Отказ от външна политика в полза на националния интерес Печат
Автор Експерт   
Сряда, 25 Януари 2017 19:32

Отказ от външна политика в полза на националния интерес

Георги Пашкулев*

Външната политика на България и министерството на външните работи, което е натоварено да я провежда, рядко попадат на първите страници на медиите.

Българинът макар и да обича да бистри външната политика на маса рядко навлиза по-надълбоко в проблематиката, може би, защото самата институция е консервативна и не е свързана непосредствено с промяната в неговото битово положение. Годините след 2014 г., които съвпадат с управлението на втория кабинет Борисов с външен министър Даниел Митов, са период на тежки международни кризи в близост до нашите граници.

Това са конфликтът в Украйна, възходът на „Ислямска държава“ и продължаващата гражданска война в Сирия, мигрантската и бежанската криза, нестабилността в Турция и Западните Балкани и др. Всички тези събития съществено повишиха интереса на средностатистическия българин към международната проблематика.

Още с встъпването си в длъжност като служебен министър /по-късно той остана такъв и в редовното правителство на Борисов/ Митов показа, че гледа на МВнР не като на място, което ще изработва външната политика на страната, въпреки че декларираше на думи точно обратното, а като удобен пристан за намирането на хубава и добре платена работа за свои близки съратници.

Най-фрапантният пример е „роднинското“ назначение на Десислава Димитрова-Прошкова за съветник в политическия кабинет на министъра. Тя е съпруга на Прошко Прошков, който е бивш съпартиец на Митов в две партии – Демократи за силна България и Движение България на гражданите.

Показателно е, че в продължение на дни от ведомството отказваха да потвърдят за назначението, а когато го обявиха не уточниха какви са задълженията й. Хора от кухнята на МВнР отбелязват, че преди да заема поста на съветник тя е разнасяла папки. Назначаването на Прошкова не е единственото от този род, но е най-запомнящо се.

То бе обида за кадровите дипломати, които получават едни от най-ниските заплати в системата на държавната администрация. Лошите материални условия водят до това, че най-кадърните експерти си търсят работа в международните институции, а останалите гледат на задграничните назначения като възможност освен за кариерен ръст, но и като източник на финансова стабилност след период на пренебрежителни заплати в София, които по никакъв начин не отговарят на иначе високите изисквания за назначение в Министерството.

Шепата останали кадърни служители са разкъсвани между съзнанието за дълг и невъзможните професионални условия, в които са поставени от МВнР и неговата обща администрация. А тя в съчетание със слабото ръководство на ведомството в лицето и на заместник-министър Христо Ангеличин, който както стана ясно е разследван от Прокуратурата за корупция, доубиват професионалното съсловие, което и без това беше полузадушено от действията на министър Кристиян Вигенин и главния секретар по негово време Георги Димитров.

В тези условия едва ли може да се говори за провеждането на каквато и да било външна политика и което е още по-лошо напълно обезличи претенциите на Митов да се справи с “лошите практики на предишното ръководство”.

И ако предстоящото ни председателство на Европейския съюз през 2018 г. бъде успешно, то това ще е именно заради тези малцина професионалисти, които въпреки всички усилия остават верни на призванието си.

Защото дипломацията е и въпрос на призвание, а не на само на общи тези, подобни на тези, заявени в началото на мандата на бившия вече външен министър. Да не говорим и за неуместните и хаотични действия на Даниел Митов и Меглена Кунева, за които е обществена тайна, че дори не си говорят.

Поставената като приоритетна задача поредна мантра „превръщането на България в активен участник в процеса на вземане на решения в Европейския съюз (ЕС)“ така и не се състоя в мандата на Даниел Митов, както не се състоя и по време на неговите предшественици. Не за друго, а защото самото членство на страната в двата съюза вече изпълнява условието за активно и равнопоставено участие, дотолкова доколкото държавата-членка е в състояние да формулира, кои са нейните интереси.

Политическият кабинет на МВнР, начело с Митов така и не успя да излезе от състоянието на общи приказки по иначе важни теми от международния дневен ред, а също така и не намери правилната формула, за да възстанови връзката между професионалното съсловие дипломати и неговото ръководство в лицето на Политическия кабинет.

Известен факт е, че колкото и големи да са идеите на даден министър, а в случая с Митов и претенциите му, той няма как да е успешен, ако не е подпомаган от експертното съсловие. В същото време се запази тенденцията външнополитическото ни ведомство да се управлява като неправителствена организация /самият Митов дойде именно от този сектор/. Най-звучният провал на Митов обаче дойде с българската кандидатура за ООН, където заради неговите действия България бе унижена както никога през последните 27 години, изминали след 1989 г.

Оттеглянето на кандидатурата на Ирина Бокова от надпреварата за генерален секретар на ООН в последния момент изложи България пред изумените погледи на международната общност и доказа, че изразът “да си стреляш в краката” има своето ново олицетворение в лицето на Даниел Митов. Изненадващото решение само седмица преди ключовото гласуване в Съвета за сигурност на ООН нанесе тежък удар върху имиджа на страната ни. Вместо Митов да обясни спокойно какво е замислил да направи още в началото на подготвителния процес, а по-късно и на самите избори за генерален секретар, той се впусна в безобразни обяснения за комунистическото минало на Бокова буквално часове след провала на Кристалина Георгиева. Знаел ли е Митов за миналото на Бокова и причина ли е то за провала й, или е научил за него след последния тур в Съвета за сигурност, остава тайна и не бе обяснено от човека, който иначе бе натоварен да представлява държавата пред света.

Всичко това не остана скрито за българското общество и е една от причините, според социолози и политолози, за загубата на президентските избори от ГЕРБ през ноември. Балканите са регионът, където България има капацитета и експертизата да прави външна политика. Тук ние можем да предлагаме инициативи и да бъдем полезни както на себе си, така и на организациите, чиито член сме. За съжаление през изминалите две години липсваше проактивна политика в тази посока.

Вместо да активизираме политиката си спрямо Република Македония, оказвайки й помощ в справяне с мигрантската вълна, което щеше да бъде полезно и на самите нас, в случай че се сблъскаме с подобно нещо, официална София остана пасивна. Пропуснахме покрай ушите си посланието на македонския външен министър Никола Попоски, който ни покани да участваме с военна сила в охраната на гръцко-македонската граница, както и посланието на президента Георге Иванов – България да прегърне Македония.

Ние за пореден път избираме да плуваме в гръцки води, а не да създаваме съюзи с Република Македония, Хърватия, Словения или страните от Вишеградската четворка. Икономизацията на външната политика, т.е. правенето на външна политика в услуга на българския бизнес, се повтаря като мантра от десетилетия. Последният опит в това направление беше в богатите на въглеводороди емирства от Персийския залив. Поредицата от усилия там бяха съсипани от безобразните кадрови назначения на ръководители на мисии след 2014 г. насам, включително липсата на адекватен контрол от страна на министър Митов, който така и не разбра, че редките му шаблонни коментари по българските телевизии и “появи” в социалните мрежи не го направиха разпознаваем нито у нас, нито зад граница.

Провалът се дължи и на нежеланието на правителствата след 2014 г. да водят подредена външна политика с оглед на националния интерес, който в крайна сметка следва да е в основата на всяка програма за управление.

Мандатът на Даниел Митов ще бъде запомнен със своята неясна политика и безпринципно ръководство. Бившият министър и неговият кабинет по никакъв начин не допринесоха да бъде овладян негативния процес, в който МВнР всъщност съществува чрез неглижирането на професионалното съсловие дипломати, поставени в условия на неясни външнополитически принципи, което е само по себе си деинституционализиране на едно от основните професионални съсловия.

Колкото до самия Митов, то той най-вероятно, ще си търси подходящ международен пост. За него МВнР бе плацдарм за осъществяване на личните му амбиции за кариерен растеж.

*/ Георги Пашкулев е заместник-главен редактор на Агенция БГНЕС.