Ислямизацията в Турция– необратим процес и заплаха за Европа Печат
Автор Експерт   
Петък, 20 Януари 2017 12:56

Ислямизацията в Турция– необратим процес и заплаха за Европа

Симеон Николов

Двата най–големи риска за Турция и съседите й безспорно са  ислямизацията и дестабилизацията на страната. Но ако нестабилността бъде овладяна от един диктаторски режим за известен период от време, или е препъникамък за самия Ердоган, то ислямизацията се превърна вече в необратим процес, който прелива към Европа, а навлизането на ислямисти в армията и полицията пораждат сериозни опасения в НАТО.

Ислямизацията на Турция не е нова и краткосрочна промяна. Тя се провежда постепенно и настъпателно в цялото почти 13 годишно управление на АКП. Нещо повече, едногодишното управление на първия ислямистки премиер в Турция Неджметин Ербакан, основателят на Milli Görüs през 1969 г. с цел ислямизация на турското общество „отдолу нагоре”, вкара през  1997 г. 250 000 негови привърженици в държавната администрация, но Ербакан бе и ментор на днешния президент Ердоган, който по–късно го загърби. Създадената от Ердоган през 2001 г. партия е ислямистка партия.

Въпреки че военните се смятаха за защитници на лаицизма, не трябва да се забравя, че генералите не само търпяха, но  дори стимулираха подкрепата на държавата за ренесанса на исляма като ислямските училища и строежа на джамии през 80–те години като противовес на засилващите се леви движения. Именно военните след преврата през 1980 год. въведоха сунитското религиозно обучение в училищата Т.н. Имам–Хатип училища, първоначално частни, по–късно държавни от само 1000 випускници достигнаха 500 000 випускници още през 1996 г. и завършилите ги получиха достъп до всички университети.

Интересно е да се направи сравнение между 2016 г и 2011 г. В кря на 2016 г. полицай, оказал се привърженик на терористична групировка в Сирия убива руския посланик в Анкара. Но полицейският апарат, съдебната система, образователна система, държавна администрация са под пълния контрол на ислямистката АКР още преди 2011 г., след 8 годишно управление. Тогава, юли 2011, Ердоган посяга към овладяване на последната държавна институция – армията, която от 1960 до 1998 четири пъти прави военни преврати, след като началникът на ГЩ Ишик Косанер заедно с командващите ВВС, СВ и ВМС хвърлят оставки като протест за това, че не могат да защитят офицерите си от неоснователните и политически преследвания от прокуратурата и като предупреждение разбира се– над 250 офицери и генерали на служба и от запаса са изправени на съд. Тогава Ердоган иска против правилата за развитие на офицерския състав да издигне млади офицери, симпатизиращи на политическия ислям. Проблемът на правителството тогава бе, че в армията почти нямаше старши офицери ислямисти. Сред младите и преди това е имало  такива, с което се обяснява уволнението на 69 офицери през 1997 г. за връзки с фундаменталисти. Още тогава се смята, че една четвърт от младите са такива. Настроенията сред ислямистите бяха: да се уволнят половината от офицерите и се преструктурира армията – 340 генерали били твърде много.

След опита за преврат бяха уволнени над 10 000 военни, повече уволнени има в образованието 45 000, в полицията 22 000, вътрешни войски–жандармерия 14 500. В разузнаването са само 100 души.

Доклад на Центъра за обмен на разузнавателна информация на ЕС /IntGen/, озаглавен „Турция: Влиянието на движението на Гюлен” с гриф „Поверително”, отхвърля вероятността ислямистите на Гюлен да стоят зад опита за преврат. Обвинението срещу организацията в „тероризъм” е измислено с цел разправа с политическите противници на Ердоган в Турция,  а репресиите срещу опонентите планирани години по-рано. Резултатът: арестувани над 150 журналисти, обвинени и хвърлени в затвора над 42 000 „гюленисти”. Около 68 000 адреси в социалните медии са под контрол, почти 18 000 са обвиненията за критични мнения, 1734 от авторите им са арестувани.

 

Още през 2011 г. един директор на банка в Истанбул казваше, че Ердоган накрая ще бъде като падишах, Турция след 10 години ще бъде една управлявана по законите на исляма държава като Малайзия. Оказа се обаче, че процесът на ислямизация протече по–бързо и това ще се сбъдне преди 2021 г. Друга прогноза от автора на разработката „Военни и ислям в Турция”: „Само въпрос на време е кога турското общество ще изпадне в колапс” , направена през 1997 г. , също е на път да се сбъдне.

Предупреждения има и от здападноевропейски разузнавателни служби, но те рядко са ставали публично достояние поради опасността да навредят на междудържавните отношения. Най–пресният пример е доклада на Службата за защита на конституцията на Германия /контраразузнаването/ от август 2016 г., в чиято засекретена част се посочва: „Турция при президента Ердоган се превръща в платформа за действие на ислямистки и терористки организации в Близкия Изток. Анкара от години работи заедно с ислямистите.” По–нататък се дават отговори на въпроса, защо от идването на власт на управляващата днес ислямистка Партия на справедливостта и развитието /АКР/ на Ердоган, влиянието на ислямитката „Мюсюлмански братя” силно нараства.

 

За да не остане впечатление, че проникването на исляма в армиите е само патент на ислямски държави, трябва да споменем, че :

– в Бундесвера още 2010 година имаше над 1000 мюсюлмани, което не бе достатъчно за отпускане на щатна бройка за имам, отговарящ за тях /нормата бе 1500 вярващи/;

– в Австрия имаше 2–ма имами, които се грижеха за над 800 мюсюлмани в армията;

– а във Франция още 2011 г. щатните бройки за духовни лица бяха увеличени на 40 – за имами, които да се грижат за мюсюлманите военни. Очевидно изискуемата бройка мюсюлмани е много по–ниска.

 

Сегашната нова вълна от чистки в армията, след тази от процесите „Ергенекон”, когато бяха освободени много светски–кемалистки офицери, се образува кадрови вакуум, който отвори широко  вратите за националистически и ислямистки групи.

Ултра–националистическата партия на Доу Перинчек и ислямистката паравоенна организаия САДАТ, чийто основател Танриверди стана и съветник на Ердоган, правят сериозни опити да увеличат влиянието си в армията. Военният експерт Метин Гюрджан предупреждава за евразийска и ислямистка насока на развитие на турската армия, което би могло да се превърне в опасност за НАТО.

Същевременно недостигът на военни кадри се чувства вече в провежданите от Турция операции в Ирак и Сирия, където бяха върнати на служба летци, които след опита за преврат бяха в ареста.

За паравоенната организация САДАТ, за която наскоро писа вестник Джумхуриет, се знаеше, че е подчинена пряко на Ердоган или на министъра на вътрешните работи Евкам Ала. Информация за изключителни жестокости на „брадати и арабски говорещи” бойци имаше още преди опита за преврат м.г. от районите, прочиствани от кюрдско население в Източна Турция. Именно основателят на САДАТ Аднан Танръверди е бил използван в борбата срещу кюрдите през 80–те години в организацията „Йозел Харп Дайреси” / поделение за специални бойни действия/. Тя си е сътрудничела с ЦРУ на САЩ и е била използвана за потушаване на въстания. Танръверди е участвал и във войната в Босна. Организацията САДАТ си поставя за цел „да подкрепя развитието на една ислямистка суперсила”. Когато западните служби узнават за това, че тя обучава членове на „Ислямска държава”, програмата с тази терористична организация е спряна. Днес обаче САДАТ обучава вече младежката организация на управляващата в Турция партия АПК и кадри на движението на фанатични привърженици на Ердоган „Османлъ Оджакларъ”. На интернет–страницата на последната четем освен за възхвала на Ердоган и за целта на организацията: „да възкресим османската култура и я запазим жива”. Този съюз е подкрепян от висши държавни фигури като председателят на Върховния съд Исмаил Джирит и председателя на Висшия съвет на университетите Йекта Сарач.

Известният в Турция Фуат Адни, койо има 1 милион последователи в Туитър и се прочу с верните си прогнози и информации от близкото обкръжение на Ердоган, пише, че САДАТ има за задача да изгради тайна въоръжена организация като алтернатива на официалните турски специални сили /TSK/. Фуат Адни предупреждава за „кървави атаки в страната и в чужбина от обучаваните от САДАТ наемници” срещу хора и организации, критикуващи „нарциса” Ердоган. Събитията обаче изпревариха тази информация, защото през декември м.г. германското контраразузнаване разкри групи от по трима души, изпратени да ликвидират известни кюрдски лидери, а първите арести бяха извършени в Хамбург. И макар да се твърди, че задачите им били поставени от турското разузнаване МИТ, възможно е да става дума именно за подготвяните от САДАТ наемници. Шефът на германското контраразузнаване Ханс–Георг Маасен предупреди и за прекратяване поставянето на разузнавателни задачи на турските имами в Германия.

Така ислямизацията се съчетава с екстремизъм, непознаващ граници и международни норми и закони. Ислямизацията в Турция се превръща в необратим процес.

Министерството на образванието подготвя нови учебни програми, чието официално обявяване ще стане в края на февруари т.г. Теорията за еволюцията изцяло е зачеркната. От осми клас учениците ще изучават „Концепция за джихада”. Очаквано делото на основателя на държавата Ататюрк е вече бегло засегнато. Разширяват се т.н. „Имам–Хатип–Училища”. В тях ще се изучава вече арабски като първи чужд език. Много от бившите училища на Гюлен бяха превърнати в религиозни държавни училища.

 

Разрастването на ислямизма в Турция прелива и в Европа като през скачени съдове. Съвсем видимо е и нарастването на активността на редица ислямистки организации на стария континент, който е приютил вече 16 млн мюсюлмани, а по данни на американското разузнаване през 2025 г. те може да  достигнат до 38 млн.

В Германия например турският ислям става все по–ислямистки и националистичен. /Впрочем симбиозата между ислямисти и националисти е характерна тенденция в самата Турция. Националистите подкрепят АКР в Меджлиса, а Сивите вълци предоставиха 200 бойци за украинския батальон за завземане на Крим./ Някои от джамиите в Германия /общо 970 на брой/ имат значителен принос в процеса на ислямистко радикализиране на мюсюлманите и в отчуждаването и на децата от западното общество.

По време на демонстрациите срещу опита за преврат в Турция, организирани централно от Анкара чрез подчинените й в Западна Европа организации като консервативната Ditib и Централния съвет на мюсюлманите, се скандираше «Алаху Акбар», призив не само на терористите от цял свят и не сам като «почитай твоя бог», а като фокусиране на борбата срещу противниците на исляма чрез насилие. Почти 10 000 са салафистите в Германия. Службите разработват 17 екстремистки организации от общо 2 000. Една четвърт или около 200 от общо 820 джихадисти от Германия, заминали да се бият за Ислямска държава са турски граждани или с турски корен.

През 2016 г. Франция предупреди за опасността от идеологическа победа на салафизма. Една четвърт от френските мюсюлмани са радикализирани ислямисти. Във Великобритания мюсюлманските организации утвърдиха «Ислямистко правосъдие» в 85 съдилища на Шариата, прикрити към джамиите. В Норвегия мюсюлманите поискаха вече своя ислямска държава, а терористичната организация Ансар ал Суна обеща джихад, ако Осло не бъде обявен за мюсюлмански град. Един от най–влиятелните ислямисти–интелектуалци Тарик Рамадан, живеещ в Женева, открито призовава за ислямизиране на Европа. Това и още много други примери дават основание да говорим  не за все по–ускорено тиктакаща във времето бомба, а за запален вече фитил.

След атентата на 13.11.2015 г. във Франция бяха затворени над 20 джамии, а само през есента на 2016 г. – още няколко, за проповядване на радикален ислям. Но отслабването на религията се вижда в това, че същевременно продължават да се рушат църкви и на тяхно място да се строят молове и паркинги. Холандия и някои швейцарски кантони забраниха бурките. Други страни приеха закони, ограничаващи регистрацията на религии и забраняващи строежа на нови джамии.

Процесът на ислямизация обаче се развива толкова динамично, че дори предупреждението на алжирския писател Буалем Сансал от последната му книга от 2016 г. под заглавие „2084– Краят на света” за фиктивната ислямска страна Абистан, завладяла света, излъчваща посланието „Ислямът застрашава Европа”, изглежда слабо и закъсняло. Въпреки всичко, като цяло европейските елити нямат инстинкта за самосъхранение  и самоубийствения либерален подход продължава да бележи техните решия и пасивно поведение.

 

Това развитие е изключително опасно и за България защото ислямизацията не признава границите на географските карти. Проникването й се улеснява от неограниченото влияние на държавната служба по религии на Турция в балканските страни, от платените от Анкара имами в системата на българското мюфтийство, от намесата на турските дипломати в разрез с изискванията на Виенската конвенция, от неизбежните за две съседни страни широки връзки в много области и от пасивната „политика” на досега управляващите в България. В плачещата за актуализация Концепция за национална сигурност,  каквато новият президент Румен Радев би било логично да инициира, тези и много други въпроси трябва да заемат подобаващо място.