Затворена ли е страницата за «двете Испании»? Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 02 Ноември 2017 00:43

Затворена ли е страницата за «двете Испании»?

Жоржета Пехливанова

Ще извърви ли Карлес Пучдемон „пътя на Голготата“- от Барселонския готически дворец „Palau de la Generalitat“ и Портата с лъвовете до Кръста на Голготата?

Питам се колко пъти гордият каталунски републиканец Пучдемон се наведе пред високомерния испански консерватор Мариано Рахой по „Ла Виа Долороса“ в търсене на диалог и консенсус с централната власт в Мадрид? Колко пъти получи плесницата „разпни го“ и след  възгласите „осанна“ се изправи и продължи?

54-годишният проф. Пучдемон като личност е мълчалив и затворен, вглъбен и начетен, типичният университетски професор-лингвист, журналист, създател на Каталунската телеграфна агенция и на два ежедневника и списания. И политик – депутат, бивш кмет на гр. Херона, а от януари 2016г. - премиер на Каталуния или „президент на Генералитата“ на Каталуния.

През 2006г. Испанското правителство подкрепи исканията на Каталуния за по-голяма власт и статут на „нация“. Но 4 години по-късно Конституционният съд анулира Статутите /Устави/, признавайки, че съществува каталунска „националност“, но не и „нация“. Тогава Каталуния провежда символичен вот през 2014г., в който 80% от гласувалите подкрепят пълното отделяне на областта, но участват само 32% от имащите право на вот. Този плебисцит за независимост - 2014 г., предварително бе обявен за противоконституционен от Конституционния съд и окачествен за неофициално допитване.

Проф.Карлес Пучдемон от януари 2016г. печели премиерския пост в Каталуния, обещавайки във встъпителната си реч, че „до 18 месеца Каталуния ще бъде независима“ и не споменава името на краля на Испания.

През юни 2017г. Пучдемон заявява, че Референдум за независимост на Каталуния ще се проведе на 1-ви октомври „с или без благословията на Мадридската власт“. Въпросът на този референдум е един: „Желаете ли Каталуния да стане независима държава под формата на Република?“

Въпреки обиди, ругатни, анатемосване като „предател“ и от двете страни – от каталунците – националисти и от правителството Рахой, Пучдемон удържа провеждането на референдума в Каталуния на 1 октомври. Той бе обявен за нелегитимен от Мадрид, като правителството Рахой изпраща полиция и жандармерия в Каталуния.

Но референдумът се провежда, въпреки полицейските кордони пред изборните секции, изземване на бюлетини, насилие над граждани,  каталунците гласуваха 48% – 2.250.000. Равносметката след вота бяха безредици, арести, над 1000 души ранени, двамата основни политически лидери и до днес са в затвора. Последваха митинги, манифестации, студентски бунтове и общи стачки – вълненията са в стихия – и привърженици за отделянето на Каталуния от Испания и други, които искат Каталуния да остане в Испания, но да получи повече свобода.

През този месец октомври на масови вълнения премиерът Мариано Рахой и неговата Народна партия останаха категорично против промяна на статута на Каталуния и отказаха диалог по темата с „няма нищо, за което да говорим“.

С тази реплика Рахой затвoри всички възможни врати за диалог и за излизане от сложното политическо, икономическо и социално положение в Каталуния. Необяснимо е, че този вакуум не се запълни и от действия на краля, който запази учудващо мълчание и избягване на всякакъв досег до казуса Каталуния.

Изненада ме много, че основните испански политически партии не проявиха твърдост и инициатива за намиране на решение на проблема с Каталуния и да принудят Рахой да седне на масата на преговори.

Вместо това те подкрепиха твърдата игра на Рахой и с това се минираха мостовете и възможностите за намиране на мирен изход от тази ситуация. Още повече пропастта народ – политическа класа зейна и стигна такива размери, че угрозата от риска за функционирането на държавността и принципите й чукаше на вратата.

Дипломацията в ход

Колко „уважителни“ писма Пучдемон написа до премиера Рахой с молба за диалог след Референдума? Той отложи приемането на Декларацията за независимост на Каталуния /10 октомври/, за да проведе диалог с премиера Рахой, който отказа среща и разговор с присъщата му високомерност. Последва нова  размяна на писма с обвинения и доводи между регионалната и централна власт и заплаха на Рахой от интервенция и налагане на контрол чрез прословутия член 155 от Конституцията - не станал Закон и никога неприлаган досега. Отвори се затворената от 40 години „Кутия на Пандора“, в Испания и Пучдемон споделя пред медиите, че за него „Всеки ден е един Виетнам“.

Преди да бъде задействан член 155 каталунецът в писмо до  М.Рахой отново отправи заявка за диалог, изтъквайки за ескалация на репресии срещу каталунските политици, вкарани в затвора. Пучдемон предупреди, че Парламентът в Барселона ще бъде принуден да обяви независимостта на Каталуния, това, което той не направи на 10 октомври. Испанското правителство окачестви за „шантаж“ последното писмо на Пучдемон и взе решение да задейства чл.155 за Каталуния след одобрението на  Сената.

Мариано Рахой мотивира  решението: „да бъде отстранен каталунския премиер Карлес Пучдемон и неговото правителство "за бунтовническо, систематично и съзнателно неподчинение", да бъде снишена дейността на Каталунския парламент - да има "само известна представителност" и в рамките на 6 месеца да бъдат проведени избори в Каталуния. По подробностите за действията на правителството Рахой съгласно чл.155 думата "спешно" има Сенатът“.

Каталунският сенатор Джозеп Люис Клерес обвини Рахой, че чрез чл.155 се извършва "държавен преврат в Каталуния" и добави: "Това ми намирисва на франкизъм, ние се върнахме в 1975г."

По време на дебата в Сената премиерът Рахой си позволи да обвини изцяло Каталуния за политическата криза и няколко пъти нарича каталунците – поданици, което предизвика остри реакции от сенатори.

В Сената се чуха доста упреци към политиката на Рахой към Каталуния, като : „През управлението Ви в тези 7 години Вие занемарихте Каталуния и благодарение на Вас стигнахме до тук. Вие подкрепяхте грешните хора и фирми и не виждахте обикновените на улицата... сенаторката Мирела Кортес.

Карлос Пучдемон изпрати до председателя на Испанския Сенат писмо с възражения от 9 страници на Каталунското правителство относно прилагането на член 155 от Конституцията. Малко хора знаят, че чл.155 е взет от Органичния държавен закон /Конституцията на  Испания/ по времето на Франко. Този член е единственият член, който няма приложение до момента, нито има Закон по този член, който да регламентира неговото прилагане.

При създаването на Испанската Конституция, 1978г., този член бе компромисен, предложен от Мануел Фрага Ирибарне, лидер на „Народен алианс“/ Народната пратия/ с настояването да залегне в Конституцията дори само като член след отхвърлянето му в пленарна зала на 18 юли 1978г., когато от 303 депутати - „против“ гласуват 284,  „за“- 17 /групата „Народен алианс“/ и 2 -“въздържали се.“

Сенатът на Испания, който е с мнозинство от Народната пратия, отхвърля възраженията по чл.155 на Каталунското правителство, след което Карлес Пучдемон излезе кратка декларация: "Мое задължение е да изчерпя всички възможни пътеки, за да намеря диалогично и договорено решение и се избегне прилагането на чл. 155... Аз не приемам мерките по чл.155 към Каталуния и ги смятам за несправедливи.

Опитах се да получа гаранции за провеждане на избори в Каталуния до края на годината, но не получих отговорен отговор от Народната партия, а напротив възползват се за ескалиране на напрежението. А без гаранции е неоправдано провеждането на избори...“ Пучдемон заключи, че „Каталунският парламент, където започва пленарното заседание след минути, ще реши за независимостта на Каталуния.“

Каталунският парламент в присъствието на 700 кмета от автономията прие Декларацията за независимост на Каталуния. Парламентът в Каталуния обяви независимостта на Каталуния от Испания. Предложението, внесено по-рано днес от партиите "Заедно "За" и "Кандидатура за народно единство" (CUP). Опозиционните партии напуснаха пленарната зала преди гласуването на предложението за независимост. От 135 депутати за независимостта гласуват 70 депутати, 10 -"против" и "въздържали се" - 2.

Според Декларацията за независимост: "Учредява се Каталунска република като независима, суверенна, демократична и социална държава". След гласуването председателката на Парламента проф. Карме Форкадел Люис  обяви за приета Декларацията за независимост и учредяване на Каталунската република. В залата отекна каталунския  химн “Els Segadors“ /“Жътварите“/  от 1899г.

Час по-късно Испанският Сенат прие предложените мерки от премиера Рахой за прилагане на чл.155 от Конституцията към Каталуния. Пучдемон бе обвинен за всичко. В залата на Сената отекваха думите на премиера Рахой: "Той и само той“ е виновен за член 155 от Конституцията...“  Това е далече от истината, тъй като голяма вина за случващото се днес в Каталуния има именно десният Рахой, който от 2011г. не намери време за проблемите в Каталуния, страхувайки се да се срещне очи в очи с Пучдемон и националистите.

Сред крутите мерки очаквано е прекратяване временно на автономния статут на Каталуния, отстраняване на всички каталунци от висши постове, както на национално, така и на регионално ниво, разпускане на правителството и ограничаване на правата на парламента в Барселона. За изпълняващ длъжността премиер на Каталуния е вицепремиерът С.Саенс Сантамария.

След обнародване в испанския Държавен бюлетин /вестник/ ще се пристъпи към изпълнението на решението.

Кралят Филип Шести по казуса Каталуния „ IN EXTREMIS

След смъртта на генерал Франко, кралят Хуан Карлос онаследява цялата власт от Франко и има реалната власт на Каудильото в Испания. След приемането на испанската Конституция през 1978г. бащата на испанския крал, Дон Хуан де Борбон, граф на Барселона, казва на сина си : “До сега ти управляваше Испания, от сега нататък ще бъдеш крал, ще се грижиш за династията, а като държавен глава ще се намесваш само „ IN EXTREMIS“.

Другият съвет, който  графът на Барселона, Дон Хуан, дава на сина си - крал Хуан Карлос е за значението на Каталуния, а именно че "можеш да се бориш срещу целия свят, но не и срещу Каталуния, защото ако го сториш, със сигурност ще загубиш".

Кралят Филип VI знае ли мъдрите съвети на дядо си?

Убедена съм, че Филип VI е следял с безпокойство  политическата криза в Каталуния, която ерозира държавността и властта му. Може би трябваше да проведе срещи, задействащи под негово ръководство совалки с каталунските политически лидери още след избирането на проф. Пучдемон за президент на Генералитата на Каталуния. Кралят трябваше да потърси личен контакт с него и да намери език по темите, които вълнуват и двамата, далеч  преди да бъде обявена датата за референдума.

Баща му, Хуан Карлос,  журналистът  Филип Нури от френския „ Фигаро“ го нарече „крал на републиканците“ за ролята му в испанския мирен преход и за отношението му към републиканците в Испания.  По време на първите парламентарни избори 1977г. в листата от 50-те кралски сенатори в Испанските Кортеси кралят Хуан Карлос покани представители от цялата политическа палитра -умерено десни, комунисти, социалисти, твърди републиканци. Известен е случаят с драматурга Буеро Вальехо – републиканец със смъртна присъда от Франко. „Получих известието от Кралския двор в къщи. Отначало мислех, че е шега, но Негово Величество ми се обади лично и разбрах, че е истина...“разказва големият испански писател.

Считам, че при крайно изострената ситуация в Каталуния, бе неуместно връчването от испанския крал на наградата „Принцесата на Астурия“  на европейските лидери Туск, Юнкер и Таяни „за спазването на закона, единството и диалога“  в присъствието на премиера М.Рахой. Кралят завърши словото си с думите "Каталуния е и ще бъде съществена част от Испания в XXI век”. Недвусмисленият  повод за наградата бе подкрепата на лидерите на ЕС за единна Испания, което  „наля масло в огъня“ в Барселона.

Доналд Туск зае една твърде умерена позиция относно Каталуния и Испания, което издигна авторитета му на европейски политик. Без да отрича „обезпокоителната“ ситуация в Каталуния, той заяви:"Надявам се, че испанското правителство ще упражни силата на аргумента, а не аргументът на силата. Няма място за международна инициатива, за посредничество или за европейска интервенция".

Мълчанието на крал Фелипе, избягването на личен контакт и странене от хората на улицата разтвори също ножицата на разделението в Испания. По времето на испанския преход Хуан Карлос, баща му, успя да затвори  страницата за „двете Испании“. Нека остане тази страница затворена и днес.