Санчес се превърна в символ срещу статуквото в Испания Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 25 Май 2017 12:16

Санчес се превърна в символ срещу статуквото в Испания

Жоржета Пехливанова

Демокрацията не пречи да бъдеш морален“. Цветан Тодоров

През последните три години Испания е в тежка политическа и институционална криза. През юни 2014г. след обвинения в корупция на членове от кралското семейство, кралят Хуан Карлос абдикира в полза на сина си – Филип, който стана крал Филип Шести.

Силно рестриктивната дясна политика на консервативното правителство Рахой, нарастващата безработица и нищета предизвикаха масови протести в цялата страна. В тази обстановка се създадоха новите партии „Сиудаданос“ и „Подемос“, които разбиха двуполюсния модел от 1978г. Изтичането на информация и разкритията на т.н. „черни каси“ и корупция във висшия ешелон на управляващата Народна партия разклатиха сериозно устоите й пред изборите през декември 2015г.

Испания навлезе в тежка политическа криза и невъзможност да състави правителство повече от 10 месеца. Извънредните избори през юни 2016г. потвърдиха същия резултат. Народната партия остана като първа политическа сила, но без абсолютно мнозинство, за да състави правителство. Социалистическата партия, като втора сила в Парламента, с лидер Педро Санчес отказа участие в широка коалиция с „народните“, което изправи страната пред угрозата от провеждането на трети вот.

Последва политическа истерия, серия от сложни совалки и уговорки до края на октомври 2016-а. Социалистическият лидер Педро Санчес, активен участник в совалките между политическите лидери и в преговорите при краля за правителство, бе търсен било то като коалиционен партньор или за премиер. Но преговорите бяха без резултат. Репликата на Санчес „НЕ – значи НЕ“ се превърна в хит за Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП). За да мине гласуването на номинацията на консерватора Рахой за премиер в Парламента, от значение беше дали Парламентарната група на социалистите ще гласува „въздържал се“ или „против“. Санчес повтори своята позиция - „НЕ – значи НЕ“, заставайки твърдо „против“ правителство на Рахой и се обяви за търсене на алтернативно правителство.

На „съмнителен“ Федерален съвет, свикан от старата гвардия политици – Фелипе Гонсалес, Сапатеро, Рубалкаба и Боно, заедно с т.н. „барони“ в ИСРП (мощните местни партийни водачи в испанските автономни области и провинции), Санчес бе принуден да подаде оставка от лидерския пост. Този акт събуди възмущение и бунтове сред редовите членове в соцпартията, които определиха като „историческа несправедливост“ решението на Съвета спрямо лидера Педро Санчес. В деня преди вота Педро Санчес се отказа и от депутатското си място и напусна Конгреса на депутатите. Парламентарната група на социалистите в Конгреса спази директивата на Федералния съвет, гласувайки „въздържал се“ и позволи да бъде преизбран премиерът-консерватор Мариано Рахой – човекът, въвел преди 6 години болезнените съкращения. Така Испания се сдоби с правителство Рахой на малцинството, с ограничена свобода при вземането на решения, подлежащо на сериозен контрол и санкции от страна на опозицията.

Педро Санчес се изправи срещу статуквото, изправи се срещу целия Федерален и регионален апарат на социалистите, срещу 6 от 7-те президента на автономии, срещу 27 секретари на провинции от общо 39 и бе наречен „черното зло“ от Народната партия. „Бароните“ и опонентите му в партията го бяха отписали, смятаха го за вече „мъртъв политик“, след като подаде оставка от всички ключови постове.

Но Санчес се завърна триумфално. Честно и достойно се яви и спечели убедително с над 50% първичните вътрешнопартийни избори за генерален секретар на ИСРП, състояли се на 21 май т.г. Рекордно високо бе участието на редовната членска маса, стигна до 92%, според в.“Ел Паис“. И противници, и привърженици на Педро Санчес единодушно изтъкват неговата твърдост, търпение и устойчивост, без да отстъпи ни милиметър от идеите, целите и позициите си, въпреки натиск и обиди от свои съпартийци и от лидери на други партии.

Испанците-социалисти казват: „Педро Санчес не захвърли кърпата в политическата корида и се превърна в символ срещу статуквото в Испания. Той даде един морален урок на старата гвардия испански политици, които му извиваха ръцете по време на консултациите за премиер преди година. Младият усмихнат и наивен наглед соцлидер показа пословична твърдост в идеите си и морал в политиката. Днес се завърна готов да оглави една от най-старите и авторитетни партии в Европа.“

Педро Санчес подготви платформата си, както за управлението на ИСРП, така и за управлението на Испания след този седем месечен маратон по градове и села и срещи с обикновени хора преди вътрешнопартийните избори.

В първата си реч след победата, новоизбраният генерален секретар Педро Санчес започна с думите: „Днес този, който спечели, е Испанската социалистическа работническа партия и когато печели Испанската социалистическа работническа партия - печели Испания!“. Санчес се обяви за отваряне на партията на ляво „колкото се може наляво“ и направи заявка за сериозни реформи в социалната политика, изтъквайки, че е привърженик на партия от отворен тип, тип асамблея, в която решенията се вземат от мнозинството. Той изложи нова формула за привличане на тези, които се отдалечиха от партията през последните години, както и за нови попълнения от млади кадри. Платформата, която предлага Санчес на ИСРП и програмата му, като заявка за управление на Испания, е реалистична и... модерна. Санчес поема една разбита социалистическа партия, разкъсвана от вътрешни противоречия и борба за власт с трудната задача да укрепи партията след тежката вътрешна криза.

Десетте основни мерки от платформата му:

1. Оставка на Мариано Рахой. Ще настоява за спешно явяване на Рахой пред Пленума в Конгреса на депутатите, където ИСРП ще настоява за неговата оставка като премиер.

2. Втвърдяване на опозицията спрямо Народната партия. Главният мотив ще бъде корупцията, нова трудова и социална реформа.

3. Регулиране на консултациите вътре в партията.

4. Силно ръководство. Санчес предлага ограничаване властта на „бароните“ на територията им и да бъде засилено федералното ръководство.

5. Единство на партията. Постигане на единство след дадения вот на членовете. След директния вот лидерството ще бъде по-силно от това през 2014г. и Санчес изисква почтеност от всички.

6. Ограничаване мандата на временното ръководство след оставка на Генералния секретар до 90 дни.

7. Възстановяване на диалога със синдикатите и другите социални и браншови организации.

8. Новият соцлидер ще задейства създаването на Комисия за реформа на Конституцията в Конгреса на депутатите. Конкретни предложения ще бъдат направени след консултация с политическите партии.

9. Два кръга на първичните избори на партията.

10. Отваряне на социалистическите групи за привличане на нови членове.

Новият стар генерален секретар на социалистите Педро Санчес най-напред бе поздравен от кметицата на Париж, Ана Идалго, която участва в митинга в Севиля в неговата подкрепа, от Пабло Иглесиас, лидер на „Подемос“, Алберт Ривера, лидер на „Сиудаданос“ и др. Премиерът М.Рахой на въпрос дали е поздравил Санчес, отговорът му бе по европейски: „не, за да не го притесня“.

*/ Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.