Несигурност и сигурност и индустрия 4.0 Печат
Автор Експерт   
Събота, 01 Април 2017 11:14

Несигурност и сигурност и индустрия 4.0

инж. Марин МИДИЛЕВ*/

Последният Световен икономически форум бе под мотото “Въвеждане на Индустрия 4.0”. Мисия Иновации на срещата в Париж прие концепция за ускоряване на революцията в чистата енергия чрез сътрудничество. Проблематиката и Решенията дадени в “Доклада на Съвета на Римския Клуб от 1991 г.” са актуални и днес и в България. В Икономиката на Ресурсите се включват Икономиката на Иновациите и Кръговата Икономика. Автономни  технологии  приложими  в България- Интегрирани Комплекси за биологично производство, беритба и доставка на плодове и зеленчуци за прясна консумация.

Несигурност е  термин,  използван  в  изследователски  направления  във философията, физиката, статиката, икономиката, застраховането, психологията, социологията  инженеринга,  информатиката  и  други.  Прилага  се  за предвиждане на бъдещи събития.

Чувството за несигурност за бъдещето представлява психическо състояние, изразяващо се в наличие на страх. Чувството за несигурност за бъдещето може да се дължи на силен стрес, травмиращи случки в миналото, текущи затруднени ситуации, обсебващи мисли и други.

Страхът  е комплекс от  негативни  чувства,  емоции и характерни поведенчески реакции при хората и животните, които се активират от обект, тълкуван като заплашителен.

Сигурност е степен на съпротивление или предпазване от вреда. Сигурността се прилага към всичко, което е ценно и в същото време е уязвимо – предмет, компютърна система, помещение, човек, група, общност,  нация или организация. Сигурността е функционално състояние на дадена система, което осигурява неутрализирането и противодействието на външни и вътрешни фактори, оказващи влияние или можещи да въздействат деструктивно на системата (влошаване на организационното състояние на

системата   или   невъзможност   за   нейното   функциониране   и   развитие).   Основно организираните атаки срещу системата за сигурност са в резултат на заговор.

Като принцип сигурността подсигурява живота и здравето на физическите лица, държавата, юридическите лица и дейността им от потенциални или реални заплахи. Високата степен на сигурност на индивида, общността, страната осигурява увеличаване на благосъстоянието. Сигурността подсигурява възможността за натрупване на блага от индивида.

Категориите на сигурност са:

1. Национална  и  политическа  –  Национална  сигурност;  Човешка  сигурност; Международна сигурност; Публична сигурност;

2. Социална    и    икономическа-финансова    сигурност;    социална    сигурност;

продоволствена сигурност;

3. Сигурност на Информационните Технологии – киберсигурността във всички аспекти;

4. Сигурност на физически обекти;

5. Личната  сигурност  или  безопасност  е  правото  на  живот,  лична  свобода  и неприкосновеност, юридическа защита, здравеопазване и други. Личната сигурност е пряко свързана с Националната сигурност, Правната сигурност, Икономическата сигурност, Екологическата безопасност, Ядрената и радиационната безопасност, Противопожарната безопасност, Безопасност за движение по пътищата.

 

Римският Клуб е създаден през 1968 г., като международна неправителствена организация и се състои от 100 независими личности, които са обединени от общата загриженост за съдбата на човечеството. Той няма политически амбиции.

Клубът се основава на три концептуално обединени принципа:

1. Възприемане на глобален подход към глобалните проблеми в един сложен свят, където взаимосвързаността между отделните страни непрекъснато нараства;

2. Разглеждане на бъдещето, политиката и изборът на действащите институции в по далечна перспектива, която те немогат да видят поради заетостта си с ежедневните проблеми на управлението;

3. Търсене на по-дълбоко разбиране на връзките между отделните проблеми на нашето съвремие – политически, икономически, културни, психологически, технологически и екологически – Клубът възприема термина “Световна проблематика”.

Първата публикация – “Границите на растежа” се появява през 1972 год., но това е доклад до Римския Клуб, а не от него.

В Доклада на Римския клуб от 1991 год. са дадени следните взаимни връзки за

съществуването и развитие на човечеството:

глобален икономически растеж (услуги, селско стопанство, индустрия);

материални ресурси;

управление и компетентност на управляващите;

средства за масова информация;

глобално осигуряване на изхранването;

водни ресурси;околна среда;

енергийни ресурси;

растеж  на  населението  (миграционни  процеси,  жилищни  условия,  трудова заетост, здравеопазване);

образователна система;

ценности/религия-нови технологии.

Един от ключовите проблеми, описан в Доклада, е администрацията, по-точно бюрокрацията. В много страни се критикуват размерите и властта на създадената бюрокрация, която като че ли изпитва особено удоволствие да създава дребни пречки и спънки на свободата на гражданите и да им създава излишни усложнения в и без това нелекия им живот. Бюрокрацията се счита за нещо далечно недружелюбно и безчувствено. Нещо, създадено от хора, родени за тази работа и бранещи я с всички сили   и   средства,   заради   малкото   власт,   която   тя   им   дава.   Независимо   колко интелигентна и обективна може да бъде една служба – разбирането е, че членовете й са подбрани, за да осигуряват стабилност и трайност на процесите, независимо от идващите и отиващи си правителства. Оттук се приема, че те защитават статуквото, че те са апотеозът на инерцията и новата съпротива срещу прогреса – особено радикалния прогрес. Има случаи, където безлични обществени служби се считат извън контрола на властите и следователно са безотчетни пред масите. Твърде трудно е за всеки министър да  овладее  тънкостта  на  всичките  отдели,  които  би  трябвало  да  ръководи,  да  не говорим, че твърде често му липсва всякакъв опит. За него “моите служители” са добри професионалисти, “знаят всичко” и могат да намерят решение на “всеки проблем”. Значителното разширяване на правителствените отговорности върху все повече области на живота през последните години доведе до раздуване на администрацията, а в някои области, например като отбраната, на объркване на нещата дотам, че не е ясно кой какво точно прави”. От тук следва, че Правителствата (бюрокрацията) не генерират промени и те са основната съпротива срещу промените.

 

Индустрия 4.0

Широка мрежа от  хора,  предмети и машини  изграждат  изцяло  нова производствена среда. Производителите, учените и правителствата работят заедно, за да проучат и приложат тази визия за промишлеността на бъдещето, въплътена в германската концепция за Индустрия 4.0.

 

История на платформата Индустрия 4.0

Индустрия 4.0 (Промишленост 4.0) е един от бъдещите проекти, приети в хай-тек стратегия на Плана за действие 2020 на Федералното Правителство на Германия. По този начин федералното правителство ускоряват социалното и технологично развитие в тази област и слагат структури за сътрудничество между всички участници на иновационните процеси в Германия. За първи път терминът е обявен на панаира в Хановер през 2011 год. През октомври 2012 г., работната група подаде своя доклад, озаглавен "Прилагане на препоръките за бъдещия индустриален проект 4.0". Асоциациите BITKOM, VDMA и ZVEI – съставляват повече от 6 000 компании членки - атакувани с покана за продължаването и развитието на проекта Индустрия 4.0. Споразумението за сътрудничество  чрез  асоцииране е сключено през април 2013 г.

 

Стартирането на платформата Индустрия 4.0 беше официално обявена на панаира в Хановер, 2013 г. През април 2015 г., на платформа Индустрия 4.0 е разширена – бяха добавени повече участници от фирми, асоциации, съюзи, научни организации. Световният Икономически Форум в Давос тази година бе под мотото „Въвеждане на достиженията на Четвъртата Индустриална Революция“, с което направиха Индустрия

4.0 глобална.

Откъде идва наименованието „Индустрия 4.0“:

Първата Индустриална революция е резултат от откриването на парния двигател и механизирането на ръчния труд в края на ХVIII век. Електрифицираното масово производство води до втората Индустриална революция в началото на XX век. Третата се случва в последните десетилетия на нашето съвремие като резултат от употребата на електрониката и компютърните технологии за автоматизация на промишлеността. Истинският и виртуалният свят вече започват да се сливат в производството, давайки началото на „Индустрия 4.0“ или Четвъртата Индустриална Революция.

Какво представлява Индустрия 4.0:

1. Принципи на проектиране:

1.1. Оперативна съвместимост – способността на кибер-физични системи (превозвачи, сборни пунктове и продукти) хора и интелигентни сгради да се свързват и да комуникират помежду си с интернет;

1.2. Визуализация – виртуално копие на смарт фабрика, която се създава чрез свързване на данни от сензорите (от наблюдението на физичните процеси) с виртуални модели и симулационни модели (линейни и логистични модели);

1.3. Децентрализация – способността на кибер-физическите системи в рамките на интелигентните сгради да вземат собствени решения;

1.4. Способности в реално време (Real time capability) – способността в реално време да събира и анализира данни и да предоставя получените резултати;

1.5. Сервизна ориентация-предлагане на услуги (на кибер-физичните системи, хора и интелигентни сгради) по интернет;

1.6. Модулност – гъвкаво ориентиране на интелигентни сгради към променящите се изисквания чрез замяна или разширяване на определени модули.

2. Значение – характерно за производството в среда от Индустрия 4.0 е силното персонализиране  на продукти  в  условията на силно  гъвкаво  производство. Необходимата технология за автоматизация е подобрена чрез методи за самостоятелна оптимизация, самостоятелна конфигурация, автодиагностика, познание и интелигентна подкрепа на работниците в тяхната все по сложна работа;

3. Ефекти (разлики между типичната фабрика и фабрика от Индустрия 4.0) – в сегашната индустрия  с околната среда, осигуряване на качественото обслужване от висок клас или продукт с по-ниски разходи е ключът към успеха. Промишлените предприятия се опитват да постигнат толкова производителност колкото е възможно да се повиши печалбата и репутацията. За разлика от тях в завод от Индустрия 4.0 производството ще бъде в интелигентна мрежа която ще може да контролира всяка дейност автоматично;

4. Предизвикателства:

4.1. Въпроси на сигурността (киберсигурност);

4.2 Надеждност и стабилност, необходима за критична комуникация машина към машина (М2М);

4.3 Необходимост от запазване на целостта на производствените процеси;

4.4. Необходимост да се избягват скъпи големи прекъсвания;

4.5. Необходимост да се защити промишленото ноу-хау(съдържащи се също в контролните файлове за промишлената автоматизация);

4.6.  Липса  на  адекватни  комплексни  умения  за  усвояване  на  подхода  към

Четвъртата Индустриална Революция;

4.7. Опасност от съкращения в ИТ отделите;

4.8. Нежелания за промени от заинтересовани.

5. Въздействие на Индустрия 4.0:

5.1. Услуги и бизнес модели;

5.2. Надеждност и непрекъсната на производителност;

5.3. Интернет сигурност;

5.4. Безопасни машини;

5.5. Жизнен цикъл на продукта;

5.6. Верига на стойността;

5.7. Работниците;

5.8. Социално икономически.

Индустрия 4.0 е малка част от High Тech Стратегия на 2020 за Германия. Тя е основополагаща за Стратегия 2020 на Европейския Съюз – Стратегия за интелигентен (чрез по ефективни инструменти в образованието, изследванията и иновациите), устойчив (благодарение на решителното преминаване към ниско въглеродна икономика и конкурентно способна промишленост) и приобщаващ растеж (със силен акцент върху създаването на работни места и намаляване на бедността. Стратегията е насочена към пет амбициозни цели в областите на заетост, иновации, образование, намаляване на бедността и климат/енергия.

В момента в България има Тригодишен план за действие за изпълнение на национална програма за развитие (България 2020) в периода 2016-2018 г., базиран на Стратегия Европа 2020.

Има  приета  Ковергентна  програма  на  Република  България 2015-2018.  Има  и        Концепция за национална сигурност приета с Решение на 38-мото Народно събрание от

16.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 46 от 22.04.1998 г. Има и Конституция и Закони в България, има и Лисабонски Договор, но те не се спазват.

Причината   е   че   спазването   на   написаните   закони   дават   несигурност   на

бюрокрацията в България. Изведената “Асиметрия Държава-граждани вместо партньорство и устойчиво развитие” в Доклада на БАН “Изследване на възможностите за по ефективно ползване на средствата на европейските фондове”, както и целия доклад, доказват тезата че от 1989 год в България се води хибридна гражданска война.

Ако приемем, че държавата сме всички ние и всички сме подвластни на законите, то  следва че в държавата има друга  “държава” –  бюрокрацията и  обслужващите  я външни звена (обръчи  от  фирми,  НПО и полиция,съд  и  прокуратура,  като  едно  от основните оръжия е корупцията). За тази вътрешна “държава” външните закони (извън нея)  не  важат,  защото  липсва  персоналната  отговорност.  Вътрешните  закони  за


вътрешната “държава” са класифицирана информация. Въпреки докладите на Венецианската комисия и взетите мерки от нея, продължава да се имитира дейност, продължава практиката да се фалшифицира, да липсва Правна сигурност.

Резултатите до този момент от хибридната гражданска война са над 2 милиона емигранти, висока смъртност, самоубийства, убийства по пътищата, както и битови. Тенденциите се усилват. Резултатите са, че в България няма и свобода на избора  – изборите са предрешени от бюрокрацията с неясни правила.

Методите на гражданската хибридна гражданска война са също и давностни срокове, класифицираност на информацията, отлагане във времето за дадени решения, докато се намерят методи за заобикаляне или елиминиране. Пример, електронното правителство и електронното гласуване, както и промяната на Конституцията на Република България чрез приемане на нова от Велико Народно събрание. Едно от действията е спада на нивото на образованието като цяло, и девалвацията на образованието. Бюрокрацията в България се ръководи също така от “Законите на Паркинсън” и “Принципът на Питър”. Бюрокрацията в България си избира депутатите, назначава си министри “слуги”и друг обслужващ персонал, предварително корумпиран или имащ слабостта да се поддава на корупция. В превод от английски “министър” означава “слуга”. Олигарсите и голяма част от новобогаташите са назначени от бюрокрацията.

Заради повишаващия се натиск от страна на Европейския съюз и НАТО към българската бюрокрация, са се създали неформални групи. Тези неформални групи и групички действащи основно като “тролове” в интернет пространството, както и в средствата за масово осведомяване лансират тезата за външни причини за тежкото състояние на населението в България, а не бюрокрацията. Виновни са ЕС, НАТО, САЩ, евреите, международните заговори, “извънземните”, но не и бюрокрацята. При положение, че бюрокрацията бе само администрация, това нямаше да съществува.

“Докато децата в Естония се учат от 1-ви клас да създават “тамагочита”, то тук учениците до 12 клас “хранят” “тамагочита” – преведено означава в Естония се учат да създават софтуерни приложения, в България се учат да ползват софтуерни приложения но основно компютърни игри.

 

В България все още няма Стратегия за Киберсигурност.

Системата JCATS (Joint Conflict and Tactical Simulatins) се ползва и в България. Чрез нея могат да се симулират всички процеси и конфликти и решенията да бъдат в полза на обществото. За съжаление креативния потенциал и визионерството дават несигурност на бюрокрацията. Целта на бюрокрацията в момента е да сложи ограничения(вкара в рамки) на креативния потенциал.

Най-печелившата индустрия в България са “фабриките за писане на проекти”, работещи под девиза “усвояваме заедно”. Създадени са за източване на европейските фондове. В момента приоритетни са европейските програми по Хоризонт 2020 – направление иновации.

Създаденият Технопарк София потвърждава тезата, че бюрокрацията в България усвои средства, които можеха да бъдат връчени на личности и екипи с креативен потенциал на базата на принципа на бизнес ангелите.

В своя доклад от 1991 год. Римския клуб е описал необходимите качествата н


лидерите (елита), за да бъдат такива:

•Стратегическо виждане и глобален подход към елементите на проблематиката;

•Способност за адаптиране към промени и новаторство;

•Етичност- безкомпромисност към изгодите;

•Ефективност при вземането на решения след обсъждане с колеги и съветници, осигуряване на изпълнението на взетите решения и оценка на резултатите;

•Способност да се учи и да кара другите да учат;

•Кураж да промени вижданията си успоредно с усложняване на проблематиката;

при днешните реалности това се нарича политическо самоубийство;

•Способност да информира;

•Способност да намира истинското място на стратегията и тактиката като способи а не като цели;

•Способност да създава системи.

В България има такива личности с визия, но те не са си на мястото, защото са заплаха за бюрокрацията.

“Обучението на всяко човешко същество, на всяка възраст трябва да преследва определени функции, които отличават този процес като насочващ към непосредственото бъдеще. Целите за постигане в това бъдеще са:

•получаване на знания;

•структуриране на интелигентността и развитие на критичните способности;

•развитие на самопознанието и оценяване на собствените дарби и ограничения;

•да се учи да превъзмогва нежеланите импулси и склонност към самоунищожение;

•окончателно разбуждане на творческите потенциали на индивида и неговото въображение;

•да се научи да играе отговорна роля в живота на обществото;

•комуникация с другите;

•да помага на хората да се адаптират и да се подготвят за промяната;

•да се даде на всеки глобален поглед върху света;

•обучение в оперативност и способност за разрешаване на проблеми.”

На базата въведеният експериментално “Час по мислене” за ученици от 4 до 7 клас с преподаватели членове на МЕНСА България, от Института за прогресивно образование предлагат да се въведе нов учебен предмет “мислене”. Предметът “Мислене” ще е от 1 до 12 клас и ще замени “информационни технологии”.

Нужно е да се мисли глобално. Само така ще се разбере Света с неговите глобални проблеми-храна, екология, развитие на бедните страни, кризата в управлението, създадени от бързата промяна.

Промяната е на базата на климатичните промени, недостиг на природни ресурси, застаряване на обществата и удължаване на продължителността на живота, младежка демография в развиващите се пазари, бърза урбанизация, и други.

Технологичните двигатели на промяната са: мобилният интернет и облачните услуги, автономен електро транспорт на базата и на горивни клетки и на хибридни задвижвания, автономни производства-базирани на автономни роботи включително и мобилни с определено ниво на Изкуствен Интелект (AI), умни домове (къщи) с интелигентни    уреди,    захранвани    от    възобновяеми    източници    на    енергия,

 

усъвършенствано производство, 3-D принтери, нови материали, други.

Кръговата икономика се определя от повторното използване на суровини и материали чрез рециклиране на вече излезли от употреба вещи машини и съоръжения, както и ползване на отпадъци. Към кръговата икономика спада и използването на възобновяеми източници на енергия.

Към   момента   над   милиард   и   половина   души   на   планетата   страдат   от недохранване. Между 30 и 50 % от цялата храна, произвеждана в света, се изхвърля, твърди сензационен доклад на британската Асоциация на инженерите. Това се равнява на между 1,2 и 2 млрд тона годишно. В самата Великобритания 30 % от произведените зеленчуци дори не се берат, защото не покриват изискванията за външен вид на дистрибуторите. Половината от храната, закупена в САЩ и Великобритания, пък отива в кошчетата за боклук, изхвърлена от купувачите. В световен мащаб около 550 млрд кубически  метра  вода  се  похабяват  всяка  година  за  отглеждането  на  растителни култури, които така и не стигат до потребителите. Енергийните разходи за доставка, превишават в пъти енергийните разходи за производство на определена единица от всеки вид плодове и зеленчуци.

Към 2050 г. се очаква населението на света да достигне 9 милиарда, като необходимостта от храна се очаква да нарасне със 70 %. Необходимостта изисква да се използват оптимално плодородните площи, като най-добрия вариант е прецизното земеделие. В момента в определението се разбира само зърнопроизводството, като са изключени производството на плодове и зеленчуци.

Решенията за гореизложената накратко проблематика се заключава в проектиране и въвеждане в експлоатация на интегрирани комплекси за биологично производство, беритба и доставка на плодове и зеленчуци на открити и закрити площи, на базата на съществуващи технологии, технологични решения и готови елементи. За да има ефективност е необходимо интегрираните комплекси за производство да бъдат унифицирани   по   вид   плодове   или   зеленчуци,   както   и   унифицирани   спрямо географските дадености! Проектирането и въвеждането в експлоатация на Интегрираните комплекси за производство е подходящо да бъдат въведени на големи свободни площи в момента. Подходящи са на територията на Република България и поради липсата на работна ръка.

Лидери в агророботиката са Япония, Израел, Дания, Холандия, Великобритания, САЩ, Украйна. Основно се използват дронове – Безпилотни Летателни Апарати за мониторинг. В България се използват дронове за прецизно зърнопроизводство.

Прецизното производство на плодове и зеленчуци на открити и закрити площи, беритбата и доставката до консуматора (вендинг машина, смарт хладилник, заведение за обществено хранене) чрез мобилни автономни роботи (дронове, Безпилотни Летателни Апарати и наземни роботи) е вариант на приложението на Индустрия 4.0.

Индустрия 4.0 закрива много работни места поради автономното производство – очаква се само в Германия да бъдат закрити 5 милиона работни места до 2018 год.. Поради тази причина се въвежда от 2017 г. във Финландия Безвъзмезден Базов Доход. Безвъзмезден  Базов  Доход  се  въвежда  експериментално  в  области  в  Дания  и  в Холандия. Съществува в държави от Арабския полуостров.

 

Индустрия  4.0  изисква  създаването  на  нови  работни  места  с  нови  знания  и умения.

 

Всеки един човек притежава креативност и таланти, но креативен талант притежават около 6 % от населението на земята. За България процентът може да е по- голям. Креативният талант е свързан и с Коефициента за Интелигентност (IQ).

Креативен талант притежават изобретатели (иноватори), писатели, поети, композитори, художници и други. Като цяло около 2 % от личностите притежаващи креативен талант успяват да го ползват ефективно, защото са успели да преодолеят или игнорират  социално-икономическите  пречки  и  затруднения  поставени  от бюрокрацията.

В съществуващите научни звена и институти включително и БАН, личностите с креативен талант почти не съществуват, въпреки че са създадени на принципа на Александрийската библиотека. Наличието на креативен талант е заплаха за бюрокрацията.

Необходимите умения на работната ръка за 2020 г. се заключават в:

•комплексно решаване на проблеми;

•критично мислене;

•креативност;

•личностно управление и самоуправление;

•координиране с останалите;

•други.

Помощни инструменти на креативния талант е TRIZ (Творческо решаване на изобретателски  задачи) създадена от  Аутшулер и  ползвана филиалите  на Аутшулер Институт  в  цял  свят.  ETRIA e  Европейската  ТРИЗ  Асоциация.  В  България  хората запознати с ТРИЗ и ползващи ТРИЗ се броят на пръсти.

Съществуват  и  други  помощни  средства  на  базата  на  Експертни  Системи  и

Изкуствен Интелект в помощ на креативния – иновационен талант.

В западните държави от ЕС. Канада, САЩ, и Австралия има недостиг на таланти с креативен потенциал и правителствата създават механизми и условия за миграция на такива личности. В България въпреки недостига такива личности продължават да са затормозявани от бюрокрацията.

Англия започва бурното си развитие на базата на едно елементарно логическо решение, заключаващо се в облицоването на корабите под ватерлинията (подводната част) с мед. Ефектът е увеличаване на скоростта на платноходите от военния и търговския флот и Англия се разраства до Великобритания. Решението пести също и време и средства.

Индустрия 4.0 с ефективното използване на креативния потенциал, приложени в

България повишават националната и европейската сигурност.

Творческият процес има специфични правила, които не подлежат на бюрократизиране и администриране.

Република България може активно да се включи в мисия „Иновации“.

 

 

Използвана литература:

1. Несигурност-https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD

%D0%BE%D1%81%D1%82

2.Сигурност -

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81

%D1%82

3. Четвъртата индустриална Революция - клуб САИ, д-р Румен Атанасов, http://www.bcee-bg.org/wp-

content/uploads/2015/05/4-

%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B D%D0%B0-

%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D0%A1%D0%90

%D0%98.pdf

4. Доклад на Римския клуб 1991год., Александър Кинг, Бернард Шнайдер, ISBN 954-509-054-5

5. http://www.clubofrome.org/

6. Световен Икономически Форум - https://www.weforum.org/

7. Индустрия 4.0 - https://en.wikipedia.org/wiki/Industry_4.0

8. http://www.automation.com/automation-news/article/industry-40-only-one-tenth-of-germanys-high-tech-

strategy

9. Ковергентна Програма на Република България 2015-2018

10. Изследване на възможностите за по ефективно използване на средствата от европейските Фондове, http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0

%D0%A1%D0%9A%D0%90_%D0%90%D0%9A%D0%90%D0%94%D0%95%D0%9C%D0%98%D0%A F_%D0%9D%D0%90_%D0%9D%D0%90%D0%A3%D0%9A%D0%98%D0%A2%D0%95-

112%D0%90%D0%B1-2 1408479179.pdf

11. Национална Програма за развитие България 2020 -

http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=765

12. http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

13. Кръгова Икономика http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-15-6204_bg.htm

14. Концепция за национална сигурност на Република България приета с решение на 38-о НС на

16.04.1998г., об., ДВ, бр.46 от 22.04.1998г.

15. Проф. Валентин Кръстев Станков, Евристични предизвикателства на съвременния свят, 2002 г., Академично издателство “Марин Дринов”, ISBN 954-430-926-8

16. http://mission-innovation.net/

17. http://www.breakthroughenergycoalition.com/en/index.html

18. http://www.cleanenergyministerial.org/

 

 

*/ инж. Марин МИДИЛЕВ, Асоциация на Сухопътните войски, офицер от запаса, парашутист, изобретател. Занимава се с агророботика и технологии за разминиране на минни полета. Има редица участия в международни конференции и публикации

Докладът му «Несигурност и сигурност и индустрия 4.0» е изнесен на международна кръгла маса на тема: «Европа през 21 век : Регионална сигурност и необходимите реформи в Европейския сюз” в три части

- Необходимите реформи в ЕС: концептуални, институционални и правни аспекти

- Политиките на ЕС в сигурността и отбраната пред съвременните предизвикателства

- България в ЕС – перспективи и проблеми

Нов български университет