Милитаризиране срещу илюзорна засега геополитическа самостоятелност на ЕС и шансовете и капаните за България Печат
Автор Експерт   
Сряда, 14 Декември 2016 21:34

Милитаризиране срещу илюзорна засега геополитическа самостоятелност на ЕС

и шансовете и капаните за България

Симеон Николов за „Епицентър.бг”

Подготовката на последните решения на ЕС в областта на европейската отбрана и сигурност привличат вниманието, но все още се сблъскват с определена доза песимизъм, особено в България. Една от причините е, че  през призмата на динамичните промени днес, трудно прогнозируемия изход и нашите въможности, те не изглеждат съвсем ясни и убедителни. Пасивността на България обаче, може да се окаже фатална за страната.

Защото намеренията за създаване на общоевропейски военни формирования, поне първоначално бе заявено, че ще става от „избрани” страни, което означава, че България може да остане в периферията. И въпреки, че Европейският парламент се намеси с допълнението, че плановете обхващат всички страни–члени, представата, че без ресурсни възможности страната ни може да остане само  „фронтова” държава по определинето на г–жа Виктория Нюланд под влиянието на САЩ и НАТО, или като „буферна” зона за бежанци по думите на унгарския премиер Виктор Орбан, е доста обезпокоителна. Опитите източноевропейските държави да бъдат обявявани за «фронтови», възобновяване на инженерни проекти като полската идея от миналия век за създаване на регионален антируски блок «Междуморие» /Интермариум/  и задълбочаване разделението на нациите и на хората вътре в европейските страни, ерозиращи тяхната солидарност и единство, силно ще попречат на възможностите за създаване на обща Европейска отбрана. Разполагането на тежки въоръжения на САЩ в български военни обекти се посреща с остро недоволство от 71,4% от хората.  Това може да има обаче и друг ефект– да се възприеме по–добре интегрирането в общи военни формирования. Някои вярмат, че Европейската «армия» може да сплоти повече страните–членки и спре отчасти ерозията в доверието към ЕС. Неучастието в тези процеси би лишило всяка страна–ченка и от изгодните перспективи на финансиане на научно–изследователската работа в отбранителния сектор и съвместно придобиване на въоръжение и бойна техника.

 

Идеята за Европейска армия не е нова и тя винаги е стъпвала на замисъла за единна и силна Европа.

Още  през 2012 г. тази идея обедини 11 държави от ЕС /Австрия, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, Холандия,  Полша, Португалия, Франция/, които излязоха с декларация от 12 страници под заглавие «Бъдеще на Европа». Съпротивата на САЩ и Великобритания изигра своята въздържаща роля. Но замисълът  е по–актуален от всякога и започва да придобива форма поради усложнената среда за сигурност, поради перспективата следващите две години 2017 и 2018 се да се очертаят като най–рисковите след Втората световна война за възможен военен конфликт и поради полследствията от бежанската криза и вътрешната нестабилност в някои страни. Същевременно в тези намерния има потенциал, който  да допринесе за запълване дефицита на солидарност, демонстриран през последните години. Несъмнено изоставянето от САЩ на досегашната им стратегия за недопускане на европейска армия, но запазвайки «европейския си инструмент» в НАТО, даде простор на идеите за ЕС като световен фактор, като «суперсила», парадоксално точно в етап на верижни сътресения във вътрешен и международен план. Нещо повече, известна еуфория тласна някои западноевропейски политици към предложения за създаване и ядрени сили на ЕС, създаване на ядрен чадър чрез обединението на ядрените способности на Франция и Великобритания под командването на германски генерал и развитние на този ядрен въздържащ потенциал. Зад тези предложения стоят същите европейски консервативни сили, които както преди срещата на НАТО в Уелс, така и преди тази във Варшава настояваха за повече ядрени оръжия в Европа и война срещу Русия. Изключително силната им мрежа от фондации и организации в 24 страни не се е отказала от реализацията на този замисъл и допринесе и за формирането на подобни позиции и в някои български генерали и анализатори.

 

Предстои обаче, да бъдат корегирани прекалено оптимистичните очаквания за външната политика на новия президинт на САЩ. Доналд Тръмп никога не е говорил за излизане от НАТО, а само за  придържане към принципа, който плаща той и консумира сигурност, от което следва изискването европейските страни–членки значително да увеличат приноса си. Европа да стане самостоятелна военна сила и да може да води война в обкръжаващата я периферия. От друга страна, оформящият се екип на Доналд Тръмп и идеологическото изместване надясно в Камарата на представителите и Сената не дават основание за очаквано успокояване на напрежението в международната политика. Бъдещият министър на отбраната генерал Джеймс Матис не би се спрял и пред най–голямата жестокост, а дори намесата на Русия в Сирия срещу «Ислямска държава» за него е «агресия». Съветникът по национална сигурност Майкъл Флин, генерал и бивш шеф на военното разузнаване е близък приятел с диктатора Ердоган. Военната промишленост получи уверенията на Доналд Тръмп за увеличаване на производството на въоръжение и бойна техника. Реакционни и по същество антидемократични лица получиха превес в Камарата на представителите и Сената, които категорично отричат Русия като партньор в световната политика.

САЩ целят милитаризирането на Европа и паралелно с това разширяването на НАТО до непосредствените граници на Русия. Определени среди в Европа се надяват, че като им бъдат развързани ръцете ще извоюват стратегическа самостоятелност, но това няма как да стане поне в обозримо бъдеще. Така че перспективата изглежда като принудително милитаризиране срещу илюзорна засега геополитическа самостоятелност от САЩ. Но когато в една битка си притиснат от външни и вътрешни заплахи е естествено е да търсиш друг евроепейски гръб, подотвяйки се да отблъснеш застрашаващия те пореден удар.

 

В представената на 28 юни 2016 г. от върховния представител на ЕС по външните работи и политика за сигурност Федерика Могерини нова глобална стратегия на съюза  наистина отсъстваше понятието Европейска армия, но пролича, че е заложено началото на формиране на отбранителни способности, с които европейските страни самостоятелно да гарантират сигурността си. За първи път по–конкретно тези искания бяха формулирани в общ документ от министрите на външните работи на Германия и Франция преди Срещата на върха на ЕС. Изходна точка в него е предложението за «енергично развитие на постоянното структурирано сътрудничество, съгласно член 42, параграф 6 от Лисабонския договор», което е и юридическото  основание на идеята.

Така през ноември министрите на външните работи на страните–членки предложиха решение за изграждане на независими от НАТО военни структури като командване «Логистика» и по възможност командване «Медицинско осигуряване». Все пак предложението на Германия  за Главна квартира /щаб/ не можа напълно да си пробие път и остана само като такъв за ръководство на мисии по обучение на силите, докато бойните мисии ще се ръководят на национално ниво. Успехът не беше особено голям поради три причини. Федерика Могерини изтегли изненадващо работното заседание, от което някои страни, като Великобритания се дистанцираха. Втората причина бе в повечето източно–европейски страни, които считаха, че подобна стъпка би била оценена като отказ от военен съюз със САЩ. А третата си криеше в предоплагаемите опасения и презастраховане на страни като Полша и балтийските държави от евентуална «германска хегемония». Използването от г–жа Могерини  и от министърът на външните работи на Люксембург Аселборн словосъчетание «ЕС – суперсила» не можеше да не събуди подозрението за стремеж чрез създаването на военен съюз стъпка по стъпка да се отърсим от влиянието на САЩ. Това се потвърди и в изказванията на министъра на отбраната на Германия г–жа Урсула фон дер Лейен, която заяви, че ЕС трябва да се еманципира от САЩ, което показваше несигурността, която изявленията на кандидата за президент тогава Доналд Тръмп беше предизвикал с изявленията си. Безспорно министрите се съгласиха с настояването на САЩ за «по–голям европейски ангажимент» и уточниха, че има «крещяща неефективност»  в самия съюз, която трябва да бъде подобрена. Приетият Европейски план за действие в областта на отбраната  от 16 страници, съдържащ 8 точки, ще бъде представен на заседанието на  Европейския съвет на 15. 12. 2016 г.

 

Здравият смисъл в идеята най–добре илюстрира решението за създаване на общ Фонд за европейската отбранителна индустрия. Наистина не е рационално 28 държави–членки да поддържат 37 типа бронирани машини за пехотата, 15 различни самолети, 19 различни изтребители, защото най–общо казано това означава разпиляване на много пари. Фондът трябва да обедини покупките на страните членки. Досега 80% от закупуването на  отбранителни средства става на национално ниво на по–високи цени поради ограничените количества. Окрупняването на поръчките би спестило от 25 до 100 милиарда евро годишно. Идеята за реформиране на европейската отбранителна индустрия е част от по–широката концепция за изграждане на «Отбранителен съюз», която ще се приеме на срещата на 15 декември 2016 г. Освен това се планират общи инвестиции в изследователската и развойна дейност в отбраната и сигурността. И в двата случая малка страна като България би имала големи ползи от такова регулиране на сектора. Впрочем, ние сме правили опити с подобни идеи да намалим разходите, например предлагайки закупуване на  въоръжение и техника съвместно с други страни, например с Румъния, но очевидно, че държавното ни ръководство не е било узряло за това в онзи момент. Финансирането в изследователската и развойна дейност също би поправило една стара грешка със серизни последици в българската армия, защото делът от военния бюджет за тези дейности винаги е бил пренебрежително мълък и недостатъчен, а научно–технически идеи и проекти поради тази причина са били замитани или са отивали в чужди фирми, респективно – държави.

 

В резолюцията на Европейския парламент от 23 11 2016 г. за засилено сътрудничество в областта на отбраната, макар и подкрепена с 386 срещу 237 гласа,   се препоръчнат 90 млн евро за научно–изследователски проекти в областта на отбраната и създаване на изследователска програма с 500 милиона евро годишен бюджет.

Много логични и одобрявани от експертите са предложенията за изготвяне на «Бяла книга на ЕС  за сигурността и отбраната» и настояването да се създаде «Съвещателен орган на министрите на отбраната». В унисон с решенията на НАТО е и подкрепата на Европейския парламент за достигане от всяка страна–членка на нивото от 2% от БВП за военен бюджет.

 

Сериозен знак за това, че паралелно с усилията за създаване на основи за самостоятелни европейски отбранителни способности ЕС не само остава тясно свързан с НАТО, но и рязко задълбочава сътрудничеството си с Алианса бяха приетите на 06 декември 2016 г. от министрите на отбраната и минстрите на външните работи планове в 7 области, съдържащи 40 конкретни точки за изпълнение. Отчетена е необходимостта от тясно взаимодействие в областта на хибридните заплахи, съгласуване на стратегия срещу кибератаките, провеждането на паралелни и съвместни учения, сътрудничество при провеждане на операции по море, при изследователската и развойна дейност. Причините са ясно формулирани:  новите параметри на средата за сигурност, определеи от напрежението в отношенията с Русия, конфликтите в Сирия и Ирак, бежанската криза, оценката за недостатъчно защитени от кибератаки енергийни мрежи и банкови системи, необходимоста от подкрепа с разузнавателен и транспортен капацитет на операция «София» в Средиземно море срещу трафикантите на бежанци и т.н.

Това със сигурност тушира в известна степен неприкритото недоверие на генералния секретар на НАТО Столтенберг и е потвърждение на думите на върховния представител на ЕС по външните работи и политика за сигурност Федерика Могерини, че «Няма конкуренция с НАТО. Ако европейците могат да инвестират по–добре, НАТО става по–силен.» Тук се премълчава обаче, че и двата съюза имат спешна нужда от промяна и носят в самите себе си рисковете за бъдещото си съществуване, докато в единият генерали и администратори вземат политически решения вместо суверена чрез своите правителства, а в другия назначени бюрократи дискредитират основни ценности, които залегнаха в основаването му.

Въпреки че разделителната линия «отделно от НАТО» или «част от НАТО» изглежда преодоляна, появата на заседанието на Европейския парламент, приело резолюцията

за засилено сътрудничество в областта на отбраната на настоятелни предложения за «Концепция за стратегическа автономия» не може да скрие стремежа за дистаниране от САЩ.

 

Няма съмнение, че вече не става дума за «Европейска армия», а за европейска отбрана и европейски отбранителни структури, което отговаря на критиката, че докато няма Европейски щати, не можело да има европейска армия. Макар че и  НАТО също няма своя армия, а е съюз от армиите на отделните държави–членки. Тезата за дублирането със структури на НАТО също не издържа, защото и понастоящем ЕС разполага с многонационалните бойни групи на ЕС /Battlegroups/ в състав от 1500 души всяка,  с шестмесечни дежурства, като елемент от действащата концепция за бързо реагиране на съюза, поддържа инициативата «Единно европейско небе», работи над десетки проекти с военно приложение в Европейската агенция по отбрана и т.н. ЕС и сега провежда 17 военни и цивилни операции по света, ръковдени от пет щаба. Досега и България участваше и участва в такива / БиХ, Украйна/Молдова, Афганистан, Ирак, Палестинсски територии, Грузия, Аденски залив/.

Вярно е, че досега многонационалните бойни групи не бяха използвани, но това въобще не е основание да бъдат отричани, защото те представляват изграден потенциал и способности. България участва в една от първите бойни групи, създадени 2007 г. съвместно с Румъния, Гърция и Кипър и носеше своите дежурства.

 

В България темата за Европейска армия е повдигана най–вече на експертно ниво и то епизодично. Не е имало и обществен дебат. Но от проведени допитвания по принцип се вижда, че когато аргументът за всяка форма на милитаризация е сведен до «заплаха от Русия», подкрепата в обществото е по–ниска. 75% от българите смятат, че «Ислямска държава» е по–голямата заплаха. Но когато на преден пан излезе политичесдкия популизъм, първо се отричат разходите за отбрана.

В неизбежно предстоящата дискусия и в България би трябвало да се концентрираме не само на общоевропейските теми, но и на интересите, възможностите и ползите за нашата държава в обозримо бъдеще. Така се очертават две групи от въпроси.

Първата включва целите на новите структури и ще играят ли те конструктивна роля в трансформирането на новия глобален ред; Опасенията от ЕС на различни скорости или разпад; Неспособността на ЕС да взема бързи и адекватни решения; Преодоляване предубеждението, че се вбива клин между НАТО и Русия.

Втората група въпроси касае зависимостта от политическата воля на «големите» като пречка за развитието на политическата сигурност; Активното или пасивно участие на България в прякото вземане на решения по европейските структури и изпадане в неизгодна за нея дислокация; Недостигът на финансови средства и цената на неучастието ни в общите проекти и др. Имаме ли воля и възможности да повишим собствения си военен и политически капацитет или ще се оставим на водовъртежа. Дори поемането изцяло на разходите от европейските страни–членки на НАТО, за бедна страна като България  не би било възможно и очевидно че ще се очаква подкрепа от т.н. «рамкови нации» в НАТО, около които се групират няколко по–малки страни с определени способности. Но подобно решение ще трябва да се търси и в рамките на ЕС, най–малко защото предлаганият общ Фонд за европейската отбранителна индустрия, който би бил изключително полезен за нас, ще трябва да бъде съфинансиран.

 

Приносът на България в Общата политика по сигурност и отбрана на ЕС, освен с участие в многонационалните бойни групи на ЕС, се изразява в работа по проекти като «Военно приложение на изследователската програма за управление на въздушното движение в единно европейско небе», в програмата за развитие на Европейския флот за въздушен транспорт, в проекта «Мрежа за наблюдение на морското пространство», а  по линия на фондовете за програмния период 2014– 2020 г. – по проекта «Сателитно базирана космическа система за наблюдение и проследяване– Център в полза на Европа». Той предвижда изграждане на територията на България на Европейски център за събиране на данни за обекти в околоземна орбита. От юни 2015 г. България се включи в «Инициативата за планиска подготовка» в рамките на «Обединяване и споделяне» на Европейската агенция по отбраната с още 11 държави.

Сегашната тенденция обаче за неглижиране на военните способности на страната ни и загуба на авторитет сред международните партньори и организации навежда по–скоро на народната приказка «Между два стола, та на земята».