Българо–грузински отношения през вековете Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 27 Март 2017 09:05

 

Българо–грузински отношения през вековете

Д–р Красин Химирски

Българо-грузинските отношения датират от дълбока древност. И двете страни са разположени около Черно море, известно в древността като Евксински понт. Очевидно е, че морето не разделя, а тъкмо обратното - обединява нашите страни.

ОРФЕЙ – ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН ПОСЕТИЛ ДРЕВНА КОЛХИДА

Тракийските царства имат дълга история, предшестваща Египетските царства и Древногръцката цивилизация. Балканите са родина на многобройни тракийски царства, достигнали в своето развитие високо цивилизационно ниво. Тракийското наследие е очевидно и живо в съвременна България, където има над 60.000 тракийски могили – гробници на тракийски царе, князе и благродници.  Варненското Халколитно съкровище доказва, че е създадено преди шест и половина хилядолетия.

Когато изучаваме историята на древна Тракия изследваме не само историческите артефакти и съхранени архиви, но също така и древните легенди. Днес вече е признато, че повечето легенди имат исторически корени.

Според гръцкия историк Херодот “Тракийският народ след индийския е най-голям. Ако той се обединеше под един господар и ако бе единен, той би бил непобедим и много по-силен от всички народи....“

Тракийските воини са участвали в Троянската война (около 1200 г. преди н.е.) на страната на троянците. Омир в епическата поема „Илиада“ описва храбростта на тракийските воини, буйните им бели им коне и бойните им колесници от злато и сребро, които те умело управляват.

Орфей е най-великият певец, поет, музикант на древността. Когато Орфей пеел и свирил на златната си лира не само хората и животните, но камъните и дърветата приближавали да го слушат. Той е поканен от Язон, който познава уникалните му умения и таланти, за член на екипажа на кораба „Арго“ в  пътуването за Златното руно до Колхида (съвременна Грузия).

Орфей доказва своя талант, когато корабът преминава край три  малки острова, където живеят сирените – наполовина жени, наполовина  риби. Песните на сирените били причина за много корабокрушения и за смъртта на много моряци. Орфей надпява сирените и спасява екипажа от надвисналата опасност.

Аргонавтите достигат Колхида. С помощта на дъщерята на царя Ает – Медея, влюбена в Язон, получават Златното руно.

На връщане Орфей среща Евридика в Родопите и се влюбва в нея. Според легендата Евридика умира ухапана от отровна змия. Орфей подкупва с песента си лодкаря Харон, който го прекарва в подземния свят.  Там той среща Евридика, но нарушава уговорката да не се обръща назад, докато не я изведе в света на живите. Зарадван, че вече вижда красотата на горния свят, той се обръща и я изгубва завинаги.

Велики поети, художници, композитори от всички епохи се вдъхновяват от легендата на Орфей и Евридика и създават свои гениални творби. Големият мореплавател Тим Северин през 1984 г. повтаря похода на аргонавтите от Гърция до Грузия на построен по древния модел на „Арго“  кораб.

ПРАБЪЛГАРИТЕ – СЪСЕДИ НА ДРЕВНА ГРУЗИЯ

Прабългарите са от индоеропейски произход. Според една от хипотезите те идват от Североизточен Афганистан и са свързаи иранската народност. Древната Балара се споменава десетки пъти в древния индийски епос „Махабхарата“ като граничeща с Индия държава.

Няколко века преди н.е. от планината Имеон (Хиндукуш и Памир) прабългарите преминават в монголските степи, северен Китай и се отправят към Кавказ.

Според бащата на арменската историография Мовсес Хоренаци и ранно средновековния трактат „Ашхарацуйц“ първите прабългарите се  появяват в Кавказ още през II в. след н.е. По молба на арменския цар голяма българска конница под предводителството на Вънд преминава през Кавказкото плато и се участва в сражения с персите. Те се установяват в района Вананд, който днес се намира в Източен Анадол в съвременна Турция.

Първата европейска държава на прабългарите според Именника на българските владетели е основана от кан Авитохол през 165 г. от н.е. В началото на 7 век кан Органа и кан Кубрат обединяват различни прабългарски племена в Конфедерацията Велика България със столица Фанагория в Северен Кавказ. В течение на десетилетия Старата Велика България поддържа мирни добросъседски отношения с Византийската империя. След смъртта на хан Кубрат и нашествието на хазарите Старата Велика България се разпада и прабългариският народ е поделен между петте сина на великия кан. Алцек се отправя през Панония  в Северна Италия. Кхубер отвежда своя народ към Западните Балкани в днешна Македония. Котраг достига Средна Волга, където създава Волжско-Камска България (днешните Таатрстан, Чувашия и Башкирия) . Бат Бан решава да остане на място и временно се признава за васал на хазарите. Кан Аспарух прекосява Дунава и основава първата Българска държава на Балканите.

ИЗТОЧНОТО ПРАВОСЛАВИЕ - ВАЖЕН ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ФАКТОР ЗА БЪЛГАРИЯ И ГРУЗИЯ

Грузия приема христианската вяра още през 4 век н.е. по време на управлението на царица Мириам. България прави този важен цивилизационен избор през 864 г. по време на царуването на Борис I.

страни и укрепва техното международно положение. Същевременно приемането на пристианството оказва влияние върху развитето на богатите културни традиции и образованието на нашите народи.

През 1083 г. по време на византийския император Комнин I  грузинските братя князе Григол и Абас Бакуриани основават в Бачково Петриционския манастир (по грузински: პეტრიწონის მონასტერი, Petritsonis Monastery), днес Бачковският манастир „Успение Богородично“.  Първоначалното наименование Петриционски идва от гръцкия вариант на местността Петрички, където е построен манастира.  Братя Бакуриани са князе от рода  Багратиони - една от най-влиятелните царски фамилии в Грузия.

Княз Григол Бакуриани е удостоен с титлата севаст във Византиийската иерархия и му е поверено командването на Западните византийските войски  и поста губернатор на Родопите.

В архитектурата на манастира се съчетават византийски , грузински, арменски и български традиции. В течение на повече от три века до падането на България под турско иго манастирът е един от най-значителните източно-православни центрове в Европа.  Тук работи и твори видният грузинският философ Йоан Петриций от XI и XII в. известен с преводите и коментариите си към произведенията на Платон, Аристотел, Прокъл и др. Тук работят много гръцки и български книжовници.

За организацията и живота в Бачковския манастир можем да съдим от оцелелия  в превод на грузински Типикон (Устав) . Освен от Григол Бакуриани, Типиконът е подписан  и от Ерусалимския патриарх Евтимий, който в този момент гостува в манастира.

Към манастира е създадена и Семинария, в която първоначално се обучават 50 монаси грузинци и арменци. Много семинарии могат да се гордеят с изучаваните в Бачково предмети – религия, математика, история и музика.

От първоначалните сгради на манастира до наши дни е оцеляля Костницата, в която са запазени образите на основателите на манастира. Там е зографисан и образът на българския цар Иван Александър, който е покровител и ктитор на манастира. С течение на времето в манастира живеят гръцки и български монаси.

Грузинското наследие в манастира е очевидно и днес. От Грузия през 1311 г. е донесена иконата Света Богородица Елеуса /Умиление/. Върху сребърния кръст на главната църква в манастира има изписан на грузински падпис: Никога не се предавай.

Григорий Вански е първият игумен в манастира. Абас Бакурини, който се занимава с осигуряването на необходимите средства и строителството, почива преди да е завършен строежът и в изпалнение на неговото завещание е погребан в самия манастир. Княз Григол Бакуриани загива в битка с печенегите и мястто на неговото погребение не е известно.

След падането на България под турска власт тук е заточен  и работи до края на живота през 1404 г. си основателят на Търновската литературна школа патриарх Евтимий. В Бачковския манастир е погребан и първият патриарх след възстановяването на българската патриаршия1953 г. академик Кирил.

Монастирът играе важна роля в епохата на българското възраждане. Няколко гидини тук работи видният български художник Захари Зоограф, който изписва стотици образи в молитвените домове.

Музеят към манастира съдържа богата историческа колекция от старинни икони, манускрипти, монети и др. Тук се намира и мечът на водача на Третия кръстоносен поход Фредерик Барбароса, който е част от богатото му дарение на манастира.

Бачковският манастир е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

РУСКО-ТУРСКАТА ОВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА ОТ 1977-1878 г. И УЧАСТИЕТО НА ГРУЗИНСКИ КОНТИНГЕНТ В НЕЯ

Априлското въстание е връхна точка на национално-освободителното движение в България. Публикациите в руската, европейската и американска преса за жестокото му потушаване от турска редовна войска и башибозук намират значителен отзвук сред световната общественост. В Руската империя започва голяма кампания за събиране на средства за оказване помощ на поробените православни българи.

Посолствата на великите сили изпращат Комисия да установи турските зверства при потушаването на въстанието, в която учстват американският кореспондент Джануариус Мак Гахан, дипломатът от Руското посолство в Истамбул княз Алексей Церетели и американският консул Юджин Скалер.  Декемврийската конференция от 1976 г. на Посолствата на великите сили в Истамбул изпраща демарш до турския султан с предложение за реформи и предоставяне  известна автономия на покорените балкански народи, отхвърлен от султана.  
Русия приема стотиците хиляди бежанци от покорена България.

На 24 април 1877 г. Русия обявява война Турция и руските имперски войски навлизат в румънска територия. Във войата е се включват великите сили, освен княжествата Румъния и Сърбия.  Войната се води на два фронта – Балканския и Кавказкия.

На 18 май 1877 в гр. Плоещ на Българското опълчение е предадено Самарското знаме, първоначално предвидено да бъде връчено на участниците в Априлското въстание.

От Кавказ във войната участват два дивизиона. Терският Ингушетски отряд е изпратен в Одеса. Вторият дивизион от Осетия е в състава на Владикавказкия Казашки полк и I бригада на Кавказката Казашка дивизия и участва в сражения под командването на ген. майор М. Скобелев, ген. лейтенант Й. Гурко, ген.майор Н. Столетов и ген.лейтенант Ф.Радецки. Във военните действия в България участват около 2000 осетинци. Те освобождават Правец, Годеч, Пловдив, Ловеч, Габрово, бият се срещу турците в обсадения Плевен.

Руският посланик в Константинопол Граф Игнатиев изпраща секретаря на посолството княз Алексей Церетели за консул в Одрин, а по-късно - в Пловдив. Той спасява много български патриоти от турските преследвания, включително и Райна кягиня. Когато започва Руско-турската война, той участва непосредствено в бойните действия. Бие се при осовбождаването на Габрово, както и в боевете на Шипка.

В боя при Стара Загора проявява истински героизъм майор Константин Челиашвили /К.Чиляев/. Той е заместник на капитан Калитин, пронизан от турските щикове и спасява Самарсото знаме. Проявявайки изключителна храброст майор Челиашвили, убива шестимата обкръжили го шестима турци и се оттегля заедно с отряда си към Шипка.

На Шипка майор К.Челиашвили ръководи оредялата Трета Опълченска дружина срещу 35-хилядния турски аскер. В решителната битка на 11 август 1877 г., когато свършват амунициите, камъните и дърветата, майор К.Челиашвили се изправя пред турските куршуми , обръща се към защитиците с прочувствени слова и запява „Шуми Марица...“ Песента е подхваната от всички защитници, които в този върховен миг започват да хвърлят срещу настъпващите турци телата на убитите войници и опълченци. Уплашени от невижданото действо, където заедно с живите се бият мъртвите, турците отстъпват в ужас  с викове „Аллах“. Привечер пристигат изпратените от ген. Радецки две сотни казаци и взвод планинска артилерия и проходът е спасен. След войната храбрият майор пише спомени, останали неизвестни у нас.

В боевете за освобождаване на редица градове в Северна България участва отрядът на генерал княз Александър Имеретински. Признателният Ловеч е поставил негов паметник на централно място в града и е нарекъл една от главнте улици  с името на прославения герой.

Николай Караев /Дудаев/, който се включва във войната като обикновен войник, мродбезднмие изпълнява редица специални разузнавателни мисии на ген. Столетов в райна на Стара Загора.

На 3 март 1878 г. след падането на Плевен, Осман паша предава сабята си в знак на капитулация. Скоро след това е подписан Сан Стефанският мирен договор и многострадална България получава своята независимост.

Със същия мирен договор през 1876 г. получава независимост и Аджария, която се включва в Грузия в състава на Руската империя.

Над 400 грузински участници в Руско-Турската война са наградени с руски военни ордени и отличия. Наред с посочените по-горе герои сред тях са и И.Амилахвари, Д.Чхеидзе, Чавчавадзе, Натишвили, Панчулидзе, Кавтарадзе, Туманишвили, Гуриели, Гогуадзе, Егадзе, Шервашидзе, Таварткиладзе. След завръщането си от войната грузинските участници в течение на десетилетия правят ежегодни възпоменателни срещи.

Признателна България е благодарна на своите свободители. Имената на героите от Руско-турската война носят връх Столетов, гр.Гурково, Скобелев парк в Плевен, с. Граф Игнатиево и с. Церетелево в Пловдивска област. с.Радецки в Старозагорско и др. От 1907 г. в центъра на София се издига паметникът на Цар Освободител Александър II.

 

 

Д–р Красин Химирски е:

– дипломат– работил е в Индонезия, Вашингтон, Москва, Босна и Херрцеговнина;

– преподавател в 4 български универстета;

– поет – има издадени 7 стихосбирки и 1 сборник разкази;

– преводач – на творби от английски, индонезийски и руски.