – САЩ и Русия – последователно подложат на вето – всяка по свои специфични геостратегически съображения – кандидатите, които досега са били временно класирани преди българската кандидатка.

Това се очертава да отнеме няколко „цветни гласувания“ в Съвета, за да се потвърди окончателността на заетите позиции, при които последователно ще бъде наложено вето – от едни или други велики сили – на иначе силни кандидати, които ще се изправят пред реалния тест за своята дипломатическа пригодност или непригодност за ГС на ООН.

В такава перспектива очаква се Антонио Гутереш вероятно да продължи да бъде блокиран с упорито налагано вето от Русия, тъй като – макар и професионално силен и надежден мениджър с висок държавнически ранг – той идва от регион на ООН, който вече 30 години, т.е. 43% от времето на съществуване на организацията, се е ползвал от изключителната привилегия да излъчва силни личности за генерален секретар.

Счита се, че тази арогантна практика вече трябва да спре и да се даде възможност на силни кандидати от други региони на ООН да допринесат за работата на ООН, което принадлежи на всички нейни страни членки. Русия не би могла да бъде доволна и от перспективата бивш премиер-министър на държава, членка на НАТО, да стане следващия ГС на ООН. Заедно с Русия Китай също е загрижен от вероятността Гутериш (или Георгиева, ако тя наистина бъде номинирана) да прокарват западната линия по сложни казуси като Сирия. Наред с това, като бивш президент на Социалистическия интернационал, Гутериш съвсем не е „по вкуса“ и на неоконсервативните сили в Европа. Техните интереси за блокиране на този „водещ кандидат“ сега изглежда съвпадат – по съвсем различни причини – с тези на Русия. Какво любопитно стечение на стратегическите интереси между силни, но донякъде противоположни фактори в международния живот на Европа.

Практиката на ООН е в подкрепа на Ирина Бокова

Следва да се има предвид също, че както показва историята на селекционната практика на ООН, никога досега бивш президент или премиер-министър на страна членка не е бил препоръчван за генерален секретар на ООН. Постоянните представители на петте велики сили, които обикновено са на равнище посланици, просто се затрудняват в ежедневната си дейност да работят ефективно с бивши политици с висок държавен ранг, които неизбежно развиват голямо „лично его“ и често излизат с грандомански идеи за целите на собствената си реклама, които не би следвало да бъдат реализирани в условията на ООН. Такива кандидати с висок йерархически ранг в момента са Антонио Гутериш, Хелън Кларк и Данило Тюрк, които засега си остават сериозни конкуренти на българската кандидатура.

Подобна печална съдба се окачва да имат и следващите двама кандидати, които се нареждат в първата четворка след четвъртото индикативно гласуване в Съвета за сигурност. Досегашните резултати на словака Мирослав Лайчак (7 осреднени „окуражителни” гласа), който в последното индикативно гласуване неочаквано излезе на второ място с 10 „окуражителни” гласа, както и на сърбина Вук Йеремич, налагат мнението, че тези конкурентни на България кандидатури вероятно също ще бъдат блокирани – този път от САЩ.

Причините за това са подчертаната близост на тези двама кандидати с политиката на Русия, изразена в последно време чрез активни публични демарши на високо държавно равнище, демонстриращи желание да съдействат на Москва за реализиране на нейната политика спрямо ЕС, особено за премахване на санкциите на Запада срещу Русия и по позицията на Сърбия относно Косово.

Такова развитие не би било непременно нещо лошо за България, която също е жертва на този вид санкции, но в случая става дума за откриваща се възможност да бъдат отстранени двама сериозни конкуренти на българската кандидатура. Това би било полезно за дипломатическия успех на страната ни в ООН. Подобни анализи се предлагат например много убедително както от Дейвид Кларк, така и от Дик Рош (бивш ирландски министър и европейски депутат), Жуел Руйе (авторитетен журналист по ООН от „Дипломатически куриер“), Миодраг Влахович (бивш външен министър на Черна гора) и Мелик Кайлан (опитен журналист по ООН в сп. „Форбс”).

Необходимите изводи

В порядък на обобщение – може да се очаква с голяма вероятност, че след последното предварително индикативно гласуване на 26 септември и началото на истинското състезание в ООН от 5 октомври нататък българската кандидатка Ирина Бокова постепенно ще излезе на преден план в последователните „цветни гласувания“ между двете основни групи страни, членки на Съвета за сигурност. Нейната позиция на един от водещите кандидати може – още през м. октомври – да стане предмет на сериозни преговори между Русия и САЩ за евентуалното й селектиране за ГС. Това вероятно ще се окаже един продължителен процес, който може да отиде чак до м. декември.

При такава перспектива след 26 септември и особено след 5 октомври вероятно ще бъде необходимо премиерът Бойко Борисов отново да прецени как и в какви нови направления следва да се насочи външнополитическата кампания на българската дипломация в подкрепа на номинираната кандидатка на България, г-жа Ирина Бокова. Тя не следва повече да бъде оставяна практически сама да се бори за по-добро място във временното класиране на кандидатите, защото „цветните гласувания“ вече ще придобият важна „избирателна стойност“.

Кампанията на България в ООН си остава прерогатив и държавно задължение на българското правителство. В изпълнение на тази важна външнополитическа задача, правителството е облекчено от достойнствата и успешното представяне на г-жа Ирина Бокова в ООН. Изпращането на официални писма с молба за подкрепа на българската кандидатура до наши партньори по държавна линия е правилна стратегия на премиера Бойко Борисов и на МВнР, което е призвано да подготвя и поддържа дипломатическата кампания.

Това обаче е съвсем недостатъчна стъпка. Авторитетни български дипломатически представители, начело с премиера, президента, външния министър и председателя на Народното събрание, следва да използват качествени свои връзки в страните, членки на Съвета за сигурност, за да осигурят достатъчна подкрепа за успеха на българската кандидатура. Това не са лесни договорки, но те обещават значими политически дивиденти за тези представители и държави, които съумеят да ги постигнат.

Г-жа Ирина Бокова, която продължава да има големи шансове да бъде селектирана в оспорваната надпревара в ООН, следва да остане единственият номиниран кандидат на България. В момента няма никакво основание дори да се обсъжда възможността „алтернативен кандидат“ да бъде представен в ООН. Никоя уважаваща себе си държава не прави така в напреднал стадий на подготвителния селекционен процес и преди началото на истинското състезание в ООН, особено ако е номинирала кандидат, който вече е постигнал възможния за сегашните обстоятелства успех. Очевидно не съществуват убедителни аргументи, за да се направи такава дръзка и дестабилизираща маневра в разгара на дипломатическото състезание в ООН.

 

* Авторът е д-р ист. н., независим консултант (RAD Consulting), асоцииран член на Института за икономика и международни отношения, старши дипломат от кариерата (МВнР, 1975–2013), специализирал в ООН и заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система (1997–2013).