България да постави ребром въпроса, че не желае да плаща колониалните грехове на стара Европа Печат
Автор Експерт   
Сряда, 26 Юли 2017 18:16

България да постави  ребром въпроса, че не желае да плаща колониалните грехове на стара Европа

Д-р Огнян Гърков

В европейското пространство на Съюза има 27-28 национални граждански и военни разузнавателни и още толкова контраразузнавателни служби. По политически изявления, те си сътрудничели тясно с „най-ефективните в света...хомолози - тези на САЩ и Израел”. Отделно са ЕСВД (Европейска служба за външна дейност) и 27-28 национални МВнР-та. Но нито една от тези елитни по заплати институции досега не е открила поне един „хуманитарен” каналджия на бегълци („бежанци”).

Наскоро се мерна частично подобие в наша медия, но още през м.г. в словашките Pravda.sk, Debata, aktuality.sk, в немски и чешки медии (tyden.cz), в портала proevropu.com//25.06.2017 имат място твърдения, вкл. на проф. Вацлав Клаус, че „бежанските” лагери в Германия и Австрия управлява швейцарската частна фирма OPS, чийто мажоритарен собственик е Barclays Bank, главната банка на Ротшилдовци. Същите институции «мениджират» «хуманитарните и човешко-правни» организации в света, вкл. в Африка. Механизмът е прост. «Хуманитарните» организации инкасирали пари от правителствата, които разпределят сред „нуждаещите се”. С тях последните заплащат пътуването си до Европа на „хуманитарните” каналджии. След пристигането на бегълците държавите отново заплащат на въпросните фирми, които управляват лагерите! За всичко това лобирал Сорош, който изнудвал политици от ЕС да приемат ежегодно нови милиони бегълци. Освен извращаване на културата и налагане на „новия ред” се реализира и апетитен бизнес. Най-изгодното в него е, че данъкоплатците плащат на „бежанците” пътя до Европа, тяхното пребиваване и последващи изгоди. И тези пари инкасират владеещите глобализационните механизми и света банкери от „Уол стрийт”.

Кореспондира ли тази техническа схема на „хуманитарен мигро-трансфер” за кръвосмесително преоцветяване, афро- и ислямоарабизиране и в края на краищата примитивизиране на Европа с европейските и евроатлантическите ценности ?

В тематичния анализ «Евроатлантически ценности или цивилизационен разлом» (Поглед Инфо 20.11.2014 г.) д-р Радко Ханджиев констатира как в съзнанието на хората ценностите (свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост) са само и единствено позитивни и отбелязва, че те се въздигат в неотменими права. Авторът илюстрира, че в Договора за Северноатлантическия пакт (НАТО) от 4.4.1949 г. и в Лисабонския договор от 13.12.2007 г., дори и в Стратегията за националната сигурност на Руската федерация от 12.05.2009 г., иде реч за универсални ценности, чието утвърждаване за общочовешки става през Просвещението. „Днес те са фундамент на всяка демократична конституция”, а българската е приета 13-16 г. преди встъпването ни в НАТО и в ЕС. „Не съществуват и други, различни от универсалните общочовешки ценности. Евро-атлантическите ценности следователно са само ... инструмент за глобално господство».

За съжаление политическата практика у нас и в значима част от европейското пространство не е изчистена от корупция, «свобода на измами», пасивно безразличие към откровения деморализъм на високи равнища. С българското председателство в ЕС политическата ни камарила си въобразява, че сме при по-силната страна. Тя безропотно приема политически насериозно всевъзможни сексуални и други предразположености и нагласи, абсолютно противоположни на семейните, библейските и религиозните ни традиции, бит и морал. По същество тя вдига ръце и пред религиозна война, в която ни напъхват лишени от ценности и вяра корумпирани човекоподобия. В манипулирането на общественото съзнание и безпрецедентното роботизиране на младото поколение чрез съвременни продукти на развлекателната електроника, при това на комерсиална основа, само в София активни машѝ са 14 000 души на хранилка от НПО (неправителствени организации), финансирани годишно с 20-30 млн. долара главно от 3-4-те известни до втръсване чужди фондации (вж. Нора Стоичкова, 15.07.2017 г.). Последните купуват журналисти и медии; пишат учебници, прередактиращи историята и българското национално самосъзнание, спонсорират „операции” срещу паметници, в т.ч. ТВ- и филмови продукции. Целта е прозрачна: превръщане на българите в безпаметни роби и евтина работна ръка, генетично смесени с ислямски и африкански пришълци, носители на чужда различна и субкултура. В основата на мигронашествието е залегнала дългогодишната колонизаторска вина и гузната съвест на сегашните утвърдени демокрации, опитващи се да вадят кестените от огъня на благоденствието си и с ръцете, и за сметка на „солидарността” на малки европейски народи, потърпевши на политиката им в миналото. „Трите Брюксела” (на ЕС, НАТО и Белгия) не се трогват, че експонентите на средновековно невежество и инцест са сплотени от верски фанатизъм за овладяване и оплячкосване на Европа на база на собствената й милозливост и често споменаваните €-атлантически ценности. Вместо „Сабах хаир олсун или Аллах акбар”?

Недоумявам, как и защо Българската православна църква не протестира остро срещу помиярското иронизиране, без чувство за мяра, на една от основите на българщината – българското духовенство в ТВ-сериала „Столичани в повече”.

Глобализационните спонсори са активни и в други страни от „нова Европа”. В Чехия и Словакия от години аналогични НПО и дейци като социологът Михал Вашецка отстояват провеждането на годишни средношколски национални олимпиади по правата на човека (но не и задълженията, бел. ОГ), с акценти върху тези на цигани, мигранти и под. групи. С медиалното партньорство на утвърдени ежедневници като словашката „Правда” „олимпийците” се конфронтират с нетолерантността, „- измите”, неприязънта към мейнстриймовите медии (Вж. Daniela Balážová, „Pravda’’/09.04.2016; Petr Branný, 25.05. с.г. http://raraskovzoznam.blogspot.sk/ и др.) и препоръки откъде младите хора да черпят „правилната” информация от социалните мрежи. На студенти и ученици не се препоръчва да се задълбочават в отделни изказвания и оценки на чешкия президент Милош Земан, противоречащи на мейнстриймовата информация. Напр., че в Украйна било имало гражданска война между украинци и украинци; против ислямизма (според контролираните СМРАД, т.е. средства за масова реклама, агитация и дезинформация, това било религиозна нетолерантност); че Европейският съд по правата на човека отхвърли молбата на Михаил Ходорковски за признаване на статут на политически затворник; че «Pussy Riot” не е протестна, а група хулиганки. Младите хора би следвало да проявят разбиране в борбата против руската пропаганда, че диктаторът Путин неетично узаконил в Русия изплагиатстваната от успешния щатски закон FARA (Foreign Agents Registration Act) от 1938 г. необходимостта за деклариране на финансиране от чужбина на „чуждестранни агенти”(омерзително извън САЩ понятие)!

В пубертетния период на интеграцията в ЕС и НАТО мнозина българи отъждествяваха €-атлантическите ценности с моралния кодекс на /елино/-юдео-християнството, в т.ч. на БПЦ – двата библейски текста според българската Синодална Библия - Десетте божи заповеди (Декалога, Десетословието). Те могат да бъдат разделени на 2 логически части: в първата част - от първата до четвъртата заповед - са уредени отношенията между „човеците и Бога”, а във втората - от петата до десетата заповеди - се уреждат отношенията между хората. Според Веселин Вълчанов ("Библия и право. Божият закон", ИК "Светра", С. 1995) Декалогът съдържа норми и морал и поведение, срещу които никое законодателство по света не може да се противопостави. Изключение правела само Десетата заповед ("Не пожелавай имота на ближния си"), която обществото е безсилно да издигне до степен на задължителност !?

Последвалото опознаване на евроатлантическото пространство „от вътре” и на жизнената и политическа практика недвусмислено показа, че за мнозина европейски и национални политици в ЕС и НАТО Декалогът е една морална реликва от далечното предколониално минало, с още едно изключение за Европа: спазването по принцип на Шестата заповед, изразена кратко „Не убивай!” С малки изключения, а за САЩ не важи, справки: 1961 г. - Даг Хамершелд (ГС на ООН, швед), 1963 г. – Джон Фицджералд Кенеди (президент на САЩ); 1968 г. – Роберт Кенеди (бивш главен прокурор на САЩ, убит като кандидат-президент, брат на Д.Ф.Кенеди); 1968 г. - Мартин Лутър Кинг (афрощатски общественик, духовник); 1986 г. Улоф Палме (шведски премиер) ... Убийства в третия свят и в екс-СССР не касаят €-атлантически или по-точно универсалните ценности, нито Божието Десетословие.

България няма път назад към многовековния – не рядко геноциден - ярем на Чалмата и потурите, нито към Каскетчето на братската нерушима дружба. Достатъчно обилно в миналото 2-те империи ни изсмукаха генно-демографски с милиони човешки единици, материални стойности; култура (едните разрушиха, другите присвояваха), висши религиозни сановници, пълководци, аристокрация, писмо и четмо (за едната от тях, без тя да го признава и без да причисляваме многостранния принос на волжските българи, изградили възловия им историко-идеологически и държавотворен темел гр. Бащу (днешен Киев) и селскостопанското имение Москва (вж. кан Мос/о/к). И двата геополитически фактора, с които следва да поддържаме цивилизовано- равноправни отношения, продължават да се облизват в и около България, изкупувайки земи и имоти, възползвайки се от невежеството на бизнеса и корумпираността на полит-кликата ни.

Но и «€-$ ценности”, на които се базират политики с неоколонизаторски привкус, които да ни повеляват безпрекословно да приемаме ислямски хрантутници-пришълци без трудови навици и европейска култура, сред които терористи-джихадисти, са абсолютно нерелевантни за държавата на Ювигия кан Аспарух.

Не е нужно да изпълняваме безмислени команди на €-атлантическата либерално-джихадистка номенклатура на Меркел-Юнкер и косвено или пряко на Вашингтон/Уолстрийт, Анкара, Москва или който е да е облизвач около апетитната територия, човешки и природни дадености на родна България, а да съхраним своята ДЪРЖАВНОСТ и национални ГРАНИЦИ за бъдещите поколения от млади българи!

България няма нужда от ментори от ЕС или нейни „стари държави-членки” (ДЧ) като поредния дипломат а ла Луи дьо Фюнес, който вместо с неоколонизаторска безпардонност да разсъждава над синдроми на периферията при българите, усложнено отношение към историята, тенденции за преувеличаване на измеренията на турското робство и колебания да се гледа напред в бъдещето, да беше ни поразяснил защо 99% от терористите-атентатори в Европа са граждани на колонизаторски държави в Европа, сега ДЧ на ЕС и наши ментори, с произход от бивши колонии. Или: само Сталин ли реши България и сегашните вишеградски страни да останат в орбитата на влияние на екс-СССР, по-късно да влезат в НАТО и ЕС, а сега последните 4 да бъдат обругавани щом опитат да осъзнаят и защитят националния си интерес, възпирайки ислямо-ислямистките орди? Как и защо Франция (и други стари ДЧ на ЕС) и досега имат „отвъдморски територии” ? Кой създаде чуждестранния легион, ОАС и прочие? Защо депортираха българските цигани? Какви „ги дробиха” инкогнито френски командоси в с. Коиловци през 2013 г. ? Без да влизаме в исторически дреболии като френско-английската афера Деклозиер в България (1915 г.), от която тя е отново потърпевша, защо новият /дьо/ Кабан (без да превеждаме името от руски, моля!) не призна тоталния провал на мигрантската политика на Франция спрямо бившите колонии ? И само на Франция ли? What about „Стара Европа”? Водещото място на страната му в световната култура е безспорно, дори и сред част от нашата политическа котéрия и журналистика са чували името на доблестния генерал дьо Гол. Но по-голяма новинарска сензация би предизвикало евентуално разяснение на Льобедел на тема, че напр. семейно доказаната геронтофилия на нечий национален върховен конституционен служител няма допирни точки с предразположеностите на ЛГБТИ (= лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора), с педофилия или със София Прайд.

Въпреки нашата библейска консервативност и респекта към отношението на богомилите, Св. Иван Рилски, Бялото братство и основно БПС към «мъжеложците», такива е имало сред римските легиони. Според някои източници, вероятно турски, дори 300-та спартанци на Термопилите, които се бият до последно срещу пълчищата на Ксеркс, са представлявали 150 секс-двойки. А в ордите на османидите и сред придружаващите мъжеложците са били неотменен антураж, а много често дори израз на истинско мъжко приятелство. Не коментирам западноевропейци и «отвъдокеанци», но въпреки резервираната търпимост и индифирентност към пропагандното воайорство на ЛГБТИ сега българите и другите народи, преживяли османско иго, преобладаващо не възприемат педерастията главно заради тези «мъжки» навици на поробителите.

Путин, Карпов и сие също имат нужда от по-продължителен курс, не по руски исторически измишльотини, но поне техният посланик не се навира в масмедиите и говори по-дипломатично. Дори наследниците на разрушителите на София през 1943-44 г. (причинили и над 3000-те човешки жертви, но увековечени с паметник в столицата), този път успяха да «случат на дипломатичен» посланик.За разлика от предшественика му през 2010-12 г. Джеймс Уорлик, типичен дипломат на канонерките, неоколонизатор от екс-европейската отвъдокеанска колония, еманципирала се след изтребването на милиони индианци.

От Българското председателство г-жа Стоичкова очаква „1000 - 3000 души да намажат с хайвер коремите на любовниците си”. Не бих опонирал на това мнение, защото обявените на 5 юни т.г. от полурускинчето Лиляна Павлова приоритети на председателството «Консенсус, конкурентноспособност и култура” са апогей на чиновническо бездарие, слабоумнa шаблонност, липса на българска политическа воля и ибрикчийство с Виена и Талин пред Брюксел. Приоритетите на Павлова, обаче, биха могли да имат високо печелившо финансово покритие, дори при частично прочитане. Защото цялостно е невъзможно, заспиваш от скука в началото. А приложението е именно във фармацията, като лекарство против безсъние, или като анестизиологично средство. Приоритетът „култура’ би могъл да бъде подменен с „кохезия”, а „консенсусът” освен „козируване” в български условия, ми напомни на мисълта на Майкъл Крайтън, че консенсусът е първото убежище на шарлатаните. Това е начин да избягаш от обсъждането като кажеш, че въпросът вече е решен”.

Не искам да се повтарям, но председателството остава най-подходящият момент България да постави въпроса ребром: че не желае да плаща колониалните грехове на стара Европа, нито да понася политики на неоколониализъм. Едва ли получаваните от еврофондовете средства, при превишаващи ги по обем български вноски; чиновническите европостове и командировки до Брюксел могат да компенсират 1% от загубата на национална суверенност пред новите султани и падишахи на „Уолстрийт” и в Европа и динамичното ликвидиране на българската държавност. Дипломацията не е безхарактерност, нито угодничество. Системно и най-разбираемо, въпреки сегашната им неподготвеност и нежелание за подобни изслушвания и дебати, на развитите демокрации трябва да им бъде обяснено отдавнашното ни прозрение, че те от самото начало са целяли и създадоха медийния (и на само!) образ на Европа на скорости. Че Европейският съюз все повече придобива очертанията и недостатъците на СИВ. Ако в цивилизована Европа искат партньори, ги имат. Ако търсят васали – Sorry! Alas!

Повтарям също – препоръчително е Председателството да инициира преговори с Индия за репатриране на цигани/те. Двустранен сондаж може да предприеме и БМВнР.

Сложен въпрос, но истинско предизвикателство!

Но най-добре е всичко да започне с работа в Народното събрание по закон за отмяна на комисионите при държавни поръчки в чужбина и за съкращаване на партийните субсидии до 50 ст. – 1 лв. на глас.

Ще доживеем ли да чуем като преди 7-8 десетилетия докладващ пред НС министър да изрече: Сделката бе успешна, договорът подписах, комисионата е внесена в държавния бюджет ? Или и този случай е бил легенда ?