Смяната на елитите е въпрос на оцеляване в цунамито на връхлитащите ни промени Печат
Автор Експерт   
Сряда, 04 Януари 2017 11:22

Смяната на елитите е въпрос на оцеляване в цунамито на  връхлитащите ни  промени

Симеон Николов

Ако 2016 година бе година на изненадите и заявки за промени или начало на радикален обрат, то 2017 година със сигурност ще е много по–трудна,  ще е година на напрежение, изпълнена с предизвикателства, но и с възможности. Бихме могли да я определим и като година на доминото, предвид на очакваните промени в някои страни.

Ще трябва да започнем с най–трудните промени– тези в мисленето, в преоценка на фундаментални разбирания и оттърсване от погрешни схващания и заблуди.  Алтернативата би била да оставим промените в света на екстремисти или на самоубийствено неолиберално поведение и поставим в риск демокрацията, мира и развитието към повече просперитет.

Именно защото светът върви към неизбежна и фундаментална промяна, всеки опит за класическа прогноза за сигурността трябва да отстъпи на заден план или поне да  е разумно предпазлив. Периодът на преминаване на света в едно друго състояние няма да е нито една, две или три години, никой не знае колко дълго ще продължи смяната на посоката в американската политика. Тепърва предстои да бъдат охладени прекалено оптимистичните очаквания за външната политика на новия президент. Бегграундът на екипа на Тръмп, обещаващ неочаквани и твърди действия и идеологическото изместване в крайно консервативна посока в Камарата на представителите и Сената, изискват повече предпазливост в прогнозите.

Със сигурност обаче преходът ще носи своите рискове, сътресенията ще засегнат всички поне в три основни посоки:

– Отстояващите статуквото вече показват непримиримостта си: опитват се да създадат ситуация на свършените факти: ускорявайки прехвърлянето на въоръжени сили и техника на Североизточния фланг на НАТО още през януари, вместо през април–май 2017 г; предприетите от украинската армия масирани настъпления в нарушение на Минските споразумения; убийството на руския посланик в Анкара, което целеше саботиране на руско–турските отношения; бързите темпове, с които в Сирия  се търси промяна на баланса на сили и влияние. Опасността от искра, която да предизвика взрив, ще продължи до категоричното налагане на новите тенденции.

– Финансово–индустриаялният елит заложи на  десните националисти да изведат САЩ от системната криза, но едва ли някой може до отговори, на какви компромиси е готов, каква цена е готов да плати глобалния елит, защото без загуби няма да му се размине, какви ще са последиците от разочарованието на масите, когато схванат, че търсените промени не са в техен интерес  и какви ще са начините и методите  на преформатиране на очевидно  проваления финансово–икономически и социално–политически модел в света.

– Третата посока е способността за промяна на различните субекти– отделни държави и международни организации. Не само раздирания от кризи и проблеми ЕС, а и НАТО се нуждае от реформи, но сегашното му ръководство под влиянието на определени сили в САЩ, които се съпротивяват на настъпващите промени, категорично не са способни за такива. Определено болезнени ще бъдат и процесите на неизбежната смяна на неолибералните елити в отделните страни, които не могат да проумеят, че неспособността да се справят с кризите е причината да бъде снето доверието в тях.

 

На фона на тези глобални промени особена важност придобива способността на една държава да отстоява интересите си в международните оранизации. Ако България продължи досегашния си стил на поведение на изчакващ и обслужващ партньор, тя ще бъде гарантирано губеща страна. Съпротивяващите се на статуквото познават добре манталитета на българския елит и със сигурност ще ни въвлекат в своите войни срещу идващата промяна. Поредните предателства, като отказа от мандата ни в Съвета за сигурност на ООН или срамната кампания срещу собствения ни кандидат за генерален секретар на ООН, вече са факт. Наложителната подмяна и на бъдещия български политичеки елит не може да стане изведнъж, но е въпрос на оцеляване нейното ускоряване.

 

2016 година бе година на невиждана по своята активност и размах информационна война, на дезинформация и манипулиране на общественото мнение, която  е първата фаза на хибридната война, а в миналото винаги е била предвестника на горещата война.

Развихрилата се информационна война безспорно ще прави по–тудни оценките и прогнозите, базирани на обективни факти. Като първа фаза от хибридната война дезинформацията прикрива основни или предстоящи  действия срещу определен противник. Но през последните няколко години тя се характеризира с една изненадваща особеност: Срокът между изфабрикуваните заблуди и появяване на истината става все по–кратък. Така беше и за истината за Майдана в Киев и за въоръжаването на терористични групировки в Сирия и за снимките на дете от Алепо, които се оказаха от 2014 г. и дори от друга държава.

Вземаните вече организаионни мерки срещу външно информационно въздействие ще погълнат доста финансови средства през новата година. Във военния бюджет на САЩ са предвидени 60 млн, а през 2018 г.– 80 млн. За директор на новосъздадения Център срещу дезинформация и пропаганда ще бъде назначен вероятно един опитен дезинформатор /Stephen Bannon/. В Германия пък Център за защита от дезинформацията се създава към МВР и вече се разработва подробен каталог с мерки за разкриване на фалшивите новини. Появиха сде обаче и много критики и опасения от цензура и несправедливи наказателни мерки. Напомня се, че в Австрия подобен закон срещу фалшиви новини е бил безуспешен.

 

Затова по–важно от размяната на аргументи за и против една дезинформация е търсенето на отговор, до какви последствия може да доведе усъвършенстването на инструментите за манипулиране на общетвеното мнение. Защото, докато се лансира фантастичната идея, че Русия е повлияла на изборите с хакерски атаки, подминаваме новият метод, използван от мениджъра в предизборния щаб на Доналд Тръмп, отговарящ за нтернет–кампанията, същият стоящ и зад кампанията за Брекзит, свързан с маркетинговата фирма Кембридж Аналитика, присвоила психомеричния модел на психолога Мишел Косински, доказал още през 2012 г., че от 68 лайка във Фейсбук може да предскаже нагласите на избирателя /с 85% сигурност/, интелигентност, религиозна принадлежност, алкохолна консумация, дори цвят на кожата. Още през 2014 г. са измерени профилите на 10 милиона американски потребители на Фейсбук с психометричните измерители. За НАТО са разработени методи за психологически манипулации на населението в Афганистан. Големият интерес на световния форум в Ню Йорк на 19 09 2016 г. в Гранд Хаят Хотел и интереса на няколко страни, включително европейски /Швеция и Германия/ за използване в предизборни кампании в тях, показва, че методът печели доверие. На форума е признато, че фирмата има психограми на 220 млн души, че по време на кампанията на Тръмп са изпращали стотици хиляди различни варианти на аргументи и че са били в състояние да достигат до всяко село или жилищен блок съвсем целенасочено дори до отделни хора. Изглежда в това се крие една от причините за победата на Търмп. Въпросът е, до какво може да доведе прилагането на такива методи и в Европа. Дори и без този метод вече е предвидимо, че много подведени и манипулирани американци ще бъдат разочаровани от действителната политика на президента Тръмп.

 

 

САЩ– Русия

Очакваното от повечето наблюдатели подобряване на отношенията САЩ– Русия ще зависи в голяма степен от подхода на новият американски президент на първо място към инициативите на НАТО на Североизточния фланг. По неофициолно заявено от представители на Кремъл мнение на среща в Сочи, ако Доналд Тръмп декларира, че няма да има повече експанзия на НАТО на Изток, разполагане на бригади /визира се американската такава/, Москва ще отговори с демилитаризиране на Калининград и граничните области. За това не е случайна обиколката на американския сенатор Джон Маккейн в Украйна и Грузия точно  по Нова година и в трите Балтийски държави преди това, обещавайки военна подкрепа срещу руската агресия, «освобождаване на Украйна», доставки на оръжия, постоянна дислокация на въоръжени сили в балтийските страни  и т.н. противопоставяйки се на позициите на Доналд Тръмп от предизборната му кампания.

 

Другите проблемни теми, по които макар и трудно би могло да се постигне разбирателство са Украйна– по изложения от Хенри Кисинджър модел и Сирия – ако се разчита на нееднократно заявените от Доналд Тръмп позиции.

Поставяният често въпрос, дали ще има Ялта–2 не изглежда присъщ на ръководители като Тръмп и Путин. По–разумно би било да има Хелзинки–2 или частично преминаване към договори и споразумения, гарантиращи взаимно интересите и мира.

 

В една област обаче не се очертават взаимни отстъпки. И двете страни залагат на увеличаване ядрените способности, което води към една огромна ядрена надпревара. Досега имаше ядрен баланс. / ядрени бойни глави 7300 руски и 7000 американски, при стратегическите оръжия 1367 от американска и 1796 от руска страна/ Доналд Тръмп говори не за моденизация, а за «значително усилване и разрастване» на ядрената триада. За Путин развитието на ядреното оръжие също е от решаващо значение. Американската 30 годишна програма ще погълне 1 трилион долара. Модернизацията ще обхване и ядрените бомби В–61 в Германия и германските самолети Торнадо. Москва счита за най–важно развитието на ракетите , които могат да преодоляват съвременната и бъдеща ПРО. И всичко това става в период на изключително опасно завръщане към ядрено оръжие използвано в тактически план и с тактичеси носители. Като ученията на ВВС на НАТО в Полша със самолети, носещи крилати ракети с ядрен заряд или разполагането на руските ракети «Искандер» в Крим и Калининград, способни да носят ядрени бойни глави.

Изгонването на 35 руски дипломати от САЩ имаше два компонента в замисъла си. Външнополитическият цели по–нататъшно изостряне на отношенията с Москва, което е отговор на загубата на престиж на САЩ особено в Близкия Изток, но и средство да попречи  на политиката на новия президент Тръмп за сближаване. Вътрешнополитическият компонент цели да подплати обвинението, че Доналд Тръмп не е е спечелил заслужено изборите и се прилага като инструмент от отстояващите статуквото с всички сили и средства.

В истерията около хакерство на държавно равнище може да се открие и сигнал на Обама към други партньори, провалили се в политиката си, които да търсят лесното и „полезно” обяснение за провалите си. Този сигнал бе подет първо от канцлера на Германия Ангела Меркел.

Организацията Уикилийкс заяви, че „издадената от Обама забрана по-скоро е нарушение на Виенската конвенция“ и че няма доказателства за руска намеса в изборите.

Германски източници цитираха обяснения на опитни хакери, които припомниха, че е изключително трудно да се определи посоката, от която идва една атака, защото тя може да бъде препратена през хиляди точки през цялото земно кълбо. Освен това, намерените букви от кирилица в кодовете не може да бъде доказателство, че авторът е от Русия. Обикновено именно за отклоняване вниманието хакерът подбира съответните кодове. Твърдението пък, че хакерската атака била проведена лично от Путин е пълна глупост.

 

НАТО

Ако трябва да вярваме на бившия първия зам.генерален секретар, сега научен сътрудник в Атлантическия съвет на САЩ,  Александър Вършбоу, въпросът за разширяването на НАТО няма да е на дневен ред в близките няколко години.

С назначаването за министър на отбраната на  Джеймс Матис обаче, президентът Тръмп дава сигнал към щабовете на НАТО за връщане на доверието във водещата роля на САЩ в Алианса. Генералът въобще не вярва на Русия, дори нарича участието й в Сирия „агресия”, което е абсолютно неадекватна и невярна реакция. Той  храни и голямо недоверие и към Иран.

В духа на заявеното от Доналд Тръмп намерение за подобряване на отношенията с Русия, започнаха де се появяват аргументи от такива авторитетни международн институти като СИПРИ. В изследване от края на декември се посочва, че НАТО трябва да преосмисли т.н руска заплаха и привежда факта, че руският военен бюджет е 1/10 –та от този на Алианса: 91.081 млн долара, срещу 904.913 на НАТО и 595л472 на САЩ.

 

ЕС

Логично е да се очаква, че в сферата на сигурността ЕС ще трябва да поеме по–големи външнополитически отговорности след встъпване в длъжност на новия президент на САЩ. Забелязва се желание за еманципиране на Европа и за диалог със САЩ на едно ново, по–равнопоставено ниво. Това не е без значение, защото идеологизирането на отношенията САЩ–Русия определено се отразяваха негативно върху отношенията ЕС– Русия. Появиха се надежди за «стратегическа самостоятелност», което не изглежда реалистично на този етап. Факт е обаче, че САЩ иска Европа да има по–голяма самостятелност като военна сила и да е в състояние и самостоятелно да се справя във военно отношение, което обяснява и настояването за повишаване на военните разходи.

В сферата на Общата политика по сигурността и отбраната през 2017 г. трябва да очакваме реализация н Европейския план за действие в областта на отбраната, който бе приет на 15 декември и  съдържа изключително интересната за България идея за общ Фонд за европейската отбранителна индустрия. Т.е. Европейнската армия остава като по–далечна цел, но за момента на преден план излизат общите усилия за военния компонент на Общата политика за сигурност и отбран, включитено и поставяне началото на общи структури. Тревожното е обаче, че в еуфорлията си някои политически сили се увлякоха в идеите си за създаване дори на ядрени сили на ЕС.

 

За интересуващите се от темата вероятно ще представлява интерес книгата, която ще излезе от печат в Германия след 20 януари т.г. под заглавие «Статегическа автономия и отбраната на Европа– по пътя към една обединена армия?» на немски ии английски език.  Тя включва обобщен анализ на група немски учени и 28 статии на представители на 28–те страни–членки, които представят възможностите на своите държави и позициите и дискусиите в тях по тази проблематика, доколкото има такива.

Любопитно е да се види, какви са оценките и предложенията на авторите от останалите страни–членки на ЕС. Оставаме с надеждата, че книгата ще бъде представена и в България.

 

В ЕС темата „бежанци” продължава да е високоексплозивна и на срещата на върха на 15 декември м.г. отново не бе намерено общоевропейско решение. Предвижда се на следващата среща на 17 и 18 март 2017 г., вероятно в присъствието на Ердоган да бъде направен преглед на изпълнение на Споразумението. Турският президент обаче държи дамоклевия меч над Европа и заплашва при неизпълнение на договорката за вдигане на визите за турски граждани за Шенгенското пространство да пусне бежанците.

Всъщност факта, че всички планове на ЕС са се провалили, а Споразумението с Турция е застрашено, съобщи лично неговият автор Гералд Кнаус още през септември 2016 г. Тогава още той спомена в телевизионно интервю, че ще се премине към план „Б”, за който днес се твръди, че няма такъв, но на практика вижсдаме, че именно такъв се изпълнява. Думите на Гералд Кнаус, чийто проект с Турция  канцлерът Меркел прие, бяха буквално „Ще запалим една свещ за България и Гърция и ще се надяваме и стотици хиляди, които биха могли да избягат, просто да останат заклещени в тези страни. Условията там ще станат толкова теки, че никога вече никой няма да идва.” Всъщност план „Б”, който се отрича, бе разработван в ЕК още през февруари 2016 г., за което писахме и в България, но той изглеждаше малко по–различен: планираше се заделяне на огромни финансови средства за няколко страни, които доброволно биха приели завинаги мигрантите– от Португалия, през Испания и Италия до Гърция и България. Т.е. превръщане на периферните и бедни страни в буфер и постоянно място за мигрантите. Вместо обещаваните тогава милиарди за развитието на икономиките им, днес говорим за 160 млн евро. в случая за България.