Информационното прикриване на реалните заплахи пречи на формирането на адекватна политика на противодействие Печат
Автор Експерт   
Петък, 17 Ноември 2017 22:37

Информационното прикриване на реалните заплахи пречи на формирането на  адекватна политика на противодействие

Симеон Николов, 17.11.2017

При слабото отразяване от българските медии на изказаните от шефа на Германското външнополитическо разузнаване /BND/ Бруно Каал в лекция пред фондация Ханс Зайдел мнения по актуални въпроси на сигурността във всички нашенски публикации бе пропуснато предупреждението за „нарастване на мигрантския натиск от над 1 милиард души”. /Вярно, че малко преувеличи, защото истинските прогнози са за максимано 900 милиона, а най–вероятно – 200 милиона до 2050 г./ За сметка на това, българските медии акцентираха на „опасността от Русия”.

Стигна се дотам, че една българска информаионна агенция позовавайки се на Ройтерс дори цензурира последната, като премълча както въпроса за мигрантската криза, така и някои други оценки като тези за необратимостта на процеса по Крим, съмненията за отбранителните способности на Запада и др. А лекцията на шефа на външното разузнаване Бруно Каал предизвика международен интерес и заслужаваше повече внимание дори само поради факта, че  от назначаването му досега, това е само втората му публична изява. Вероятно българските редактори в медиите отново са се ръководили от това, хайде да не стряскаме хората с такива прогнози за мигрантите.

В същото време премиерът Бойко Борисов проведе среща с италианския си колега Паоло Джентилони, на която една от основните теми беше именно тази за справяне с мигрантската криза. В изявлението си пред медиите след тази среща той беше видимо ядосан и емоционален, но очевидно не заради скандалното „изпълнение” на българския национален химн при посрещането му. От две критични реплики към европейските политици може да се предположи, че недоволството идва именно от мигрантската политика на ЕС. Но никой не му зададе въпрос и не разнищи причините за безпокойството на премиера. А в разговора между двамата няма как Паоло Джентилони да не е засегнал два въпроса: превръщането на Италия постепенно от транзитна в страна–цел на мигрантите и второ, очакваното до края на ноември приемане на промените в Дъблинското споразумение, утвърдени миналия месец от Комисията по граждански свободи, правосъдие  и вътрешни работи  на Европейския парламент. А те най–общо  задължават всички страни–членки да приемат мигранти, дори против волята на своите граждани и без ограничаване на горната граница– колкото дойдат, толкова. Отказващите страни  ще бъдат изключвани от достъп до европейските фондове. Въвежда се и постоянна и задължителна система за разпределение на мигранти, но в страните, които досега са приели най–малък брой такива.

Причините да се премълчават такива важни въпроси едва ли е само от намерението «да не безпокоим хората», а по– скоро от ясното осъзнаване на вината за досегашната пасивност и съгасие с всичко, което се решава в Брюксел, но не е защитено от българските представители в съответствие първо на националния ни интерес. Оповестяването на оценките на шефа на германското разузнаване и на разговора с премиера на Италия би оголило досегашните погрешни тези на управляващите в България: Мигрантският поток е намалял /да, но това е само временно в рамките на едни дългосрочни процеси/; Когато «началниците» се разберат да спрат войната в Сирия, нещата ще се оправят / не, няма да се оправят, защото войните не са единствения източник на миграцията /; Мигрантите имат за крайна цел Германия, те не искат да останат в България / да, имаха такава цел, но допитванията сред тях  показват, че този процент на преследващите целта Германия спадна до 60% през 2016 г. и само 30% през 2017 г./ и т.н.

 

В доклада на ЦРУ на САЩ «Светът през 2035 г.» в раздела на тема «Мигранти» се отбелязва, че през следващите 5 години страните в съседство на кризисни огнища като Турция, Ливан и Йордания, както и като втори ешалон страните от Южна и Централна Европа  ще се наложи да се справят с повишен мигрантски натиск.  Средната продължителност на бежанските кризи от 26 години прави все по–вероятно създадените лагери за настаняване във фронтовите държави да се превърнат в постоянни, разбира се без пълноценна инфраструктура, диверсифицирани икономически дейности и обществени институции, се казва по–нататък в доклада. През следващите 20 години от района на Сахел, в който е концентирано младо население, по всяка вероятност ще тръгнат мигрантски потоци. Като приемащи страни засегнати ще бъдат първо Алжир, Гана, Кения, Мароко, Сенегал и Тунис. В сегашния момент, според германски оценки, 6,6 млн е потенциалът, който може непосредствено да тръгне към Европа от Северна Африка, Турция и Йордания.  Вярно, че войната в Сирия изглеждаше, че е към края си и вече половин милион сирийци последваха призива на Ассад от миналата година и се завърнаха по родните си места. Но в момента се задава  нова война в региона, с която Израел и Саудитска Арабия заплашват Ливан, Хизбула и Иран и тя  предвещава и нови бежански вълни. Впрочем в Кипър, който се намира само на 290 км от Ливан, вече се готвят за посрещането на такава.

«Фронтекс» официално предупреждава в докладите си, че през 2017 г. се е увеличил риска от нелегална миграция. Авторитетният вестник «Ди Велт» от 15 октомври отправи критика към Гърция и България, че не охранявали както трябва границите си, на което Анкара остро възрази, а София си замълча.

Международната организация по миграция /IOM/ пък конкретизира, че на Балканите съставът на тези потоци е главно от Афганистан, Сирия и Пакистан, като рязко е спаднал делът на хората с образование – само 7%, докато през 2016 г. е достигал до 22%. От афганистанците, които са на първо място като брой мигранти, влизащи в България, над 60% нямат никакво образование. Впрочем, в България няма промяна на страните по произход на мигрантите: Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан.

Докато в Европа най–после, след 3 години суетене има стремеж за разграничаване между бежанци и мигранти и връщане в родните им страни на неполучилите бежански или хуманитарен статут, то в България това не се забелязва. В Германия се смята, че неправилно са приети 120 000 иракчани, защото те не бягат от война. Показателно е, че афганистанците, които са най–голямата група, влизаща в България, по никакъв начин не могат да бъдат определени като бежанци, а връщането им е много трудно, почти невъзможно.

Въпросът за мигрантската политика предизвиква най– много противоречия в преговорите между политическите сили в Германия за съставяне на правителство. Едва сега се дискутира по темата за събиране на семейства на бежанци, нещо което ние отправихме като предупреждение  в България още в началото на 2015 г. на вниманието на управляващите. Друг е въпръсът, че то въобще не бе взето под внимание. Но днес се вижда, че при изразено желание от 380 000 мигранти в Германия, от общо близо 900 000, да доведат и семействата си, като се има предвид тяхната многочисленост и предложенията на германските законодатели да разширят този текст и с други «роднини», то може да се очаква, че през слредващите три години в страната ще дойдат още 2,5 милиона чужденци.

 

Премълчаването на факти по тази стратегическа за Европа заплаха пречи на гражданите да изискват от избраните от тях политици да имат ясни позиции в ЕС при формулиране на една обща политика. Спестяването на истината за ежедневно изострящата се обстановка в Европа с престъпността и претенциите на мигрантите пък пречи да се извлекат поуки, необходими за наши превантивни мерки и недопускане да ни се случи това, което днес става в повечето европейски страни.

Най–фрапиращи са сигналите от Швеция, за която бившият финансов министър  Кел Олаф Фелд  каза: «Швеция е една тиктакаща  бомба». От януари до септември т.г. са запалени над 6000 коли, т.е. средно по 22 на ден. След вълната от изнасилвания, зачестиха въоръжени нападения над полицейски участъци. Журналистът Ивар Арпи твърди, че части от страната вече не са под държавен контрол. Въпреки това, управляващите планират да приемат още 100 000 мигранти през 2018 г.

 

Вестник «Ди Велт» разказа за предупрежденията на преподавател от полицейското училище в Берлин, че обучаваните там араби и турци, които са вече 50% от състава, проявяват такава омраза към немски колеги и преподаватели и са толкова агресивни, че не може да си представи, как  в скоро време ще излязат по улиците с оръжие на кръста. «Това не са колеги, това е врагът в нашите редици», завършва разказа си преподавателят–полицай.

От призива на министър Зигмар Габриел /ГСДП/  по–голяма част от полицията да бъде от хора с мигрантски корен се възползват вече престъпни кланове, които внедряват свои хора в полицията. В Берлин вилнее ливански клан, който се занимава с търговия на наркотици и оръжие. Негови членове безпроблемно се назначават като преводачи и в екипите за охрана на  бежанските центрове, което им позволява достъп до новопристигналите и условия да привличат свежи попълнения за престъпната си дейност.

 

Федералната криминална служба се е опитала да прикрие 600 000 престъпления, извършени от мигранти.  На престъпленията от мигранти отговарят дясно радикални елементи с нападения върху бежански центрове. От януари до септември т.г. по официални данни на полицията е имало «само» 211 нападения, докато през 2016 г. са били 866.  В европейските градове възникват паралелни светове в бързо нарастващи гета и проблемът продължава да стои извън вниманието на безпомощните управляващи. При това, нещата не се свеждат само до «тихата ислямизация» по заглавието на книгата на Удо Улфкоте, а до непризнаването на конституцията на съответната европейска страна, отказ от подчиняване на съответните правила в една демократична страна, стигащи до искания за собствен халифат. Във въздуха увисват предупрежденията на юристите за вредата, която оказва упражняването на шериата на системата за правораздаване.

 

На 09 ноември стана известно, че при едновременна акция във Франкфурт и Лондон е разбита мрежа за снабдяване с фалшиви паспорти, които биха могли да обслужат и терористи. Пресен пример е атентаторът от Берлин миналата година, който няколко пъти е сменял самоличността си и се е регистрилал в различни провинции на Германия.

 

Във Великобритания учителка е дала домашна задача на 12 годишна ученичка да напише писмо до родителите си на тема «Защо конвертирам към исляма.» Възмутеният баща проявява разбиране, че трябва да се изучава история на религииге, но не проумява, защо едно дете трябва да се принуждава към възприемане на  друга религия. «Дали ако дъщеря ми беше в ислямско училище, щяха да искат от нея да стане католичка?», пита бащата.

 

Във Франция протестират пеейки Марсилезата срещу «Аллах Акбар», защото мюсюлманите, молещи се на улицата,  не искали да влязат в новопостроената за тях джамия, тъй като била на 1,5 км! Затова се разглеждал въпроса да им бъде предоставена празна църква. Но нито с Марсилезата нито с изоставяне на християнски църкви може да се решат проблемите.

 

Тази година отново и много по–рано започна дискусията за това, как да се проведат коледните празници, така че да не бъдат «обидени» мигрантите: изпълнениито на коледни песни, поставянето на елхи и т.н. Една журналистка, мюсюлманка, призова европейците: «Не правете това, не отменяйте празниците си, заради нас. Аз също не бих се съгласила да се откажа от мюсюлманските празници, но сърцето ми се изпълва с радост, когато празнувам заедно с вас.» До къде ни докара самоубийствения неолиберален модел, мюсюлмани да ни връщат в руслото на нормалността!

 

Както шефът на германското външно разузнаване, така и докладът на ЦРУ на САЩ са прави в едно: През следващите 30 години Европа ще бъде залята със стотици милиони мигранти и това се казва не за да ни плаши, а за да се вземат адекватни мерки за промяна на условията в тези африкански и близкоизточни страни. Този процес обаче, съвпада с драстичното намаляване на населението на стария континент. Европа ще загуби 30 милиона души до 30 години и 100 милиона до края на века. В един от докладите това е определено като «социална евтаназия». Германия до края на века ще загуби 11 млн от населениео си, България ще се стопи от 7 на 4 млн, Естония – от 1,3 млн на 890 000, Гърция– от 11 на 7 млн, Италия – от 59 на 47 млн, Португалия– от 10 на 6 млн, Полша – от 38 на 21 млн, Румъния– от 19 на 12 млн, Испания– от 46 на 36 млн, Русия– от 143 на 124 млн.

Почти не се засяга и един друг жизненоважен проблем: силно отслабналата роля на църквата и обрата в позицията на папата по приемането на мигрантите. Към това трябва да се прибавят и някои негативни явления, които буквално прояждат църковните среди и свързаните с тях благотворителни организации. В някои случаи последните се оказаха сред най–печелившите от бежанската криза. Т.н. в Германия Caritas /от латински: любов към ближния/ с 900 отделни организации и 617 000 служители/  и Diaconis /евангелистки федерален съюз/ с 453 000 служители и 27 100 офиса, ползващи данъчни облекчения, са усвоили 158 373 480 евро. А 70–80% от помощите за тях са от данъкоплатците. Преди 2–3 години шефът на Caritas бе уличен в злоупотреби, увеличил заплатата си от 102 000 на 160 000 евро, издигнал сграда в Берлин за 65 милиона.

Хората масово напускат църквата. Общо протестанстката и католическата църква са загубили 6,5 милиона вярващи.