Бивши български дипломати за агресивната намеса на Турция в изборите в България Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 20 Март 2017 19:35

Бивши български дипломати за агресивната намеса на Турция в изборите в България

 

Посланик Георги Димитров, бивш главен секретар на МВнР и посланик Петър Воденски във Фейсбук, 15. 03. 2017

Намесата на турски официални представители в изборния процес в България се превръща от проблем в опасност:

1. Българските официални институции и редица политически сили престъпно проспаха през последните месеци и на практика допуснаха намеса на чужда държава във вътрешните работи на България, която се осъществява основно чрез ДОСТ, посредством:
- натиск върху населението в смесените райони да се присъединят към новия продукт на политическия инженеринг на турския посланик, ерго на турската държава;
- нагло демонстрирано и засилващо се напоследък провокативно поведение на ДОСТ спрямо българската държава и националната сигурност, окуражавано от турски официални лица, включително посланика на Турция, който открито участва в кампанията на Лютви Местан и новия му съюзник Касим Дал;
- осигурявяне на ДОСТ на широко и безкритично медийно присъствие, включително в националните медии;
- нескривано намерение и практическа подготовка на масиран автобусен десант от Турция на български изселници, срещу което не се предприемат никакви мерки;
- нарушения, свързани с условията за провеждане на българските парламентарни избори на територията на Република Турция, които противоречат както на българското законодателство, така и на турските изисквания; независимо че самата турска страна, при даването на разрешение за разкриване на секционни избирателни комисии за парламентарните избори в България, категорично е забранила провеждането на политическа пропаганда на своя територия, изказванията на министъра на труда и социалната сигурност Мехмет Мюеззиноглу пред изселници от България нарушават това изискване, а обещанията за материални стимули при гласуване и откритите призиви за подкрепа на една определена политическа партия са директна намеса във вътрешните работи на България;
- директно изливане от години на пари от турската държава, с цел разширяване на нейното културно и религиозно влияние в България, чрез Турската агенция за сътрудничество и развитие /ТИКА/, създадена от турските специални служби през 1992-а като организация за „техническа помощ“, Съюза на общините от тюркския свят (ТDBB) с основна цел „опазване на историко-културното наследство“, „Диянет“-а, „Юнус Емре”, „Дирекцията на вакъфите” и др. – дейност, на която не се реагира навреме и адекватно от българските власти.


2. Специално внимание заслужават действията на посланика на Република Турция у нас, който без никакво притеснение толерира партия ДОСТ, опекунства над нея и лично участва в нейни политически, включително предизборни, прояви.
България отдавна допуска чужди посланици да се произнасят по вътрешнополитически теми, но посланик Гьокче отиде твърде далеч и надхвърли добрия тон на добросъседски отношения.
Според Виенската конвенция за дипломатическите отношения, един посланик би следвало да има възможността да защитава интересите на своята страна, да представлява интересите на страната си в най-различни области, като условието е той да не се намесва във вътрешните работи на страната на акредитация. В случая имаме пред себе си опитен дипломат, който едва ли прави всичко това на своя глава. Очевидно има такава спусната линия, още повече като виждаме как управляващата партия в Анкара агитира за една определена българска партия. Като имаме също предвид по какъв начин се организират секциите в Турция, как се попълват предварително заявления и така нататък, с основание може да се каже, че това е една безпрецедентна намеса и българското външно министерство с пълно право покани на среща турския посланик и постави остро пред него тези въпроси. С това обаче реакцията на официална София като че ли се изчерпи.


3. Нововъзникналият проблем по вектора "Анкара - Западна Европа - избори в България" се разраства, чуват се гласове за изгонване на турския посланик в София и дори за скъсване на дипломатическите отношения. Ето във връзка с това един непълен план за действие:
- България започва наистина да пази границите си с Турция - така, щото да не премине нито един "невидим" мигрант;
- ДАНС слага в "ежови ръкавици" всички турски емисари у нас, които агитират за кого да гласуват българските граждани, независимо от моментното прикритие на тези емисари - дипломатическо, служители на Диянет-а, на ТИКА и т.н.;
- България прекратява досегашната практика - Диянет-ът и други организации да финансират религиозна и друга дейност у нас;
-преразглежда се Законът за българското гражданство, като двойно гражданство се допуска САМО за страни, с които ще сме сключили специални двустранни споразумения по този въпрос;
- всичко това се предшества от "обговаряне" с нашите партньори, които - ако не да помагат - поне да не ни пречат;
- и когато сме реално готови да започнем горните действия, прибягваме към дипломатическата мярка "персона нон грата" спрямо някой висш турски дипломат у нас, в случай че недружелюбните действия от тяхна страна продължат.
Другото е предизборно юначество, което - образно казано - може "да начеше" сегашната краста на обществеността, но не решава въпроса с турската намеса в българските вътрешни работи.

 

Симеон Николов, гл. редактор на „Експерт” за сп. „Икономист”, 16 март 2017 г.

Реакцията на МВнР щеше да бъдe адекватна, ако това беше първият случай на Гьокче в неговата дипломатическа практика в България. Според мен, до тази реакция нямаше да се стигне, ако България беше реагирала своевременно преди 1 1/2 години съгласно правилата на Виенската конвенция за дипрломатическата служба, когато също имаше проблеми с действията на този посланик.

Сюлейман Гьокче е типичен представител на турската дипломация, която си поставя дългосрочни цели и ги постига на всяка цена. Този посланик е упорит и активен и отстоява интересите на страната си, но тези интереси се прокарват по начин, надхвърлящ прага на дипломатическите отношения. За своите началници Гьокче вероятно е успешен, защото у нас държавата му позволява той да действа така. Грубите му дейсвия в нарушение и на Виенската конвенция свидетелстват, че той не храни добри чувства към страната ни, за разлика от други чужди посланици. Той не може да се нареди и сред онези чужди посланици, които са оставили диря в дипломатическата практика и добри спомени.

Изгонването на посланик е много крайна мярка и изобщо не е препоръчително за страна–съсед и партньор. Но в случая Турция целенасочено търси ескалация на отношенията си със страните от ЕС, включително и с България. Когато умишлено ни предизвикват, както умишлено предизвикаха Холандия, дипломатите трябва да анализират, защо Турция прави това, какво цели и какви други мерки биха могли да бъдат взети, без да се присъединяваме към ескалацията на напрежение на този етап. Например, на обвинението на Турция, че не спазваме правата на малцинстватна, освен с обяснението за общото решение на НС за разкриване на секции в страни–нечленки на ЕС, сред които попадза и Турция, можеше да реагираме с изявление на външния министър в подкрепа на доклада на ООН за нарушенията на правата на човека и убийствата на над 2000 цивилни граждани в Източна Турция. Това щеше да подскаже умело с инструментите на дипломацията, че Анкара първо трябва да погледне себе си, преди да съди други, при товеа с измислени аргументи. Никой ли не се сети, освен шведския външен министър, че в Турция бе продължено извънредното положение. Основание, ако не за премахване, то поне за гласуване само в дипломатическите представителства. Никой ли не се сети докато имаше парламент да се реши въпроса с двойното гражданство?

Освен това, като страна–членка на ЕС и НАТО трябваше отдавна да проведем консултации в Брюксел, за да разясним опасността не само за нас, но и за останалите европейски партньори и обсъдим подходящи дипломатически стъпки и  съвместни мерки за защита. Ако Турция реши да използва мигрантите като оръжие, трябва да имаме общ план на ЕС за реакция, както и български такъв като част от общия план.

Истината е, че Турция е проникнала дълбоко у нас, има влияние– политическо, икономическо, на религиозните и на разузнавателните си служби и това е резултат на бездействие години наред при очевидни нарушения и в крайна сметка е резултат от липса на държавност. Лошото е, че ще бъдем първата държава, която евентуално ще стане жертва на онова, което ще предприеме Ердоган след референдума на 16 апри

 

Петър Воденски, бивш посланик на България в Турция, Молдова и Кипър за frognews.bg, 17.03.2017

„Абсолютно вулгарна намеса в нашите вътрешни работи, каквато не е била никога досега”. Бившият ни дипломат в Турция е на мнение, че от наша страна трябва да има последователни действия и политически консенсус по темата.

„По линия на ДАНС да хванем в „ежови ръкавици” всички турски агенти, които са под най-различно прикритие - дали под дипломатическо, на Главното мюфтийство, под ТИКА - тяхната организация за проекти в чужбина, да прекратим финансирането от страна на Турция на мюфтиите, които те изпращат”, коментира още Петър Воденски пред НТ.

 

Симеон Николов за БНР, Хоризонт, 15. 03. 2017 г.

 

Ако спадът на подкрепата продължи, Ердоган може да отложи референдума

Цялата кампания, която Реджеп Ердоган води, е насочена към това да постави ЕС на скамейката на обвиняемия, а да представи себе си, Турция като жертва. Това са неговите основни цели.
Ердоган търси тези скандали, за да мобилизира националистическите сили в самата Турция, защото той не е сигурен в успеха на референдума. Той вече може би е наясно, че референдумът няма да бъде спечелен. Последното проучване от 9-10 март показва, че 40,8 процента от населението е против и около 28% са за. Това е огромен срив.
Николов прогнозира, че ако спадът на подкрепата продължи, референдумът ще бъде отложен, а за да се отложи е необходимо инсценирането на събитие. Ако пък спечели с някой и друг процент, трябва да се анализира ясното обръщане на гръб на Европейския съюз, подчерта анализаторът.

Холандия повежда хорото и ще  даде сигнал за това накъде върви Европа и дали популистите ще надделеят. Дипломатическият скандал, който се разрази с Турция, налива вода в мелницата на Партията на свободата на Герт Вилдерс. Този скандал е в полза на първо място на Ердоган, и на второ: на Вилдерс в Холандия. Управляващата партия в Холандия също качи някой и друг процент благодарение на това, че министър-председателят реагира така решително срещу заплахите от Турция.

Колкото до ползата за Турция, жалките два процента повече, които скандалът носи на управляващата партия за предстоящия референдум, показват че турското правителство е изпаднало в паника и отчаяние, смята още Симеон Николов.

http://bnr.bg/horizont/post/100807984/simeon-nikolov-ako-spadat-na-podkrepa-prodalji-erdogan-moje-da-otloji-referenduma

 

Георги Караславов, международник, балканист, латиноамериканист, член на БДД, във Фейсбук, 12 03 2017 г.

"Всички имат един и същ манталитет. Къде ще отидете? Накъде водите Европа? Вие започнахте да разрушавате Европа. Вие дърпате Европа към пропастта. Свещени войни скоро ще започнат в Европа"

С тази си позиция, Турция прехвърля политическата топка в друго поле. Съмнявам се да е емоционална реакция на турския външен министър. Самото предупреждение предполага, че Турция е наясно с пропускането (целенасочено) на бойци от Ислямска държава през своята територия към Европа. Това е целенасочена и внимателно планирана операция по тяхното разпръскване из различните държави от ЕС.
Напомням, че допреди няколко месеца Ердоган и обкръжението му са имали делови взаимоотношения с Ислямска държава и са търгували с тях, както и им е била осигурявана закрила на своя територия при въздушните операции на ВКС на Русия. Доктрината „Стратегическа дълбочина“ не бива да се забравя. Бежанците бяха използвани умело, като "Троянски кон" за предстоящо дестабилизиране на Европа. Случаите с атентатите в Париж, Ница, Брюксел, Лондон, Берлин, Мюнхен... налага хипотезата, че се "опипва на почвата" и се до-настройва адската машина за бъдещи безредици. Холандия е ярък пример колко далеч е готов да стигне Ердоган в наглостта си. От малко над десетилетие в Турция се работи целенасочено за възраждане на султаната.
Не е трудно да се досетим, в случай, че започнат въпросните "свещени войни" те бързо да обхванат Балканите, континента, да се прехвърлят на други континенти и справянето с тях ще бъде много трудно и с много жертви. Съвсем реална е опасността от започването на Третата световна война.
Европейското общество в продължение на над 70 години се развива в комфорт и сигурност и през годините бе разглезено и... изнежено. Насилието е непознато за няколко поколения европейци. ЕС през последните 15-20 години претърпя злокачествена метаморфоза, особено силна през последните 10 години. Хората бяха превърнати в безлична аморфна маса, в инструмент, продукт на политиката, в разменна монета на частни интереси. Обществото загуби основни ценности за подкрепа и защита на собствените си граждани. Дадена бе възможност да се толерират нови ценности, в разрез с биологичната природа на човека. Целенасоченото натрапване на „руския демон“, „съветския призрак“, „руската заплаха“ насочваха вниманието на обществото в друга посока и това повлия благоприятно за разгръщането и изплитането на терористичната мрежа в ЕС и да се оформят спящите клетки на ИД, чакащи сигнал за действие. И България е въвлечена в този демоничен шах, дори още по-лошо: приемаме условия, пари и уверения, без да разбираме истинската картина и мащаб в които играем ролята на декор и поле за действие. За капак – слаби, без въоръжение и силно разединени.
Няма да влизам в подробности за безпрецедентните им намеси във вътрешните ни работи, както и протурската партия на Местан, но няма да подмина две събития, за които трябваше да реагираме бурно: едното е да организират молебен ДОСТ, мюфтията, турския посланик и поддръжниците им за избитите турци на най-святото за всички българи място, символ за нашата борба за Освобождение от турското робство и ятаган и където са оставили костите си хиляди руснаци. Другото, беше преди няколко години - лансира​ се идеята да се открие паметник и на османците на Шипка (дето само преди месеци през 1876 г. същите главорези са клали населението ни както и добитък не коли) до паметниците и гробовете на българи и руснаци. От последните събития в Холандия трябва да ни светнат всички сигнални лампи и аларми.
Ама........ явно нямаме достатъчно силен ток...
----------------
Само за справка: ислямското население в основните градове в ЕС: Амстердам – 14%, Бирмингам – 26,9%, Берлин – 9%, Кьолн – 12%, Марсилия – 25%, Виена – 12%, Париж – 15% и т.н.
За страните от ЕС с най-голям процент мюсюлманско население и с реално опасност да бъде променен етническия състав с приемането на бежанци и лагери е в… България, а като население е Германия и Франция с почти 5 млн., Англия – 3 млн, Италия - 2,2 млн, Холандия – 1 млн и т.н. С приема на „бежанците“ вече тези цифри са се покачили.

 

 

Здравко Попов, бивш директор на  Дипломатическия институт, посланик, университетски преподавател и председател на Института за публична политика за списание „Икономист”, 16 03 2017 г.

Реакцията на МВнР по повод участието на турския посланик Сюлейман Гьокче в предизборната кампания у нас беше напълно адекватна. Гьокче беше ясно предупреден от зам.–министър Мирчев, кои са недопустимите действия.

Ясно разписани са  действията, които трябва да се предприемат в такива случаи. Първото е предупреждение, което и направихме, второто е нота, трето е отзоваване на посланици. Четвъртата стъпка енай–драматична– скъсване на дипломатическите отношения, което не е желателно.

Големият въпрос е, като няма извинение за това поведение, дали ще предприемем втората крачка, която е доста куражлийска– да се изпрати нота до турското външно министерство.

Въпросът е дали черпим кураж от позициите на Холандия и Германия от позициите им по отношение на Турция и това ни прави по–смели, или ще останем напрегнати и уплашени, защото тук имаме турско малцинство.  И възможност да се отворят шлюзовете и да текне бежанската вълна.

В дипломатическите кръгове у нас се обсъжда една нелоша идея. Преди да се стигне до отзоваване на посланици, да се предупреди турската страна, че предвид синхронизиране на българското законодателство сме склонни да премахнем институцията двойно гражданство, както в Германия. Това би засегнало 300 хиляди турци с двойно гражданство и би накарало турската страна да се замисли върху дипломатическите спогодби.

 

 

Д–р Огнян Гърков, бивш посланик в Чехия и Словашката република, за frognews.bg, 15 03 2017

Реакцията на МВнР “да привика на килима” турския посланик на 7 т.м. бе оправдана и своевременна. Намесата на Турция във вътрешните работи на България датира меко казано от Берлинския конгрес (1878 г.), но гражданската общественост регистрира този факт след като Местан се скри при турския посланик в София.

„Кандърмата” на турския министър Мюзеиноглу за гласуване за ДОСТ е груба намеса във вътрешните работи на България, а на непрофесионален език е неприкрита наглост. Може би Анкара сондира почвата на актуална допустимост на своята политика към България и други „скъпи на сърцето” на Ердоган държави-бивши територии от ЕКС-османската империя, предимно наши съседки. България е единствената страна-членка на ЕС, която репатрира в Анкара обявените и изискани „гюленисти”. Ако нашите политици не бяха толкова сервилни, би ми било любопитно казионната й реакция, ако член на българския кабинет би внушавал на хора с двойно гражданство и с турско национално самосъзнание как да гласуват на предстоящия референдум на 16 април в Турция. А ако аналогична пропаганда си позволи холандското, немското правителство или сирийският и/ли иракският президенти, натрапвайки се в Турция да агитират сред милионите бегълци от своите страни?

Надявам се, реакцията на МВнР от 7 т.м. да бъде едно добро начало на комплексни мерки за сигурност от юг, включващи реално запечатване на границите с Турция, вкл. за нежеланите мигранти от трети страни, прекратяване на досегашното финансиране на религиозна дейност в България от Диянет-а, въвеждане на строг контрол от ДАНС върху всички възможни турски емисари и агенти на влияние у нас, назависимо от тяхното актуално прикритие; преразглеждане по целесъобразност на престарелия Закон за двойното гражданство, работа с българските граждани с турско национално съзнание, уведомяване на партньорите и съюзниците на нашата страна за взетите и предстоящите мерки за укрепване на националната и европейска сигурност.

 

Георги Караславов, международник, балканист, латиноамериканист, член на БДД във Фейсбук, 12 03 2017 г.

Защо Ердоган е така агресивен? Вече знаете. Холандия, Бла Бла Бла... А сега ще Ви насоча вниманието към нашето разградено дворче.
В статистиката от преброяването на населението през 2011 г. четем: "Турската етническа група е втората по численост - 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението."..."Сред самоопределилите се към турската етническа група за 96.6%, или за 564 858 души майчин език е турският"
Не си спомням някой сериозен политик или учен да е обърнал внимание тогава, че в България НЯМА ТУРЦИ!!! Имаме българи мюсюлмани, но не и ТУРЦИ. ДОСТ играе на тази струна. Зад тях се досещаме кои стоят. Явяването на официален дипломатически представител на Турция в предизборен клип и в който се говори на друг език си е чиста провокация. Четох за някакъв молебен (не ми се иска да е истина) на Шипка от ДОСТ за избитите турци и башибозуци.
НА ШИПКА!!!!
Досещате ли се на къде бият събитията? Тази проява на агресивност в Ердоган напоследък, широката подкрепа сред масите след преврата, настъпващия радикален ислям, доктрината Давутоглу и редица изказвания и статии където четем как ни третират като "част" от Турция, ставащите събития в Македония са само прелюдия за пожара който тлее в нашия разграден двор и за който ние трябва да се подготвим и предотвратим.
Схванахте ли логиката?
Елементарно Уотсън!

 

 

Доц. Йордан Величков за «Епицентър», 10 03 2017 г.

Да обявим посланик Гьокче за персона нон грата!

Неоправдано неадекватно и несвоевременно българските институции реагираха срещу поредицата от антибългарски прояви на турски официални представители, включително министри, депутати, областни управители, религиозни лица, които имат една единствена квалификация според нормите на международното право – груба намеса във вътрешните работи на Република България.

А що се отнася до поведението на турския посланик в София, то е толкова скандално, че българската страна е имала няколко пъти пълно основание да го обяви за персона нон грата.

Има не само сигнали, но и неоспорими доказателства за упоритите усилия на Анкара да вкара ДОСТ в българския парламент. А присъствието на крайна протурска партия в Народното събрание очевидно разкрива намеренията на турското правителство да оказва влияние върху вътрешната и външната политика на България.

Грубата и скандална намеса на турски представители и институции във вътрешните работи на българската държава през последните години се дължи в значителна степен на нарастващата агресивност на неосманските среди, но също така тя се окуражава от безличната и вяла реакция на българските управляващи. По всяка вероятност с укрепването на едноличния режим на Ердоган ще нарастват и антибългарските прояви на турската страна.

Ако българските управляващи среди държат поне на личния си авторитет и достойнство, те са длъжни сериозно да преосмислят досегашното си неадекватно и дори сервилно поведение към Анкара и остро се противопоставят на грубия антибългарски курс на неосманистите. Освен бързите дипломатически реакции би могъл да се обсъди въпроса и за легитимността на изборите в Турция.

Много български и чужди експерти многократно са предлагали премахване на двойното гражданство на лица, които са се установили трайно на територията на Турция. Още повече, че тя не е член на ЕС. Тази радикална мярка ще пресече всякакви опити и планове на турските управляващи неосманисти безцеремонно да се намесват във вътрешната политика на българската държава. Известно е , че няколко европейски държави са категорично срещу двойното гражданство.

 

За разлика от България, Турция винаги е разполагала с добре подготвен и обигран политически елит, който с впечатляващо умение и гъвкавост провежда външнополитически курс, съобразен с обстановката и реалностите на международната сцена. Очевидно, нарастващата външна активност на Анкара се дължи на все по-голямата агресивност на неосманизма и на слабостта на българската държава. Икономическата и военна слабост на България, демографският срив, острата конфронтация сред българското общество и ниското професионално ниво на българската политическа прослойка са фактори, които окуражават засилването на антибългарските прояви на Турция.

Подобни са и причините за предизвикателно грубото поведение на Ердоган и екипа му към някои европейски държави и дори към ЕС като цяло.

 

Симеон Николов за вестник «Труд», 10 03 2017 г.

Изявленията на турския министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюеззиноглу за подкрепа на една политическа партия в България срещу предлагане на решения, услуги и изгоди на изселниците ни в Турция бяха породени от търсенето на вътрешнополитически ефект в навечерието на референдума на 16 април и провокационно ориентирани към България, която с досегашното си пасивно поведение създаваше впечатление, че турската страна може да си позволи всичко. По-важното обаче, което не бе коментирано в България, е, че турският министър говори за синхронизиране на динамиката на развитие в Турция и в България, за пренасяне на тази динамика в бъдещото развитие на нашата страна, което поражда въпроси и разкрива стратегия – за пълзяща ислямизация ли става дума, за очакванията на тази партия за "турски премиер на България" или за диктатура, към която се стреми Ердоган?
Всичко това нямаше да се случи, ако България бе реагирала още преди година и няколко месеца, за да пресече нарушения на Виенската конвенция за дипломатическата служба от посланик и генерални консули. Ако бе действала решително за прекратяване влиянието върху мюсюлманската ни общност и чуждо финансиране. Ако не бе допуснала намесата в сферата на националната ни сигурност на чуждо разузнаване и т.н. Ако не бе позволила да бъде изнудвана и заплашвана от съседна държава.

България няма интерес от дипломатически скандал с Турция и ясно разбира, че бе търсен "пробив" в страна член на ЕС, след като редица други страни отказаха предизборни митинги на турски министри. Крещящ пример за двоен стандарт е, че външният министър Мевлют Чавушоглу в речта си в резиденцията на Генералното консулство в Хамбург изтъкна аргумента: "Вие не можете да се месите. Нито една страна не може да се меси в референдума на друга страна. Това не е демократично." Това е в пълно противоречие с намесата на министър Мехмет Мюеззиноглу в българската предизборна кампания и би могло да бъде оправдано като "демократично" само ако България не е "друга страна", а валийство на Османската империя. Интересно, каква щеше да бъде реакцията на Анкара, ако България с пълно право бе защитила демократичните принципи и поискала спиране на арестите на действащи депутати от прокюрдската партия ХДП в Турция.

Може би затова българските органи в случая търсеха само нарушения на вътрешното законодателство – като раздаването на хранителни продукти в пликове с името на съответната партия и номера на бюлетината. Забавянето на реакцията може да е било и поради съмнението, че въпросната партия се е ползвала с подкрепата на едно посолство на задокеанска страна, което би било много лош знак.

Като демократична европейска държава България трябва да отстоява по-решително своите позиции и да решава съвместно с останалите европейски партньори възникващи заплахи и проблеми на външните граници на съюза. Други членки на ЕС предлагат своят опит в отношенията си с Турция и съдействие и е учудващо как управляващите в България тотално ги игнорират. Необходима е солидарност с готовност за приемане на промените, а не солидарност в защита на статуквото и ретроградни пътища към миналото.

 

Симеон Николов: "Защо се меси Турция в предизборната кампания у нас ?"

 

ТВ България 24, Точка на кипене 10.03.2017 г.

https://www.youtube.com/watch?v=UaH2Wz1dxyg&feature=youtu.be

 

Петър Воденски, бивш посланик на България в Турция, Молдова и Кипър за a-specto.bg, 09 03 2017 г.

Намесата на Турция във вътрешните работи на България е факт от много десетилетия. Има я и по времето на Царство България, и по времето на Народната Република, и понастоящем. Широката публика започна да забелязва това, след като Местан се скри в резиденцията на турския посланик в София. Българската страна тогава обърна внимание на Анкара, че такива действия на турските дипломати са неприемливи. Дори се стигна до взаимно изгонване на служители на генералните консулства. Въпреки това Турция не просто продължи с намесата, тя я засили. В сегашната предизборна обстановка у нас сме свидетели на съвсем открито агитиране сред българските граждани от страна на официалните власти на Република Турция по посока на това за кого да дадат гласа си на българските парламентарни избори. Това е открито нарушение на международното право, на европейските нормативни практики и на принципите на добросъседство.

Като познавам Турция, едва ли бих повярвал, че министърът Мюеззиноглу, а и други лица от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), предприемат тези действия без „интифа” от най-високата понастоящем инстанция в Турция. Така например Азиз Бабушчу, бивш областен ръководител на ПСР за Истанбул, бе обявен за отговорник на партията за агитация сред изселниците от България в Истанбулския вилает. Вестник „Сьозджу”, цитиран от dnes.bg от 16 февруари 2016 г., съобщи, че партията ДОСТ на Местан се финансира от сина на Ердоган. Изглежда така, сякаш България е поставена от Анкара в положението на васална територия, в която решенията за български законодателен орган се вземат не на принципа на суверенитета, не от институциите на „раята”, а от „султана Ердоган”. Това е недопустимо.

Специално  призива на турския министър намирам за много нахален. Какво би казал той, ако български министър започне да агитира сред турците с двойно гражданство как да гласуват на предстоящия в Турция референдум? Ако започнем да им казваме да гласуват с „Не!”, за да запазят демокрацията? А ако сирийският президент Асад отиде в Турция да агитира сред 3 милиона сирийци, избягали от военните действия? Ако Меркел започне да агитира сред турците във ФРГ как да гласуват на референдума? Бих отправил призив към уважаемите от мен турски ръководители да се опомнят, да осъзнаят какво правят и да коригират „мерника” си овреме. Това, което правят спрямо България, е вредно за българо-турските отношения, вредно е и за самите тях. Но най-важното е това, че е вредно и за българските турци.

Очевидно това е резултат от безсилието и безгръбначността на нашите ръководители, уви... В продължение на години те се правеха, че не забелязват какво става. Един български министър-председател стигна дотам да каже на турския си колега: „И кажете им на Вашите от ДПС да не ни правят проблеми”. Това си е открита покана за намеса в нашите вътрешни работи – намеса, която не закъсня! Ами фактът, че България е единствената страна от ЕС, която предава на Анкара поисканите и обявени от нея за „гюленисти”? Без да им даваме право на защита, на адвокат... Бием се в гърдите, че сме за правова държава, че сме за права на човека, че изповядваме европейски и евроатлантически ценности, а в същото време жертваме ценности за прагматизъм.

Нереално е да очакваме от едно служебно правителство да реши затлачените през годините въпроси, образно казано да изрине Авгиевите обори. Освен това, поканването на турския посланик във външно министерство е само една дипломатическа мярка. А при регистрираната от нас флагрантна турска намеса във вътрешните ни работи би следвало да има мерки и в другите области – в политическата, в икономическата, в двустранните българо-турски отношения.

Ердоган „сондира” почвата, за да види докъде би могъл да стигне в своята политика към България, а и към други страни – бивши територии на Османската империя, и не само. Нека си припомним неотдавнашните му речи за „скъпи на сърцето му” места в Сирия, Гърция, България, Македония, Косово, Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания. Да си припомним и желанието му да агитира във ФРГ и Австрия в полза на референдума, но получи отказ от тамошните власти. Нашият дипломатически демарш ще бъде, както се казва, „приет за сведение” от турската страна. Но предвид набраната инерция, не вярвам да постигне нещо повече, освен ако не бъде съпроводен от съпътстващи наши действия.

 

Симеон Николов за БНР, Хоризонт 07 03 2017 г.

Трябва да има незабавна реакция за подкрепата на Турция за една партия у нас

Вчера турският министър на труда и социалните грижи призова българските изселници да гласуват масово на изборите на 26-и март, като специално подчерта подкрепата на Турция за една конкретна българска партия. Незабавно трябва да има реакция. Самоуважаващите се страни реагират веднага на такива случаи.

Търси се вътрешнополитическият ефект, тъй като знаем, че престои референдум на 16-и април и се прави всичко възможно да се привлекат гласоподаватели, които невинаги са заставали на страната на Ердоган. Всичко това е свързано и с отказите, които Турция получи от Германия, Австрия, Холандия, да се провеждат такива политически агитации. Ако България мълчаливо допусне такава намеса, тогава това би било много показателно. Прави се провокация с цел сондиране на възможности, каза още директорът на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

В изказването на турския министър се говори за синхронизиране на динамиката на развитие в Турция и в България. Коя динамика и кое бъдеще? Бъдеще на една президентска република, на една пълзяща ислямизация, която идва от Турция и продължава към Централна Европа. Това посегателство към бъдещето развитие на България – това е истинското предизвикателство, а не самата подкрепа. Това разкрива стратегията на турския министър.

Въпрос на достойнство и международна култура българското външно министерство да реагира – или с връчване на дипломатическа нота, или с покана на турския посланик, който да даде обяснение за това поведение.

http://bnr.bg/horizont/post/100804622/simeon-nikolov