Ще има ли граждански войни в Европа? Печат
Автор Експерт   
Неделя, 08 Октомври 2017 22:27

Ще има ли граждански войни в Европа?

Симеон Николов за „Епицентър”, 07.10.2017

 

Появилите се през последните дни в западноевропейски медии коментари и прогнози за евентуални граждански войни в Европа с позоваване на чужди разузнавателни служби не са нещо ново, но те придобиват все по–голяма достоверност, макар че наименованието на зараждащите се прояви не е точно война.

В България изложихме подобни опасения след проявите на насилие от мигранти, палежа на бежански общежития, изостряне на проблема с изолираните гета в някои европейски столици и най–вече след като „Ислямска държава” започна да изпраща свои командири с боен опит в Еропа, около които се формираха групи от 12 до 38 радикални ислямисти, а общият брой на завърнали се джихадисти надхвърли 4000. В тази връзка се позовавахме на доклади на органите за сигурност на западноевропейските държави като например тези на Швейцария от 2010 г., но явните текстове не разкриваха, на какво основание се правят  прогнози за „граждански войни”, а тогава още не бе настъпил пика на последвалите събития. Оказа се обаче, че още през 2008 год. в проучвателен доклад на ЦРУ за „Глобализацията миграцията  и гражданската война” се прогнозира, че „към 2020 год.” много европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми. Като пример се дават градовете Дортмунд и Дуисбург  и части от Берлин, част от Щутгарт, Улм и предградията на Хамбург, които ще бъдат „загубени”, т.е. извън контрола на властта. Посочва се, че и в други страни като Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Швеция картината няма да е по–добра.

Тогавашният шеф от ЦРУ генерал Михаел Хайдън в своя реч в Университета в Канзас през април 2008 г. очертава сценарий, който съдържа изненадващи детайли и от тогава се развива безпогрешно  и стъпка по стъпка в посочената от него посока. Учудва точността на прогнозите за миграционното нашествие в Европа, провалената интеграция, радикализацията и оттам и „значителното увеличаване на потенциала за безредици и екстремистки прояви”. Едва по–късно,  през 2015 г. радикалните ислямисти в Осло заявиха: Искаме халифат, или започваме джихад. Днес в Швеция например има над 55 района, в които официално се препоръчва да не се влиза. Не го прави и полицията. Такива има и в Брюксел и в други европейски столици.

Срокът за предстояща „гражданска война” – 2020 година, странно съвпада със срока, посочен в документи на „Ислямска държава” за създаване на първите халифати в Европа, един от които Испания.

Във въпросния доклад на ЦРУ обаче „безредиците” се наричат „гражданска война”, а като причини се посочват мигрантското нашествие и недостиг на воля и нежелание за интеграция в по–голямата част от пристигащите мюсюлмани. Но сблъсъкът с тях не е война на гражданите от приемащата държава, а нашествие, интервенция отвън срещу културата, традициите и идентичността на европейските нации.

Генерал Михаел Хайдън прогнозира в речта си в Университета в Канзас през април 2008 г., че пришълците ще си извоюват пространства без контрол върху тях и в голяма степен етнически хомогенни. Те ще ги защитават срещу държавна намеса и опити за интеграция, включително и с оръжия, твърди генерал Хайдън. Според изследванията на ЦРУ мигрантската вълна ще увеличи мюсюлманскота население в Европа от 13% през 2005 г. до 37%, което би могло да предизвика напрежение. Това можело да доведе до там, че части от Европа да се спукат като балони, в резултат на което досегашната конструкция на ЕС ще се разпадне. Дойдохме си на думата, господин генерал. След дирижиране на част от мигрантския поток, след въоръжаването и всяческо подпомагане на „Ислямска държава” довело до многобройни атентати в европейски градове, след подкрепата на  движения за независимост, става ясно, че целта била разпадането на ЕС.

 

Основателно възниква въпросът, дали европейските елити са наясно със съответните сценарий. Отговорът е определено Да. По време на най–тревожния етап на мигрантската криза само няколко централноевропейски държави начело с Унгария открито посочиха генезиса на ставащото, което със сигурност почива на информация от разузнавателните им служби и партньорски държави.

Не е случайно, че някои европейски страни, първо Германия, след нея и Гърция и др. започнаха да подготвят нови стратегии за сигурност, в които се връща акцента върху защита на собствената територия, без отслабване на мисиите в кризисни региони.

 

Най–показателни са реакциите на военните– ясни, кратки и точни. Т.н. само преди дни началникът на щаба на ВС на Норвегия Один Йохансен заяви: „Европа трябва да унищожи радикалния ислям за да оцелее. Европа не може да живее в мир и сигурност без да трябва да защитава интересите и ценностите си.”

Преди седмица бе разкрито съдържанието на документ, от който се  вижда, че началник щабът на Шведската армия генерал Андерс Брънстрьом разпорежда на подчинените си да се подготвят за предстояща война в Европа срещу добре обучени противници.

През декември м.г. шефът на швейцарските сили за сигурност Блатман предупреди, че заплахите от тероризъм се засилват, хибридните войни се водят по цялото земно кълбо, икономическите перспективи са мрачни, а мигрантските потоци придобиват непредвидени измерения. Затова гражданите на Швейцария трябва да се въоръжават. Впрочем, след облекчаване на режима за закупуване на оръжие, се констатира рекорден брой подадени искания за разрешително за оръжие във всички кантони и особено в Цюрих. Счита се, че в швейцарските домове се съхраняват над 2 млн огнестрелни оръжия.

В интервю с високопоставен офицер от британсските въоръжени сили в Германия с 30 годишна служба и участия в мисии в много горещи точки по света, четем: „Ще се стигне до гражданска война. Британските въоръжени сили са наясно с този факт и сме добре подготвени за това. Въоръжени сме до зъби.” Любопитен е фактът, че до преди 2 месеца всеки британски военен е имал само 10 патрона за пистолета си. Днес, след вътрешно разпореждане те са увеличени на 100, а в указанията се посочва,  при сериозен случай да се стреля „на месо”. Британският офицер смята, че и в родината му ще се стигне до гражданска война. Според него  такава както в Германия, така и във Великобритания вече не може да бъде предотвратена.

 

Интересен аспект е, че възникването и развитето на тези процеси не само че са предсказани детайлно и елитите са знаели с абсолютна сигурност, какво ще се случи,   а че въпреки всичко не са предприети контрамерки: границите не са затваряни, престъпленията не се разкриват, извършителите не са в затворите, законите се прилагат само срещу местното население, но не и спрямо мигрантите. Този подход  меко казано не е подходящ за да се предотвратят задаващите се въоръжени сблъсъци.

 

Събитията в Каталуния, упражненото насилие над гласоподаватели на референдума за независимост и протестиращите, особено изпращането на сухопътни войски и транспортни машини, както и  3 бойни кораба, начело с фрегатата "Навара" на 06 октомври, пораждат основателни опасения за ескалация и въоръжени сблъсъци. Още в деня на референдума два експертни екипа наблюдатели нарекоха насилието  добре  централно подготвена „операция във военен стил”, а коментатори в Западна Европа зададоха въпроса „Каталония по пътя към гражданска война?” и изразиха опасения, че подобни действия могат да предприемат и баските.

Твърде бързо се оправдаха прогнозите, че каталунският референдум ще разбуни духовете и в други части на Европа. Раздвижванания има в двата най–богати региони на Италия, Ломбардия и Венеция,  където на 22 октомври ще се проведе референдум за разширяване на автономията; в немскоговорящия Южен Тирол в Северна Италия, който издигна нови искания за отделяне  и присъединяване към Австрия, във Финландия, където Аландските острови подновиха идеята си за независимост след референдума в Каталуния и други. А неразрешените спорове в Европа са 155. Ако навсякъде бъде разпалена искрата на стари и нови стремежи, искания и вражди, можем да си представим каква ще е дестабилизацията на континента.

Парадоксът е, че богатите и влиятелни западни страни допринесоха за процеса на узряване на сепаратистките настроения в тези региони. Първо, чрез регионална икономическа политика в собствена изгода, но като следствие– увеличаване на дистанцията с по–бедните региони. Второ, като защитаваха своите малцинства и оказваха влияние върху вътрешната политика на чужди държави. В някои случаи функционери от тези малцинства станаха и президенти, като Клаус Йоханис в Румъния, който дълги години като представител на немскоговорящото малцинство бе гост в Берлин. Подкрепяната от Берлин например партия Южно–Тиролска Свобода, чиято пъпна връв са бойците за свобода на Тирол от 50–те години, извършвали редовно атентати в Италия, отпечата брошура с географска карта, показваща Южен Тирол като част от Австрия за да можели „децата да свикват с това”. Разпространява се безплатно в Италия и в Австрия. Подобен пример има и в Турция със създадения само преди седмици нов телевизионен канал, който показва карта, на която Турция се разпростира почти до Варна.

 

Хората не познават в детайли историческите причини и конкретните съвременни условия във всички тези кътчета на Европа, което позволява  да бъдат лесно манипулирани. Някои коментари у нас удрят дъното на глупостта, внушавайки че вечният виновник за всичко, дори за слънчевото затъмнение, а после и за референдума в Каталуния, е Русия. Това се прави разбира се без каквито и да е доказателства. Впрочем, има 6 сериозни причини Русия да не иска дестабилизиране на Европа, за които всеки мислещ човек може да се досети, или да се запознае с тях в интернет.  Затова в конкретния случай трябва да се припомни, че не Путин, а милиардерът Сорос от 2014 г. редовно превежда финансови средства на организации в Каталуния, които настояват за нейната независимост. На първо място това са Каталунският обществен съвет за дипломация /DIPLOCAT/ и Международния документационен и информационен център в Барселона /CIDOB/. Еднократните преводи на суми от «Инициатива за отворено общество» на Сорос по отделни инициативи са достигали до 340 000 долара. От същия Сорос, който даде достатъчно доказателства за вредителската си роля срещу Европа и за направляваните от негови организации мигрантски потоци за дестабилизиране на континента.

Лично премиерът нае лобистката DIPLOCAT, финансирана от «Отворено обество» на Сорос за придвижване на идеята за отделяне на Каталуния от Испания . Този съвет за дипломация се ангажира да разпространява в цял свят информация за „Каталуния и волята на каталунския народ да решава сам своето бъдеще”. На интернет–страницата на организацията ще видите жена с високо вдигнат плакат, на който се чете „Една нова европейска държава” 11. септември 2017 г. Заслужаващ внимание въпрос е, получавали ли са финансови изгоди сепаратистите и поставено ли е във финансова зависимост правителството в Мадрид и от кого.

Втората организация, подкрепяна от империята на Сорос, CIDOB, отразява всъщност гледната точка на Хилъри Клинтън по всички международни въпроси  и обслужва генералитета на Каталуния. Апропо, военните: в изследване на Atlantic Council /финансиран от НАТО тинк–танк/ се прави дори оценката, че след някоко години при поставяне акцент върху развитието на ВМС и двете си пристанища /Барселона и Тарратона/ Каталуния може да се превърне в значима Средиземноморска сила.  Няма случайни интереси и случайни прогнози.

 

Може само да се надяваме, че пълзящата дестабилизация няма да засегне и Западните Балкани. Особено важно е в задаващите се тревожни времена да преценяваме обективно развиващите се процеси, защото всяка грешка води до необратими последствия. И да се готвим адекватно за тях.