За «Европейската хидра» на брюкселската евроадминистрация Печат
Автор Експерт   
Неделя, 25 Септември 2016 13:51

За «Европейската хидра» на брюкселската евроадминистрация

В памет на незаменимата ни семейна приятелка Васка Ралешова!

д–р Огнян Гърков

Щом се концентрирам отново върху актуалния риск № 1 за националната ни сигурност: бегълците-интервенти в и през България, не мога да подмина с мълчание тревожния, но прецизен анализ на Симеон Николов от 19.09.2016 г.: След «фронтова държава» искат да бъдем и «бежански лагер». А ние се гордеем, че ни обръщат такова внимание!”, публикуван в Еxpert.bdd.

Цитирам особено точната му констатация след Братиславската среща на ЕС на върха, на 16 т.м.: България се самоманеврира в капана на разработения от ЕК вариант „С” и ще попадне в южния пояс страни от Балканите до Португалия, които ще се превърнат в бежански лагери като първи етап от плана за размиване на идентичността на европейските народи”.

Aлиансът пасува по щекотливата тема, вкл. по чл.5 от Вашингтонския договор. По мои лични впечатления младежите от «Фронтекс» не изглеждат претоварени от работа, съдейки по времетраенето на жизнерадостния глъч при непринудените им контакти с рускинчета и други чаровни летовнички по Южното Черноморие. А европейските зевзеци реагират с вицове, с почти расистки привкус, от рода на следния:

„Седи Хасан, мръсен, одърпан, с развалени зъби на брега не река Шпрее в Берлин, самотен и угрижен. И като в приказките - изведнъж от реката изплува златната рибка и му казва: “Хасане, ще изпълня три твои желания. Слушам те.”

- „Искам да имам такива красиви, бели и здрави зъби като тукашните хора”!

- Хоп! Хасан е в луксозен зъболекарски кабинет, в който сериозен зъболекар работи старателно над челюстите му. Хасан обяснява, че няма с какво да плати, но зъболекарят го успокоява, че лечението вече е платено от еврофондовете.

Хасан се сдобива с прекрасни зъби, а рибката го пита за второто му желание.

- „Липсват ми жените, децата и всички родители и ми е тъжно”.

- Хоп! Голяма светла вила, обзаведена и с много стаи за всички: булките, децата, родителите, родителите на булките...радост, щастие, прегръщат се...Хасан е притеснен, че няма с какво да плати, но отново му се обяснява, че всичко е платено по не знам кой си фонд за закрила на семействата на бежанците на ЕС.

Пак се появява златната рибка: - „Какво е третото ти желание, Хасане”?

- „Искам да съм бял, рус и синеок”!

Хоп! Хасан е пак на брега на Шпрее, опърпан, мръсен и с развалени зъби. БЯЛ, РУС и СИНЕОК. Пита златната рибка:

- „Какво става”?

- „Нали си вече бял, оправяй се сам””. !?

Трите политически партии у нас на основата на непреобладаващ етнос по разбираеми мотиви тактично „еврофилски си кютат” по темата. Евроатлантиците пледират за европейско решение. Правителството, перманентно подсмърчейки за евросубсидии, показва склонност към берлинско-брюкселски проекто-мишкувания. То не реагира толкова национално отговорно както вишеградци и наши балкански съседи от запад. Останалите чуждофили вероятно изчакват по-ясни инструкции от съответните столици, все пак критикувайки гамéнската политизцепка на внука Толстоев.

Правителството не може или не желае да схване, че опитите за примитивизиране на България и Европа предполагат аналогично решителни реципрочни противодействия, включително предприемане на суверенни национални мерки за възпиране на неканените гости. Сериозно препятствие е  обюрократизираният държавен и европейския апарат, трудно доказуемата им корупция, недееспособността и липсата на мотивация у брюкселската администрация («Европейската хидра» - според евродепутата Рихард Сулик, председател на словашка партия) да си наруши рахатлъка с набелязване на искрено реални мерки за осуетяване на мигрантското нашествие.

Сулик е не само една частично успешна реплика на евроскептицизма на бившия чешки президент и водещ политик проф. Вацлав Клаус, когото познавах доста добре. Словашкият евродепутат е нестандартен политик. В анализ, публикуван в „Svobodný svět”/12.04.2016 г., той лансира тезата, че обикновените граждани на държавите-членки (ДЧ) на ЕС често не са наясно с нескромните финансови привилегии на съвременната либерално-лява европейска аристокрация, т.е. елита на Европейския съюз. Р. Сулик опростява базата за сравнения чрез смесване на монархическите с благороднически и аристократически рангове и титли, абстрахирайки се от руските понятия за дворянство (по-низшите аристократи). Добре известно е, че социалдемократът Мартин Шулц, председател на ЕП (Европейския парламент), не се свени „да свързва двата края” с месечна заплатица от 29 000 евра (€). При средна заплата в България, колко?

Наистина, новата европейска аристокрация (НЕА) на ЕС може формално да бъде сравнена с някогашните европейски крале, царе, принцове, войводи, боляри... Само във френския двор на Людвик XIV, прочут със жизненото си кредо „Le etat c'est mois“ (= „Държавата това съм аз”), според Сулик, се подмотквали около 5000 „функционери”, които бихме могли да наречем по-пейоративно, „откровени хрантутници”. Около тях са били на разположение други хиляди служители, чиновници, послушници...

Знаем, че в Средновековието в Българско, в съседните и в други несъседни земи към последната категория са били привличани главно Кириакстефчовци и тем подобни, но приблизително такава е била матрицата в Европа. Днес обаче вместо царе, боляри и пр. имаме НЕА, т.е. Европейска комисия, Европейски парламент и Върховна служба за външни действия (политика), ръководена от поредната свръхамбициозна дама.

Цитирам Сулик, с дребни ремарки: „Всеки (нео-евро-)аристократ си има своя прислужничество”/ибрикчийство, което се нарича секретариат. Секратариатът на Мартин Шулц е от 38 чиновници! Сред тях са шеф на секретариата и заместници, които имат 8 асистенти и съветници. Други 5 асистенти и съветници отговарят за протокола и програмата със срещи, допълнителни 5 се грижат за вътрешни работи, други 6 за външни. Работата с медиите обгрижват 8 асистенти. На Шулцово разположение е личен сервитъор, шофьор и „Clerical asistent“ (вероятно само Господ знае що е това!).

По-низшите аристoкрати в ЕП се наричат заместник-председатели и също имат свои „дворове”, още по-низшите са депутатите. И те получават прилични пари за своите антуражи (около 25 хиляди евро за асистенти и канцеларии). Евродепутатите са единствените, които можем да избираме пряко като редови електорат и – по оценка на Сулик – „може би затова те не решават почти нищо”.

По същество в Европейската комисия (ЕК) е същото, но там НЕА е доста по- многобройна. Крал/цар е председателят на Комисията с 29 хил. € месечна заплата. По-низшите аристократи са комисари (с по 24 хил. €), под тях са генералните директори с 22 хил. €, директорите (18 хил. €), зав. отделите (13 хил. €), личните асистенти (12 хил. €) и т.н. и пр. Само ЕК ангажира 24 хиляди души, а ЕС като цяло има към 60 хиляди служители с годишен бюджет, по свое усмотрение, около 10 млрд. €! „Това е истинска аристокрация, по-добре поставена от средновековната”, възкликва Сулик. „С разликата, че в миналото аристократите не са работели нищо, а днешните само имитират  дейност. Т.е., измъдрят поредни недомислици с извинението, че подобряват живота.  Забраняват ментоловите цигари, например, или класическите ел.крушки”, унифицират тоалетните чинии, кривината на краставиците и под. Подкрепят неефективните фотоволтаични електроцентрали, а уж искат да развият най-конкурентноспособната икономика в света. Поне така са вписали в Лисабонската, а по-късно в Стратегия 2020. Инак потребяват много хартия, а по производство на документи ЕС няма конкуренция.

По квотния принцип България е също представена в новата европейска high-каста, въпреки работническо-селския произход, широкобузест визаж, и недоизяснено curriculum vitae на най-високоранговата ни нео-евро-аристократка в ЕК. В НЕА си извоваха тихи пристанища претърпял фиаско в политиката български екс-премиер, почиват си няколко бивши министри – преобладаващо външни. Никой от последните явно не е бил син на шифровчик, та да излази на по-високо платен рахатлък в ООН.

На равнище маркиз-граф-барон в ЕП наред с иностранни ерудити, е!, понякога разнообразени с хокеисти, екс-порно звезда или устатници, нашата репрезетация варира между екс-номенклатурни рожби, активни в миналото политици до преобладаващи в последно време полуневръстни роботни профили от Партията-Победител на всяка цена, през последните години.

Сред аристократичния ни пролетариат преобладават бивши ескуайри (оръженосци) Санчо Панси/-ове/, които на времето, подбрани едва ли не от улицата, коленопреклонно ибрикчийстваха на тогавашните работещи еврочиновници при т.нар. screening и acquis communautaire, общувайки на broken English (развален английски) на базата на българо-шопски диалекти вместо да водят реални преговори за приемането на България в ЕС. Така изместиха рицаря-идеалист Дон Кихот, издрапаха местенца в ЕО-Брюксел и присвоиха титлата на бедния хидалго. За беда някои от тях израстнаха по стълбицата, върнаха се в България и заразяват с аристократизма на интелектуално-творческо безсилие, непоемане на отговорност и безкритично козируване. И развиха риск от професионално заболяване: хемороиди (маясъл) от нищо-не-правене.

Най-непопулярните избори не само у нас са тези за евродепутати. Не само, че кампаниите са скучни и кандидатите не говорят конкретно, но избирателите от опит научиха, че с 99% вероятност това ще е последната им среща и в случай на успех.

Най-порочното в ЕС е, че т.нар. НЕА, освен евродепутатите - неизбирана в преки демократични избори, а назначавана – съставя европейското законодателство и правила, задължителни за държавите-членки, които тя самата (НЕА) безгрижно нарушава. А разходите възмездяват поданиците, в наше време – данъкоплатците!

Ако си въобразяваме, че живеем в действителна демокрация, нека отговорим на реторичния въпрос на Рихард Сулик: „В какви избори да участвам, ако не искам напр. г-дата Мартин Шулц, Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Марио Драги и други челни представители на ЕС, които никой не е избирал, да продължават да решават моята съдба?” Отговор: „Няма такива избори, аристокрацията не се подлага на избори!”

Същият въпрос резонно можем да зададем и у нас: Защо да издържаме раздут диктаторски апарат от безмислени чантаджии, който след избори се поразчиства, но следва почти неизменно поразрастване; паразитира върху човешкия живот и става все по-неефективен и корумпиран?

В заключение: Изказвам съчувствие, разбиране и хуманна солидарност към сирийските майки и деца – транс-трансгранични бегълци! Но екстремалната обстановка в родината и региона им, причинена от външни и техни вътрешни фактори, колидира с разбираемия човешки инстинкт за собствено, българско национално самосъхранение.

Премесването им с мигранти от други региони създава условия на примитивна неидентифицируемост на кандидат-преселниците: персонална и на целите им. Явно е, че евроаристокрацията не желае или няма капацитет да овладее процеса. Остава да се подсигурим сами, дори да е по иронизираната севернокорейска доктрина „чухче”.

25 септември 2016 г.


д-р Огнян Гърков

ogniangarkov.blog.bg