Саморазрушителната политика на Ердоган създава опасна нестабилност Печат
Автор Експерт   
Сряда, 04 Януари 2017 11:20

Саморазрушителната политика на Ердоган създава опасна нестабилност

Симеон Николов за Епицентър.бг

Стабилността в Турция е важна за сигурността в региона и за България в частност. Прогнозите за 2017 г. обаче са в голяма степен негативни, незвисимо от демонстрираната от Ердоган решителност и очертаващия се преход към президентска власт. Терористичните актове, с какъвто започна годината на 01 януари в Истанбул, ще се увеличават поради три основни причини:

▪ двойната игра на Анкара с терористични организации в Сирия, които дълго време получаваха подкрепа и подслон в Турция и които губят почва след тактическото съюзяване на досегашната им благодетелка с Русия;

▪ едностранно проваления от турска страна мирен процес с кюрдите и войната на Ердоган срещу кюрдското население в Източна Турция и организациите им в Западна Европа.

▪ дори Ердоган да успее да се възползва от несигурността за налагане на силна еднолична власт, терорът няма да намалее, а напротив, ловът на вещици ще продължи да ослабва и силите за сигурност, които няма как да се борят срещу хилядите ислямисти, толерирани досега, само защото са врагове на Ассад.

Последните събития подхранват съмнения, че турските служби за сигурност след опита за преврат като че ли не се справят със ситуацията. А когато държавата не може да защити хората, те ще се опитат да си помогнат сами. Тогава не е изключена и гражданска война.

Колко дълбоки са причините подсказва и повдигнатото от обществени организации след атентата в Истанбул обвинение срещу шефа на държавната служба по религии /Дианет/ за застрашаване обществената сигурност и нарушаване основните принципи на лаицизма, залегнали в конституцията, като е издал и разпространил на 30 12 2016 г. молитва до всички джамии, както се прави всеки петък, в която се критикува отпразнуването на Нова година по неислямски начин. А два дни след това в Новогодищната нощ се случи атентата в дискотеката в Истанбул.

Ислямизирането на Турция протича изключително ускорено, включително и в държавната администрация. Симпатизантите на Ислямска държава от 7% през 2014 се увеличиха на 14% през 2015 г., а днес вероятно гонят нива към 30%. Стигна се до там, че полицай от името на терористична организация ликвидира руския посланик в Анкара.

Всичко това налага Турция спешно да преосмисли антитерористичната си стратегия и се вгледа повече в себе си, вместо да обвинява НАТО, ЕС, САЩ, Гюлен и т.н.

 

Във вътрешен план ще се разшири разграждането на демократичните свободи. Управляващата партия задушава критиките в зародиша им с обвинения за предателство към Родината. Ще продължава задълбочаването на  разцеплението в гражданското общество. Демократичните сили губят позиции и са разочаровани от Европа, смятат се изоставени от нея. Слаб и закъснял проблясък е поканата към профсъюза на турските журналисти на 23 януари в Берлин за връчване на наградата „Вили Бранд” за проявена политическа смелост в условия на нарастващ натиск, цензура и поснегателства над журналисти. Логичен е въпросът, защо в България нямаше реакции?

Нараства делът на гражданите, които намират за правилно цензурирането на медиите. Наблюдават се странни паралели с България: при злоупотреба със служебно положение не се критикува факта, а това, че някой се е осмелил да го направи обществено достояние, търсят се източниците на изтичане на информация, както правеше ДАНС в България.  А  всеки критичен коментар   се определя като враждебна кампания отвън по подобие на постоянните напомняния от българския министър на отбраната, че срещу него се води хибридна война.

 

Въпреки всичко, опозиция в Турция съществува, противно на твърденията на някои български и американски екперти, че тя била унищожена задълго. Нищо подобно! Макар и разединена, от което се възползва разбира се Ердоган, тя може да изиграе своята роля дори в обозримо бъдеще. Партията на Ердоган заложи на нововъзникващата замогваща се класа от Източна Турция, на слабо образованите, на хората на наемния труд, от които според последни проучвания 68% не ползват интернет, 84% посочват за хоби гледане на телевизия, 45% никога през живота си не са чели книга. Ако сегашното плъзгане към икономическа криза продължи /значитено намаляване на БВП, увеличилите се с 50% фалити на фирми, ръста на безработицата и т.н., първите, които ще пострадат от нея ще са именно привържениците на управляващата партия. Тогава референдумът за промените в конституцията, въпреки че те могат да се приемат в Меджлиса с необходимите 330 гласа с подкрепа на националистите, може да се провали. Т.е. икономически причини, съчетани с нараствнащата несигурност биха довели до оттегляне на доверието от Ердоган. Коментатори в Западна Европа стигат дори  до въпроса: „Докога населението ще вярва, че виновните са външни фактори и докога военните ще гледат нарастващия хаос. Само въпрос на време е следващ преврат” /Нойе Руур Цайтунг, Германия/.

Негатините оценки за Ердоган и на Запад наистина продължават да се задълбочават. Според анализатора Robert Ellis от американското списание „The Hill” съществува нарастващо убеждение както в САЩ, така и в Европа, че не може да има повече обща връзка между обединяващи ни ценности и интереси с Турция. Това поставя въпроса според един американски тинк–танк от неоконсервативния спектър / Bipartisan Policy Center /, каква стратегия да се приложи към един партньор, който е непредсказуем, некооперативен и невъзможен за квалифизциране. Друг Тинк Танк /American Enterprice-AEI/ стига дори до прогнозата, че „следващият истински преврат чука на вратата и той щял да е най–жестокият в живота на Ердоган. Такива оценки пораждат конспиративни теории за умишлена дестабилизация на Турция и отстраняване на Ердоган. Слабостта на идващия на власт нов американски президент към силни и авторитарни личности като Путин и Ердоган, както и приятелството на бъдещия съветник по националната сигурност М. Флин с турския президент, така и силно раздразнения от поведението на Анкара, но и заинтересован от своята инфраструктура от над 10 бази в страната Алианс – НАТО, правят сравнително нереалистични такива очаквания за отстраняване на сегашния турски президент.

 

Стилът на Ердоган да използва борбата срещу терориризма за саморазправа с политическите си противници катализира още повече нестабилност и няма изгледи за промяна в това отношение и през 2017 г. Турция води в момента не три войни, както твърди Франкфуртер Алгемайне, а четири: в Сирия, в Ирак, в Източна Турция срещу кюрдите, но и срещу всички критично настроени. В това се състои опасната саморазрушителна политика на Ердоган.                                                                                  Безкритичното възприемане от западните и нашите медии на езика на турската пропаганда пречи да видим случващото се във вярна светлина. Структурите на Гюлен са не по–добра или по–лоша ислямистка организация от управляващата партия АКП, но в никакъв случай не провежда терористични операции. Соколи за свободата на Кюрдистан, които напоследък поемат отговорност за някои атентати /само през 2016 г 6 такива от общо 42/, се представят и от наши «експерти» като крило на КРП, удобно оправдание и за операциите на турските ВС в кюрдските райони на Източна Турция, където редица градове бяха изравнени със земята, а жертвите само сред цивилното население достигнаха 1500 души. А всъщност организацията на Соколите възниква преди 10 години  под наименованието ТАК / Teyrbazen Azadiya Kurdistan / в гетата на големите турски градове в Западна Турция от радикализирани младежи, чийто родители преди десетилетия са се преселили от Източна Турция. В Истанбул се говори, че трябва да се казва не ТАК, а МИТАК – игра на думи между наименованията на турското разузнаване МИТ и ТАК. Ръководствното й вече 10 години е напълно непознато. Важното е, че Соколите атакуват т.н. меки цели, убивайки цивилни граждани, докато КРП винаги се е борила срещу атакуващи я полиция, войска и жандармерия. Т.е ако Соколите са кюрдска терористична група или я представят за такава, те нанасят още по–големи вреди на кюрдската кауза, което е единствено в интерес на Ердоган и турските националисти.

Чувството за нестабилност се засилва и от тежките хакерски атаки. През декември м.г. бяха парализирани турски банки и ведомстма, а сега са нанесени тежки щети на компютърните мрежи на енергийното министерство. Службите за сигурност очакваха тголям саботаж на националната енергийна мрежа. Говори се за десетки милиони кибератаки през 2016 г., които са зачестили след неуспешния опит за преврат. Има и известно истеризиране на въпросите на сигурността от самите власти, съчетано с обвинения към външни сили.

 

Опасенията, че нестабилността в Турция ще се пренесе сред милионните контингенти турски граждани в Западна Европа не само че се оказаха основателни, но се развиват в още по–неочаквана посока. Последните разкрития на контраразузнавателните служби в Германия и Франция от края на декември 2016 г.,

▪ че са внедрени агенти на турското разузнаване в групи по трима души със задачи за физическо отстраняване на известни кюрдски политици /първите вече са арестувани/,

▪ че са активирани над 6000 информатори на турската МИТ само в Германия, които да събират информация за гюленисти и други противници на Ердоган, което е двойно повече от броя на агентите на прословутата Щази на ГДР, разполагала през 1989 г. с 3000 агенти в Западна Германия, т.е. два пъти по–малко;

▪ че в турския парламент вече бяха представени над 50 доклада от 38 страни, вкл. България,  с информация събирана включително от настоятелствата на джамиите, само в Германия те са 970,

предполага много сериозни изводи и очаквания през 2017 г.

Първо, недопустимо е една държавна служба да поръчва убийства на свои граждани и то на територията на съюзник. А дали не са изратени такива групи и в дуги страни?

Второ, подготовката, внедряването на агентура, насочването й и т.н. са започнали много преди т.н. неуспешен опит за преврат. Бюджетът на МИТ е нарастнал 409 пъти. Държавната служба по религиозните въпроси Диянет концентрира в себе си събирането и анализа на разузнавателните доклади;

Трето, всяка от тези 38 държави трябва да си даде ясно сметка, къде турските специалбни сужби преминават червената линия и вземе контрамерки. България не е предприела нищо срещу назначаваните и заплащани от турския диянет имами в България. Потули се информацията за откраднатия в София турски джип с подслушвателна  апаратура и четири служебни карти на служители на МИТ, турският посланик продължава да участва в партийни мероприятия на „български” политически партии, службите ни нарушиха национални и международни закони и норми, предавайки на турските власти лица, търсещи спасение от режима и още мн. др.

 

Съюз върху компромиси

Въпреки сближаването си, Турция и Русия имат различни стратегически и ценностни интереси. Анкара е принудена да приеме някои компромиси и се нуждае на този етап от Русия. Погрешно би било обаче да се разчита на един дългосрочен, стратегически съюз.

Проруската ориентация се дължи на две групи в управляващата АКР /Партия на справедливостта и развитието - Adalet ve Kalkinma Partesi/– бизнесмени със значителни инвестиции в Русия с чисто прагматични цели и интереси и група от идеологизирани съветници около Ердоган, които вярват, че има заговор на Запада срещу Турция и затова трябва да се съюзи с антизападни фактори. Лидер на това лоби е Доу Перинчек, лидер на турската партия Ватан Партеси, привърженик на евразийската идея.

 

Първостепенната цел, която Турция ще защитава и през 2017 г. ще бъде създаването на условия, при които да не бъде възможно създаването на каквото и да е било държавно или автономно образование на кюрди до границите й. За да изгради зоната си на влияние около град Ал Баб, източно от Алепо и да изтласка кюрдите към Африн  и Кобане, Турция се нуждае от подкрепата на Русия, която очевидно също прави компромис. Турция ще продължи в името на основните си цели досегашната двойна игра. Когато превземаше приграничния гр. Джарабулус джихадистите й го отстъпиха почти ез бой, сменяйки униформите си с тези на Сирийската свободна армия, съставена от различни ислямистки милиции, между които и отряди на турските фашистки Сиви вълци, но и на Ахрар ал Шам, Шам Легион и джихадистката Харакят Ноур албдин ал Зенки. Именно с тези сили Турция прочиства коренното кюрдско население, променя демографията в полза на сунитско арабското население, разбивайки федералната кюрдска система Роджава.

 

Войната в Сирия ще продължи

Колкото и решаваща да бе битката за Алепо, войната в Сирия, която някои неправилно продъжават да наричат гражданска, защото отдавна се превърна в междуконфесионална, ще продължи и през 2017 г. Изтаскването на джихадистите в провинция Идлиб в северозападната част на Сирия е не толкова принудителен, колкото стратегически добре премислен ход. Така те са откъснати от „столицата” си Ракка, към която се отваря коридор след превземането на Ал Баб от турските сили с подкрепата на руските ВВС. Вярно е, че Идлиб е опасно близо до Латакия, където е руската военноморска база и разкъсва връзката между Латакия и изолирания от турците  кюрдски регион около Африн. Но следващите усилия ще бъдат насочени именно към разбиване и на тези остатъци от терористичните групировки в Идлиб. Това обаче не е по силите на сирийската армия и ще продължи поне до есента или до края на 2017 г.

„Никой не печели такива войни– всички губят”, каза в речта си при поемане на поста генерален секретар на ООН Антонио Гутериш.

Интересното е, че Идлиб се оформи като център амбициите и на Ал Кайда, когато преди година заговори за създаване на емирство в Северна Сирия. Вероятно целта е едновременното разгромяване на съсредоточения там конгломерат от терористнични грепировки.

Освен към Идлиб друга част от изтласканите от Алепо бунтовници вероятно вече  се е присъединила към коалицията на Турция срещу Ислямска държава или ще  се настани в опасна близост до турската граница. Представителят на ООН Стефан де Мисура имаше едно изненадващо неадекватно предложение, да се даде  на опозицията в Източно Алепо статут на самоуправление, което би означавало да се създаде държава в държавата, очевидно с крайна цел раздробяване по етнически и религиозен принцип и продължаване на обстрелването на мирните западни квартали на Алепо.

 

Крехкото примирие

Перспекитивата за изпълнението на  мирния план, обсъден между Турция, Русия и Иран е доста неясна и нестабилна. Въпреки че никога досега не е постигано толкова широко споразумение с голям брой групировки, обхващащи 60 000 бойци, този път от Русия с посдредничеството на Турция, остават такива, които не го приемат. Останалите външни фактори и основно Саудитска Арабия трудно биха преглътнали да не бъдат гаранти на бъдещето на Сирия, каквито имат претенция да бъдат Турция, Русия и Иран. Непреодолимата бариера тук е загубата на позиици в главния конфликт между сунити и шиити, между Саудитска Арабия и Иран. Резултатът на предстоящите през януари, ако не се отложат за по–късна дата, преговори в Казахстан ще зависят както от устойчивостта на сегашната тройка, така и от разширяването на състава, засега сигурно с Египет и в очакване на Йордания и Катар. Все пак представителят на ООН и САЩ приветстваха инициативата, въпреки известна доза скептицизъм на Държавния департамент.

Но упреците на някои експерти, че без САЩ и Саудитска Арабия такъв план няма как да се случи, не са съвсем основателни, защото именно Саудитска Арабия саботираше деклараията на ООН, женевските преговори и в крайна сметка мира, а САЩ, които нямаха реално влияние върху ситуацията на терен, протакаха  в „безплодни седенки” както казваше министър Лавров, а после се отмяташе. Вярно е обаче, че сред някои от „играчите” имаше желание за изключване на САЩ от процеса. След залавянето от сили на сирийската армия и руски спецназ на 130 офицери от 8 страни – 22 американски, 16 британски, 21 френски, 7 израилски, 62 турски/ в тила на терористичните групировки, очевидно подпомагащи същите, е трудно поне за водещите страни да запазят лице на „гаранти”. В изпълнение обаче, на заявката на Доналд Тръмп за борба срещу Ислямска държава като приоритет, САЩ ще имат основната роля в превземането на „столицата” на групировката Ракка.

Другата причина за известна несигурност в „тройката” е, че Турция продължава да изнудва Русия по отношение оставането или оттеглянето на президента Ассад.

А третата причина е  вечния въпрос, кои са „терористите”. На това се дължеше и продължилите преговори между групировката „Ахрар аш Шам” и Русия в Анкара през последната седмица от декември м.г. Опитите на Турция да привлече някои от групировките като „гаранти” в преговорния процес също може да взриви крехката конструкция на мирните преговори. Вярно е, че Ахрар аш Шам, подкрепяна от Турция е най–голямата групировка след Ислямска държава и САЩ блокираха включването й в списъка на терористичните организации. Нейните 25 000 бойци отдавна ги наричат „сирийските талибани”. Тя е радикално–салафистка ориентирана, главен съюзник на произлязлия от Ал Кайда фронт Ал Нусра и държи на идейната си обвързаност с джихада. Руската страна трябва да е имала много здрави нерви и склонност за компромис за да седне да преговаря с терористи под натиска на Анкара.

Освен обвързаността на Турция с определени групировки не трябва да забравяме, че и САЩ обещаваха например на фронта ал Нусра да влезе в една нова сирийска армия и именно за това той смени името си на Джебхат Фатах аш Шам. А бойците на фронта ал Нусра до 95% са чужди граждани, те не са сирийци. За това бяха абсурдни опитите да бъде представена като „умерена” опозиция.