Големите си играят на световно правителство– маслинова клонка над Хамбург или непредсказуемо бъдеще Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 10 Юли 2017 16:27

Големите си играят на световно правителство– маслинова клонка над Хамбург или непредсказуемо бъдеще

Симеон Николов за „Поглед–инфо”, 08.07.2017

Това, което отличаваше тазгодишната 12–та по ред среща на Г–20, този път  в Хамбург, е сложната международна обстановка, предвид на ред предизвикателства, непредсказуемостта на някои участници,  напрежение между страните, както и  непознатите досега силни и мащабни протести на антиглобалистите.

Една техническа подробност илюстрира може би недоверието и напрежението. Самолетът на президентът Путин не е летял директно към Хамбург, а в посока Хелзинки, Финландия и Швеция, а след това само над Балтийско море, извършвайки дъга от 500 допълнителни км. Може само да допуснем, че се е целяло избягване на инцидент, подобен на този от 21 юни при полет на руския министър на отбраната и демонстрацията на полски изтребители.

 

Успешните действия на Г–20 от времето на финансовата криза подвеждат към едно надценяване на нейното значение, защото от тогава резултатите са скромни, а и по принципн не е подходящо място за постнигане на значими такива, както твърдят някои представители на академичните среди в Европа. От друга страна би било също толкова подвеждащо да търсим ефекта само в икономическата и финансовата област, въпреки че представя 80% от икономическата мощ в света и ¾–ти от световната търговия.  Все пак сред участниците  са всички постоянни членки на СС на ООН, четири основни европейски страни–членки на НАТО и ЕС. В Хамбург се срещнаха 27 държавни и правителствени ръководители и шефовете на 8 международни организации, поради което следва да имаме очаквания и по отношение на международната сигурност.

 

За съжаление критиките към  Г–20 остават повечето в средите на  експертите, които виждат по–ясно недостатъците за по–малките държави не членки на този елитен клуб. Твърди се, че на форума му липсва демократична легитимност. Не може да се отрече, че съставът и действията на Г–20 не стъпват нито на международно–правна норма, нито са подкрепени от ООН. Никакъв орган не е избирал Г–20 и членовете й не подлежат на никаква отчетност. Останалите 170 държави, които не са членове на Г–20 са засегнати от нейните решения. Защитният аргумент на привилигерованите е, че една неформална структура може по–бързо да реагира на нови предизвикателства, т.е. предлага гъвкавост за сметка на придържане към международноправни норми. Освен това, тук нито една страна няма право на вето, както в СС на ООН. Томас Фустер от Швейцария привежда обаче редица примери, как косвено решенията на Г–20 се превръщат в обвързващи за другите, лансирайки ги през международни организации. За малките остава да чакат покана, която не е безплатна, а изисква съдействие по спорни въпроси, което предполага да имат под ръка дипломатически и финансов капитал за да стигнат един път до това „да наблюдават как големите си играят на световно правителство”, казва Фустер.

 

Протестите

Самият форум провокира противниците на глобализма повече с нереалистично високите си амбиции за решаване на световните проблеми в икономиката и финансите.

500–те най–големи концерни контролират над 50% световния брутен социален продукт, с което се превръщат в недосегаема сила. Диктатурата на глобализираният финансов капитал създава невероятна бедност. Протестиращите признават, че „има борби, които сме загубили, но и такива, които можем да спечелим”.

Вътрешнополитическият отзвук от протестите ще има по–голямо значение. Вече се предлага /от ХДС и ГСДП/ създаването на европейска база данни за екстремисти. Добре би било да се помисли за един засилен граничен контрол по време на българското председателство на ЕС.

 

Не трябва обаче, да се подценяват протестиращите, защото те са доминирани от едно младо поколение, макар и разделено, но по–отворено, което се стреми и нахлува на високи позиции в политиката и има шанса да промени трайно света. Погрешно е да се приписва екстремизъм на левите. Това, което видяхме не е провал на тактиката на полицията, както изтъкват някои коментатори, а на тактиката на едно общество в комуникацията и отношението му със своята радикална периферия.

 

Интересен момент е, че и папата без да присъства се намеси от Рим с писмо до Ангела Меркел, в което отправи своето послание и косвена критика към Тръмп. В него той подчертава, че е необходимо абсолютно предимство да се даде на бедните, бежанците, страдащите, прогонените и изолираните без значение на нация,  народност, религия....Вторият важен момент е препоръката към ЕС  в най–бърз порядък да се федерализира, ако иска да има думата за каквото и да е в света.

 

 

В продължетилната подотовка на срещата на Г–20 ясно се очертаха редица спорни въпроси поне в пет тематични области:

– световната икономика и търговия;

– климатичните проблеми, предвид заявеното от Тръмп на срещата на Г–7 излизане от Парижкото споразумение;

– Африка и идеята за поемане на партньорство от всяка една страна–членка на ЕС с африканска страна и инвестиции срещу добро управление и надежден бизнес–климат;

– Миграцията, по която дори седмица преди срещата се стигна до спор между италианския премиер и френския президент;

– Северна Корея, особено предвид последния опит с балистична ракета само дни преди срещата, което засили позицията на САЩ за твърд отговор.

От това донякъде произтичиха и свръхочакванията към резултатите от срещата.

 

Във всички случаи някои  двустранни срещи преди форума са дали възможност да се доизяснят позициите на страните. Така например китайският президент посети Москва на път за Хамбург, а Ангела Меркел проведе среща с американския президент Тръмп, преди да започне форума. За домакините, това бе труден маратон, от който в известна степен зависеше и съдбата на Ангела Меркел на предстоящите през есента избори.

Турският президент телефонира седмица по–рано с Тръмп, а на 03 юли проведе среща в Истанбул с руския министър на отбраната Шайгу.

 

Речта на американския президент във Варшава ден преди срещата в Хамбург излъчи послания в няколко посоки: към европейските страни, споменавайки този път член Пети от Севереатлантическия договор и заявявайки ненарушимостта на атлантическото единство, към вътрешнополитическите критици на Тръмп – заявявайки, че трябвало да бъдат спрени „дестабилизиращите” усилия на Русия в Украйна и подкрепрата на „враждебни режими” като Сирия и Иран, към Полша – преувеличавайки нейната геополитическа роля и значение, но един от малкото европейски съмишленици на Тръмп по някои внъпроси. Тази реч едва ли е  усложнила предстоящия  разговор с руския президент, защото последният е наясно с необходимостта от този тон, но със сигурност е раздразнила някои европейски партньори с предложението за доставки на втечнен газ, защото външният министър на Германия Зигмар Габриел ясно заяви преди  седмица, че това било законова инициатива срещу Доналд Тръмп. Да се продава американски газ в Европа и да се изтласка Русия от пазара. А „Америка първа” не означава „Само Америка”. „Ние  не сме ремарке на някаква политика”.

 

За два дни станахме свидетели на множество неискрени обръщения и двоен морал, което е неизбежно на фона на конфликния потнециал между държави и лидери. Американският президент бързо забрави обидите си към Меркел и определи подготовката на срещата като „фантастична”.  За секретаря по отбраната Джеймс Матис Путин е „заплаха за глобалния ред”, а за Тръмп е „чест” да се срещне с него.  Въпреки скованото поведение на двамата и липсата на каквато и да е усмивка,  самата среща бе оценена от него като „градиозна”.  Путин пък похвали Ердоган, че благодарение на Турция били постигнати впечатяващи резултати в борбата срещу тероризма в Сирия. Канадският премиер Трюдо завърши словото си с думите: „не е никак случайно, че всички го обичат” /Доналд Тръмп/?!

Но освен на думи, ярки различия се очертаха и на дело. Докато течеше срещата Тръмп – Путин в Хамбург, търсеща подобрения в отношенията, то в Пентагова във Вашингтон лидерите на отбраната на САЩ и Великобритания  изхождайки от разбирането си, че Русия е сериозна военна заплаха, обсъждаха как тя може да бъде възпряна и унищожена.

Заключителната декларация бе спасена благодарение на компромиса да се признае ролята на защитните инструменти в търговията, предвид позицията на Тръмп, но накрая се призовава за насърчаване на свободната търговия и борба с протекционизма. С други думи, както Доналд Тръмп, така и другите държавни ръководители ще гледат на собствените мерки не като на протекционизм, а като справедливи мерки в реда на нещата.  Отхвърлено беше намерението на америанския президент да предоговори Парижкото споразумение по климата. Турският президент изненадващо постави под съмнението ратификацията, но се оказа, че това е вид изнудване в познатия му стил, когато става дума за пари.

Очаквано бе единодушието по заявената готовност за борба срещу тероризма. Тук остава разбира се въпросът, кой какво разбира под тероризъм, предвид особените позиции на турския президент Ердоган.

Първите и единствени конкретни резултати се появиха с решението за примирие в Югозападзна Сирия и зоните за деескалация, постигнато на срещата Путин–Тръмп.

 

Путин– Тръмп

Първата лична среща между Путин и Тръмп има по–важно значение от съдържанието на разговорите. И двамата не дадоха повод на критиците си да ги „разкъсат” за направени компромиси, изявления или поети ангажименти. Няма „победител”, какъвто Си Ен Ен се опита да изкара президента Путин. Преди срещата нямаше и големи очаквания за конкретни резултати. Все пак не се стигна до оценка за „Ново начало”. Но трябва да се има предвид, че когато предстои да се възстановява доверие, това не може да стане от раз.

Путин имаше възможност да се консултира с Хенри Кисинджър, който бе в Москва на 29 06 2017 г. Освен това, министърът на външните работи Лавров проведе редица работни срещи с американския си колега.

Различията в съобщенията как е възприет въпроса за евентуална „руска намеса” на Москва в изборите в САЩ не са от значение. Тръмп не можеше да не зададе този въпрос, а Путин – да го отхвърли категорично. Прокрадва се информация, че повече време е отделено на темата „киберсигурност”, която неминуема е тръгнала от тази за хакерскише атаки и стига до идеята, спомената от Тръмп за „съюз по киберсигурност”.

Въпросът за санкциите срещу Русия не беше повдиган. Путин заяви пред Ханделсблат, че санкциите не само са безперспективни, но противоречат на основните принипи на Г–20 за сътрудничество в интерес на всики страни. Няколко дни преди срещата обаче, от Москва за пореден път дадоха ясен сигнал, че дори не са заинтересовани от поставяне на въпроса, защото за тях той вече нямал значение, въпреки първоначалния отрицателен ефект. Може би защото  по чужди инвестиции Русия изпревари Белгия и зае 7–мо място, достигайки 7 млрд през първото тримчесечие т.г. а инвестициите  от САЩ  скопичха с 31% /38 проекта/, а на Германия  с 20% /43 проекта/, а единствено от Италия има спад.

Някои западноевропейските страни вече определено са на позиция, че санкциите нямат смисъл. Външният министър на Германия Зигмар Габриел остро разкритикува разширяването на американските санкции срещу Русия. Неотдавна той заедно с канцлерът на Австрия Кристиян Керн упрекнаха САЩ, че чрез новите санкции се стремят към контрол на европейския газов пазар, а канцлерът Ангела Меркел се присъедини към това мнение. Габриел нарече определени части от законовия пакет „противоправни”.

 

С очаквания и интерес бяха съпроводени двустранните срещи по време на форума, които за някои страни бяха дори по–важни, а за нас – по–интересни.  Това може да се каже например за срещата на китайския президент с Тръмп, на турския президент с Тръмп и с Путин, на френския президент с Путин  и др. Екипите им бяха силно експертни, а турският президент изглежда се отличаваше от всички, защото водеше със себе си и шефа на разузнаването Хакан Фидан. Впрочем, освен Тръмп можем да кажем и за Ердоган, че е в голяма степен непредсказуем. Т.е. станаха двама на този форум. Не е ясно, ще стартира ли турският президент втора военна операция в Сирия? Ще допуснат ли САЩ такава интервенция с окупация на Африн и региона на Шеба и последваща анексия? Африн вече помоли за международна подкрепа. Способен ли е някой да спре Ердоган?

 

По другия спорен въпрос – Северна Корея се забеляза смекчаване на позициите след двустранните срещи между лидерите, но САЩ очевидно не отстъпват, а само отлагат търпеливо заканата си за твърд отговор. Има шанс напражението в региона да бъде свалено, ако шесте заинтересовани страни /Русия, Северна Корея, САЩ, Япония и Южна Корея/ седнат на масата за преговори, но условието американците да изтеглят преди това корабите и системите за противоракетна отбрана остава непроменено.

 

В непълен формат, без украинския президент Порошенко, работна закуска проведе т.н Нормандска четворка– Путин, Меркел и Макрон.

 

Китайската страна всъщност продължава да се възползва от вакуума, който оставиха САЩ в политиката си в нейния регион и ще иска да  определя нещата и се вгражда в  глобализационния процес по свои собствен план, въпреки че още не е готов за водеща роля.

 

Ангела Меркел изрази задоволство от резултатите. Можеше да бъде и по–лошо. Америкщанският президент похвали Меркел. Видимо бе промененото мнение на френския президент Макрон, който възприема вече оставането на Ассад, похвали постигнатата договореност между Тръмп и Путин по Сирия  и т.н.

 

Само часове след срещата е все още трудно да се каже, маслиново клонче ли се издига над Хамбург или някои непредсказуеми играчи ще извадят огнено кълбо от джоба си.