Фалшивите новини и системите за сигурност Печат
Автор Експерт   
Сряда, 08 Ноември 2017 16:47

Фалшивите новини и системите за сигурност

Ефрем Радев

„Средствата за масова информация Ви казват това, което искате да знаете, разузнаването Ви казва това, което трябва да знаете!“ известна фраза, която всеки начинаещ политик научава при първия си досег до разузнавателните служби на своята страна.

Дали обаче това правило е валидно във всички случаи? Дали трябва да вярваме безусловно на своите държавни разузнавателни органи? Дали …..??? Днес глобализацията ни кара да си задаваме тези и много други въпроси. И не само глобализацията. На 1-ви март 1917 г. Президента на САЩ Уилсън разпространява в средствата за масова информация така наречено „писмо на Зимерман“ – германският Министър на Външните работи. Това „писмо“ значително спомага за обръщане на общественото мнение в САЩ в посока влизане в Първата световна война. Но това „писмо“ е изцяло изфабрикувано от Английското разузнаване и е обслужвало интересите на Великобритания към този период. Само 25 години по-късно Англичаните отново подават фалшива информация към САЩ , която спомага за вземането на съдбоносното решение за влизане във Втората световна война.
Такива примери могат да се дадат много и те да касаят и други страни или съюзници, в почти всички епохи и години. Но това, което Глобализацията и глобалните средства за комуникация промениха е, че създателите на фалшиви новини вече са много повече, да не кажем, че потенциално може да е всеки, който може да публикува в интернет.
В случая искам да привлека вниманието Ви към един от многото аспекти на фалшивите новини – този, който е целенасочено създаден от Вашето Правителство и има определени цели. Цели, които Вие в болшинството случаи не можете да разпознаете като фалшиви новини, или Правителството умишлено крие от Вас истинските си цели. Като казвам Правителство /това не е субект, а колективен орган, който обикновено не носи отговорност/ подразбирам онези индивиди, които към даден момент заемат определени правителствени позиции, имащи достъп до наличната разузнавателна информация и поради тези причини се смята, че са по-добре информирани. Разбира се не във всеки случай тези хора са волеви или информирани проводници на такава информация, даже в повечето случаи те са „искрено невинни“, което ги прави още по-убедителни в разпространението на тези „фалшиви новини“. Също така условно е, когато ги назоваваме представители на Вашето Правителство, защото ако първоизточникът на информацията не е вътре в Страната ви, а е външен, но е „толкова достоверен, че просто не може да не му повярваш“, тогава кой по-точно трябва да носи вината - създателят на новината или нейния разпространител. Пример в това отношение може да послужи брифингът на Колин Пауел пред Съвета за Сигурност на ООН, касаещ средствата за масово унищожение притежавани от Садам Хюсейн.
След Втората световна война, до 1989 г. фалшивите новини бяха наричани информационна война, като част от Студената война. Тогава беше абсолютно ясно кой и защо ги създава – създаваха ги и от двете страни на Желязната завеса и бяха подчинени на точно определени цели на съответния Военно-политически блок.
Днес като че ли „блокове“ вече няма, или по точно те са плаващи обединения около определени интереси, в повечето случаи, като че ли насочени срещу „други интереси“. Това е допълнено от глобалната информационна мрежа, в която трудно се крие нещо, но затова пък лесно се залива с друго. Хибридната война замести студената, не че преди я е нямало. Имаше я, но в ограниченото информационно пространство беше изключителен прерогатив на специалните служби и я наричаха информационна война. Хибридната война и днес е прерогатив на специалните служби. Но сега информационното поле е глобално и достъп до него имат почти всички хора. Следователно и до продуктите на хибридната война имат достъп или по-точно са обект на, големи маси от хора. Това дава възможност фалшивата новина, като основен резултат на хибридните действия да бъде използвана като прикритие за много други съпътстващи хибридни действия, което по същество е хибрид в хибридната война. И ето тук е мястото да се върнем към фалшивите новини произлизащи от правителствените източници!
Когато разузнаването доложи нещо, което правителството трябва да знае, и на базата на тази информация вземе важни решения, които водят до определени действия от страна на държавата, в кой момент индивидите съставящи това Правителство могат или трябва да разграничат фалшивите новини и целенасочената манипулация? Не казвам, че всеки доклад на дадено разузнаване е манипулативен, но все пак Колин Пауел знаел ли е , че го лъжат? А от това произлиза и следващия въпрос – кой и кога носи отговорност за своите решения и действия? Въпроси, на които отговорите не са много трудни – резултатите на погрешните решения базирани на манипулирана информация си проличават прекалено късно и почти никога и никой не носи отговорност за тези решения или действия. Това поне показва практиката и преди и след 1989 г.
Естествено тук възниква въпросът, а каква е ролята на специалните /разузнавателните/ служби? А те колко съзнателно /имам предвид ръководителите им/ участват в създаването/докладването на тези фалшиви новини? Ами толкова, колкото техните политически началници им позволяват да участват – прост отговор. Когато едно разузнаване започне да докладва което искаме да чуем а не което трябва да чуем и когато е докарано до положението да повтаря това което му се казва съюзнически – то резултатът е очевиден – фалшиви новини. Всеизвестно е , че когато „политическият началник“ не желае да бъде манипулиран от подчинените му служби, то в информационното пространство има достатъчно информация учеща ни, какво да правим. Другото е – фалшиви новини!
Да, неприятно е, когато за известна актриса или друга знаменитост напишат нещо злепоставящо или компрометиращо, но от това едва ли ще произлезе нещо фатално за света. Но от фалшивото писмо на Зимерман, или брифинга на Пауел произлязоха решения и действия, които промениха живота на много хора. За това именно иде реч – фалшиви новини – да, има ги, но някои са много фатални и към тях трябва да се създава целенасочена имунна система.
08 Ноември 2017 г.,София