За моя бъдещ избраник за президент Печат
Автор Експерт   
Събота, 15 Октомври 2016 09:35

За моя бъдещ избраник за президент

д-р Огнян Гърков

Преди месец споделих, че той ще бъде онзи кандидат-президент, който най-убедително би поел максимално допустими конституционносъобразни ангажименти за категорично париране и отблъскване на ислямско-ислямистките нашествия в България и в Европа. Опцията за превръщането ни в буферна зона за бегълци чрез т.нар. бежански лагери, oчертана след  Братиславската среща на ЕС на върха на 16 септември т.г., не е удовлетворяваща перспектива за националната ни сигурност и бъдеще.

Освен риск № 1 и другите предизвикателства моят избраник би следвало да познава добре българската история и литература. Той трябва да е осъзнал, че инстинкта за самосъхранение на Дякона в казуса с убитото чираче следва да преосмислим и да актуализираме като съдбовно-историческа необходимост при липса на друг избор, като краен подход за oпазване на България от натрапниците. И че част от тях са „командировани”, а причинителите и манипулаторите на инвазията следва да си поемат отговорността за последствията от колонизаторската и военно-подстрекателска политика от близкото или по-далечно минало. Глобално защитима президентска позиция би била: бегълците от Афганистан да бъдат обгрижени от Острова на брекзита, САЩ, Русия; арабите и африканците – от Big brother-а плюс правоприемниците на 10-те екс-колониални държави от ЕС, комшията от юг и другите, системни и актуални автори, подпалвачи и ползватели на „пролети” и прочие годишни сезони на близкоизточни и конфликти в Магреба. А спонсорите от Персийския залив да бъдат така добри поне веднъж с реален принос за ислямска солидарност и добруване.

Проблематиката «мигранти» е явно по-дълбока и решаването й ще изисква актуализации в прилагането на Националната отбранителна стратегия (14.04.2011 г.).

Преди всичко са необходими сериозни национални усилия и действителна борба срещу корупцията и каналджийството, неправомерните бежанци да бъдат екстрадирани.

А щом се налага: безкомпромисно прилагане на остри, репресивни мерки още на границата, включване на доброволци, вкл. от многобройните ни политически партии.  Президентската институция следва да възразява на диктовки отвън за създаване на нови бежански центрове и на ”пилотни проекти”, или на прикривани от обществеността административни решения за трайно настаняване на чужденци в обезлюдените райони на Странджа, Сакар или където и да било другаде на българска територия. Освен ако те не са кандидат-преселници от български етнически произход, напр. от Украйна, Молдова, или лица с българско гражданство. Президентът е човекът, който следва да възпре колебливата, смачкана позиция по бегълците. Той може да стане инициаторът за отмяна или екстрени изменения и допълнения в Дъблинското споразумение с оглед анулиране на възможността за „репатриране” на регистрирани у нас мигранти. Също така -  за установяване на национална квота за допустими, в т.ч. за връщани обратно мигранти. От него се очаква да бъде моралният арбитър в превенцията и противодействието на корупцията, включително във висшите етажи на властта и организираната престъпност, свързани с нашествието на бегълци у нас.

Бъдещият президент трябва да е наясно, че под османско владичество са живели персони като Вазовите герои Рачко Пръдлето и Кириак Стефчов, а българският народ – под турско иго. Би следвало да приема по-философски, като нещо преходно 3-те политически партии у нас на основата на непреобладаващ етнос, който по логика и от историко-генетична гледна точка, едва ли би могъл да обхваща етнически повече от 2-3 % даже от населението на европейската част на Турция. Версия, която  не намира място в науката и учебниците. Медиите избягват темата, че  в Родината цели райони говорят небългарски „майчин” език, напр. в селища в Родопите. Там и в Лудогорието се строят джамия след джамия с ислямистко спонсорство от юг и от шериатски автокрации от Персийския залив. На страната е нужен президент с морално-политически  авторитет, който да се противопостави на пълзящата ислямизация, на мераците за османизация на региона и на подобни чужди „религиозни” инвестиции.

От президента бих очаквал  да се застъпи в защита на населението от циганските погроми, кражби и безчинства, особено в Северозападна България.

Бъдещият избраник би могъл да се замисли над девиза на цар Борис III „Винаги с Германия, но никога против Русия”, отчитайки ясно И че Берлин все още не се е еманципирал изцяло военно-политически след 1945 г. Би било полезно бъдещият ни държавен глава да е наясно кой е извършил бомбардировките над София и страната през 1943-44 г., както и с историческите нюанси на датите 5 и 9 септември 1944 г.

Президентът като оптималният външнополитически българофил № 1, би следвало да умее и езиково да контактува със света, не само да мултиплицира няколко модерни външнополитически шаблона. България не се нуждае от президент, който да „ -филства” или „фобства” по адрес на Съединените щати или Руската федерация. Той би следвало да е наясно, че българо-руските, българо-американските и българо-турските отношения не се градят на про- и контра- клишета на заинтересовани у нас и в чужбина централи, „пети колони” и агенти на влияние. Мечтая си за президент, който би препоръчал на Путин по телефона да изключи от „Единна Русия” бруталния хашлак, съветски постимпериалист-внук Толстоев, като президентът ни поиска настойчиво от държавните звена у нас урегулиране и по-строг контрол над продажбата на имоти на граждани от държави-нечленки на ЕС от гледна точка на националната ни сигурност.

Той трябва да е добре информиран за новите разпоредби и практики за набиране на руските въоръжени сили и човешки ресурси във ВПК, в наборна служба (с 1 година продължителност) и на професионална основа. При обучението на млади кандидати в Русия, вече като в Съединените щати, са силно застъпени занятията с най-модерни компютърни и информационни технологии. Напливът на младежи за постъпване в десантно-диверсионни военни поделения надвишава значително интереса за следване в граждански учебни заведения: 15-20 души кандидатстват за 1 място в т. нар. спецназ части. „Спецназовците” са високо заплатени, получават жилища и ползват редица други привилегии. За последваща ангажираност във ВПК предшестващата военна служба е решаващо предимство. Дали това военизиране е ответна реакция на натиска срещу Русия е по-маловажно за нас българите, отколкото призванието ни  да съхраним българската държава по Конституция, като национална държава от Вестфалски тип.

Руското присъствие на българското Черноморие вече целогодишно прави впечатление на местното население. Руски предприемачи строят цели жилищни блокове и ги продават на руснаци, с безлихвени кредити от руски банки. В Поморие и в Бургас функционират руски училища. Като граждани на други бивши и „ре-кандидат-империи” руснаците разговарят почти изключително на родния си език. И във вътрешността на България вече не само туристически фирми ангажират руски граждани като служители. Обществеността гадае за броя на руските частни имоти у нас. В немалко случаи за 1 жилище се регистрират до 10-20 собственици. Част от тях пренаемат жилищата, не плащат данъци, ощетяват туризма. По наблюдения: имоти купуват предимно хора, работили и служили на север, в Сибир, погранични офицери. Мнозина са с военна подготовка. Предприемачи изпращат  през лятото любимите си с деца тук. Освен българския климат + доста по-ниските цени на имоти у нас в сравнение с Русия и езиковата и културна близост, сред руските собственици безспорно има и хора с мотиви, търсещи резервна опция или убежище от политиката на дрънкане на оръжия, на нова студена война. С оглед да избегнат евентуална бъдеща мобилизация...

Преди 3-4 години според премиера Медведев броят на имотите на руски държавни служители в чужбина бе 100 000, от които 1/3 в България, дестинация № 1. Според руснаци, Кремъл се опитва да контролира всички свои граждани, собственици на имоти в чужбина, вкл. в България, в т.ч. банковите им сметки и да ги агитира – поне медиално - да провеждат почивките си в Крим, Сочи, Анапа.

По-богати руснаците купуват и в Западна и Централна Европа. По мои спомени ставаме подобие на чешките Карлови Вари, където през 90-те години на м.в. по улиците надписите бяха на чешки, немски и руски езици. По този повод и в резултат на последвали преговори на САЩ с Чехия (и Полша) за настаняване на ПРО на тяхна територия, и негативната реакция на Кремъл, се появи следният анекдот:

Руският президент Путин заплашил ултимативно чешкия президент Клаус:

-Ако разрешите на САЩ да разположат ПРО в Чехия, ще бомбардираме Прага!

Последвал отговор: - „А ние ще бомбардираме Карлови Вари”.

Български политици „ни успокояват”, че съотношението на изкупените имоти от руснаци и неруснаци (основно турци, но също израелци и пр.) е 1:3, държавата мълчи.

От новия български държавен глава очакваме да застъпва национално отговорни позиции спрямо авторитетните партньори и съюзници от гледна точка на максимално възможна защита на държавния суверенитет, а не за всяка запетайчица да се допитва на ул. „Козяк” и в Брюксел. Или за поругаване на българската история като в криминално-политическия казус „Каймакчалан”. Носещ лична отговорност за националната, в т.ч. вътрешна сигурност, в рамките на върховенство на закона той би следвало да е водещият в реанимацията и налагането на държавността. Включително с умение да  се противопоставя на нейни кризи, като  илюстрираната чрез смехотворното решение за кандидатурата на К.Георгиева в ООН, за дезавуиране и осуетяване на уникалния шанс на съдбата реална българска дипломатка да оглави Обединените нации.

Или пък победителите във Втората световна война разиграха постановка, пренебрегвайки в последния момент 7-те кандидатки и кандидати от Източно-европейската регионална група (при едва 3 останали от другите региони), отдавайки предпочитания на също безспорно опитния дипломат и политик Антониу Гутереш? НО: От държава с „колониална вина” в миналото, с 11-годишна практика на Върховен комисар на ООН за бежанците от юни 2005 г., чието ведомство поне от месеци обработва мнението на световната общественост, че ново преселение на народите е неизбежно заради промяна на климата, военните конфликти и т.н. и пр. На Олимпиадата в Рио вече дефилира за първи път олимпийски отбор от бежанци.

Дори експерти по ООН да възразят на настоящата теза-подозрение като конспиративно, в него има логика.

Дано поне мoят избраник не изпраща политслучайници вместо посланици, вкл. бивши партийни отличниц/чк/и или калинки с пърхащо неидентифицирани дипломатически таланти. Без ден практика в МВнР или пък внедрени политически, които се обличат на официални церемонии с монарси като забогатели зарзаватчийки. Посланическото призвание не е слухтене на чужди и свои, нито защита на лични бизнес интереси. Белким не подписва укази на посланици за стратегически важни съседни страни на известни в медиите и с многофункционална полигамност персони, напр. на неудачна министър на външните работи или на неин говорител по време на бомбардировките над приелата го страна от „международната общност”.

Далеч по-несъществено е дали след брекзита английският език ще остане сред официалните за ЕС, но президентът би следвало да има мнение дори и по такава тема.

В президента виждам авторитетната фигура, която след неудачните лозунги на демократичен преход, ще оглави защитата на населението от безконтролното проникване на т.нар. междунационални корпорации чрез „повече държава”, която да реализира властта в интерес на обществото посредством рязко намалена, департизирана и по-компетентна държавна и общинска администрация. Той следва да е наясно по енергетичното обезпечаване на България; да има пробългарска позиция относно предимствата и рисковете от корпоративна глобализация на източване на финансовите, материални и човешки ресурси на България чрез безкритично възприемане на TTIP или

СЕТА (The EU-Canada Comprehensive Economic and Trade Agreement = Споразумението за свободна търговия м/у ЕС и Канада), което дано не се окаже „поетапно прикритие”.

Президентът би могъл да способства за запазване на традиционни архитектурни ценности, а не като сегашният кмет на морската столица Бургас, с произход от с.Надър (Преображенци), Руенския балкан, с милиони пари да превърне ключови градски забележителности (Тройката, пл. Баба Ганка, градския Часовник) в посредствени средностатистически провинциални чаршии или подобия на военни гробища.

13 октомври 2016 г.

ogniangarkov.blog.bg