ЕС и Турция пред труден избор със съдбоносни последствия. България в ролята на агнето Печат
Автор Експерт   
Събота, 22 Април 2017 11:15

ЕС и Турция пред труден избор  със съдбоносни последствия. България в ролята на агнето

Симеон Николов

Европейският съюз е изправен пред предизвикателства, произтичащи от променяща се Турция, по които трябва да вземе бързи решения. В противен случай негативните последствия главоломно ще нарастват и ситуацията ще изглежда още по–безизходна. Проблемът е, че политиците изглеждат объркани и не разбират дълбочината както на промените, така и на тези последствия.

До края на април на заседание на министрите на външните работи на страните от ЕС ще бъдат обсъдени въпроси, свързани с евентуално бъдещо членство и помощта за Турция, но още няма формулирани официални позиции на страните, а мненията са различни. Има ли България такава?

Трябва да си дадем ясна сметка, че промените не стават за един ден на референдум, а развитието им протича вече над 10 години, посоката е ясна и предстои да бъдат довършени до 2019, когато ще влязат в сила по–голяма част от 18–те поправки в конституцията. Фактът обаче, че Ердоган не постигна категорична победа на този определено несвободен и недемократичен референдум, някои говорят за „плесница”, други за началото на края  му, както и малкият шанс за обрат през следващите години, подхранват илюзии, че Турция още не е загубена и правят решението на ЕС, как да продължи политиката си към тази страна, още по–трудно.

При по–вероятното развитие на религиозния национализъм, ориентиране на Изток и отдалечаване от Европа и безкомпромисно по–нататъшно преследване на мечтата на Ердоган за ръководна роля в ислямския свят, ще се промени сегашната архитектура за сигурност. Вярно е, че Турция ще остане в НАТО, не защото й е толкова нужно, а защото НАТО не може да си позволи да се раздели с важния си геостратегически партньор при нарастналата роля на Черноморския регион и кризата в Близкия Изток. Но това биха били трудни условия за формиране на обща отбранителна политика. Нещо повече, очертаващото се задълбочаване на вътрешните проблеми– политически и икономически, в съчетание с нарастналото чувство на Ердоган за по–голяма сила и възможности, както и прекомерните му амбиции, предполагат, че ще потърси решаването на проблемите с изнасянето им отново във външна политическа и военна авантюра. А тя може да запали целия регион.

Показателно за ориентацията на Турция и бъдещите й партньори на Изток е от кого  бяха първите поздравителни писма до Ердоган за „успеха” в референдума. На първо място – салафистко–джихадистката екстремистка група Ахрар ал–Шам, която има връзки с „Ал Кайда” и е подпомагана от турската страна. В обръщението й четем: „Ние поздравяваме нашите турски братя....”. Тя отпразнува референдума като собствена победа и благодари за „решителността на Турция да допринесе за нашето /на „Ахрар Ал–Шам/ дело. Следват поздравления  от произлязлата от „Ал Кайда” в Сирия „Хайат Ал–Шахрир ал–Шам”, от дясноектсремистката бригада на Султан Мурат и не на последно място от „Хамас”, палестинското крило на Мюсюлмански братя. Подкрепяната от Саудитска Арабия и Турция групировка „Джаиш ал–Ислам”, виновна за химическата атака срещу кюрдски квартал в Алепо през април 2016 г. също изпрати подравителен адрес.  Причина и за следващите възторжени реакции са съвпадащите интереси с тези на Турция: Организацията на Мюсюлмански братя, които са спойката в сунитската верига и силова политика, авторитарния режим на Катар, който е важен елемент от политическата ос на сунитските държави срещу Иран, режима на Бахрейн, който  удави в кръв протестите на шиитското мнозинство в страната през 2011 г. и други държави от региона. Тези факти и поредицата от посещения, които Ердоган направи през февруари– в Бахрейн, Саудитска Арабия и Катар  и постигнатите договорености открояват  един външнополитически план, който Ердоган преследва от самото начало на сирийската война. Три турски военни бази на чужда територия /Катар, Саудитска Арабия и Бахрейн/, турски военноморски сили във водите на Аден, разширяване на мисията на турските военноморски сили с подкрепата на американския президент Тръмп, които да допринесат за изтласкване на Иран и особено за изолация на на йеменските шиитски бунтовници.

Какво можем да очакваме във вътрешнополитически план в Турция?

Първо, турският народ беше не само разделен, но и силно политизиран и този процес ще се задълбочава. Неочкавано за Ердоган, противниците на опитите му да въведе диктатура в страната се оказаха по–силни и по–смели от очкаваното, въпреки тоталните репресии и заплахи срещу тях. Това предвещава продължаване на протестите и борбите, сблъсъци с полицията и жандармерията. Прогнозираната от много експерти гражданска война, може и да не се случи, тъй като опозицията е много разнородна и разпокъсана и няма моща да се изправи срещу силите за сигурност на режима. Режимът ще активизира преследването на инакомислещите, като ще се опита да се справи дори и с представители на такава голяма партия като Народно–републиканската с методите, с които громеше прокюрдската ХДП.

Тук възниква въпросът, как ЕС би могъл да подпомогне  опозицията в Турция. Всяко решение да подкрепи режима с оглед запазване на диалога, перспективата за членство в ЕС и сравнително добри икономически връзки, би било предателство спрямо борещите се за една европейска и демократична Турция. Да не се връщаме далеч в миналото, когато Европа приветства смачкването на военните, които бяха пазителите и гаранта на светска Турция. През последние години обаче Европа изостави вече три пъти проевропейски и демократично ориентираните хора, веднъж кюрдите, когато военните и жандармерията изравняваха със земята селата и градовете в Югоизточна Турция и избиваха жени и деца, след изборите, когато Ердоган загуби абсолютното мнозинство, но предизвика нови избори само след броени месеци за да изтласка политическите си противници от парламента и трети път, когато след опита за преврат управляващите погазиха всякакви демократични норми, закриха 150 медии, хвърлиха  45 хиляди в затворите, уволниха над 130 хиляди и т.н.  Отказът на Европа да застане на страната на проевропейските и демократични сили ще допринесе за по–нататъшното раздробяване на опозицията, което е най–изгодно за Ердоган. А бунтът на противниците на режима, съчетан с очертаващите се икономически трудности, които ще засилят недоволството, би допринесъл за един по–различен резултат на изборите през 2019 година и едно демократино развитие на страната, за което демократите с гласуването си на референдума и с протестите си показаха, че имат потенциал. Друго поведение на ЕС спрямо Турция би  направило съюза още по–уязвим към изнудване от страна на Ердоган, както по въпроса за либерализиране на визовия режим, по въпроса за мигрантите и по предстоящо въвличане във военни действия в Сирия и Ирак.

Второ, турският президент ще изпълни решението си да проведе референдум за смъртното наказание, но без активна кампания от рода на тази за промените в конституцията. Това вероятно ще доведе до отхвърляне на предложението за въвеждане отново на смъртното наказание. Ердоган ще използва тактически този факт за да аргументира пред ЕС „демократичността” на своя режим и за да омекоти реториката си спрямо европейските страни. Изявленията на редица европейски лидери, че смъртното наказание ще е червената линия, която ще направи невъзможно продължаване на преговорния процес за приемане в ЕС, със сигурност е събудила в Анкара очаквания, че предприетите антидемократични промени в държавното устройство ще бъдат приети от западните й партньори. Брюксел трябваше много по–рано да обяви за червена линия не смъртното наказание, а именно тези промени в конституцията на страната.

Трето, ще продължи операцията срещу кюрдите в Източна Турция, както и противодействието им с атентати във вътрешността на страната срещу военни и правителствени обекти.

Дестабилизаията в страната ще се усилва и от терорстичните атаки на „Ислямска държава”, която по твърдение на турската полиция има вече свои ядра във всички провинции в страната.

Четвърто, намаляването на ръста на икономиката и на чуждите инвестиции ще попречи на Ердоган да нареди страната си сред 10–те  най–големи икономики на света. Конфискуването на  близо 1000 фирми ще води след себе си и оттегяне на техните чуждестранни партньори, каквито примери вече има, а това са загуби на милиарди долари. Продължава оттеглянето на капитала от някои браншове като строителния и значителни загуби на туристическия бранш– от 34,3 на 22,1 млрд долара.  Хвърлянето в затвора на стотици бизнесмени не допринася за поддържане на доверие и бизнес–сигурност. Определен риск представляват и външните дългове на страната, възлизащи на 270 млрд. долара. Всичко това и пораждащата се от него тревога ще увеличават броя на недоволните сред турското население, който и сега е около 66%.

Въпреки очакваните негативни иономически показатели, ще продължи разцвета на военната индустрия и търговията с оръжие. Чуждите компании много добре са разчели разитието в региона, ролята на Турция и възможностите за печалби. Продължава сключването на дългосрочни договори за съвместни производства на въоръжение. Т.н. между турската „Тусаш” с 67% участие  и Sykorsky Aiecraft Corporatio за 30 г. напред, за 1,4 млрд долара, за производството на 600 вертолета Black Hawk и др.  Германската „Рейнметал”, която подготвя 2 джойнт венчърс за производство на муниции и танкове,  разчита на локация в Турция, откъдето да снабдява трети страни в региона, което понякога е проблем да става дирекно от Германия. Говори се, че една от тези смесени фирми може да получи правото за производство на танковете „Алтай”, който досега е производство на фирма, която не е била в най–близкото обкръжение на Ердоган. Тук проличават и преплитанията на други интереси и сливания между политическа власт и оръжейна индустрия.

Развитието на самата турска отбранителна индустрия също дава сигнали в тази насока и оснавание например на проф. Андреас Криг в ”Eurasia News“ да коментира: „Турция се издига в защитна сила на арабските страни от Залива и успешно изгражда спосонобности на отбранителната си индустрия.” Оценката на изпълнителния директор на турския холдинг „Nurol Makina” Енгин Айкол е, че през следващите 3 години конфликтите в тази част на света няма да бъдат решени. Нещо повече, регионалните конфликти водят до бум в производството на отбранителната индустрия на Турция. Турският производител  само за 4 години е увеличил производството на тактически бронирани машини 20 пъти. Знак за растящо влияние на Турция е сключения договор със Саудитска Арабия за 661 млн долара за бронирани машини за пехотата тип „Арма” 8х8. В Близкия Изток Турция се конкурира успешно със западни, израелски и корейски оръжейни фирми.

Какво може да очакваме във външнополитически и военен план?

Първо, управляващите в Анкара очевидно залагат на неоосманизма и развитие на отношенията със сунистко–ислямския свят под бъдещото ръководство на Турция. Във външната политика Турция ще бъде все по–изолирана. Анкара губи доверие сред демократичните страни в Европа, но и сред други свои партньори като Русия.  Кризата в арабския свят и разпадащият се Близък Изток обаче, създават  благоприятна за Ердоган обстановка за утвърждаване на една по–добра, лидерска позиция в региона сред сунитските държави и недемократични монархии на базата на своята военна мощ и ключово геостратегическо положение. Благоприятстващ фактор в момента е изострянето на руско–американските отношения и заявения антиирански курс на САЩ, които ще съдействат на сунитския блок държави за превръщаето им в  противовес на Иран. Логично е да се очаква по–активна турска външна политика в Централна Азия. Показателен е примерът с Узбекистан.

Второ, Ердоган ще продължи своята политика в Близкия Изток с по–голяма агресивност. Ще стартира обявената вече втора фаза на операцията „Щита на Ефрат” в Сирия, което ще попречи на скорошно политическо решение. Така се реалиират плановете за превръщаве на окупираната част в Северна Сирия в ”зона за сигурност” и предотвратяване на кюрдска автономия. Нов момент е обявения вече план на Ердоган за операция в Ирак, която преследва за цел също ограничаване на кюрдското влияние и стремежи към собствена държавнвост.

Трето, достатъчно основания има за извода, че Турция отдавна се е сбогувала с Европа, но я използва и изнудва докато има интерес и докато може да си го позволи. При това тя никога няма да изостави своя „троянски кон” – милионите турски граждани на стария континент, с които демонстрира, че може да ги използва като оръжие за натиск, когато поиска. Впрочем, посланието на Ердоган, раждайте по 5–6 деца, защото вие сте тези, които ще определяте бъдещето на Европа, много прилича на посланията на „Ислямска държава”. След „успешния” референдум Ердоган от една страна не може вече да прикрива истинското си лице на националист и ислямист, но от друга  ще е принуден да смекчи тона с Европа, да опита да извлече максимално от зависимото й положение, в което тя сама се вкара със споразумението за бежанците, с неадекватното обръзване на този порблем с визовия режим и т.н.

 

ЕС пред трудна задача

ЕС е изправен пред опасността да влезе в нова клопка, поставена му от Турция. Брюксел ще трябва да търси не само златното сечение в избор на политика в така създалата се ситуация, но и точния момент за верните мерки и инициативи.

Върху решението на ЕС ще окажат влияние интересите на бизнеса и значителният стокообмен с Турция. /Този с Германия например възлиза на 37 млрд долара./ Евентуален дори и частичен банкрут на Турция ще се отрази на страните, които са предоставяли големи кредити като Испания /87 млрд./, Франция /42 млрд./, Германия /15 млрд./ и др.

Спорът за прекъсване на преговорния процес и прекратяване на финансовите помощи не би трябвало да е основния, преди да се даде ясна оценка и излезе с принципна позиция за разрушаването на демократичната система в Турция. Защото ако признаем тези фрапиращи практики и отказ от демократични ценности, ще стигнем до избор пред въпроса, повече демокрация или повече авторитарно развитие искаме и в европейските държави. Лишавайки от подкрепа демократичната част от турското общетво, ЕС ще загуби част от своята легитимност и въздействие върху стремящите се към подобен модел на развитие и в други страни. Тревожното е обаче, че някои коментари и оценки, особено в България, започват да подготвят обществото със същите манипулативни аргументи изпробвани в Турция, като този, че президентската система не била нещо лошо. Да, но в случая с нашата съседка няма да има никакъв контрол върху президента, за разлика от функциониращата в САЩ система. Ердоган ще бъде недосегаем. Премълчава се и премахването на основния принцип за разделение на властите в демократичните страни. И още редица други проблеми.

Колкото до настояването да се прекрати финансовата помощ за Турция, това би било възможно само след като официално се прекратят преговорите за приемане на страната.  за член на съюза. Но от определените за финансовия период 2014–2020 г. 4,5 млрд. евро са изплатени само 167 млн, защото са обвързани с конкретни проекти, а няма други.

Въпросът за прекъсване на преговорите е въпрос на тактика и недопускане да се предоставят козове в ръцете на Ердоган, с които да играе за по–нататъшно изнудване и решаване на свои вътрешнополитически проблеми в разрез с демократичното развитие на страната. А финансовата помощ може да се преформатира и се предоставя не на турското правителство, а на неправителствени организации, представляващи демократичната част от гражданското общество. Периодът за постигане на евентуален превес на демократичните сили в Турция и за окончателно решение за преговорния процес би могъл да бъде максимално до 2019 год., когато ще се проведат едновременно президенски и парламентарни избори по обновената конституция.  Преговорният процес и сега е в застой, но ако бъде обявено офииално прекъсването му, трябва да сме готови да посрещнем последствията от вдигането на бариерата пред бежанския поток.

Предложенията за въвеждане на санкции срещу Турция са спорни, защото загубите ще са взаимни. Освен това не се вписват в преговорния процес с една страна–кандидат за членство. Т.е. това би могло да се предприеме след официалното прекъсване на преговорите.

Призивите за премахване на двойното гражданство на турците в Западна Европа са израз на първосигнална реакция, макар и във вярна посока, но наливат вода в пропагандната мелница на Ердоган. Въпросът за „големия брой” трурски граждани в западноевропейските страни гласували за недемократичните промени и вината за неслучилата се интерграция е преекспониран. Т.н. заблуда е, че болшенството от тях са гласували „за” промените, защото посочения осреднен процент /63%/ е от от явилите се в изборните секции, а не от живеещите в съответната страна турски граждани. Т.е. истината е, че подкрепящите курса на диктатура е само 1/8 от живеещите там. Това не сваля обаче от дневния ред проблемите с турската диаспора.

Многобройните проблеми, обвързаности  и зависимости потвърждават само извода в блестящия редакицонен коментар на „Франкфуртер Рундшау” от Арно Видман, че „не се вижда каква коалиция биха могли да създадат европейските политици за да спрат разграждането на демокрацията в Европа, да не говорим за противопоставяне на жизненоважната заплаха от непосредствено съседство”. Вълците, демократично или недемократично си взеха свободата, пише Видман и завършва:  „Всичко ще зависи от това, дали ще се удаде да спрат възхода на вълците”.

По тази логика България трябва да е в ролята на агнето. Най–голямата заплаха за страната ни сме самите ние.