Мнения и коментари на български дипломати от БДД по казуса Бокова–Георгиева, Част Втора Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 29 Септември 2016 19:25

Мнения и коментари на български дипломати от БДД по казуса Бокова–Георгиева, Част Втора


Радослав Деянов, дипломат, пълномощен министър, заемал ръководни позиции в международни организации в Женева, Ню Йорк, Хага и Виена

Това решение създава ситуация, която е в силно противоречие с процедурите и традициите на организацията. Това ще създаде големи трудности в сегашния селективен процес.

На първо място в самата ООН новината няма да бъде посрещната радушно – и то най-вече заради това, че се обърква последователността на разглеждане на отделните кандидати; създава се нерегулярност, която ще наложи измамения във вече набелязания график. Т. е. новият български кандидат ще започне представянето си срещу една негативна нагласа, която вероятно ще настрои срещу нашата страна в Съвета за сигурност. Но нека наречем това „малкия проблем“.

Който познава процедурите на селекция в Съвета за сигурност ООН знае, че надпреварата все още формално не е започнала. Затова можем открито за кажем, че този неуместен ход е резултат от пораженческата нагласа на правителството – която се дължи на лоша информираност, неадекватен анализ и некомпетентост на съветите, които премиерът Бойко Борисов е получавал досега. Не може да се сменят конете по средата на състезанието, дори когато най-същественият му етап не е започнал! За всеки кандидат е важно да остане в „основната група“ когато започнат да гласуват с различни по цвят бюлетини в Съвета. Това ще покаже отношението на великитие сили, които ще определят крайния победител.

Срещу Ирина Бокова се води открита кампания от нео-консервативни среди извън България, които намираха добра опора сред спонсорирани от тях кръгове у нас. Част от дипломатите, натоварени с организирането на кампанията на г-жа Бокова бяха не само нелоялни към държавата, но и нелоялни в подкрепата си за кандидатката на нашата държава. А това е много силно обстоятелство. Ако тя събира подкрепата на голяма част от делегатите, докато правителството й работи в обратна посока, кой разумен дипломат ще се вслуша в позицията на София.

За щастие на света, този психологически натиск, с който се опитаха да повлияят на решението на българското правителство, не играе роля за окончателното решение за селекция, но нанесоха вреда. Кръговете, които се опитваха през цялото време да обосноват кандидатурата на Кристалина Георгиева, залагаха на „леви“ и „десни“ решения. Което в ООН е немислимо – това е организация, създадена в името на компромиса, на свързването на различните подходи и намирането на общи решения. Организацията разрешава конфликти, тя е надпартийна и деидеологизирана. Цялата ситуация в момента показва една видимо неразбиране на функциите и принципите на ООН от дипломатическите съветници на премиера Борисов.

Ирина Бокова се смяташе за потенциален компромисен кандидат за всички (бел. ред. постоянни членове на Съвета за сигурност) – и не само за България, но и от съответните играчи в международен план. Тя е доказала безпристрастност в разрешаването на най-различни конфликти, възможностите си да разрешава проблемите на страни, които са в конфликт с ООН по един или друг повод. Тя «съживи» мястото ЮНЕСКО като международна организация. И безспорно е доказала качествата си на експерт и вдъхновен дипломат-лидер, който би бил много удобен компромис. И вярвам, че на нея щеше да се гледа така. Сега, хората, които трябва да вземат решенията ще бъдат напълно объркани.

След днешното решение на Министерския съвет най-вероятно ще се наложи забавяне на процедурата – за да бъде „изслушан“ новият български кандидат – позициите му, визията му за бъдещето на ООН, отговорите му на въпроси от делегати и граждански организации, както постъпиха с другите кандидати. Дори и така ще съществува едно постоянно объркване коя е българската кандидатура и ще има много неудобни ситуации за страната ни.

Вестник «Труд», 29 09 2016 г.


Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.министър на външните работи, член на УС на БДД

Първото нещо, което съобщенията за подкрепа на новата българска номинация  за генерален секретар на ООН за съжаление доказват е, че правителството в София отдавна е работило срещу собствената си, българската кандидатура.

Практиката е между държавите, в резултат на продължителни преговори, да се постигат договорености за взаимност на подкрепата. Често този процес завършва с размяна на ноти. Което няма как да се случи в часовете след оповестяване на новата номинация. Впрочем, индиректно това бе потвърдено и от заявлението на външния министър, че са направени консултации и смяната е получила подкрепа от редица страни – което също физически няма как да стане в часовете между гласуването в Съвета за сигурност на ООН и официлната смяна на номинацията. Което пък означава, че правителството е поставило условието за конкретен резултат от гласуването на 26 септември, като същевременно е работило срещу постигането на тази цел, за да има мотив за официонализиране на предварително взето решение.

Подкрепата никога не се декларира публично за да не предизвика напрежение в отношенията с другите държави, имащи свои кандидати.

Едва ли е реалистично да се очаква подкрепата на Великобритания на този етап – както и по отношение на досегашната българска кандидатура, Великобритания няма да даде подкрепа на никой друг, докато има кандидат от Британската общност (а това е новозеландката Хелън Кларк) – просто защото рискува за загуби 52 гласа от тази общност при следващи избори в системата на ООН, където самата тя би имала кандидат.

Искрено се надявам, че изтеклата информация за предварителните условия от новата българска номинация, а именно кандидатурата да бъде кандидат на региона и да не получи вето, не отговарят на истината. Противното би означавало непознаване на материята и би поставило България в твърде деликатно положение.

Буквално преди няколко дни колега дипломат ме попита как живеете заедно, като толкова се мразите? Нямах отговор.

Кристалина Георгиева вероятно ще напусне поста си в Еврокомисията и ще разчисти пътя за германските интереси във важния финансов ресор

Епицентър.бг, 29 09 2016 г.

 

"С този ход на правителството България влезе в учебниците по дипломация. Той може да претендира за челно място в графата "неадекватни действия".

Българската държава не може да оттегли Ирина Бокова. Така ние в момента сме в реалната ситуация да имаме две кандидатури от момента, в който официално Кристалина Георгиева бъде номинирана пред ООН.
Ситуацията е дотолкова абсурдна, че ООН като система на здравия разум и държавната отговорност даже не е предвидила, когато са се създавали правилата за избор на генерален секретар, подобна възможност. И затова не е и предотвратено като вариант една държава да има двама кандидати.
България няма никакъв шанс. Тя сама пропиля своите шансове да заеме тази позиция. Нещо повече - тя компрометира до голяма степен възможностите и шансовете на Източна Европа като цяло, която залагаше на нашата номинация.

Дума, 29 09 2016 г.

 

Симеон Николов, гл. редактор на Експерт–бдд, директор на Център за стратегически изследвания, бивш дипломат и член на УС на БДД

Въпросите са за цената, достойнството,  професионализма и морала в тази сложна плетеница и последствията от всичко това.

Първо, относно цената има два ясни и два неясни отговора. Ясно е, че България пропусна уникалния си шанс да има генерален секретар на ООН и такъв няма да се появи през следващите десетилетия. Ясно е, че българското правителство провали и полагащата й се възможност на групата страни от Източна Европа, да достигнат със свой кандидат до най–високия пост.

Неясните въпроси са: дали като игра очевидно в интерес на кандидат на друга държава, българският премиер е поискал нещо насреща. Съдейки по манталитета и поведението на нашите държавници, вероятно го е направил без да поиска нищо или в най–добрия случай е отиграл топката на принципа «кон за кокошка». Нали така отказахме «Южен поток», за да може седмици след това Германия да лансира «Северен поток–2»? Другият  въпрос е, не платихме ли твърде много, загубвайки едновременно с поста на генерален секретар и този на еврокомисар по финансовите въпроси, който е изключително важен и с много по–преки ползи за България?

Второ, относно достойнството, няма съмнение, че ударихме дъното, а в международните отношения това оттеква с години напред. Няма страна, която да е предавала собствения си кандидат и да е работила задскулисно срещу него. Оттук нататък всеки дипломат ще знае, че с България може да се пазарят, могат да я купят, да я използват за свои интереси. Онова, което ще усещаме все повече че липсва, ще е уважението към нас на международната сцена. Нали пренасяхме посланията на изнудващия ни Ердоган до Брюксел и не получихме ли в отговор изолация и призива на Меркел за спазване на «Дъблин–3» и на Орбан за превръщането ни в буфер за бежанците? А днешнят случай повдига и други въпроси: Ще чакаме ли отвън да ни посочат, кого да изберем за президент? Ще се съгласим ли да станем бежански лагер за да угодим на онези, които предизвикаха бежанската криза, но искат да живеят спокойно? Ще опрвдаем ли името, което ни даде г–жа Нюланд на «фронтова държава», позволявайки да ни преврнат и в огнище на един военен сблъсък?

Трето, относно професионализма, българските дипломати и  всеки средно интелигентен български гражданин могат само да си представят, с каква подигравка, насмешка и ирония чуждите дипломати в страната наблюдават и коментират аргумените на българското правителство. Защото всеки знае, че истинският избор още не е започнал и едва от 5 октомври ще се гласува с цветни бюлетини, които ще покажат, каква е подкрепата на петте постоянни членки на СС на ООН, чийто гласове са решаващи.

А всички досегашни предвартилени гласувания имаха за цел да отсеят само неудачните кандидати и те сами да се откажат. Политизирането и идеологизирането на процеса на избор на генерален секретар на ООН от българските политици показва липса на елементарни познания за международната организация и дипломация, липса на политическа култура и издава примитивната им представа за това като за избор на кмет в някое провинциално селище. А ако един премиер може да бъде «подведен» с това, че ЕНП настоявала да има свой кандидат, когато и на журналист–стажант трябва да е ясно, че кандидатите за генерален секретар се издигат от държави, а не от партии, то тогава, как този премиер ръководи правителство и държава?

Репликата от Реформаторския блок, че трябвало да има «десен» човек на този пост ги изпраща в най–безпросветния ъгъл на нашето общество. Не само в международните организации, а и в МВнР и МО има задължителна деполитизация. А с идеологизация не може да се прави сериозна политика. Неспособността на управляващи и политици да оценят професионализма на Бокова издава липсата на професионализъм у самите тях, незачитане на изискванията на ООН за да си позволиш да отзовеш кандидат с утвърден авторитет и дипломат от  световна класа и да го замениш с един финансист, който ни предлагаше да решим демографския си проблем с бежанци от мюсюлманските страни.

Четвърто, относно морала, ясно се очертаха различията между онези, които пишеха гнусни писма до СС на ООН, изтъквайки неадекватни и заравени вече от света аргументи от една отминала епоха и огромната част от българското общество, както показва и последното социологическо изследване, които подкрепят утвърдения на международната сцена професионалист.

Въпросът е, тези дребни душички, които изливаха помията срещу Бокова, дали щяха да се откажат от операция на болното си дете, ако тя беше такъв световно известен хирург? Нека психолозите да обяснят, какво трябва да имат в сърцата и главите си тези хора, които не могат да се зарадват на успеха на една българка, а този успех взривява в тях омраза и подлост?

Другата страна е неморалното в решението на правителството. То подсказва всеизвестната истина в нашето общество, че и професионалист да си, нямаш шанс за изява, ако не влезеш в комбинациие и игрите на политическите сили. Ако Кристалина Георгиева имаше поне малко морал в себе си, нямаше да организира клеветническа кампания срещу друга българка, нямаше да заплашва премиера, нямаше да мълчи, когато искаха отговор относно намеренията й.

Колкото до предложенията на някои за оставки на министри и недоверие към правителството, това едва ли може да помогне.

Проблемът е много по–дълбок, той е системен, имаме криза на държавността и именно по това си заслужава да се мисли и решително да се действа, ако «чипът ни» наистина не е «сбъркан». В противен случай ще продължим да летим с шейната по пързалката, по която са ни пуснали.

Епицентър.бг, 28 09 2016 г.


Георги Димитров , бивш главен секретар на МВнР, посланик на България в Белград от 2005 до 2012 г. В МВнР отговорял пряко за ООН, бивш главен секретар на МВнР

Кристалина Георгиева няма шансове. Не искам да обсъждам качествата ѝ, но тя няма необходимия профил. Първо, тя няма опит в дипломацията, което е много важно. Второ, не е запозната със системата на ООН. Гутиериш е бивш върхомен комисар по бежанците - голяма организация в системата на ООН. Бокова е също оттам. Данило Тюрк е бивш заместник генерален секретар на ООН, Малкора бивш шеф на кабинета на Бан Ки Мун и т.н. Това са хора, които познават ООН и които системата на ООН познава.

И други са се опитвали да заемат различни позиции, но по такъв скандален начин не е правено. Да се намесиш в едно състезание за такъв пост не е шега работа. Тук не става дума за избор на читалищно настоятелство. Не може така да се прави и това никой няма да го погледне с добро око.

Но за съжаление ние не се учим от грешките си. По същата схема навремето Филип Димитров прецака проф. Александър Янков за Международния съд в Хага. Това е голяма позиция, а Александър Янков е безспорен авторитет. В регионалните групи се бяхме разбрали, че България ще издигне Александър Янков и никой не си представяше, че може да не е той. И изведнъж следващото българско правителство на Филип Димитров реши, че няма да е Александър Янков, а, лека му пръст, покойният Илко Ескенази. Само че с цялото ми уважение към Илко Ескенази, той не беше специалист по публично, а по търговско право, а там се разглеждат междудържавни дела, нямаше авторитета на Янков, а освен това там беше неписано правило, че човек над 60 години не е приемлив. А ние си мислехме, че просто защото България издига друг, те ще го приемат и край. Вижте колко аналогии има този случай със сегашния - и смяната, различния профил на този, когото предлагаме, другите кандидати.

След издигането на кандидатурата на Ирина Бокова, ако я бяха оставили сама да си прави кампанията, щеше резултатът да е по-добър, отколкото с т.н. подкрепа на хора като Митов и като Тафров в подмолието на Кристалина Георгиева и т.н., които ходят и говорят против нея. Тя е правила две тежки кампании и знае как става това, а оттук нататък зависи колко сме се орезилили. Но след като Ирина Бокова издържа на тази помия, за мен тя вече е победител.

 

Георги Готев, зам.главен редактор на EurActiv.com, член на БДД

Как България лобира да своя кандидат!

Ето какво стои зад падането на „рейтинга“ на Бокова. Освен чутото и видяното, включително речта на Плевнелиев, в която той не й произнесе името, когато каза, че България има силен кандидат. Посланикът Георги Панайотов е звънял в секретариата на ООН, за да пита каква е процедурата, за да може България да си смени кандидата. Това се знае от мнозина в ООН, представете си дали това помага на Бокова? А Митов е звънял на външните министри от Съвета за сигурност, постоянни и непостоянни членове (същите, които гласуваха днес), за да ги уведоми, че България ще номинира Кристалина Георгиева. Хайде сега да видим, какъв резултат ще има Бокова? Пак си е много дъбър, ако ме питате мен, след всичката тази мерзост. Бокова е като направена от желязо и тя свети със собствена светлина. Процедурата за оттеглане на кандидат не се е харесала на Митов и компания, защото тя изисква Ирина Бокова да подаде молба да се оттегли.

26 09 2016 фейсбук

Това е национално предателство, премиерът Борисов се огъна на чужд натиск. Има страшно много задкулисие около тази номинация. Кристалина Георгиева няма никакъв шанс, за разлика от Ирина Бокова, която беше де факто фаворит. Премиерът Борисов ще плати много висока цена за това решение на предстоящите президентски избори. Кристалина Горгиева има шансове в европейските институции, където си е завоювала добро име, но тя е непозната в рамките на Обединените нации и тя не е дипломат. За разлика от Ирина Бокова, която познава всички изключително сложни международни теми, към която се обръщат, защото тя е помагала за тяхното решаване, Кристалина Георгиева ще трябва да се допитва до чиновници, защото тя не познава темите. Разбира се, тя няма да стигне до този пост, но така или иначе това е един много, много погрешен ход на премиера Борисов, който той е взел под натиск на чужди сили. Аз не вярвам Ирина Бокова да се оттегли, но страна, която има двама кандидати, просто за нея ще забравят. Зад Кристалина Георгиев стои галактиката на Джордж Сорос и една прослойка на Европейската народна партия, която изповядва някакъв пещерен антикомунизъм.

28 09 2016 г. frognews.bg

 

Жоржета Пехлованова, дипломат на отговорни постове в Латинска Амерка, автор на пет книги за дипломацията

За първи път се издига неразпознаваем в дипломацията кандидат. Биографията й в международните отношения е на дете в прогимназия. Ирина ще продължи да се бори и ще успее, но правителството замени тогата на дипломата за сребърник. Нямам думи!

Браво, господин Плевнелиев! Вие се изложихте пред света с Вашето двуличие. Съдбата забавя, но не забравя. Срамувам се, че имаме такъв президент и такова правителство. Досега Ирина Бокова вървя сама напред, а всички вие я удряхте по кокалчетата. Тя ще продължи напред, както досега - сама. Тя не се отказва нито от България, нито от българския народ. Не се отказват от нея нито България, нито 2/3 от българския народ, Бокова ще победи защото работи в името на кауза, а не за интерес, но как ще я гледате утре в очите? Какво оставяте Вие зад гърба си като президент?

Безумие! Г-н външен министър, на колене пред един дипломат като Ирина Бокова, Вие сте само един епизод в дипломатическата история на България, под №1 на Вашата васална дипломация, която провеждате в България. Бокова е на светлинни години от Вас - тя е висш дипломат с 30 години доказала се с образование, стаж и опит, два мандата е в системата на ООН /където Вие искате да влезете/, избирана и преизбирана от 196 държави два пъти и заема втория по важност пост в ООН, генерален директор на най-голямата агенция ЮНЕСКО в Организацията. Така, че Бокова, която е от системата, ще продължи в надпреварата и ще спечели, "на пук врагу", както казал Ботев - "на пук врагу,. на пук и вам, патриоти,. аз веч нямам мило, драго,. а вий... вий сте идиоти!"

Грешно заглавие на съобщението - Българското правителство няма право да издига шеф на ООН, а само може да предложи кандидат. Оправете си медията! "Павителството ще подкрепи еврокомисаря Кристалина Георгиева за шеф на ООН, обяви премиерът Бойко Борисов в началото на днешното правителствено заседание. Досегашният ни кандидат – Ирина Бокова, обаче остава в състезанието. Премиерът й пожела успех, но отбеляза, че правителството счита, че Георгиева ще е по-успешна кандидатура. Съгласно правилата за избор на генерален секретар на ООН не е възможно кандидатура да бъде оттегляна от друг освен от самия кандидат. Следователно правителството не може да оттегли кандидатурата на Ирина Бокова и тя остава в играта.

Резил за българската дипломация и за 2/3 от българския народ, който стои зад Ирина Бокова. Самоубийство за България!

Фейсбук, 28 09 2016 г.

 

Георги Караславов, международник, балканист, латиноамериканист, член на БДД

Да припомня, на фона на това безумие днес, на което сме свидетели около Бокова, за едно друго безумие отпреди 100 и няколко години.
През 1911 номинират за Нобелова награда Пенчо Славейков. Политици, короната, писатели и т.н. от завист и яд, правят всичкото възможно мръсно, за да провалят кандидатурата с интриги, злословия и т.н. Тази подла и подмолна атака към Пенчо Славейков, като номинация за Нобеловата награда за литература влошава здравето му и го принуждава да напусне България и да отиде в Италия, където умира огорчен през 1912 г..
Та когато четем негови произведения или пазаруваме с банкнотата от сегашните 50 лева, нека си спомним за този грозен епизод от литературната ни история и за дребнавия и силно завистлив нрав у българина.

Фейсбук, 28 09 2016 г„

 

Петър Воденски, посланик в Турция, Кипър и Молдова

С решението си - под натиск отвън - за оттегляне на И.Бокова и номиниране (на този етап) на Крист. Георгиева за кандидат за ГС на ООН, влизаме за втори път в букварчетата по дипломация, където студентите ще бъдат обучавани, че "така не се прави".

Първият път беше, когато, също под външен натиск, след Втората световна направихме опит да превърнем българите от Пиринския край в "македонци" - с внасяне на емисари от Скопие и Белград, насилствено сменяне на записите в паспортите и пр. (имам още живи роднини в Сандански, изживели това).

Третото е приемането от страна на българското правителство - България да бъде превърната в буфер между Шенген и Турция, което след има-няма двайсетина години ще доведе до създаване на тази територия на качествено нов ред (да не се разпростирам).

Приликата между трите неща е, че могат да се характеризират с термина "национално предателство".

Но пък има и добра новина - ББ влиза в историята! Вярно, че влиза в не особено добра светлина, но пък влиза!

29 09 2016 , фейсбук

 

Валентин Радомирски, посланик и бивш съветник в правителството на Тройната коалиция

Решението на правителството да оттегли кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН е безумие, абсолютна грешка. Така може би изпълняваме плана Кристалина Георгиева да бъде отстранена  от финансовия ресор в Европейската комисия, но никой няма да спечели нищо, защото България повече няма шансове за върха на ООН.

Какво стана с лозунга, който премиерът декларира, че подкрепя - Винаги с Германия, никога против Русия?, попита риторично Радомирски. Той е убеден, че вчерашният разговор на Борисов с президента Путин е бил по повод именно ситуацията в ООН. Няма съмнение, че Москва ще блокира кандидатурата на Георгиева, убеден е Еврокомисарят обаче ще бъде накарана да напусне поста си в Брюксел, за да участва в надпреварата в ООН и така ще бъде разчистен пътя за определени интереси на ниво ЕС. Със смяната на кандидата ще се уредят маса вътрешнополитически въпроси, такива са и причините изобщо за тази ситуация, но за съжаление външнополитическият ефект е много негативен, завърши Валентин Радомирски.

Епицентър.бг, 28 09 2016 г.

 

Доц. Йордан Величков, бивш началник на Консулския отдел в МВнР и народен представител

България за сетен път убеди световната общност, че се ръководи от най-слабите, най-непоследователните, най- подкупните и сервилни политици в Европа. На външната политика те винаги са гледали, не като сфера за активно отстояване на интересите на държавата, а като възможност, с помоща на чужди покровители да получават или утвърждават властови постове в България, а понякога и срещу снизходително потупване по рамото.

Грубата и безцеремонна намеса на Ангела Меркел във вътрешните работи на България относно смяната на българския кандидат за генерален секретар на ООН, и слугинското поведение на българското правителство затвърди „завоюваната“ от десетилетия позиция на България на безспорен сателит №1 в света.

Особено смущаващо е и лицемерното и двуличното поведение на някои български институции, които тайно и задкулисно в продължение на месеци и под чуждо указание и в интерес на чужди сили подготвя смяната на българския кандидат.

Светкавичната организационно-пропагандна  акция за „издигането“ на Кристалина Георгиева като по „успешния“ български кандидат, включително бързо скалъпените суперлативи по нейн адрес от страна на колегите     й- „видни“ евродепутати, свидетелстват за мащабите на заговора срещу Бокова. Дори депутати от ГЕРБ разкриха, че генералния секретар на ООН трябвало да бъде десна персона. Умопомрачително признание!

След като разделихме българския народ време е, според гербаджийте да разделиме и междунароната общност.    Впрочем, крайно време е българската общесвеност да отчете, че има още един смущаващ фактор за този безумен и позорен акт свързан с Ирина Бокова. Докато начело на държавата се намират персони, зависими отвън и особено от специалните служби на някои държави, България няма да бъде в състояние да провежда политика, съобразена със събствените интереси. Тя ще бъде шантажирана чрез своите политици да запази сателитния си статут стриктно изпълнявайки волята на външни сили

 

Професор Нина Дюлгерова

Това е парадокс, който не говори добре за България, но явно външният натиск е много силен. Не съм убедена, че Кристалина Георгива е по-добра кандидатура. Двете българки са част от една световна схема, води се много активна битка за влияние. Тази смяна едва ли ще доведе до нещо положително, но ще направи играта по-динамична и непредсказуема.

Ирина Бокова вече заяви, че няма да оттегли кандидатурата си. Така влизаме в поредния правен парадокс, който отново поставя България в световните медии като обект на коментари, които няма да бъдат свързани с положителни морални определения. Защото в момента ние предаваме самите себе си. Ставаме залог на чужди интереси. България създавама прецедент, но ако Бокова не се оттегли, винаги ще се намери държава,  която да застане зад нея.

 

Калоян Георгиев, студент в Лондон, член на БДД

България направи най-голямата грешка в международен план за последните 25 години. Анализите тепърва предстоят. Иска ми се да видя същите тези хора, които стоят зад Ирина Бокова, в проява на характер и постоянство. Дано никой не обърне платната. Тук говорим за чест и достойнство.
Българското правителство взема отговорно решение, обективно погледнато - на сбъркано основание. Представянето на Бокова досега в предварителните гласувания не е и не може да определя крайния резултат. Натъжава ме пълният дефицит на преценка и аналитичност у българските държавници. България излезе на глобалната сцена, огряха прожекторите, пообърка се и тежко катастрофира.
Успех на новата политика и дано Борисов намери сили да излезе пред хората, независимо какъв ще е резултатът. Наред с това се надявам, поддръжниците на Ирина Бокова, да не губим усещане за достойнство, впускайки се в обиди, критики и подливане на вода. Резултатите, вярвайте, ще крещят в наша полза, но за жалост в ущърб на България.

Опозицията в лицето на БСП трябва ясно и категорично да даде отговор на абсурдите, които върши българското правителство във външната политика!

 

Забележка на редактора: Горните мнения и коментари са извадки от по–обширни статии и интервюта и не отразяват в пълнота позициите на авторите.