Новите стратегически заплахи за сигурността– тенденции, последствия и изводи Печат
Автор Експерт   
Петък, 17 Ноември 2017 22:27

Новите стратегически заплахи за сигурността– тенденции, последствия и изводи

Симеон Николов

Доклад на конференцията «Сигурността на България в многополюсен свят»–23.10.2017

Причината да говорим за стратегическите заплахи днес е в коренно променената среда за сигурност, а нейната сложност е в мултиполярността, довела до диверсифициране на заплахите.

Няма как това да не се случи при протичащите процеси в света, разместване на геополитическите пластове, интереси и кризи, поставящи под въпрос един изчерпал се вече досегашен модел. Глобализацията без съмнение оказва влияние върху това развитие и размива границата между външна и вътрешна сигурност. Натрупванията на последствията от грешни политики, двойни стандарти в международната политика, незачитане и подкопаване на международния правов ред, дефицита на лидерство, непредсказуемостта на нови лидери, борбата за енергийни ресурси като водеща причина за нестабилността в цели региони в света, надпреварата във въоръжаването и интересите на военно–индустриалния комплекс, бедността и климатичните промени пораждат всички тези разнопосочни заплахи за сигурността.

По своя характер заплахите, пред които днес сме изправени ги разграничаваме като хибридни, транснационални и въздействия на конфликти в съседни региони, или като политически, икономически  и военни.  Но въпросът за степенуването на конкретните заплахи и рискове винаги е бил най–труден и е пораждал спорове, включително и в организации като НАТО и ЕС, а различията някои обяснавят с формиращия се нов баланс между ценности и интереси. Но би трябвало да държим сметка и за дълбочината и трайността на щетите от тях. В последните документи на ЕК например, на първо място е изведена заплахата от миграционните потоци от Близкия Изток и Африка, на второ място – тероризма като война срещу Запада и конкретно на „Ислямска държава” като амбиция за завладяване на територии. Едва на трето място се поставя разпросранението на оръжия за масово унищожение, следвани от кибератаките срещу критична инфраструктура, нестабилността от регинални конфикти и т.н„ „провалени държави”, търговията с хора, наркотици и свързаността й с международния тероризъм. Обществените нагласи и страхове обаче, не винаги съответстват на това класиране на заплахите.1/

Тук се забелязват обаче поне два пропуска:

– Първо, ислямизацията на Европа, радикализацията на обществени групи и поставяне под въпрос на стабилността и дори съществуването на устоите на демократичната държава;

– Второ, което е и най–важно, констатираме съчетаване или налслагване на заплахи, водещи в една и съща посокока– трайно дестабилизиране на Европа– от миграционната криза, от ислямизацията, от веригата нарастващи терористични атаки, от възможен ефект на доминото от проявите на сепаратизъм.

Освен това, ако се абстрахираме от всички тези заплахи, не трябва ли поне в национален план да поставим на първо място въпроса, какви последствия биха имали евентуални геополитически промени, преразпределение на зони на влияние и изменения на религиозен и етнически състав на населението? Защото е риск самото определяне на България като фронтова държава от тогавашния помощник държавен секретар на САЩ г–жа Виктория Нюланд. Риск е евенталното ни изпадане в периферна зона на ЕС, ако надделее сценарият за Европа на две и повече скорости, което ще повлече и изпадане в периферна зона и в сферата на задаващата се обща европейска отбрана, ако тя се изгражда само от страни с най–високи военни способности. Риск е ако на Балканите се срещнат усилията от една страна на Турция, която открито заявява, че всички географски области на Запад и на Юг и лежат  на сърцето й, но съгласно проекта на английската MI-6 трябва да стане част от „полумесец на политическя ислям” в съюз Иран–Катар–Турция и Мюсюлмански братя, от друга страна на усилията на Саудитска Арабия, която американският президент обяви за лидер в борбата срещу тероризма, да превърне уахабизма в „нормална религия”, чието семе вече е посято на Балканите или към всичко това се прибави трети сценарий, описан от американски научен институт – да се съдаде пояс от страни с мюсюлманско население от Турция до Косово, който да отдели централно–европейските страни с националистически позиции.

Впрочем, ЕС на последната си среща на върха на 19 и 20 10 2017 г. взе отношение към преговорния процес  с Турция, но без да даде отговори, докъде ще стигне нашата съседка, въпреки че има и категорични такива от някои държавни лидери и политици. Освен избраният недемократичен път на развитие, определена опасност  представлява пълзящата и необратима ислямизация. Само преди седмици беше потвърдено, че в учебните планове на турските училища влиза изучаването на „Джихада”, на „Свещената война”.2/ Освен това, само след 3 до 5 години турската армия ще бъде изцяло ислямизирана, твърдят турски експерти. Не можем да бъдем спокойни, когато в съседна страна останаха над 90 терорстични клетки на „Ислямска държава”. Обезпокоително е агресивнвата и безцеремонна дейност на турското разузнаване и използваните от него държавни агенции и религиозни структури в други държави. Тревожно е, че една новосъздадена телевизия „Османлъ ТВ” показва карта на Турция, обхващаща Пловдив, Стара Загора, Бургас, Хасково и др. 3/

В обществото нараства неудовлетвореността и тревогата от мигрантските потоци, ислямизацията и радикализацията, тероризма, нестабилността в съседни страни, затова преди да говорим за направеното и намеренията на държавни ръководства и международни организации, би трябвало да потърсим отговор на въпросите:

– Защо не успяваме да преборим явленията, които носят такива големи заплахи и рискове не само за днешиня ден, но и за бъдещето ни?

– Какви тенденции се очертават в развитето на заплахите и какви  промени внасят те вече в нашото противодействие, в живота и поведението ни?

– Какви поуки могат да се извлекат от ставащото в други държави за да не повтаряме грешките на другите и какви позиции да отстояваме в международни организации в защита на националните ни интереси?

Съдейки не само по публичните коментари, а и по правителствени изявления и решения, стигаме до един от основните изводи, а именно, че не се взема достатъчно под внимание генезиса на тези явления и вместо да се борим срещу корените им, се опитваме да предприемаме непосредствени защитни мерки, както срещу мигрантското нашествие, така и срещу терористичните нападения.

Тероризма

Недостатъчното разбиране на този франкенщайн на днешната епоха, както и нашата неподготвеност, обяснява, защо например терористите винаги са на крачка пред органите за сигурност, винаги постигат ефекта на изненадата и всяването на страх, успешно и гъвкаво променят тактики и прийоми, намират достъп до най–модерни технологии, разширяват дейността си на различни континенти.  Информациите, че зад компютрите на „Ислямска дърава” стояха хора, владеещи повече чужди езици, отколкото оперативните работници в нашите разузнавателни служби се струваше на някои грубо заиграване, докато западни институти не установиха, че от 20 интернет–контакти, 5 завършват с привличане на кандидат в името на джихада. Трябваше да се случи хакерската атака на високо професионално ниво срещу френска телевизия и изтегляне на данните на френски офицери и техните семейства, за да повярват европейците, че „Ислямска държава” е привлякла едни от най–добрите специалисти, което се твърдеше от самото начало и за други области. Плановете и подходите им показаха, че те познават по–добре нас, отколкото ние тях. След като по време на военна операция в Сирия бяха открити документи на новосъздадената разузнавателна организация на „Ислямска държава” се потвърди информацията за тяхната тактика и начин на действие във всяко ново селище и град, в който все още няма нито едни нейн привърженик, вербуването на най–влиятелните и корумпирани лица, свързването с престъпни групировки и т.н. Практиката потвърди наши твърдения още от преди 2004 г., че терористите използват форми и методи на разузнавателните служби. Тогава в САЩ бе заловен джихадист, който целенасочено бе внедрен и бе пред завършване на военновъздушно училище. Сега съвсем случайно стана известно, че в европейска страна внедрен в АЕЦ терорист не дочакал указанията на ръководителите си, а самоинициативно отишъл да се бие в Сирия. Посланията на „Ислямска държава” и плановете и сроковете им за създаване на халифат, включително в европейски държави, дори точното изброяване, в кои държави ще бъдат следващите атентати, сякаш не се приемаха сериозно, а се задаваха въпроси, ами защо Франция, защо Белгия и т.н.

Рано е да се обявява края на „Ислямска държава”, защото за разлика от други, след физическото разбиване на халифата в Сирия остава нейната идеология и посятата вече зараза включитено в Европа и в частност  Западните Балкани. Освен това отдавна ръковидителите й предислоцираха своята дейност в други страни и континенти от Либия до Индонезия и най–вече Афганистан и постсъветското пространство. Освен това, масовата подготовка й участието на деца в екзекуции, както и радикализацията на такива, подсказва появата на ново поколение джихадисти. Пет от атентатите в Германия м.г. бяха извършени от малолетни. 4/ Броят на жените–джихадисти през 2016 г. нарастна с 18%. Днес все пак има надежда, че ограничаването на финансовия ресурс на „Ислямска държава” след поражението й в Сирия и Ирак може би ще доведе до намаляване на намаляване на мейдийната й активност за набиране на нови привърженици. 5/

Подценяване на заплахата проличава в различията в оценките за завръщащите се от Сирия и Ирак джихадисти след пораженията върху „Ислямска държава”. Миналата година по потвърдени данни и от западноевропейски разузнавателни служби броят им бе около 4000. Само преди дни шефът на разузнавателната служба на Великобритания MI5 Андрю Паркер говори за 20 000 екстремисти само в неговата страна, които службите се опитват да държат под наблюдение. А новият еврокомисар по тероризма в ЕС пак преди дни говори само за 1500 завърнали се джихадисти, очевидно в тон с политкоректното говорене и с цел да «не всяваме страх в населението». Италианският министър на вътрешните работи Марко Минети заяви обаче, че в «Ислямска държава» има още 25 000–30 000 чужди бойци, от които 5 000 европейци. Те биха могли да образуват най–големия «чужд легион» на света и да станат сериозна опасност.»6/

Когато още през 2015 г изнесохме данни за планово и целенасочено прехвърляне на джихадисти от «Ислямска държава» с командирски опит в Европа, възникна въпросът, кого ще командват те в европейските страни. По данни на френските служби по–късно се изясни, че около завърнали се от Сирия и Ирак бойци се оформят връзки със средно около 38 /стигащи до 80/ контакти със съмишленици. Т.е. още тогава предположихме, че може да се очаква формирането на бойни групи и не случайно някои атентати /например в Париж/ приличаха повече на добре планирани, организирани и проведени бойни акции от хора с бойна подготовка и фронтови опит. Сегашните атентати от «самотни вълци» резултат от призива на «Ислямска държава» да се нанасят удари навсякъде и срещу всички неверници с подръчни средства, е само временен и преходен период към онова, което ни очаква. Затова на този етап преобладават и терористи радикализирани местни граждани с чужд произход. Макар че в момента ресурсът на «Ислямска държава» е намалял, но пък «Ал Кайда» иска да си върне водещата роля и влияние, службите предупреждават за вероятностите: голям атентат от рода на този от 2001 г. в САЩ, мощна кибератака, която вече наричат «Кибер 9.11., атака с химическо оръжие и отравяне на хранителни продукти, терористичен акт на Мондиала в Русия 2018 г. Единствено за кибератаката има конспиративна теория, че може да бъде инсценирана с цел поставяне на интернет под пълен контрол и използвана за обвинение срещу друга страна. 7/

В целия процес на възникване и развитие на тероризма трябва да отчетем и приноса на Запада с двуличната си политика и с използваването на терористичните организации за свои цели. От създаването на «Ислямска държава», доставките на оръжие за екстремистки организации през Турция и Саудитска Арабия 8/ , обучението им от американски и великобритански инструктори, премълчаване на протестите на иракското разузнаване, че командири на «Ислямска държава» ги извозват от командните им пунктове с американски вертолети, до позорното залавяне на 110 военни от 9 държави, между които четири натовски, в тила на ислямистките джихадисти при битката за Алепо и до убитите само преди седмици 14 американски морски пехотинци при въздушен удар в Идлиб– Махафуз върху мястото на среща на ръководители от терористиния фронт «Ал Нусра», произлязъл от «Ал Кайда», с агенти на специалните служби на САЩ. 9/ Същата «Ал Кайда» на която американците м.г. обещаваха да я превърнат в редовна армия на Сирия след свалянето на Ассад, а днес в нея се вливат десетки други радикални ислямистки  военни отряди. Впрочем, на 21. 10. САЩ признаха, че «Ал Нусра» /с ново име «Хайат Тахрир аш Шам»/ е използвала химическо оръжие. По същото време бяха разкрити складовете с оръжия производство на САЩ, Белгия и Великобритания, включително системи за спътникова връзка и технология за производство на безпилотни летателни средства за разузнаване и бомбардировка.

.

 

Медиите имат не само голям принос за прикриване на двуличната политика на някои държави към терористичните организации. През цялото време те неволно се превръщаха в най–сигурен помощник на терористите, защото една от най–важните им цели при всеки терористичен акт е постигане на гласност, всяване на ужас и страх, транслиране на послание. Единствено при случая от 2011 г. с 32–годишния норвежец, убил  87 души /7 с бомбен атентат и 80 с огнестрелно оръжие на остров Ютоя/, норвежкото общество намери сили и взе мъдрото решение да не назовава дори името на атентатора. Не случайно лидерът на «Ал Кайда» Аyman al-Zawahir казваше още през 2004 г. :»Половината от тази битка се води на бойното поле на медиите, където сме в световна надпревара за сърцата и умовете на всички мюсюлмани.».

Коментарите на българските медии на многобройните атентати през последните години се фокусираха върху фактически подробности, но никога върху комплекса причини и тенденциите, да не говорим за прогнози, извън баналния въпрос «А има ли опасност за България?». Нито веднъж не бе засегнат въпроса за държавно финансирания уахабизъм на Саудитска Арабия, който призовава като врагове за бъдат смятани не само неверниците, но и умерените мюсюлмани. Въздържането на медиите да говорят за религии скрива факти като тези, че ислямът е във възход, че 80% от мюсюлманите живеят в страни извън арабския свят, че 55% от американците въобще не знаят нищо  или са чували малко за исляма.

 

Едно изследване на тероризма в рамките на няколко десетилетия показва, че никога терористите не са постигали крайната си цел, а организациите им са се трансформирали в други или са изчезвали. Остава проблемът, че има заинтересовани сили, които се нуждаят от този инструмент.

 

Миграцията

Ако проследим развитието на втората стратегическа заплаха днес – миграцията към Европа, ще се сблъскаме с много аналогиии в разбирането и поведението на Европа. Отново не се обръща внимание на генезиса на проблема, което води до погрешното разбиране, че тя е само резултат от водени войни / ако «началниците се разберат и спрат войната», казваше българският премиер/, т.е. някакво временно явление. Оттук и грешните решения или липса на такива. Промените в климата, сушата, унищожаване на селското стопанство, мизерията, преселението в градовете, доведоха до обществени конфликти, война и прогонване на хората. Това се случи 2006 г. и в Сирия. Но вината в тези случаи е и на съответното правителство, което не предприема необходимото за намаляване на последствията, а прави точно обратното като това на Ассад, като намали субсидиите и допусна вдигане на цените. Т.е. решаващо е приспособяването към промените. А помощта на Европа за такива страни би могла да въздейства поне донякъде на причините за миграцията. Вместо това Европа отново залага на защита от мигранти на собствена територия, когато те са вече в къщата ни и то задълго и завинаги с всичките последствия. Нещо повече, вместо План Маршал за тези страни, европейски компании нахлват с продуктите си унищожанайки в някои случаи поминък на местното население, а загубилите го тръгват към Европа. Т.е. отново сами задълбочаваме проблемите си.

Миграцията ще нараства и продължи през следващите 2–3 десетилетия и затова е необходим реалистичен поглед върху причините. Недостигът на питейна вода и горещините водят често до конфликти за ресурси, те пък до войни. Някои изследвания на климата прогнозират, че до 2050 г. около 200 млн души ще тръгнат да търсят ново местоживеене, други говорят за 900 млн. Но ако 2050 за някои е далече, да погледнем ситуацията днес: Общо в Северна Африка, Йордания и Турция 6,6 млн бежанци очакват шанса си да се прехвърлят в Европа, според класифициран доклад, изтекъл в германската преса. В Либия чакат 1 млн, още 1 млн в Египет, 430 000 в Алжир  160 000 в Тунис, 50 000 в Мароко, 420 000 в Сомалия и Южен Судан. В Турция са по–малко от посочваните 3,3 млн, но потенциалът остава.  Ефектът на доминото от Сирия ще се повтори в много по–големи мащаби. Недостигът на 25 млн до края на 2017 г. на Международната организация по бежанците е тревожен сигнал, защото аналогичен беше случаят и с невъзможността за подкрепа на лагерите в Ливан и Йордания, откъдето  тръгнаха първите бежанци.

Третата грешка, която направихме в Европа е , че не отделихме бежанците, бягащи от война от икономическите мигранти. А още по–голямата грешка  е самоубийственият неолибарален подход в повечето европейски държави, допускащ, че е възможно тези хора с друга религия и култура наистина да се интегрират, когато моделът на интеграция  с предишни мигрантски вълни е доказано провален и когато голяма част от днешните мигранти твърде бързо дадоха да се разбере, че не признават конституционния ред, че не искат да се интегрират и поискаха дори свой халифат досега поне в три европейски държави. Днес в Швеция например има над 55 района, в които официално се препоръчва да не се влиза.  Не го прави и полицията. Такива има и в Брюксел и в други европейски столици. 10/ Ескалиралите в края на август кървави сблъсъци в Рим, Неапол, Римини и Сицилия, застреляните в главите десетки мигранти, за което потвърждава вестник „Il Giornale”, горящите барикади, носят белезите на гражданска война, а опитите за прикриване на кризисни ситуации в Германия само усилва опасенията на хората, че и при тях ще стане същото. В Германия само 2% от всички престъплрения са извършени от германски граждани, включително и с чужд произход и 10% са извършени от мигранти. В Австрия това съотношение е 1% към 4%.  11/

Оказа се обаче, че още през 2008 год. в проучвателен доклад на ЦРУ за „Глобализацията миграцията и гражданската война” се прогнозира, че „към 2020 год.” много европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми. Като пример се дават градовете Дортмунд и Дуисбург  и части от Берлин, част от Щутгарт, Улм и предградията на Хамбург, които ще бъдат „загубени”, т.е. извън контрола на властта. Посочва се, че и в други страни като Белгия, Дания, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Швеция картината няма да е по–добра. Тогавашният шеф на ЦРУ генерал Михаел Хайдън в своя реч в Университета в Канзас през април 2008 г. очертава сценарий, който съдържа изненадващи детайли и от тогава се развива безпогрешно и стъпка по стъпка в посочената от него посока. Учудва точността на прогнозите за миграционното нашествие в Европа, провалената интеграция, радикализацията и оттам и „значителното увеличаване на потенциала за безредици и екстремистки прояви”. Генерал Михаел Хайдън прогнозира тогава още, че пришълците ще си извоюват пространства без контрол върху тях и в голяма степен етнически хомогенни. Те ще ги защитават срещу държавна намеса и опити за интеграция, включително и с оръжия, твърди генерал Хайдън. Според изследванията на ЦРУ мигрантската вълна ще увеличи мюсюлманскота население в Европа от 13% през 2005 г. до 37%, което би могло да предизвика напрежение. Това можело да доведе до там, че части от Европа да се спукат като балони, в резултат на което досегашната конструкция на ЕС ще се разпадне.

Европа сама отвори  вратите за мигрантите не само с призива на Ангела Меркел. Разви се цяла индустрия с каналджийството, която печелеше между 2 и 4 млрд евро. По данни от директора на Европол в Европа има минимум 20 000 души с чужди документи. И България беше замесена с новина за заловен мюсюлманин с няколко хилияди чисти бланки български паспорти. Да не забравяме, че европейците създадоха нова самоличност на стотици хиляди, които идваха без документи.

Мигрантската криза разклати доверието на гражданите в ЕС и това вече не може да се прикрива. Общественото и политическо мнение се поляризира, популистки партии увеличиха потенциала си. Въпросът е, къде започва и къде свършва  толерантността? Защо не обръщаме внимание на това, че вместо мигрантите да се приспособят към нашите норми на живот, ние доброволно, самоинициативно сме готови да се откажем от собствените такива. Парадоксалното е, че след 3 год.  очевадни и неоспорими факти на престъпления, изнасилвания, посегателство върху полицията, сме готови да се откажем от елхи на Коледа, от празниците си, а най–обикновено мнение се определя вече като „език  на омразата”. Над 3560 нападения над бежаци и бежански центрове в Германия миналата година обаче показват, че е постината основната цел на терористите:  да бъде противопоставено местното население срещу мигрантите. 11/

Темата за използването на това преселение за проникване на терористи, породи спора, дали едно изместване на бежанската политика от хуманитарния аспект в областта на сигурността  би засенчило и другите проблеми, които се очертават– гетоизация, безперспективност, изолация и в дългосрочен план– създаване на престъпни мрежи. Двете тези показват, че вече години наред тъпчем още около стари казуси, а така наречените „очертаващи се” проблеми, отдавна са дълбока рана в европейските общества. Очевидно, че това е безсилие за решителни мерки и действия срещу връхлитащите ни предизвикателства.

Тероризмът и  проблемите с мигрантите  започнаха да променят видимо Европа. Последният пример от няколко дни е новият антитерористичен закон във Франция след 2 години извънредно положение, с който се ограничават правата на гражданите с изключение претърсването на домовете, за което се изисква разрешение на съдия.

Друга видима част от промените в Европа е в едно «милитаризиране на полицията», а по–малко видимата е в нови методи на разследване, наблюдение и контрол. Разбирането е, че «сценариите, за които трябва да се готви полицията  са ислямистки мотивирани нападения в градски условия от военно обучени терористи, въоръжени с модерни оръжия и взривни устройства, ползващи бронежилетки.» В съответствие с това се извършва превъоръжаване както с огнестрелно оръжие и бронирани колесни машини, така и с оборудване– каски, бронежилетки, а обучението на полицаите се разшири и с такова за военни сценарий.  Шеф на полицията в Германия заяви наскоро «Вече не се нуждаем от Бундесвера». Същевременно обаче, в някои страни полицията заявява, че е на края на силите си и е изоставила хиляди случаи на разледване на типичните други престъпления за да се занимава с тези на мигрантите и да осигуряват превантивна защита срещу терористимчни заплахи. Такива са случаите например в два европейски града– Лондон и Хамбург.

Какво прави ЕС в борбата срещу тероризма и за облекчаване на мигрантската криза?

Могат да се изброят много документи и решения, в основата на които е Стратегията за борба срещу тероризма от 2015 г. с нейните четири приоритети– предотвратяване, защита, преследяване и реакция, но Съюзът е като  стар модел кола, която твърде бавно набира скорост.  Още през 2015 г. Европейският съвет настоя за спешно подобряване на оперативната съвместнимост на информационните системи, 2016 прие Пътна карта за обмен и управление на информацията, и чак 2017 г. – заключителните документи. През настоящата година се забелязва активизиране: прие се Директива относно борбата с тероризма  и инкриминиране обучението или пътуване с цел подпомагане на тероризъм /07 март/; регламент за изпълнение кодекса на Шенгенските граници /07 март/; Директива относно контрола за придобиване на оръжие /25 април/ и т.н. От януари 2016 г. заработи Европейският център за борба с тероризма, който ще е полезен при обмен на информация. Обновената стратегия на ЕС за киберсигурност е също навременен ход. /Впрочем именно киберсигурността и комплексният въпрос за хибридните заплахи, използван ежедневно за манипулиране на общественото мнение, са теми, които трябва отделно и по–широко да бъдата разяснявани./

Остават обаче още редица проблеми: недостатъчен е обмена на опит в превантивната работа. Способностите на разузнавателните служби трябва да се засилят като особено внимание се обърне на взаимодействието между полиция и разузнаване. Има залитане към нереалистични предложения: не е целесъобразно да се изгради т.н. «умна» защита на границите както в САЩ по ред съображения, но и предвид на потенциала от запалахи вътре в ЕС. / „Умни” гранични системи означава базиран на данни, мрежов и частично автоматизиран граничен контрол. Постига се с пакет от мерки: въвеждане на оценка на данните за пътуващите, въвеждане на електронно разрешаване на влизане, регистрация на биометрични данни за всички влизащи и излизащи и др. /  Общата външна политика на ЕС трябва да бъде издигната на ново качествено равнище за да бъде инструмент за намаляване на международния тероризъм и справяне с мигрантската криза.

Далеч по–голям разнобой и липса на солидарност между страните се очерта в работата по овладяване на мигрантската криза, които издават и извествно безсилие. От 2014 г. ЕС обсъжда няколко варианта, но всички със защитна стратегия, въпреки, че в България никой не искаше да признае за «вариант Б», или следващ вариант. Вярно, ние не участвахме в обсъжданията., а те вървяха към превръщавето ни в буферна зона.  Днес цената за един доброволно приет мигрант вече се вдигна от 6 на 10 000 евро от бюджета на ЕС, в който за тази цел са заделени 500 млн евро по думите на Комисаря по миграцита Димитрис Аврамопулос от 29 09 2017 г.. 12/ Решението от 2015 г. за разпределението на 120 000 бежанци от Италия и Гърция по опростени 4 квоти за страните–членки не се изпълнява– от 120 000 са преселени само 29 000. Унгария и Словакия изгубиха делото в Европейския съд срещу налагането на квотите от ЕС с аргумент за засегнат суверенитет, но тази дума въобще не се появи в решението на съдиите. Германия пледира за «солидарност» при разпределението на квотите, Унгария отговори също с искане за «солидарност» в 50 % от разходите за издигнатите гранични съоръжения /440 млн евро/, но и това й бе отказано. И тук възниква въпросът, ако поставим националния си интерес изцяло в зависимост от „солидарността" в съюзите, в които членуваме, без да се застраховаме с мерки сами и в тясна координация със съседите, не бихме ли рискували твърде много?

Така важното за нас Дъблинско споразумение също бе обект на спорове– за запазване, корекция или пълното му премахване. В предварителните спорове Брюксел се ориентира към формулиране на по–строги изисквания– като задължението ако търсещ убежище идва от «сигурна трета страна» или «сигурна страна по произход» да бъде обявявана за недопустима молбата му за даване на убежище. Това би означавало да връщаме всеки, който идва от Турция или друга «сигурна страна» и го твърдяхме още преди 3 години. 13/ Комисията за граждански свободи, правосъдие  и вътрешни работи  на Европейския парламент  формулира обаче в окончателните си предложения: задължението на  всички страни–членки да приемат мигранти, дори против волята на своите граждани и без ограничаване на горната граница– колкто дойдат, толква.  Онези от държавите–членки, които отказват това, ще бъдат изключвани от достъп до европейските фондове. За в бъдеще се въвежда постоянна и задължителна система за разпределение на мигранти в страните–членки на ЕС като се съобразяваме с желанията на търсещите убежище но само до 4 страни, които досега са приели най–малък брой бежанци. Тези нови правила не компенсират отпадането на условието за отговорностите и задълженията на първа приемаща страна и са неприемливи за България. Остава единствено надеждата, че в Съвета няма да минат. Но лобирането е много силно и това не е сигурно.

Основно в Германия политическите спорове в момента са за събиране на семействата на мигрантите /200 –300 000 сирийци и иракчави до края на 2018 г., както и за въвеждане на горна граница за приемане на чужденци /предлага се 200 000 годишно/. Нищо ново. Въпроси, които в България поставяхме още през първите дни на кризата, но горна граница и подбор на християни и висшисти се смяташе за недемократично и достатъчно основание да ти спрат интервю или коментар.  При изразено желание от 300 000 мигранти в Германия, от общо близо 900 000, да доведат и семействата си, като се има предвид тяхната многочисленост и предложенията на германските законодатели да разширят този текст и с други «роднини», то може да се очаква, че през следващите три години в тази страна ще влязат още 2,5 милиона чужденци. Засега повечето политически партии с основание смятат това за неприемливо, защото капацитетът на общините дори и сега, след приемане на 1 100 000 мигранти, вече е изчерпан.

Предвид предстоящата Пета среща ЕС–Африка на 29–30 ноември е интересно да се отбележи, че призивът на председателят на ЕК Жан Клод Юнкер за Извънреден доверителен фонд за Афика от 2,7 млрд евро, който да стимулира икономическото развитие и даде шанс на младите хора, за да не тръгват за Европа, е на етап само 152,5 млн евро предадени средсва, въпреки анажименти за десетки милиони от повечето страни /България е заявила само 50 000 евро, Германия – 51 млн/. 14/

Въпреки че споразумението с Турция бе критикувано като неоправдано, поставящо ни в заложническа ситуация от турската страна и твърде скъпо /6 млрд/, от което впрочем се отказа и самият му автор– австриец, шеф на НПО, Ангела Меркел твърдо преследва идеята за сключване на подобни договори със Североафрикански страни. Усилията в момента очевидно са насочени към затваряне на Средиземноморския маршрут, но корумпираните режими, на които трябва да се преведат огромните европейски суми, будят сериозни съмнения. Идеята за посторяване на лагери в тях, в които да се подават заявленията за убежище също среща възражения предвид ужасните условия в сега съществуващите такива. Върховният комисар по бежанците на ООН Филипо Гранди е бил шокиран при посещенвието си лагера в Триполи. «Убийства, изнасилвания и изтезания са нещо обичайно в либийския лагер», казва главния прокурор на Международния наказателен съд. Ефектът от спирането на маршрута от Либия, с която Италия сключи споразумение през пролетта на т.г,  беше, че от септември рязко се увеличи броя на мигрантите от Тунис, Алжир и Мароко. По оценка на Агенцията по бежанците при ООН северноафриканските страни от Магреб се превръщат от транзитни за бежанците в тяхна цел на пребиваване и нелегална работа. Подобни оценки има вече и за Италия, което потвърждава прогнозите още от 2014– 2015 г., че поясът от южни страни в Европа, може от транзитен да се превърне в принудителна постоянна цел, затова тогава предупреждавахме, че самоуспокоението за остров на спокойствието е много измамно и за нас. Маршрутите впрочем се променят: след ограничаване на потока по Балканския маршрут, рязко нарастна този през Средиземно море, а при сегашните опити и той да бъде спрян, има многократно увеличение към Испания. За първи път се появиха и опити за прехвърляне от Турция за Румъния и България през Черно море. 15/

Пример за пълзящата и обхващаща всички европейски страни престъпност, свързана с тези процеси е италианската мафия, която е сложила ръка на печелившия бизнес с мигрантите. Сама изгражда свои бежански центрове в стари сгради и заводски халета, развива сивата икономика и бизнеса с проститутки. Тази организирана престъпност се пренася и в Германия: около 100 лица в Северна Рейн Вестфалиа принадлежат към италианската мафия, като две трети от тях към Ndragetha и една трета към Cosa Nostra, първата в Долен Рейн и Западна Рурска област, втората в района на Кьолн.

Въпреки тежкото положение на Италия и Гърция ставаме свидетели на критики, които показват подхода на другите страни, които намесват и България. Т.н. на 15 октомври 2017 г. гръмна скандалното обвинение, че Гърция извършвала измама с данни за броя на бежанците в опит за прикриване на каналджийство към Германия, в която всеки месец пристигали нелегално по 15 000 души, въпреки че Балканският маршрут се смята за затворен.  В същото време Германия извежда бежанци от Гърция с чартарни полети до Мюнхен. В Гърция имало 44 000 бежанци, а се посочвали 62 000. В публикация в «Ди Велт» четем: « Членките на ЕС Гърция и България умишлено пазят небрежно външната граница  и против правилата на ЕС приканват мигрантите към Централна Европа.» Предишна статия е озаглавена «Кандидатите за бежанци могат да бъдат връщани в Бългаия». Гърция отговори ясно, остро и подробно аргументирано. България си мълчи, пресата също. А беше отдавна очаквано, че  разликата между съобщавания брой преминали границата и няколкократно по–големия брой залавяни на сръбската граница, рано или късно щеше да доведе до обвинение подобно на това срещу ърция. Г

Гърция. Парадоксът е, че около скандала с Елена Йончева, която всъщност постави въпроса, никой не се сети за това, нито депутати, нито съветници бяха запознати с тези критики  за да могат поне по–добре да се аргументират.

България пише стратегия

В България в момента би трябвало да се обсъжда актуализирането на Стратегията за национална сигурност от 2011 г., защото в началото на ноември се очаква да бъде внесена в Министерския съвет. Това е шанс да се внесат необходимите промени на базата на натрупания опит, но проектът търпи доста критики. 16/ Само преди дни /18. 10. 2017/ Правителстото утвърди Плана за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма.

По отношение на изпълнение на всяка стратегия и планираните мерки имаме някои традиционни за работата на ведомствата ни в България  проблеми:

– как да преодолеем разлома между добре формулираните документи и изпълнението на заложеното в тях;

– как да подобрим взаимодействието между мнистерствата, което почти винаги е куцало и е било причина за неизпълнение или неефективнсот.

 

По отношение на съдържанието на досега приетите или обсъждани документи обикновено се пропускат процедури, като оценка на въздействието на предлаганите мерки. Първо би трябвало да се разгледат инструментите, които вече имаме, какви резултати дават досега. Друга слабост е, че не си изясняваме предварително някои понятия. Т.н. „Насилствен екстремизъм” не е следствие само на идеологически мотивирано насилие, а и на религиозно такова, макар че по–точно е да се формулира като злоупотреба с религия и инструментализиране на ретроградни течения в нея.

Трябва да изясним първо дали терористите се борят наистина срещу нашите ценности, защото истината е по–скоро, че те нямат никаква стойност за тях.

Придържането към приетите документи от ЕС и НАТО би трябвало поне творчески да се допълва, защото изпадаме в положение да не отчетем някои специфични последствия на заплахите за сигурността конкретно за България. А проявите на повърхностност /член 28, член 31/ и допускане на противоречия /член 34 и 35 от сегашния проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност/ показва обърканост на самите автори. Не може веднъж да виждаш в ЮИЕ тенденции към сталбилизиране, а в следващия член да твърдиш категорично, че същият регион  генерира нестабилност. Екстремистките групи можели да използват едно или друго средство, но няма анализ на тяхнага стратегия и тактика, нито на необходимите антитерористични усилия от наша страна. А интересът на чуждите разузнавателни служби се определял от местоположението ни на Балканите. Случайно да се е досетил някой, че то може да е резултат от това, че сме член на НАТО и ЕС? Въпиюща посредственост!

След изготвяне или актуализиране на една Стратегия за национална сигурност автоматично следват и други документи, доктрини и преразглеждане на програми и планове. Добре е да се обърне внимание на факта, че някои наши партьори от НАТО /Германия, Гърция и др./ се ориентираха към приемане на нови стратегиии за сигурност, в които поставят по–голрям акцент върху защитата на страната си за разлика от досегашния в НАТО – мисии в кризисни региони. Това би означавало по–голям капацитет на отбранителните способности, на разузнавателните служби и на специализираните органи за вътрешна сигурност.

Бележки и източници:

1/ Допитване института «Emnid» от август 2017 г. показва, че 26% от гражданите считат, че тероризмът на религиозна основа би могъл да разруши свободното общество. Безпокойство от климатичните промени имат само 20% от хората, а само 10% се страхуват, че в бъдеще мнозинството от населението в Германия ще бъде подменено с друго, с друга култура и религия.

2/ Türkei nimmt "Dschihad" in den Lehrplan an Schulen auf,  ben/dpa  Veröffentlicht: 29/08/2017 07:41

http://www.huffingtonpost.de/2017/08/29/dschihad-turkei-_n_17857154.html

3/ Глас.бг: Османлъ ТВ показа границите на новата иемперияТурция! Там са Пловдив, Стара Загора, Бургас, Хасково... да изреждаме ли още? , 18.10.2017, http://www.glas.bg/935203/osmanli-tv-pokaza-granicite-na-novata-imperiya-turciya-tam-s

4/ Извършените от малолетни атентати в Германия през 2016 г. бяха: на гарата в Хановер – 15 годишен, в Есен – двама младежи, във влака за Залцбург– 17 годишен, а опита за такъв в Лудвигсхафен– планиран от 12 годишен. След завръщащите се от Сирия и Ирак немци има 20% жени и 5% деца.

5/ Rob Wainwright im Interview Europol-Chef: Höhepunkt der Terrorwelle noch nicht erreicht , 27 06.2017 , https://www.noz.de/deutschland-welt/politik/artikel/915121/europol-chef-hoehepunkt-der-terrorwelle-noch-nicht-erreicht

6/ n-tv.de , Sara Hussein, AFP 19. Oktober 2017, Wo sind die Kämpfer aus Rakka? Europa fürchtet viele IS-Heimkehrer, http://www.n-tv.de/politik/Europa-fuerchtet-viele-IS-Heimkehrer-article20092416.html

7/ Директорът на Агенцията по разузнаване на САЩ още през 2003 г. описва кибератака, съответстваща на атаката срещу Световния търговски център, ако се създаде съответнта аструктура. От тогава това сравнение винаги се прави за да внуши страх. Професор Лауренс Лесинг от Харвардския университет на конференция през 2008 г. ,че еквивалент на т.н. «Патриотичен акт» вече е в нечие чекмедже, готов за внасяне като закон, аналогично на този на Джон Кери след атентатите  09.11. , появил се само за 20 дни на бял свят.

На срещата на високо равнище на НАТО във Варшава кибер пространството беше признато за „пети домейн“, в който живеем и и поради тази причина всяка държава-членка е длъжна да гарантира сигурността на своите граждани и бизнеса си в този домейн.

8/. По данни от септември т.г. Пентагонът е похарчил 2,2 млрд длара за оръжия и оборудване за съюзниците си в Сирия– т.н бунтовнически групировки, а всъщност ислямистки радикали, от които България е получила 243,3 млн долара.

9/ Финиан Кънингам, Russia Today, След загубата в Сирия, САЩ ще вдигнат мерника на Русия повече от всякога, a-specto , 12.09.2017:  «Информацията, че американските военни сили са транспортирали по въздух бунтовници до сигурни места в Сирия подсказва, че Вашингтон спасява своите терористични активи, които ще се сражават по друго време, може би в някоя друга злочеста страна, в която се цели смяна на режима.

Сред заловените офицери в щаб квартира на коалицията в Източен Алепо, в тила на екстремистките групировки е имало офицери от САЩ, Франция, Великобритания, Турция, Саудитска Арабия, Катар, Мароко и др.

10. Bildzeitung: „Die Polizei hat die Kontrolle über Malmö verloren“

http://www.bild.de/bild-plus/politik/ausland/schweden/polizei-hat-kontrolle-ueber-malmoe-verloren-50090658,view=conversionToLogin.bild.html

11. 3533 нападения срещу бежанци и центрове, в които са настанени търсещите убежище, са извършени в Германия през 2016 г. Общо 2 545 от атаките срещу кандидатстващи за закрила са извършени извън домовете, в които са настанени. В 988 от случаите са нападани самите центрове, в които живеят. За цялата 2016 г. при подобни престъпления са ранени 560 души, включително 43 деца.

12/ Die Welt/ Brüssel will 50 000 Flüchtlingen legale Einreise ermöglichen

https://www.welt.de/newsticker/dpa_nt/infoline_nt/brennpunkte_nt/article169110891/Bruessel-will-50-000-Fluechtlingen-legale-Einreise-ermoeglichen.html

13/ www.proasyl.de: Flüchtlingspolitik am Nullpunkt: die Orbanisierung Europas , 10 07 2017 , https://www.proasyl.de/hintergrund/fluechtlingspolitik-am-nullpunkt-die-orbanisierung-europas/

Регламентът "Дъблин III" предвижда, че ако кандидат за международна закрила "незаконно е пресякъл" външната граница на Европейския съюз и е преминал границата на първата държава с друга държава членка, първата страна от ЕС, в която е стъпил, трябва да разгледа молбата му. Тоест, ако мигрант е влязъл незаконно в България и е преминал до Германия, където да поиска убежище, регламентът предвижда, че искането му трябва да бъде разгледано от българските власти.

14/ Focus.de: Starker Anstieg aus Maghreb-Staaten: Flüchtlinge reaktivieren alte Routen

http://www.focus.de/politik/ausland/neuer-fluechtlingsstrom-renaissance-der-maghreb-route-immer-mehr-junge-afrikaner-wollen-nach-europa_id_7745077.html

За Извънредният доверителен фонд за Африка от 2,7 млрд евро, най–високите ангажименти на отделните страни са: 51 млн от Германия, 16 млн от Холандия, 10 млн от Белгия и т.н., а най–ниските са от България 50 000 евро, Унгария– 700 000 евро.

15/ Дневник, 20 сеп 17, Появява се нов миграционен маршрут през Румъния и България, каза австрийски министър, http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/09/20/3045075_poiaviava_se_nov_migracionen_marshrut_prez_rumuniia_i/

16/ Проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност, borkor.government.bg/document/426