Провокациите на Турция срещу САЩ, Германия и България – премислени ходове в необратима посока Печат
Автор Експерт   
Неделя, 23 Юли 2017 22:19

Провокациите на Турция срещу САЩ, Германия и България – премислени ходове в необратима посока

Симеон Николов за „Епицентър”, 22.07.2017

Силното раздразнение на Пентагона от публикуваните от турската държавна информационна агенция „Анадолу” разположение и сведения за  10 американски военни бази и обекти в Сирия, имаше своето основание и доведе до обезпокоителни изводи относно партньорството в НАТО и невъзможността политически да се „прикриват повече противоречиви интереси”, както се изрази говорителят на военния министър във Вашингтон.

В интерес на истината, част от тези бази съвсем не са „тайни”, както бяха представени в пресата, като например двете военновъздушни бази на САЩ. За базата южно от кюрдския град Кобане се знае отдавна, както и за  изградената през 2016 г. такава в Ал Танф, близо до  стратегически важното направление от Дамаск към Багдад. Не са тайна и двете военни бази в Манджиб за защита на кюрдите от подкрепяните от Турция ислямистки милиции. Останалите обаче, наистина са на скрити и трудно достъпни места  в райони, контролирани от кюрдите.

Възприетата от Вашингтон като провокация стъпка на Анкара има своите обяснения. Турската страна не успя да убеди САЩ да преустановят подкрепата си за Сирийските демократични сили, доминирани от кюрдски бойци, както и активно използваните срещу Ислямска държава кюрдски „Отряди за народна защита”. Затова не случайно и заглавието на публикацията е „ САЩ увеличават базите си за подкрепа на ПКК и Отрядите за народна защита”. Поражение за Ердоган бе и недопускането на турски сили да вземат участие в операцията по освобождаване на Ракка, „столицата” на Ислямска държава. Провали се и турският план след операция „Щита на Ефрат” за завземане на Манджиб, защото САЩ, Русия и сирийски правителствени сили пресякоха подхода към него. Със сегашната провокация към САЩ Турция си създава аргументи за оправдаване за предстоящи нейни военни действия по завземане на Африн и съседни кюрдски региони, тъй като те ще са също така неоправдани в международно–правно отношение като американските, без резолюция на ООН и без покана от правителството в Дамаск.

Обявеното от президента Тръмп прекратяване на доставките на въоръжение и подготовка на основните „опозиционни” ислямистки групировки, взето преди месец, т.е. преди срещата му с президента Путин в Хамбург и договорените на преговорите в Астана „зони за деескалация” и участие в контрола им, очертават предстоящите действия на САЩ в Сирия. И тук отново наблюдаваме пресичане на интересите с Турция. Сред трите големи групировки, които бяха подпомагани чрез програма на ЦРУ, освен фронтът „Ал Нусра” /разклонение на „Ал Кайда/ и силната във военно отношение Джаиш Ал Ислам, е и многобройната „Ахрар Ал Шам”, подпомагана пряко и от Турция. В момента „Ал Нусра” и „Ахрар Ал Шам”, някога съюзници срещу Ассад, сега се бият в провинция Идлиб, където е една от „зоните за деескалация”.

За САЩ в този момент много по–важни са зоните за деескалация и бъдещо влияние в Сирия и Ирак, околкото подпомагането на обречени ислямиски формирования. А конфликтът с Турция произтича от факта, че зоните са в Северна Сирия под кюрдско влияние и в Южна Сирия на границата с Израел и Йордания.

 

Много по–сериозна е ескалацията на конфликта на Турция с друг основен, но европейски съюзник от НАТО – Германия. След принудителното решение за извеждане на разузнавателните самолети Торнадо от турската база в Инджирлик, след отказа от турска страна да допусне представители на Бундестага до германския контингент в базата на НАТО в Коня, след арестуването на кореспондента на „Ди Велт” Дениз Юджел, който вече 155 дни е в затвора, както и неговата колежка и преводачка Месале Тобу Чорлу, двама от общо 22 арестувани, от които 9 остават зад решетките, чашата на търпението на германските политици преля след ареста на 7 правозащитници от един семинар край Истанбул на тема „Дигитална сигурност и информационен мениджмънт”, сред които един немец и един швед, с абсурдното обвинение, че се занимавали с терористична дейност. Неназовани германски ведомства лансират предположението, че Турция се стреми да създаде критична маса  подобни случаи с цел да замени германски заложници срещу турски граждани, поискали убежище в Германия.

След прекъсване отпуската на външния министър Зигмар Габриел със заканата „Турските провокации повече няма да бъдат толерирани”, последва формулирането на „Нова ориентация на германската политика спрямо Турция”, съгласувана разбира се с канцлера Меркел и председателя на ГСДП Шулц, която обаче съдържаше само три направления: Преразглеждане на застраховките „Хермес” за германски инвеститори в Турция, внасяне предложение в ЕС за обсъждане помощите за Турция и  нови указания за сигурност към германските туристи. Очевидното разминаване между острата реакция и въздържаните мерки можем да си обясним с две неща: Първо, Германия се нуждае от партньорството на Турция като мост към Близкия Изток за да реализира геополитическите си замисли и Второ, германският бизнес има силни интереси от огромния пазар и дългосрочните инвестиции, от които не може лесно да се откаже. Ердоган използва това, но  и двете страни започват да губят чувството си за прагматична преценка на момента, в който трансмисията между тях може да се скъса.

Вярно е, че 6800 германски фирми работят в Турция, че обменът между двете страни е 37,3 млрд евро /за 2016 г./, че в Германия пък има 96 000 турски фирми с 500 000 служители и оборот от 50 млрд евро. Но моментната «снимка» показва, че при започналото вече намаляване на икономическата активност между тях, вредите за ЕС и Германия са по–големи отколкото  тези за Турция– спадът на експорта при първите  за петте месеца на настоящата година е по–голям от спада на турския износ.

Ердоган очевидно ного добре си дава сметка за това и играе «на ръба». Само така може да се обясни, че в последния списък на лица, подкрепящи тероризма, предоставен на германските власти, изненадващо бяха включени и редица германски фирми, дори Даймлер АГ, която е доставила служебния автомобил на турския президент!

 

Преди поредното изостряне на германо–турските отношения ЕП гласува предложение замразяване на преговорите с Турция за приемане в ЕС. Декларациите на Ердоган около тържественото отбелязване на годишнината от опита за преврат в Турция, пътвърждаващи готовността му да върне смъртното наказание и особено продължаващите масови арести и обвинения, формираха в западноевропейските страни оценката, че „Турция вече е загубена за Европа”. Списание „Фокус” изнесе в заглавие призива „Нека да бъдем честни. Турция се отдалечава от ЕС. Трябва да спрем лъжата”. Една страна, чийто президент иска „да откъсне главите” на истинските и набедените си противници, не става за ЕС. Още по–малко страна, която застрашава международната антитерористична операция срещу Ислямска държава, отбелязва популярното германско издание.

Въпреки това обаче, някои политически и държавни лидери продължават да се въздържат от решаващата стъпка– да спрат помощите на ЕС, които за периода 2014–2020 възлизат на 4,5 млрд евро, т.е. около 600 млн ежегодно. Впрочем част от тях бяха ограничени поради неефективност на програмите. Но юридически не е възможно пълното им спиране докато ЕС формално не изключи Турция от процеса. Най–важното обаче е в дилемата, че именно тези средства от европейските програми работят точно срещу това, което Ердоган иска да направи от Турция. Основните им стълбове са „Демокрация и основни права” и „Социално–икономическо и регионално развитие”. Някои от 4–те програми на ЕС за Турция пораждат въпроси, дали и ние в България сме заинтересовани от продължаването им, например в промяна структурата на транспорта, или преодоляване на тенденцията, която се забелязва в арабските страни, на съсредоточаване на безработно население в големите градове и развитие на престъпност, тероризъм и бежански потоци.

От друга страна, риск за България произтича  от предупреждението на говорителя на германското правителство Щефан Зайберт, че може да бъде преразгледана три милиардната подкрепа на Турция за справяне с мигрантската криза. Тогава неизбежно ще последва контролирано „изпускане” на потоци бежанци, които ще бъдат спряни от Сърбия и Унгария и ще останат в България.

Шпагатът на ЕС може да разцепи ЕС преди други фактори да са направили това.

 

По същото време със скандала с арестуваните правозащитници гръмна и новината от германското контраразузнаване /Служба за защита  на конституцията/, че при проверка на много от турскоговорящите кандидати за свободни места в Службата,  се оказало, че те били в тесни контакти с турското разузнаване и имали за задача да проникнат в германските органи за сигурност. Експертът по разузнавателните служби Ерих Шмидт–Еенборн говори в тази връзка за „ново качество на шпионската нейност на турската МИТ”. В Германия гъмжало от турски агенти– около 6000, което е два пъти повече, отколкото е имала прословутата Щази на ГДР в Западна Германия през 1989 г. – 3000 души. Турското разузнаване МИТ било много активно и напористо и тези опити за проникване с агентура в германските служби правило още по–тежки и без това усложнените двустранни отношения. Впрочем, дори това не бива да изненадва, защото активирането на разузнавателната дейност на германска територия чрез религиозните турски общности миналата година беше официално осъдено от външния министър на Германия, който предупреди Турция за недопустимостта на подобни дейности. /От получените в Анкара доклади от 36 страни имаше и такъв от България, но това остана някак незабелязано у нас./ А в края на декември германската прокуратура арестува агент на турското разузнаване, който е имал за задача не само да шпионира местните кюрди, но и да ликвидира двама ръководни кюрдски политици, покрай което стана ясно, че подобни групи от по трима члена са изпратени и в други провинции на страната и в други европейски държави.

 

На този фон провокациите спрямо България с въпросния списък  на 77 лица, обвинени в контакти или в подкрепа на терористични органзации и демонстративният отказ на екипажа на турски военен кораб от военноморско учение в Черно море да отдаде чест на главнокомандващия и президент на България Румен Радев, са  само бледи послания от Анкара. Колкото до списъка, не трябва да успокоява фактът, че такива са изготвени за 146 държави, съдържат имената на 53 781 лица и сме едни от многото. Безспорно тези списъци не случайно са разпространени точно в седмицата на отбелязване на годишнината от опита за преврат и  ден преди разговорите между ЕС и Турция в Брюксел. По–същественото е поуката от действията на Турция в другите европейски страни, от това, че за съпричастност с терористични организации бяха обвинени дори депутати в Бундестага и журналисти и водещи предавания, колкото и абсурдно да изглежда това. Следователно не трябва да изненадва, ако сред тези 77 имена на лица, живеещи и работещи в България има и такива, които единствено са имали критични коментари за ставащото в Турция и нарушаването на човешките права и свободи.

Ситуацията обаче е далеч по–сложна и изисква съвместно обсъждане с нашите партньори на общи позиции по Турция, тъй като очевидно Анкара е избрала окончателно посоката на своето развитие, в което няма място за европейски ценности. Eрдоган не е Турция, но подкрепяхме ли поне морално демократичната опозиция? С балканските страни и особено с Гърция са необходими общи усилия  за  недопускане на по–нататъшната пълзяща ислямизация и противодействие на мигрантски потоци и терористични атаки.  България не може да играе роля на посредник с Турция. Но в период на рушащо се доверие между Турция и Европа и при това поведение на турския президент ще е много трудно за когото и да е било да представи гаранции за каквато и да е договореност. В Европа винаги са разчитали на нашата експертиза по страните от региона. С това можем да бъдем полезни. Пред българските разузнавателни и контраразузнавателни служби стоят сериозни предизвикателства и всяка подценена ситуация, погрешен ход и наивно поддържана инерция, могат да имат фатални последици. Дано не се наложи  на политиците да повторят в близко или по–далечно бъдеще  актуалната тези дни фраза на българския премиер  „Бяхме лоялни до глупост на ЕС, когато спряхме Южен Поток” в друга префразирана форма.