След 10 г. в ЕС – равносметка, дипломация и препоръки към новия президент Печат
Автор Експерт   
Петък, 13 Януари 2017 17:24

След 10 г. в ЕС – равносметка, дипломация и препоръки към новия президент

д–р Огнян Гърков

Равносметката по повод 10 години от приемането на България в ЕС бихме могли да започнем с  Omne initium difficile est (лат. = Всяко начало е трудно). Без да подценявам безспорните политически и социално-психологични предимства от членството в ЕС ми се струва, че отрицателните последствия бяха предопределени още преди 1.1.2007 г.

Т. нар. схема screening/acquis communautaire по същество не бяха класически преговори между България и ЕК (Европейската комисия), а диктат от Брюксел. Вместо опитни дипломати зад флага на държавата с най-старо, несменено в цивилизована Европа име, седнаха „политически посочени” предимно девойчета, с майчин език шопски диалект. С поглед, устремен към бъдеще местице на щат в ЕК, на цената на безусловна капитулация на сломена държава. За разлика, напр., от варшавския или пражкия преговорни екипи с Брюксел. Управляващите от „Дондуков”се опасяваха от смислени дебати и не дръзнаха да проведат референдум за членството, превъзнасяйки ЕС като „къорсофра от еврофондове”. И след встъпването ни в ЕС деиндустриализацията и разрухата на селското стопанство продължи, както и безвъзмездното изтичане на квалифицирана, оптимално работоспособна и евтина работна сила от България към нашите съюзници и партньори. „За десерт” ни обливат с ангажименти към „новия контингент от кандидат-европейци”, резултат от техните дългосрочно късогледи и ползвателски политики. Не се оправдаха надеждите на преобладаващия все още у нас еврооптимизъм за спасение от бедността, безработицата и престъпността. Материално подобрение отчитат главно мениджъри в частния сектор, а отрицателни промени - по-възрастните, безработните, живеещите в села, циганите и крайно бедните. По време на членството ни обюрократизирането на администрацията ни избуя. Управляващата Родината върхушка не съумя да извоюва и да оползотвори достатъчно средства от еврофондовете „на полза роду”, а дали получените досега средства не превишават вноските ни в бюджета на Европейския съюз е въпрос на умела статисто-стъкмистика.

Тревожно е, че Европа и Европейският съюз проиграват картите на своята  идентичност, история и социални постижения, заради необмислена, непремерена и несамостоятелна политика. ЕС е понастоящем неустойчива и защото крайнодесни, националисти и популисти превземат властта на места, не без влиянието на ислямско-ислямисткото нашествие. Изглежда в Брюксел, Берлин, Париж, в Рим ще изчакат с упование първите стотина дни от управлението на Доналд Тръмп, за да се ориентират дали „световният неолиберален ред“, ще претърпи промени. Но България не е в клуба на „богатите цивилизовани”: глобалния протектор и десетината екс-колонизаторски държави-с преки правоприемници в Европейския съюз. Пътят от Евразия нашите предци са изминали отдавна, в посока Европа. Няма защо да се връщаме отново, а да положим максимума от себе си, за да съхраним нееднозначно постигнатото за 1335 години. Проблем на Европа е, че вече е активно трето поколение, загубило страха от войната и неспособно да излъчи слабо- или неманипулирани лидери като генерал дъо Гол, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери, Вили Брандт. Или поне доблестни държавници като загиналите „с неизяснени ликвидатори” шведи Улоф Палме и Даг Хамаршелд. Дано здравият разум и европейска съпричастност устоят на психо-фикцията за свеждане на стария континент на равнището на микс-територия, възникнала чрез колонизация на индианци в част от Западното полукълбо. И без да отчита новите кандидат-европейци, Брюксел би следвало да сондира възможностите за реализация на идеята на бившия външен министър Иван Башев от 60-те години на м.в. за репатриране в Индия срещу компенсация на европейски цигани, проблем, с който страните на ЕС от Средна и Югоизточна Европа не могат да се справят по единично.

Безспорно, че риск № 1 за нацоналната сигурност на България са мигрантите. Дали изискванията на брюкселската администрация  ще „ни смажат” зависи от обществения натиск към бъдещото правителство, президент, парламент. А защо не проведем референдум? Сегашното служебно правителство попадна наистина в Меркело-Ердогановия капан. Все още, обаче, председателят на Министерския съвет в оставка може да „избърше срама от челото” чрез категорично игнориране действието на Регламента от Дъблин, отмяна на постановление на МС № 508/12.08.2016 г. за разселване на  талибани в България (освен на реални сирийски бежанци с ниска професионална квалификация, напр. в квартали като Столипиново, Максуда, Комлука, Факултета), експедитивно екстрадиране на нелегалните мигранти; драконовски мерки спрямо корупцията, особено при нелегално преминаване и трансфериране през границите ни. Граничарите и военнослужащите ни да действат на правомерна основа като във военно време. А брюкселските бюрократи, неизбирани от никого в демократични публични избори (без ЕД), вместо да обслужват извъневропейски интереси, да бяха лансирали идеята за провеждане на европейски или поне национални референдуми на тема дали гражданите на държавите-членки на ЕС желаят нови ислямски пришълци, след като „стара Европа” не може да се справи с тероризма с извършители, наследници на вече „европо-интегрирани” мюсюлмани.

В тази ситуация има риск и за генетичния фонд на българската нация. Бъдещето оцеляване на България изисква мощен граждански натиск за създаване на предпоставки за промени в законодателството в посоки: въвеждане на ценз за участие в гласувания на избори, по-справедлива социална и политика в сферата на здравеопазването; връщане на наши икономически емигранти, преселване на доброволци от Украйна, Молдова, Русия, без да допускаме нова „пета колона”.

За ролята на българската дипломация

МВнР бе „нео-политизирано” от екс-министрите Ганев и екс-Михайлова, зачислена поне от година на ведомостта за посланик в Анкара, въпреки че силата й не бе в дипломацията. Наличието и на български наследствени гени у тях двамата не бе убедително основание да съсипят дипломатическата служба с уволненията на около 500 служители. Погромът над десетки български посланици последователно реанимира синът на бивш шифровач от екс-ДС Николай Младенов, излазил до висока чиновническа служба в системата н ООН. Отгледан и образован в чужбина чрез ДС. Сегашните президент и министър спазват традициите Младенови. Познавам над 90% от засегнатите посланици като отлични професионалисти. Според мен, поне онези от тях, които познавам по-добре, са постъпили в службите преобладаващо по патриотични съображения. Лустрацията в случая е непрофесионална нелепица и службогонска поръчка на завистливи, но амбициозни некадърни кариеристи, преоблечени в закърпени „политически” мантии. Погромаджиите – рожби на келепира - едва ли са с по-различен от този на потърпевшите посланици и дипломати произход. Би следвало, обаче, от самото „начало на прехода” да се извършват проверки за агентурна дейност на чуждо влияние и принадлежност към чужди контра- и пр. разузнавателни служби.

Със системно балансиране в изявленията на министъра в оставка Даниел Митов от външнополитически характер от премиера му Борисов, с историческия гаф в българската и световна дипломация с издигането на втора, вопиющо неадекватна българска кандидатура за поста ГС на ООН с проваляне на шансовете на Ирина Бокова, с оттеглянето на кандидатурата на нашата страна за непостоянен член на СС на ООН за 2017-18 г. чак след 20 години; с уронване престижа на българската дипломация със съгласието си да бъде приет в ДД на САЩ на много ниско за външен министър експертно равнище, за смехотворни назначения на възлови постове в страната и в чужбина на непрофесионални политически послушници и под. ибрикчии.

Какви препоръки бихме могли да отправим към новия президент на България?

1. Очаквам жизненото кредо на новия български президент да остане положената му воинска клетва за вярност към България на фона на познаването на международно-правните принципи „pacta sunt servanda” (= договорите трябва да се спазват, лат.) и „делимитация на въздушното пространство“. Надявам се в кабинета си към портрета на Апостола да добави и този на поручик Списаревски, да има поведение на българофил № 1, а не на агент на чуждо и/ли космополитично влияние.

2. Досега български президент не успя да постигне политически консенсус за съзиждане на Визия за бъдеща България, оттам – на концепция за националните интереси, вкл. сигурност и стратегии – и политика.

3. По текущите държавни въпроси президентът от сега би следвало да има виждане кои от тях България би следвало да решава сама, кои: със съюзници и партньори и в каква степен и кои предизвикателства „поставя в архив”, без да прекъсва поне пасивно да наблюдава.

4. Гласувах за президентa, който би поел максимума конституционно-допустими ангажименти за категорично отблъскване и париране на ислямско-ислямистките нашествия в България и в Европа, вкл. подкрепящ идеята за убеждаване на Брюксел в необходимостта България като южна граница на Европейския съюз да ползва няколко години  членските си вноски за укрепване на границите й от юг, запад и изток.

5. От президента, български офицер, бих очаквал  да се застъпи в защита на населението от циганските погроми, кражби и безчинства, особено в Северозападна България, да се противопостави на продажби на имоти на граждани от страни-нечленки на ЕС.

6. И да преустанови практиката - вместо посланици на РБългария - изпращане на политслучайници, провалени политици, административни нагаждачи и полит-номади като напр. назначения/та в Анкара, Белград, Брюксел...