Защо Каталуния иска независимост? Печат
Автор Експерт   
Сряда, 04 Октомври 2017 11:01

Защо Каталуния иска независимост?

Жоржета Пехливанова

“Да си испанец е най-трудното нещо на този свят”, признава испанският драматург Хосе Бергамин.

Исторически погледнато, Испания е трудно постигнат сбор чрез бракове и договорености на отделни кралства, херцогства и графства, народи на Арагон, Кастилия, Ла Манча, Андалусия, Барцелонското графство, Страната на Баските, Галисия, Астурия и т.н.

Можем да кажем, че вековната история от една страна обогатява и изгражда държавата Испания, но отделните графства, херогства и кралства запазват своята идентичност, като приемат езикът на Испания да остане “castellano” “кастилски”, а по света – испански език.

Национализмът е в кръвта на испанеца. Национализмът в Каталуния в голямата си част тръгва от запазване на език, литература, изкуства, архитектура, изграждане на училища, университети.

“Барселонците са сприхави хора, но с лекота дават живота си за ЧЕСТТА.„“определя ги Мигел де Сервантес. Каталунците са пестеливи и влагат парите си не в хазарт, а в строителство на културни паметници, църкви, замъци, дворци, изящни сгради, банки, пристанища, индустриални райони и т.н. От времето, когато Барселона е графство, е останала поговорката:”Barcelona és bona, si la bossa sona.“ /в превод: Барселона е добра, ако кесията й дрънка.“/

Каталуния е най-богатият регион в Испания и един от най-богатите в Европа, с население 7.5 милиона, колкото България.

БВП на Каталуния е 210 милиарда евро, което е повече от този на Португалия или на Гърция. Финансовият проблем не е за пренебрегване - Каталуния внася най-много в държавния бюджет, но получава най-малко субсидии в сравнение с другите провинции.

Ако през 1962г. средният доход на каталунеца е бил 50% по-висок от този на испанците, то през 2016г. той спада на 19%.

Каталунците не се смятат испанци, те имат свой език – каталунски и често отказват да говорят испански. Каталунският език е смесица между испански и френския южен диалект. Много каталунци владеят френски с лекота, което е обяснимо - живеят на границата с Франция, големи групи работят във Франция, а и в далечната история доста години Барселонското графство е било под френско владичество.

Защо Каталуния иска независимост?
Генезисът се корени в динамичните и често странни взаимоотношения между Испания и Каталуния в исторически план. Ще прескоча древността и времето на двете Испании – Кралство Арагон и Кралство Кастиля, ще отмина и първият конфликт между Кастиля и Каталуния, известен като “Войната на Жътварите”, но няма да пропусна, че в историята си Каталуния е била два пъти Република:

- Първата Република Каталуния е през далечната 1640-1641г., обявена от Пау Кларис . Прокламацията на Република Каталуния е на 17 януари1641г. и една седмица след това преди да влезе в Барселона войската на испанския крал Филип IV, президентът на правителството Пау Кларис прокламира на 23 януари френския крал Людвик XIII за Граф на Барселона, поставяйки се под френско владичество. Така Графството остава до 1859г.

- Втората Република Каталуния през 1931г. я обявява десният лидер Франсиск Масиа в пределите на Иберийската федерация.
На изборите 1931г. четири регионални партии влизат в Каталунския парламент, освен монархистите. Дясната партия “Регионална Лига” с лидер Ф.Масиа оглавява Каталунското правителството /Generalitat/до 1933г. След смъртта на Масиа пробива път във властта новата партия „Републиканска левица на Каталуния“ /Еsuqerra Republicana de Catalunya/ и един от лидерите й е младият и образован републиканец Джозеп/Жозеп/ Тараделяс, който владее няколко езика и поема контактите и връзките на Каталунското правителство с Европа и Латинска Америка. Но възникват разногласия между партиите по приемането на Статутите на Каталуния и за известен период Тараделяс е отстранен от властта. С Испанската Република през 1936г. и по време на Гражданската война Тараделяс оглавява Правителството на Каталуния, както и бива избран за член на Съвета на Испанската Република в Мадрид.

В спомените си Тараделяс признава, че през ноември 1937 г. е говорил с Мануел Асаня, /президент на Втората Испанска република, 1936-1939/, който признал, че „републиканците губим войната срещу фалангистите и генерал Франко“. Въпреки това Тараделяс продължава да помага на републиканците - осигурява военни запаси, а в края на войната организира масово напускане на каталунски политици и интелектуалци във Франция, изселват се над половин милион като бежанци. Тараделяс разказва, че е останал един от последните политици, които емигрират от Барселона.

„Първите години постоянно бях арестуван във Франция, тъй като бях със смъртна присъда от Франко и върху мен тежеше заповед за екстрадиция. Само благодарение на кардинала на Ница, отец Раймонд и на Мексиканското посолство в Париж бях одобрен от Мексиканското правителство и заминах за Мексико, заедно с голяма група каталунски депутати...“ През 1954 г. Тараделяс е избран за президент на Каталунското правителство в изгнание от каталунските депутати в изгнание, пост който заема до завръщането си в Барселона, година след смъртта на Франко. Джозеп /Жозеп/ Тараделяс е политикът-легенда за Катауния, посветил живота си на Каталуния и нейната независимост, с пророческа визия за политическото бъдеще на Каталуния.

Участието на каталунските партии в свалянето на монархията и като основна сила на страната на републиканците по време на Гражданската война не е забравено. Още през 1939 г. автономните права на областта са премахнати, парламентът – разпуснат, а каталунският национализъм, култура и език, са забранени и преследвани. Голяма част от каталунските републиканци бягат във Франция, но след окупацията и през Втората световна война много от тях са върнати на Франко. Четири хиляди каталунски националисти са екзекутирани между 1938 г. и 1953 г., а в затворите политическите затворници са много повече.

 

След тежките следвоенни години, съпътствани с разрухата от Втората световна война Испания и Каталуния бавно се възстановяват. През 60-те и 70-те години икономиката преживява период на бърза експанзия, известна като “испанското Чудо”, което прави Каталуния една от най- развитите в Европа.

„Каталунският Дьо Гол“
През 1977г. “Легендата на Барселона” - републиканецът Джозеп Тараделяс /1899-1988/ след 40-годишно изгнание в Мексико се завръща в Барселона. На 29 септември 1977г, по волята на народа Тараделяс оглавява Правителството на Каталуния, един от основните камъни в изграждане на Испания след Франко.

Кралят Хуан Карлос разговаря със стария и мъдър политик по статута на автономиите “в рамките на единство на кралството и на държавата, предвид регионалните особености, като израз на различията на народите, които съставляват святата реалност на Испания”.

След срещата с монарха Тараделяс съобщава на каталунците: “Автономията ще бъде такава, каквато ние сами си я направим. Но монархията днес дава шанс за Каталуния.” Тараделяс поема управленския жезъл от премиера Адолфо Суарес в Салона Сант Жорди. В речите на двамата в резюме се изтъква историческото постижение на договореност след преживяни трудни времена. “Моят обичан професор Висенс Вивес ни покани да отбележим това договорено разбирателство, което предполага да избегнем абстрактностите и да се приближим към реалността на човешкия живот, да проявим най-тясна колективна отговорност в нашата бъдеща обществена дейност.“


Премиерът Суарес прокламира, че е наложително самоуправление на „народите на Испания“. „Голяма част от проблемите на нашите народи единствено могат да намерят решение при условие, че тези народи бъдат не само участници с вота си, а с отговорност в обществените дела.“ 
На 29 септември 1977г. се отбелязват 46 години с възстановяване на Правителството на Каталуния „la Generalitat de Catalunya“ с Кралски декрет, подписан от Краля и одобрен от правителството Адолфо Суарес. Каталуния официално си върна самоуправлението, макар и ограничено преди приемането на Конституцията и това става благодарение на „Операция Тараделяс“, една от най-уместните политически маневри, неочаквани и изненадващи за прехода.

Неговите автори бяха двама души - два антипода политически и личностни, които ги обединява чувството на респект към историческия преход. Премиерът Адолфо Суарес, избран от урните след франковата диктатура и републиканецът Джозеп Тараделяс, президент до скоро на Генералитета на Каталуния в изгнание, двамата извършиха “светлото дело“.

Биографът на Адолфо Суарес описва „Операция Тараделяс“ така: „Едно правителство на Монархията легализира институция от 1931г., реставрира Втора Република, която бе осъдена на скитнически живот в изгнание, както и други почетни останки от републиканското корабокрушение, сякаш беше нереалистичен филм.“
Връщането на Джозеп Тараделяс начело на Генералитета /Правителството/ на Каталуния е специален принос към помирение на испанците и каталунците. От Графския дворец Тараделяс успокои огромното множество, стекло се на площада с думите: «Ciutadans de Catalunya, ja sóc aquí»./Граждани на Каталуния, аз вече съм тук!/

След автономията на Каталуния тръгва трудното потегляне на баските към автономията, “пиринейският абсолютизъм.,” където банкерите и индустриалците на Билбао се оказват моторът на прехода в Страната на баските. “Драмата на баските, по думите на каталунеца Тараделяс, е че Рим не стигна никога до тях...” Баските получават своята автономия на 4 януари 1978 г. По-късно през март 1978 г. автономия получава Галисия, а от април до октомври 1978 г. провинциите Арагон, Канарските острови, Валенсия, Андалусия, Балеарските острови, Астуриас, Екстремадура и Стара и Нова Кастиля...- автономиите в Испания са 17.

През 2006г. Испанското правителство подкрепи исканията на Каталуния за по-голяма власт и статут на „нация“.

Но 4 години по-късно Конституционният съд анулира Статутите /Устави/, но признава, че съществува каталунска „националност“, но че Каталуния не е нация.

Тогава Каталуния провежда символичен вот през 2014г., в който 80% от гласувалите подкрепят пълното отделяне на областта, но участват само 32% от имащите право на вот. Този плебисцит за независимост - 2014 г., предварително бе обявен за противоконституционен отново от Конституционния съд и го превръща в неофициално допитване. След вътрешни борби Артур Мас е сменен от Карлес Пучдемон, който от януари 2016г. печели премиерския пост на Каталуния.

През юни 2017г. Пучдемон заявява, че Референдум за независимост на Каталуния ще се проведе на 1-ви октомври „с или без благословията на мадридската власт“. Въпросът на референдума е само един: „Желаете ли Каталуния да стане независима държава под формата на Република?“
Централната власт в Мадрид е против референдума, и го нарича „нелегален“. Практически това е вярно, тъй като както според испанската Конституция промяна в степента на автономия или пълна независимост трябва да бъде позволена и одобрена, не само от испанския парламент, но и от останалите 17 испански автономни провинции.

За независимостта на Каталуния липсва реално желание за диалог между правителството на Испания и това на Каталуния, които да решат по политически начин един политически въпрос, който не е юридически.

В Мадрид, премиерът Мариано Рахой и неговата Народна партия са категорично против промяна на статута на Каталуния и отказва диалог по темата с„няма нищо, за което да говорим“.

Под натиск на правителството Рахой Висшият съд на Каталуния нарежда на полицията да изземе бюлетини и урни за гласуване. Каталунска полиция (Mossos d’Esquadra) минава под директен контрол на Испанския вътрешен министър, а в Каталуния е разположена жандармерия(Guardia Civil – полиция с военен статут). Финансовият министър на Испания запорира сметките на Каталунското правителство, а 14 негови членове са арестувани. Някои административни институции са претърсени от органите на реда. Правителството се позовава на член 155 от испанската Конституция за спирането на нелегалния вот. Каталунските националисти отговарят само с мирни, но сравнително масови протести.

Референдумът на 1 октомври за независимост на Каталуния, бе организиран от Каталонското правителство и одобрен от Каталонския парламент, но обявен за „нелегален“ от испанското правителство на Мариано Рахой.

В деня на вота Каталуния се превърна в арена на стрелба между народ и полиция. Затворени секции, денонощно бдение на студентите от университетите, иззети бюлетини, полиция пристигнала от Мадрид, насилствено проникване в секционните комисии, над 900 ранени мирни граждани, дошли да гласуват.

Резултатът все пак при тези комплицирани условия на вота 90% от гражданите, които са се добрали до урните, са гласували с „да“ 2 262 424 души от общо над 5 милиона имащи право на глас.

Референдумът дава право на Каталуния да бъде прокламирана в следващите дни за независима държава.

Премиерът Карлес Пучдемон в тържествено обръщение към народа каза: "Граждани на Каталуния, ние извоювахме правото да имаме независима държава, под форма на република". И добави, че до дни Каталунският парламент в Барселона се очаква да обяви едностранното отделяне на Каталуния от Испания.

Надявам се гласът на каталунския народ да бъде чут и се спре използването на армия и полиция срещу народа, защото тогава ПРИЗРАКЪТ на ПРОКЪЛНАТИЯ от тридесетте години на ХХ век ще оживее...